Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (78)

78

— Днес новините са дяволски добри, Рой!

Двамата с Мейс седяха на масата срещу Капитана. Той току-що беше взел душ и влажната му коса беше загладена назад. Беше съвсем посивяла над челото му. След отмиването на част от наслоената мръсотия по лицето му се виждаха и няколко розови петна. Вече го бяха облекли в затворнически гащеризон, около кръста му имаше колан за окови, но краката и ръцете му все още бяха свободни.

Едва сега Рой забеляза, че някога Капитана със сигурност е бил хубав мъж. Правилни черти на лицето, квадратна челюст, освободени от мръсните кичури очи, които се оказаха зелени. За съжаление беше придобил този спретнат вид едва след като го обвиниха в убийство. Каква ирония на съдбата, помисли си Рой. Размени озадачен поглед с Мейс и попита:

— Какви са тези новини, Капитане?

— Намерили са количката ми.

— Кой, полицията ли?

— Да — кимна Капитана. — Току-що ми го казаха. Изглеждаха много доволни.

— Сигурно — сви рамене Рой. — Хей, Капитане, ти разбираш ли какво всъщност се случва?

— Проклетите сладкиши — въздъхна ветеранът. — Проклетите десертчета „Туинкис“ както винаги!

— Крадците на сладкиши не ги оковават във вериги, Капитане — поклати глава Мейс.

В очите му се мярна нещо като любопитство.

— Познавам ли те, пиленце?

— Срещнахме сме веднъж. И теб те друсна електрически ток.

— Добре, пиленце. Сигурно е така, щом казваш.

Рой се приведе напред.

— Помниш ли снимката на жената, която ти показах вчера? Обвиняват те, че си я изнасилил и убил!

— Знам, казаха ми — неочаквано се ухили Капитана. — Но ченгетата се шегуват, Рой.

— Значи не си го направил, така ли?

— Не, сър. Но ме спипаха с проклетите „Туинкис“. Да не забравяме и инструментите, Рой. Свих ги и ги продадох. — Погледна към Мейс и добави: — За три кинта, пиленце. Онзи мръсник с тюрбана направо ме ограби!

— Да, да — въздъхна Рой. — Ти вече ми каза за инструментите.

— Но ти си моят адвокат, нали?

Мейс се обърна да го погледне.

— Наистина ли си негов адвокат?

Рой се поколеба само за миг, после кимна.

— Да.

— В такъв случай трябва да ти платя.

— Добре, ще ми платиш.

— Имам двеста долара. Ченгетата ги прибраха, но обещаха да ми ги върнат.

— Откъде имаш двеста долара? — втренчи се в него Мейс.

— Не мога да ти кажа, пиленце — смути се Капитана. — Няма да е честно… Срам ме е да ти кажа.

Рой стана и закрачи напред-назад.

— Имаш ли представа какво е ДНК?

Капитана сбърчи чело и отвърна колебливо:

— Мисля, че да.

— Е, открили са твоето ДНК в тялото на убитата жена.

— Нали ще ми го върнат? — проясни се лицето на Капитана, който погледна към Мейс и добави: — То си е мое, като всичко останало. Ще ми върнат количката, парите и ДНК-то. Заклевам се, че никога повече няма да се докосвам до чужди сладкиши!

Рой тихо простена и се облегна на стената.

Мейс пристъпи към него и прошепна:

— Винаги ли е толкова отнесен?

— Може да води елементарен разговор, простите неща ги възприема нормално, но с абстрактните изобщо не може да се справи — отговори тихо адвокатът. — Преди три години, когато го представлявах в съда, показа начални признаци на деменция. Осъдиха го условно, главно защото и прокурорът също се оказа ветеран от Виетнам. Но тогава ставаше въпрос за далеч по-леко обвинение, което няма нищо общо с предумишлено убийство. Проблемът е, че все пак може да води разговор и разбира много неща. Никой няма да повярва, че не е съзнавал какво върши. В тялото на Даян е открита неговата сперма, а на всичкото отгоре той признава, че с бил в сградата по това време. Как, по дяволите, да го защитавам?

— Не можеш. Ако не открием истината, нищо няма да направиш.

— Ами ако се окаже, че действително е изнасилил и убил Даян? Тогава какво?

— Не знам. Но интуицията ми подсказва, че цялата тази работа вони!

— Обади ми се, когато накараш съдебните заседатели да повярват на интуицията ти.

Рой се върна на масата, седна срещу арестанта и извади бележник от куфарчето си.

— Искам да се концентрираш, Капитане! — настоятелно рече той. — Трябва да изясним някои неща относно времето. Можеш ли да го направиш?

— Не знам — притеснено отвърна Капитана. — Те ми взеха часовника, Рой. А мен хич не ме бива да се ориентирам за времето без часовник.

— Добре, използвай моя. — Рой свали часовника от китката си и му го подаде.

— Докато вие си изяснявате нещата, аз ще отскоча до сестра ми — надигна се Мейс.