Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- True Blue, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Лаптев, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 38гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget(2013)
- Разпознаване и корекция
- Еми(2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013)
Издание:
Дейвид Балдачи. Родени за ченгета
Американска. Първо издание
ИК „Обсидиан“, София, 2010
Редактор: Матуша Бенатова
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-238-1
История
- —Добавяне
88
По странно стечение на обстоятелствата бившият съпруг на Даян Толивър току-що беше разбрал, че жена му е станала жертва на престъпление. Явно новините пътуват дълго, докато стигнат толкова далеч на запад, помисли си Мейс. Но това беше нормално, тъй като националните медии едва ли бяха отделили повече от секунда на смъртта на един обикновен гражданин, и то само защото бе настъпила при необичайни обстоятелства. Джо Къшман не беше разстроен и нямаше намерение да присъства на погребението. Това също беше разбираемо. От развода с Даян бяха изтекли повече от десет години и той отдавна се беше оженил повторно. А и Рой беше споменал, че раздялата им трудно би могла да се нарече приятелска.
— Тя ми изневери! — гневно обяви Къшман по време на телефонния разговор.
— С кого?
— Не знам. Така и не успях да разбера, а после престана да ми пука.
Тези думи бяха изречени на порции, в слушалката ясно се чуваше как мъжът насреща дърпа от цигарата си. Гласът му беше дрезгав, а дробовете му вероятно отдавна бяха задръстени с катран.
— Как разбрахте, че ви изневерява? — попита Мейс.
— Всички признаци бяха налице. Започна да си купува секси бельо, което със сигурност не беше предназначено за мен. Тръгна на фитнес, отслабна, смени козметиката, започна да пътува в „командировки“. Изобщо, цялата обичайна програма. Нямахме деца и нещата опряха до класическата раздяла на имуществото, след което всеки пое по пътя си. Разбира се, нейната юридическа кантора не пропусна да ми забие ножа. Принудиха ме дори да поема част от хонорара на нейния адвокат, представяте ли си?!
— Защо?
— Тя печелеше добри пари, но аз изкарвах много повече. Бях строителен предприемач в Ню Джърси, което по онова време си беше истинска печатница на пари.
— Браво на вас.
— Така ли мислите? Ще ви призная нещо: сега нямам толкова пари, но пък се наслаждавам на плажовете и великолепния климат, които нямат нищо общо с леда и калта в Джърси!
— Случайно да помните името на кантората, която я представляваше?
— Ама вие шегувате ли се?! Как мога да я забравя, след като всеки ден й попълвах чекове! „Хамилтън, Петрочели и Сприслър“. Седалище в Нюарк, собственост на три дами. Или по-точно на три диви котки. Дори адвокатът ми изпитваше ужас от тях. Бяха толкова добри, че на по-късен етап потърсих услугите им за някои други сделки.
— Много ви благодаря за информацията.
— Дано ви свърши работа. Ние с Даян не се разбирахме, но никой не заслужава да умре по този начин. Може би все пак ще изпратя букет цветя.
— Няма да е лошо.
Мейс прекъсна линията и погледна записките си, после набра „Справки“ и поиска номера на адвокатска кантора „Хамилтън, Петрочели и Сприслър“ в Нюарк.
Вдигна някаква секретарка, която бързо я прехвърли на Джули Хамилтън.
— Да?
Мейс накратко обясни защо се обажда.
— Даян Толивър?
— Може би я познавате като Даян Къшман. След развода е приела моминското си име. Току-що говорих с бившия й съпруг Джо Къшман. Той ми даде координатите ви.
— Чух нещо за някакво убийство, при което жертвата е била открита в хладилник или нещо подобно.
— Точно така. В хладилник.
— Изобщо не направих връзката. Знаех, че моминското й име е Толивър, но не ми е и хрумнало, че може да е тя. Все пак оттогава минаха повече от десет години. Горката жена! Какъв ужас!
— Така е. По тази причина ви търся.
— А от чие име се обаждате?
В гласа насреща прозвуча типичната адвокатска предпазливост, която Мейс познаваше много добре.
— Работя във Вашингтон и помагам на адвоката на човека, обвинен, че е извършил престъплението.
— Вече споменах, че оттогава са изминали поне десет години. Не виждам с какво мога да ви бъда полезна.
— Името Джейми Мелдън говори ли ви нещо?
— Защо питате?
— Защото и той е убит непосредствено след като се е срещнал с Даян.
Предпазливостта се превърна в лед.
— Страхувам се, че не мога да ви помогна.
— Искам да ви задам няколко въпроса за…
В слушалката прозвуча сигналът „свободно“. Тя отново набра номера, но този път секретарката отказа да я свърже.
— Моля ви, няма да отнеме повече от минутка…
Насреща затвориха.
Мейс бавно остави слушалката.