Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (82)

82

— Криобанка „Потомак“ — прочете табелата Мейс и се обърна. — Сигурен ли си, че това е мястото?

Стояха пред бяла тухлена сграда в Джорджтаун, само на една пресечка от Ем Стрийт. Дойдоха с дукатито, но разстоянието от „Шилинг и Мърдок“ беше по-малко от десет минути пеша.

— Това трябва да е — кимна Рой. — Все пак не на всеки ъгъл има банки за сперма, нали? Тази е единствената в околността и е бяла, както каза Капитана.

Влязоха и се насочиха към рецепцията. Висяха там пет минути, докато накрая се появи слаба жена с бели панталони, синя туника и сабо, която ги вкара в малка стаичка до фоайето и ги покани да седнат.

— За какво точно става въпрос? — попита с рязък тон тя.

Рой обясни, спестявайки някои подробности.

— Това е смешно! — обяви жената.

— Защо?

— Вашият човек твърди, че просто е влязъл тук да дари сперма срещу заплащане от двеста долара, нали така?

— Да. Но защо да е смешно?

— Май не сте много наясно с банките за сперма, мистър Кингман.

— Вярно е. Никога не ми се е налагало да използвам някоя от тях, може би защото собствената ми стига.

— Затова сме тук — обади се Мейс. — Да научим нещо повече.

Жената се извини и излезе. След минута се върна с купчина документи, които тръсна на масата пред тях.

— Искам да ви запозная с процедурите, през които преминава всеки донор на сперма — започна тя с леко раздразнения тон на човек, който знае повече от другите по даден въпрос. — Ето формулярите, които трябва да бъдат попълнени от всеки, който желае да стане донор. Те са качени и на нашия уебсайт. — Взе най-горния лист и каза: — Първоначална молба за донорство, която, както можете да се уверите, изисква пълни медицински, физически и образователни данни за лицето. Ако кандидатът покрие изискванията (а повечето не ги покриват), той получава втори формуляр, в който трябва да даде данни за медицинската история на членовете на семейството си за три поколения назад. — В ръката й се появи друг комплект документи. — Имам предвид този. После идва редът на подробен скрининг, който се състои от лично интервю в тази сграда и оценка на спермата. За целта кандидатът трябва да предостави четири проби в рамките на две седмици. Те се оценяват по редица качествени показатели, включително тест за издръжливост на замразяване.

— Издръжливост на замразяване? — учудено я погледна Мейс.

— Ще стигнем и до него. Разбира се, потенциалните донори трябва да бъдат проверени за ХИВ, сифилис, гонорея, хепатит В и С, както и за генетични заболявания. Определя се кръвната група, резус-факторът и т.н. Трябва да се премине през пълен медицински преглед — при нас или при своя личен лекар. От одобрените кандидати очакваме шестмесечен ангажимент, по време на който дават сперма веднъж седмично.

— И за това им се плаща, така ли? — попита Рой.

— Разбира се. Хората не го правят от добро сърце. Компенсацията, която им предлагаме, варира между сто и четиристотин долара за приемлива проба. Точната сума зависи от качеството на спермата и отговорността на донора към програмата.

— Къде и как събирате пробите?

— Тук. Най-често чрез мастурбация в специални контейнери. Семенната течност може да се събира и по хирургичен път, но ние не прибягваме до този метод.

— Няма ли изключения? — попита Мейс.

— Понякога извършваме манипулации и на други места, но почти винаги в болница или лаборатория. Много рядко се случва да я правим в дома на донора. В тези случаи ги оборудваме със специални презервативи, а събраната течност трябва да ни бъде доставена в рамките на един-два часа, без да бъде излагана на високи температури. Не бъдат ли изпълнени тези условия, я отказваме. За седемте години, през които работя тук, имаме само два случая на домашна манипулация. Обикновено предпочитаме да контролираме всичките фази.

— Но при домашната манипулация няма как да сте сигурни, че спермата идва от точно определен човек — отбеляза Рой.

— Така е. Това се установява с помощта на задължителен ДНК-тест, а после спермата отново преминава през всички споменати изследвания, на първо място за инфекциозни заболявания.

— А замразяването? — настоя Мейс.

— За да бъде съхранена, спермата трябва да се държи при точно определени условия. Тук разполагаме със специално помещение, оборудвано с големи криогенни контейнери. За съхраняването на пробите използваме течен азот и още няколко специфични вещества.

— Може ли да видим това помещение?

— Не. Там средата е стерилна, трябва ви специално облекло. Но мога да ви кажа, че всеки контейнер съдържа над седемдесет хиляди семенни проби.

— По какво се различавате от клиниките за изкуствено оплождане? — пожела да узнае Мейс.

— Обикновено в тези клиники не се съхранява сперма. Те я вземат от нас. Подбираме я според изискванията на клиентките им по отношение на раса, ръст и физически данни на донора и им я предоставяме за изкуствено оплождане.

— Има ли начин да разберем дали спермата, открита на местопрестъплението, за което ви споменах, е била взета от вашата клиника? — попита Рой.

— Мога да ви уверя, че не е.

— Все пак опитайте. Става въпрос за живота и свободата на един човек.

Жената въздъхна и поклати глава.

