Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (61)

61

Психото заби рамо в корема на Рой и го запрати на земята. Вкара първата точка, върна се и го срита в пищяла.

— Едно — изръмжа той.

— Беше фал — каза Рой, докато се надигаше.

— На това игрище фалове няма! Човек срещу човек, и толкоз.

— Твоя топка.

Рой беше играл срещу всякакви противници — както в колежа, така и на улицата. Повечето използваха по един финт, най-много по два. Най-добрите прибягваха и до три, но това се случваше изключително рядко. Остави Психото да вкара още веднъж, получавайки лакът в бедрото.

Първото заучено движение, рече си той.

Психото вкара още веднъж, прибягвайки до друг ход.

Две.

Рой хвърли поглед към Мейс, която го гледаше с тревога. Намигна й леко и зае защитна позиция — приклекнал, с широко разтворени ръце и крака.

Психото прибягна до първия си ход и отново стреля. Всъщност щеше да вкара топката, ако Рой не му я беше отнел със светкавично движение, а после я заби право в лицето му. Бандитът се просна по гръб на асфалта.

— Моя топка — рече Рой и се впусна в бърз дрибъл. Топката минаваше между краката му, а той дори не я поглеждаше.

Психото направи опит да го покрие, но Рой се изтегли назад и вкара от малко преди тройката.

— Една и за мен.

Минута по-късно, след забивка с гръб към коша и нова далечна стрелба, Рой изравни.

— Три на три.

След още пет минути въпреки бруталните фалове на Психото той вече водеше с шест точки разлика. Прегънат на две и облян в пот, бандитът дишаше тежко. Рой дори не се беше задъхал.

Със страхотен кръстосан дрибъл Рой премина покрай Психото, който се опита да го спре, но залитна назад и се просна по задник. Дриблирайки ниско, Рой си позволи да направи едно кръгче около него, а после заби топката в коша.

— Десет — рече той. — Остава още една.

Пое топката и започна да я прекарва между краката си, а очите му зорко следяха уморения противник. Психото беше унизен и ядосан. На Рой му мина през ум да направи загубата му по-достойна, после тръсна глава.

Никакви аванти!

Отдръпна се назад, продължавайки да дриблира. Спря на тройката, прицели се и стреля. Топката отново влезе в коша, без да докосне обръча.

— Единайсет — обяви той и тръгна към Мейс. — Ти губиш, а ние си тръгваме.

Психото скочи на крака, грабна пистолета на един от стоящите наблизо бандити и го насочи в гърба му, дишайки тежко.

— Има ли някакъв проблем? — обърна се Рой.

Онзи избърса потта от челото си и изръмжа:

— Къде си се научил да играеш така?

— На едно игрище, същото като това.

— Ти ме излъга! Каза, че умееш да играеш „малко“!

— Всичко е относително. Понякога човек си мисли, че е добър, но всъщност не е чак толкова.

Петлето на пистолета щракна.

Мейс се изтръгна от ръцете на двамата, които я държаха, и бързо се изправи пред Рой.

— Всички чуха какви са правилата! Ти сам ги определи: ако той спечели, ние си тръгваме! Това бяха твоите думи, нали?

Психото мрачно огледа бандата си, после се обърна към Мейс и леко наведе дулото.

— Хайде, изчезвайте! Веднага!

— Първо искам да ти напомня, че не сме ченгета — хладно го изгледа тя. — Работим в социалната служба и дойдохме, за да помогнем на Алиша. Да предложим по-добър живот на нея и на сина й. Затова не си го изкарвай на нея!

Психото мълчаливо се обърна и се отдалечи, следван от хората си.

Мейс ги изчака да изчезнат зад ъгъла и се обърна към Рой.

— Справи се страхотно! Не мога да повярвам, че му срита задника по този начин!

— Ще бъда ли по-малко мъжествен, ако сега напълня гащите? — усмихна се той.

— Това изобщо няма да промени мнението ми за теб.

— Какво ще стане с Алиша и Тайлър? Дали тоя тип ще ги остави на мира?

— Може би съм глупава и наивна, но не мога да вярвам на човек, когото наричат Психото — бавно рече Мейс. — Ще помоля Бет да я изведе оттук заедно с детето.

— А брат й?

— И него — неохотно кимна тя.

— Предполагам, че имаме време за още няколко интервюта — колебливо каза Рой.

— Те ще почакат. Да вървим при Ейб.

— Той у дома ли си е?

Мейс пристъпи към него и избърса с ръкав кръвта от лицето му.

— Не ми пука дали е там, или го няма. Искам моят герой отново да бъде чист и спретнат.

След тези думи го хвана за ръката и го поведе към хондата.

Никой не ги спря.