Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
True Blue, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 38гласа)

Информация

Сканиране
Bridget(2013)
Разпознаване и корекция
Еми(2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2013)

Издание:

Дейвид Балдачи. Родени за ченгета

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2010

Редактор: Матуша Бенатова

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-238-1

История

  1. —Добавяне

62

Мейс притисна торбичката с лед към носа на Рой, който се беше настанил в джакузито на Олтман.

— Как е?

— Имам чувството, че е счупен. А също и кракът, глезенът и ребрата ми.

— Поне отокът под окото ти спада. Искаш ли да те заведа в болницата?

— Не. Ще се оправя в момента, в който престана да се занимавам с типове като Психото.

— Бях решила да поръчам китайска храна, но Хърбърт страшно се обиди, когато се обадих в резиденцията да попитам дали имат адреса на някое ресторантче наблизо. В момента приготвя китайска храна специално за нас двамата.

— Много мило от негова страна. А къде е Олтман?

— Бентлито го няма. Вероятно е излязъл по работа.

Рой изпъна гръб и намести торбичката с лед под окото си.

— Свърза ли се със сестра си?

— Да. Хората й вече са прибрали Алиша и детето и са ги настанили в социалната служба.

— А брат й?

— Не е бил там. И това ме тревожи.

— Мислиш, че е решил да се разправя с Психото ли?

— Да. Което означава, че ще го убият.

Тя седна на ръба на ваната и вдигна глава.

— Знаеш ли защо те взех със себе си днес? Не? За да те държа под око.

Той свали торбичката и рязко се обърна да я погледне.

— Тоест да ме закриляш?!

— Сигурна съм, че онези типове, които стреляха по мен, вече знаят кой си по регистрационния номер на колата ти. Но вместо да взема мерки, аз ти уредих кошмарния мач с онзи психопат. Наистина гениално от моя страна!

— Хей, ти обаче нямаше как да знаеш какво ще се случи! — каза той и хвана ръката й. — Но се справихме добре, нали?

— Ти специално се справи страхотно.

— Уча се от теб.

Размениха си продължителни погледи. Тя го погали по косата, а пръстите му се увиха по-плътно около китката й.

— Готова ли си да се намокриш, Мейс? — тихо попита той, без да откъсва очи от лицето й.

В същия миг отдолу долетя някакъв шум и тя скочи.

— Трябва да е Хърбърт. Тук ли да донеса храната, или предпочиташ да хапнем на терасата, откъдето се разкрива прекрасна гледка към градината?

— Предпочитам прекрасната гледка — промърмори той и пусна ръката й.

— Не бързай, ще се погрижа храната да не изстине.

Мейс изчезна надолу по стълбите, а Рой бавно се отпусна в топлата вода.

 

 

Телефонът иззвъня в момента, в който Бет се върна в кабинета си след поредното служебно съвещание.

— Слушам — каза тя.

— Моля, изчакайте връзка с федералния прокурор на окръг Колумбия Мона Данфорт — прозвуча официален женски глас насреща.

Пръстите на Бет нетърпеливо забарабаниха по бюрото. Започваше да й писва от номерата на тази жена. По всяка вероятност бе изчакала при секретарката си, докато се свърже с нея, а после се бе прибрала в кабинета си, за да я накара да чака.

Изтекоха трийсет секунди. Бет се готвеше да затръшне слушалката, но в същия миг насреща вдигнаха.

— Мона Данфорт.

— Знам вече! — сопнато каза Бет. — Забрави ли, че ти ме търсиш? Казвай какво има!

— Става нещо странно със случая „Мелдън“.

— По-конкретно?

— ЦРУ отрича да има нещо общо с разследването.

— А ти си изненадана, така ли?

— Хей, нали ти ме помоли да звънна тук-там?

Бет заби поглед в писалището, опитвайки се да подреди в ума си хилядите задачи, които все още й предстояха. Но основната й мисъл бе, че тази жена се опитва да съсипе нея и сестра й.

— Хайде казвай.

— Проверих делата, с които се е занимавал. Джейми не е работил по нищо, което би накарало някой да го убие и да го захвърли в контейнер за смет.

— Но някога е бил адвокат по наказателни дела в Ню Йорк, нали?

— По-точно адвокат на мафията. Но хората, които е защитавал, са мъртви, в затвора или извън бизнеса. Единственият човек, който би могъл да му има зъб, участва в програмата за защита на свидетели. А федералните шерифи нямат навик да оставят чак дотам без надзор защитените свидетели, че да извършват убийства.

— Значи ЦРУ отрича да има нещо общо с разследването. Нека поне веднъж допуснем, че казват истината. Веднага обаче възниква въпросът кой го извършва. Чух, че заповедта е дошла направо от Белия дом, но след като разговарях с един човек, на когото вярвам, май ще излезе, че не е така.

— С кого си разговаряла?

— Съжалявам, Мона. Не мога да разкривам източниците си.

— Много добре!

— На практика заповедта да се изтеглим дойде от кмета, но той отказа да сподели откъде е дошло нареждането.

— Мислиш ли, че Бюрото не крие нещо от нас?

— Ти познаваш не по-зле от мен както директора, така и най-близките му подчинени. Досега са играли честно. Защо питаш?

— Защото получих съобщение от един федерален агент, който иска да си поговорим за случая „Мелдън“.

— Защо точно с теб?

— Защото в момента изпълнявам длъжността федерален прокурор на окръг Колумбия, Бет. А Джейми работеше при мен.

— Но доколкото знам, убийствата в окръг Колумбия се разследват от моите хора. Нали някой трябва да залови бандитите, за да можеш да ги съдиш, Мона?

— Добре, нямам нищо против, ако искаш да се срещнеш с него. И без това съм затънала до гуша в работа. Между другото, и той няма нищо против да разговаря с теб. Подозирам, че вече го е планирал.

Бет придърпа лист хартия и взе химикалката.

— Добре, кажи ми името му.

— Специален агент Карл Райгър.