— Не, няма как да е била взета от нас. Но вие лесно ще разберете дали изобщо е била взета от подобна клиника.

— Как? — бързо попита Мейс.

— В момента на доставката спермата трябва да се инжектира със специален консервиращ агент. Ако се направи непосредствено преди замразяването, тя може да се съхранява за неопределено време. Но законът го ограничава до десет години, освен ако донорът не е на възраст под четирийсет и пет. Дори и тогава обаче сперма над десет години може да бъде използвана само от него и партньорката му, без никакви изключения.

— Цели десет години! — възкликна Мейс. — Доста дълъг срок за малките плаващи човечета!

— Без консервант и подходящо съхранение спермата губи подвижността си в рамките на два-три дни, а след пет става напълно негодна. Клиентките ни няма да са особено доволни, нали?

— С други думи, халосни патрони — обади се Мейс.

— Звучи грозно, но е вярно — сбърчи нос лаборантката. — Доставката на семенна течност до клиниките за оплождане се извършва в специално изолирани епруветки с капачки, които се съхраняват в криогенни банки. Те представляват метални контейнери, охладени с течен азот, и са придружени от подробни инструкции за размразяване и употреба.

„Никаква романтика“, каза си Мейс.

— За да отговоря на въпроса ви, ще добавя, че за консервант използваме специален разтвор, подобен на жълтък. Почти всички банки за сперма правят същото.

— Жълтък ли? — сбърчи нос Мейс. — Като в яйцата?

— Не точно като в яйцата, но това е широко разпространен метод за консервация.

— А ако не става въпрос за донорска течност? — попита Рой.

— Няма да има консерванти. Убедена съм, че случаят с вашия човек е такъв. Той никога не би издържал предварителните медицински изследвания. Ще бъде отхвърлен още в момента, в който се разбере, че е ветеран от Виетнам.

— Не приемате за донори военни ветерани, така ли? — остро попита Рой.

— Тук не говорим за ветерани, а за възраст — уточни жената. — Ние, както и повечето банки за сперма, не приемаме проби от мъже над четирийсет. В огромната си част нашите донори са под трийсет, най-често студенти.

— На които им трябват пари за бира — предположи Мейс.

— Не мога да кажа за какво им трябват.

— Всеки ден ли работите? — попита Мейс.

— Не. Затворени сме в сряда и неделя.

— И лабораторията е празна?

— Когато сме затворени, би трябвало да е така, нали? — изгледа я жената. — А сега ме извинете, но имам работа.

— Ще трошите яйца ли?

Лаборантката си тръгна, без да отговори.

— Направо съм потресен от техниката ти на разпит! — обади се Рой, след като се озоваха навън. — Първо ядосваш обекта, а после чакаш да видиш какво няма да ни каже!

— Тази жена не беше склонна да сподели информацията, която ни трябва — каза Мейс. — Но все пак ни съобщи още нещо важно, освен за „жълтъците“.

— Какво е то?

— Че в сряда и неделя почиват. Сега трябва да се доберем до семенната проба, взета от тялото на Толивър. Мисля, че Лоуел Касел ще ни помогне.

— А ако няма жълтък?

— В такъв случай Капитана може би лъже.

— Според мен той не притежава достатъчно умствен капацитет за подобно нещо.

— И аз мисля така, но вече нищо не може да ме изненада. Ако се окаже, че в пробата липсва консервант, с Капитана е свършено.

— Ами ако са го довели тук и са му взели сперма без консервант?

— Защо да го правят, Рой? Защото са планирали да убият Даян Толивър и да лепнат убийството на Капитана? Нима допускаш, че онази дребна женица в лабораторията е строшила вратните й прешлени и е инжектирала в нея незаконно придобитата сперма?

— Това би могъл да свърши някой от лекарите. Капитана каза, че сградата е била бяла и някой му е помогнал. Явно е идвал тук.

Мейс се замисли.

— Май ще ни трябва списък на служителите в клиниката — промълви тя. — От него може и да изскочи нещо.

— Междувременно е добре да звъннеш на Касел и да го помолиш да направите тестовете.

— Не, ще звънна на сестра ми — поклати глава Мейс. — Но утре.

— А защо не сега?

— Защото ще ми струва много нерви.

— Не можеш ли просто да я прескочиш?

— Как? Не мога да заповядам на съдебния лекар да извърши тестовете, нали?

Телефонът на Рой иззвъня.

— Ало?

— Мистър Кингман? Обажда се Гари, сервитьорът от „Симпсънс“.

— О, Гари от „Симпсънс“. — Рой хвърли многозначителен поглед към Мейс, а после включи високоговорителя. — Може би си си спомнил някоя подробност?

— Не става въпрос за спомени, а за нещо, което видях току-що.

— Не те разбирам. Какво си видял току-що?

— Човекът, с когото вечеря мисис Толивър.

— Какво?! Къде? Ние сме съвсем близо до ресторанта. Той там ли е? Задръж го по някакъв начин. След минути сме при теб.

— Не, не. В момента не съм на работа, а у дома. Всъщност току-що видях снимката му във вестника.

— Във вестника ли?

— Да. Но е мъртъв.

— Какво? Кой е той?

— Прокурорът, когото са открили в някакъв контейнер за смет, Джейми Мелдън. Той вечеря с мисис Толивър в петък.