Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (79)

79

Сестра й забързано слагаше някакви папки в куфарчето си.

— Разполагам с две минути, Мейс. Закъснявам за цяла серия от съвещания.

— Ще те изпратя. Между другото, благодаря ти за помощта за Алиша и Тайлър.

— Предполагам, че си тук за друго — каза Бет и вдигна глава. — Вече ми докладваха, че двамата сте били на посещение при Докъри. Какво реши Кингман? Ще поеме ли защитата му?

— Натам вървят нещата. Докъри спомена, че сте открили количката му…

— Точно така. Може би Кингман ще прояви любопитство да разбере какво имаше в нея.

— Така или иначе, ще трябва да му кажеш, Бет.

— По-скоро ще получи от прокуратурата официален списък с веществените доказателства, както си му е редът. Поне така предполагам.

— Какво искаш да кажеш?

Бет вдигна глава и я изгледа мрачно.

— Познай кой ще бъде обвинител по делото — каза тя.

— Нима Мона?! — простена Мейс. — Та тя разполага с цял етаж прокурори, които могат да свършат тази работа!

— Как си представяш, че ще пропусне подобен шанс? Съдружничка в солидна адвокатска кантора в Джорджтаун става жертва на някакъв откачен бездомник, който на всичкото отгоре я напъхва в хладилник? За такова дело ще отидат тонове вестникарско мастило! А в момента със сигурност е на фризьор или маникюристка, подготвяйки се за голямото шоу. Едва ли ще се заеме с черната работа, но можеш да бъдеш сигурна, че ще бъде гласът на Федералната прокуратура на всички брифинги и пресконференции. Накрая ще произнесе и заключителната реч, ако изобщо се стигне дотам.

— А защо да не се стигне?

— Не си ли чувала за извънсъдебно споразумение? Макар че Мона няма да се задоволи с него, ако то не предвижда максималното наказание. За по-малко не би пропуснала шанса си да участва в шоуто на Лари Кинг.

— Ясно. Какво сте открили в количката?

— Липсващите бикини на Толивър и дамската й чанта. Кредитни карти, мобилен телефон, магнитна карта — всичко беше там. Нямаше ги само парите в брой.

Мейс моментално се сети за думите на Капитана: „Имам двеста долара“.

— У Докъри бяха открити двеста долара — сякаш отгатна мислите й Бет. — Нещата не изглеждат добре, Мейс.

— Продължавам да смятам, че не го е направил — поклати глава Мейс. — Имам предвид всичко останало, което се случва напоследък — ключа, който Даян изпрати на Рой, Андре Уоткинс и двойника му в апартамента, хората, които стреляха по мен. Как се връзват те с убийството на Толивър?

— А изобщо престанала ли си да мислиш, че може и да не се връзват? Съгласна съм, че инцидентът с Толивър и нещата около теб са доста странни. Но убийството й може би наистина е дело на Докъри и е станало случайно, без връзка с останалото.

— Бях сигурна, че ще кажеш точно това.

— Защо?

— Ами защото е адски логично!

— Тогава извинявай, че съм толкова адски логична.

— Чакай малко. Докъри каза, че полицията е открила количката му. Това означава, че е липсвала, нали така? Всеки би могъл да сложи в нея каквото си пожелае. Включително и уликите, които са открити на местопрестъплението.

— Да не забравяме спермата във вагината на убитата — въздъхна Бет. — Нима Кингман ще оспори и това?

— Разбирам те напълно, повярвай ми.

— А как ще реагира фирмата на решението му да защитава убиеца на един от съдружниците й?

— Вероятно зле.

— Защо тогава го прави?

В очите на Мейс се появи отчаяние.

— А ти защо никога не го наричаш Рой? — попита тя.

— На малко име се обръщам само към приятелите си. Мона е изключение, но само защото открих, че мрази името си.

— Той го прави, понеже е убеден в невинността на Докъри — промълви Мейс. — Аз също.

Поеха по коридора.

— Задавала ли си си някога въпроса как човек като Докъри незабелязано се е промъкнал в подобна сграда? — попита Бет. — Лично аз не мога да се отърва от чувството, че някой отвътре му е помогнал.

— Моля?!

— Може би твоят приятел адвокат поема защитата му от гузна съвест? Може би той е вкарал Докъри в сградата, но после нещата са се объркали — онзи е превъртял и е убил Толивър, а Кингман е заличил следите.

— Според теб Рой знае, че Докъри е виновен, така ли?

— Повечето обвиняеми наистина са виновни, Мейс. И ти отлично го знаеш.

— Ти също знаеше нещо, сестричке.

— Какво?

— Че аз бях невинна.