Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (90)

90

Рой се отби в апартамента си да вземе някои необходими неща, а после потегли към имението на Олтман и се обади на Мейс. Информира я какво се беше случило, а тя на свой ред му разказа за разговора си с Джо Къшман.

— Хърбърт е подготвил меню от седем изискани ястия, но честно казано, в момента умирам за един мазен хамбургер с пържени картофки — каза тя.

— Ще взема по пътя — обеща Рой. — И бездруго ще се наложи да работим по време на вечерята.

Един час по-късно беше в имението. Хапнаха в къщата за гости, защото не искаха Хърбърт да ги засече как се тъпчат с недопечено месо и пресолени картофи.

— Къде са Алиша и Тайлър? — попита Рой.

— На угощение в резиденцията на домакина. Между другото, в менюто им присъства кускус, телешко филе в собствен сос й гарнитура от екологично чист зелен фасул, а за десерт ще им предложат класически крем брюле.

— Хърбърт ли ти го каза?

— Не е нужно да ми го казва, защото получавам специална разпечатка с дневното меню. Остана много разочарован, когато му казах, че ще пропуснем поредния му кулинарен шедьовър.

— Не съм сигурен, че тригодишните момченца си падат по кускус и крем брюле — поклати глава Рой.

— О, за Тайлър е приготвил спагети, кюфтенца и шоколадов сладолед. Според мен Хърбърт обича децата.

Докато се хранеха, Рой преглеждаше съдържанието на флашките на един лаптоп, който Мейс беше взела от Олтман.

— Откри ли нещо? — седна до него тя.

— Все още не.

— Искаш ли кафе?

— Да, ако може цял литър.

Тя направи кафето, сложи го на една табла заедно с две чаши и го занесе на масата.

— Захар, сметана?

— Да, ако обичаш.

Рой пое поднесената му чаша и премлясна.

— Добро е.

После я погледна с дяволита усмивка.

— Какво има? — подозрително го изгледа тя.

— Не знам. Просто ми е трудно да си те представя в ролята на домакиня.

— Не съм. Има доста да почакаш, ако искаш да ме видиш с престилка.

— Но кафето ти е чудесно.

Мейс преглътна желанието си да го жилне и кимна.

— Дано!

— Значи наистина искаш да отскочиш до Нюарк, така ли?

— Онази адвокатка направо ми затвори, когато й казах, че Джейми Мелдън е бил убит непосредствено след срещата си с Даян. Но без съмнение го е познавала.

— Нямаш никакви гаранции, че ще те приеме.

— Нищо няма да загубя, ако опитам, нали? Мисля, че трябва да отскоча дотам.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Не, ти си имаш достатъчно работа.

— А какво ще кажеш на Олтман?

— Той няма нищо против да разпусна малко, особено след инцидента с Психото. Освен това е зает с Алиша. Изглежда твърдо решен да стартира проекта си с нея.

— А братът?

— Мярна се тук, после изчезна.

— Чакай малко. — Рой продължаваше да следи информацията на компютъра. Натисна един клавиш и на екрана се появиха два текста един до друг.

— Какво е това? — наведе се да погледне Мейс.

— Вляво са инструкциите за банков превод по една сделка в Близкия изток, която финализирахме заедно с Даян. Всъщност там беше купувачът, а продавачът беше от Охайо.

— За какво се отнасяше сделката?

— Производствени мощности, свързани с автомобилостроенето. Чистачки за стъкла, радиатори и други подобни. Те бяха част от верига заводи в пет различни щата, които клиентът ни купуваше накуп. Случи се непосредствено след голямата криза в Детройт. Общата стойност беше близо милиард долара.

— Пак милиарди! — възкликна Мейс. — Какъв е проблемът?

— Не съм сигурен. Нашите последни инструкции бяха свързани с начина на плащане — къде, кога и как да бъдат преведени парите. Преди това имаше страшно много проблеми, които трябваше да бъдат решени. Нотариални актове за земята, нормативни документи с изискванията на отделните щати, такива неща. Те съдържаха банковия код, ABA номера и сметката, както и останалата задължителна информация за тези преводи.

— Приспиваш ме, Рой.

— Добре де, ясно. В едната половина на екрана се вижда нашето писмо с инструкции, а потвърждението под него отново ни връща към инициалите ДЛТ.

Мейс се наведе над документите.

— Аз не съм математически гений, но доколкото виждам, цифрите съвпадат — обяви тя.

— Да, сумата е точна, но погледни. — Пръстът му се насочи към дъното на страницата, където беше изписана дълга редица цифри.

— Това не е ли ABA номерът, за който спомена преди малко?

— Да, той е, но не съвпада с онзи в нашите инструкции. Не разбирам защо е тук. Естествено, продавачът е получил парите си. Иначе със сигурност щяхме да разберем.

— Но какъв е тогава този ABA номер? Може би грешка?

— Може би.

— Как този факт може да ни помогне?

— Не знам, продължавам да тъна в догадки. Няма да е зле, ако мога да надникна в кореспонденцията и останалите документи на ДЛТ.

— Ами да отидем да им поискаме разрешение — иронично предложи Мейс.

— Може би има и друг начин.

— Цялата съм слух.

— Възможно е още да не са разбрали, че съм уволнен от „Шилинг“. Едва вчера говорих с техен служител във връзка с една сделка, по която работихме заедно с Даян. Ако им звънна и поискам среща, може би ще получа шанс да надникна в документите им.

— Но ако по някакъв начин са замесени в убийството на Даян, вероятно ще се изложиш на голяма опасност.

— Колко голяма? Вече стреляха по мен, заплашваха ме, надигравах се с Психото, попаднах в ареста. — Замълча за момент и добави: — Всичко това ми се случи, след като се запознах с теб.

Мейс се размърда смутено.

— Какво? — втренчи се в нея той.

— Всичко това ти се случи, докато бях с теб — въздъхна тя. — А в ДЛТ ще бъдеш сам.

— Аз съм адвокат, което означава, че имам дар слово да се измъквам от всякакви ситуации.

— Работата е там, че тези хора не говорят, а убиват, Рой.