Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (75)

75

Когато Олтман се появи в трапезарията откъм кухнята, Мейс тъкмо беше привършила със закуската и доливаше кафе.

— Надявам се, че си спала добре.

— Прилично. По време на сутрешния крос се срещнах с Рик Касиди.

— Прекрасен младеж. Поканих го да работи за мен, когато разбрах, че се готви да напусне флота, за да се грижи за сестра си. Тя скоро ще завърши колеж и вече прие назначение в Световната банка.

— Това, което си направил за нея, е чудесно.

— Когато беднякът дава нещо, то е саможертва. Но когато богаташът дава, е съвсем нормално.

— Е, аз познавам богати хора, които не дават нищо.

Олтман беше в обичайното си облекло — джинси и риза с дълъг ръкав. Пристъпи към плота да си налее чай, захапа една бисквита и седна срещу нея.

— Хърбърт е истински гений в кухнята — каза той. — Имам две магистратури и една докторска степен, но не мога да счупя дори едно яйце като хората.

— И аз съм същата. А закуската на Хърбърт беше толкова вкусна, че изядох два кроасана и цяла чиния с омлет.

Олтман отпи глътка чай, остави чашата си на масата и вдигна глава.

— Какъв е този Психо, който ви е нападнал?

— Нищо сериозно — отвърна Мейс и избърса устни със салфетката.

— Май не е точно така. Чух се с Кармела, която е разговаряла с някоя си Нън, живееща в същия блок. Тя е видяла всичко от прозореца си. Можело е да ви убият, Мейс. Чувствам се ужасно. Направих предварителна проверка, но нямаше как да разбера, че тоя тип има нещо общо с Алиша.

— Може би защото всички се страхуват от него. Но ние се справихме добре, освен това успяхме да измъкнем Алиша и Тайлър. С помощта на Бет, разбира се.

— Знам — кимна Олтман.

— Говорил си с нея?

— Да. Нямаше да си простя, ако ти се беше случило нещо.

— Ейб, доколкото разбирам, ти ме нае за тази работа, защото мога да се оправям в района — каза тя. — Което означава, че умея да се пазя. Грешката ми беше, че взех и Рой. Много глупаво от моя страна, но другия път няма да е така.

— Мисля, че няма да има друг път.

— Какво искаш да кажеш?

— Не мога да те пращам по опасни места, Мейс. Не мога да рискувам живота ти. Никой проект не го заслужава.

— Мисля, че този го заслужава — поклати глава тя. — Виж Алиша. Добро момиче, което има нужда от малко шанс. Тайлър също не бива да остава там. Той се нуждае от специализирани грижи. А в този град има хиляди като тях.

— Твърде е рисковано.

— Готова съм да поема този риск. Ти ми предложи работата и аз я приех. Сега ме остави да си я върша. През цялото време си знаел, че районът е опасен, Ейб. Какво толкова се е променило?

— На хартия нещата изглеждаха наред. Но хартията няма нищо общо с реалния живот. По всичко личи, че преценките ми отиват на вятъра в момента, в който се появи някой като Психото. Надявах се, че когато се разчуе за намерението ти да помагаш на хората, те ще ти предложат помощта си.

— И наистина ще стане така — тръсна глава Мейс. — А аз ще се оправям с онези, които мислят различно. Дори не се опитвай да ме разубеждаваш, Ейб.

Двамата едновременно се извърнаха към вратата. На прага беше застанала Бет с пухкавия Тайлър на ръце, а зад гърба й надничаше Алиша, нарамила сак.

— Алиша? — скочи Мейс. — Добре ли си? А Тайлър?

Младата майка пристъпи напред, смаяна от размерите на огромната къща.

— Добре сме — кимна тя. — Началник Пери се погрижи за нас.

Мейс погледна сестра си.

— Наистина ти благодаря за помощта, Бет. Не знаех към кого друг да се обърна, когато се появи онзи ненормален.

— Не ти трябва да се занимаваш с такива като него — въздъхна сестра й. — Но доколкото разбрах, успели сте да се оправите и сами. — В очите й се появи учудване. — Кингман наистина ли е играл баскетбол с него?

— Не само игра, но и го смаза — отговори вместо нея Алиша и на лицето й се изписа задоволство. — Видях всичко от прозореца на Нън. Направо го разби!

— Къде е Дарън? — попита Мейс.

— Този пък кой е? — обади се Бет.

— Брат ми. Не дойде с нас. Не знам къде е.

— А защо сте тук? — попита Мейс.

— Алиша и Тайлър ще останат в имението — намеси се Олтман. — Разбрахме се с Бет по телефона още сутринта. Ще ги настаним в западното крило на къщата за гости, разбира се, ако не ти причинява неудобство.

— Неудобство ли? — сбърчи чело Мейс. — Тази къща е толкова огромна, че ще ми трябва карта, за да ги намеря.

— Тук ли ще живеем? — объркано се огледа Алиша. — Аз нямам пари за такова място.

— Безплатно е — обяви Олтман и хвана ръката й, доловил одобрителното кимане на Бет. — За мен ще бъде удоволствие да ви заведа в новия ви дом и да ви помогна да се настаните.

Бет подаде Тайлър на майка му и тримата излязоха навън. На прага тя се обърна и погледна празната чаша кафе на масата пред сестра си.

— Може би ще се нуждаеш от още кофеин, защото ти предстои тежък разговор с мен — обяви тя. — Насаме!