Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (77)

77

Рой седеше зад бюрото си и ожесточено мачкаше миниатюрната баскетболна топка. Наистина имаше за какво да се притеснява. Секретарката му Джанис току-що донесе новината, че Честър Акерман е изпратил имейл до всички служители на фирмата, в който разкривал връзката му с предполагаемия убиец на Даян. После тя добави, че в момента отношението на колегите му към него е почти като към Осама бин Ладен.

— Искам да ме изслушаш, Джанис — направи опит да се защити той. — Аз…

Но вратата се затръшна и Рой не можа да довърши.

Той включи компютъра и се зае да проверява електронната си поща. Някой трябваше и да работи, особено предвид факта, че двамата с Даян бяха пред приключване на няколко големи сделки. Акерман все още не беше посочил заместник на Даян, което означаваше, че Рой трябва сам да довърши нещата. Това не беше проблем, но му липсваше обсъждането на различни идеи с нея. Нямаше как да отскочи до кабинета й за поредното уточняване на детайлите. Беше объркан, имаше нужда от нея.

Смъртта ти ме озадачава много, Даян. Не можеш ли да ми кажеш какво се случи, кой те уби?

Беше ясно, че тези мисли няма да го отведат доникъде. Отговори на част от писмата, отвори няколко файла, изтегли недовършените договори на екрана и направи опит да се задълбочи в детайлите. Така изтекоха два часа, после отново провери пощата си. Имаше много нови имейли — предимно от клиенти и приятели. Но имаше и няколко от колеги, които бяха единодушни, че трябва да си е загубил ума, за да поеме защитата на убиеца на Даян.

По неясна причина той се върна назад в списъка, към по-старите имейли.

Един от тях беше от човек, който никога вече нямаше да му пише — Даян Толивър.

„Трябва да се фокусираме върху А-“.

Добре де, това вече го разнищихме, но без особен резултат, въздъхна той и спря курсора на инициалите под текста.

ДЛТ.

Даян Луиз Толивър. Знаеше трите й имена благодарение на дипломите, които висяха в кабинета й. Присъствието на инициалите в края на имейла имаха смисъл, но само донякъде. Направи бърза проверка на част от имейлите, които Даян му беше изпращала през последните няколко месеца. Нито един от тях не съдържаше инициалите й, бяха подписани просто „Даян“.

ДЛТ?

Трите букви му изглеждаха някак познати и без да ги свързва с името на Даян. Дали причината за присъствието им под текста не беше друга? Още един ключ, в случай че „А-1“ не даде резултат? Рой прекрасно знаеше какъв интелигентен и изобретателен юрист беше Даян. Твърде вероятно бе да е искала да му каже друго с инициалите си.

Но защо бе изпратила този имейл именно на него? Разбира се, че бяха работили заедно по много проекти, но не бяха близки. Всъщност тя може би не беше имала истински приятели. Защо иначе да прибягва до платена компания? Но тук веднага възникваше и един друг въпрос: защо не се беше обърнала към полицията, ако бе забелязала нещо нередно? Доколкото му беше известно, Даян никога не се бе занимавала с наказателни дела, но все пак беше адвокат. Тоест човек, който познава юридическата система далеч по-добре от обикновените граждани.

Аз обаче съм бил защитник по наказателни дела. Може би по тази причина ми е изпратила някакъв таен сигнал?

Изведнъж потръпна от страх. Очите му се вдигнаха към миниатюрната уебкамера на монитора. Дали не го наблюдаваха и в момента? Не, едва ли. Мейс вече беше идвала тук, непосредствено след като научи за „А-1“. Бяха го обсъждали. В случай че някой го беше наблюдавал, със сигурност щеше да стигне до пощенската кутия преди тях.

Все пак…

Извади от чекмеджето си самозалепващи се листчета и закри с едно от тях окото на камерата. После бързо отдръпна пръстите си, сякаш се беше опарил.

Мобилният му телефон звънна.

— Кингман.

Беше Мейс. Думите й се стовариха върху него по-силно от юмруците на Психото.

— След двайсет минути съм там! — каза той, грабна якето си и тичешком напусна кабинета.

В момента Капитана се нуждаеше от адвокат повече от всякога.

Току-що го бяха обвинили в предумишлено убийство.