Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (86)

86

Мейс се прибра в имението на Олтман и тръгна да търси Алиша и Тайлър. Откри ги в кабинета на Ейб, потънали в подробностите, свързани с бъдещето. Тайлър тупкаше баскетболната топка в ъгъла на огромното помещение.

— Къде е Дарън? — попита тя.

— Отиде си — отвърна Алиша. — Не каза кога ще се върне. Тревожа се за него.

— Бръснача може да се грижи за себе си — успокои я Мейс, но думите й прозвучаха вяло. Беше наясно, че когато се изправиш срещу някой тип като Психото, ще ти трябва най-малко един батальон в подкрепа.

Върна се в къщата за гости, качи се в спалнята и отвори гардероба. Взе торбичката с гилзите от погребението на баща си, седна на леглото, притисна я до гърдите си и вдигна очи към тавана. Отварянето на ковчега беше изключително глупава постъпка от нейна страна. Всеки път, когато си спомняше за баща си, пред очите й изплуваше обезобразеното му лице. Трябваха й много усилия, за да го прогони от съзнанието си.

Разклати торбичката и гилзите издрънчаха.

Какво да правя, татко? Да оставя нещата в ръцете на Бет или да продължавам да се ровя? Искам си униформата, татко! Искам пак да бъда полицай!

Отново разклати гилзите, сякаш искаше да установи по-добър контакт. Но отговор нямаше. И никога нямаше да има. Вече не беше малкото момиченце, което търсеше опората на татко. Сама трябваше да решава проблемите си. Всичко беше въпрос на избор. На нейния избор.

Тя прибра скъпоценната торбичка, пристъпи към прозореца и погледна навън. По навик огледа потенциално опасните точки — възможните места за проникване, сенките под дърветата, отдалечените ъгли. За миг й се стори, че сред храстите се мярна фигурата на Рик Касиди, но не беше сигурна.

Обзета от неочаквана летаргия, Мейс слезе в кухнята да си направи кафе. Занесе го в стаята си заедно с фъстъчено масло, конфитюр и парченца банан. Разбира се, произведението й беше далеч от кулинарните стандарти на Хърбърт, но се оказа дяволски вкусно. След като се нахрани, легна с намерението да даде малка почивка на очите си. Доста отдавна не беше спала и това започваше да й се отразява. Трябваха й само няколко минути, не повече.

Събуди се от вибрацията, надигна се и объркано се огледа. После бързо измъкна телефона от джоба си, механично поглеждайки часовника.

По дяволите! Спала съм в продължение на часове!

— Ало?

Погледна към прозореца и с учудване установи, че навън вали.

— Рой съм.

— Този номер ми е непознат. Откъде се обаждаш?

— От фитнеса. Може да ме наречеш параноик, но нали си спомняш, че се бяха включили в камерата на компютъра ми?

— Да, спомням си. Какво има?

— Вземи си нещо за писане.

Тя взе молив и лист хартия от нощното шкафче.

— Хайде, казвай.

— Вече си наясно, че всички във фирмата ме мразят, нали?

— О, да. Но несъмнено ще им докажеш правотата си.

— Нищо подобно. Ще им кажа да вървят по дяволите. Но както и да е. Направих няколко справки и поговорих с някои хора. Успях да изровя телефона на бившия съпруг на Даян. Живее на Хаваите. Сега там е сутрин и ако искаш, можеш да му се обадиш.

— Добре. Друго?

— Разводът им вероятно не е бил много приятелски. Надявам се да научиш повече от бившия съпруг. Може би името на адвоката, който е наела Даян.

— Каква е връзката с Мелдън?

— Няма връзка, поне засега. Но все пак е някаква отправна точка.

— Нещо ново за ДЛТ?

— Довечера мисля да сляза в архива и да се поразровя.

— Не бива да оставаш в службата след работно време, Рой!

— Не съм сигурен, че някой от колегите е замесен, но все пак ще сляза долу и ще прегледам кашоните. Ако открия нещо интересно, ще го занеса у дома.

— Защо не тук? Имението на Ейб се охранява наистина добре.

— Мислиш ли, че няма да възрази?

— Мястото е толкова огромно, че той няма да те забележи, дори да се появиш с цяла танкова бригада!

— Добре. Така може би е по-разумно.

— Освен това ще ти помогна при прегледа на документите. Така ще стане по-бързо. Ще ходиш ли при Капитана?

— Да, веднага след като приключа тук. Преди малко ме информираха, че предварителното изслушване в съда е насрочено за утре сутрин. Искам да обсъдя някои подробности с него, разбира се, ако изобщо си спомня нещо.

— Предварителното изслушване е формално, нали?

— Нищо не е формално, когато насреща ти се изправи Мона Данфорт. За повдигане на обвинение в предумишлено убийство ще им трябва голямо жури.

— Или ще върнат делото за доразследване.

— Какво си правила днес следобед? Да не би да си чела учебници по наказателно право?

— Бях ченге, Рой — въздъхна Мейс. — Явявала съм се в съда повече от мнозина адвокати.

— При събраните доказателства няма как да върнат делото за доразследване. По-скоро веднага ще му дадат ход, тъй като имат всички основания за повдигане на обвинение. Капитана ще бъде обвинен в предумишлено убийство, след което ще насрочат дата за началото на процеса. Нещо ново от сестра ти за семенната проба?

— Задръж така.

Мейс направи бърза проверка на гласовата си поща, допускайки, че може би е проспала съобщението от Бет.

— Не, няма нищо.

— Добре. Звънни ми в момента, в който получиш някакъв резултат. Не ми се ще да отида в съда с превръзка на очите.

— А когато отидеш, фирмата ти ще бъде наясно за позицията, която си избрал.

— Знам. Вероятно ще ме уволнят. Затова искам още днес да прегледам архивите. Втори шанс едва ли ще имам.

— Успех.

— И на теб.

Мейс прекъсна връзката и веднага набра номера на Джо Къшман — бившия съпруг на Даян Толивър, който сега живееше в хавайския рай.

Там сигурно е прекрасно.