Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (60)

60

Ухиленият Психо ги обиколи веднъж, после втори път. Кимаше бавно и хвърляше тържествуващи погледи към останалите от бандата. Беше малко по-висок от Рой, облечен в черни джинси, бяла тениска и маратонки. На врата му проблясваха няколко златни верижки. Косата му беше подстригана много късо. Ръцете му бяха здрави и жилести, покрити с татуировки. Мейс отбеляза, че зениците му са нормални, а по вътрешната част на ръцете му липсват следи от убождане. Тя знаеше, че ако се боцкаш, нямаш никакви шансове да оцелееш в този бизнес. Границата между живота и смъртта често се определяше от вземането на едно-единствено бързо и рационално решение.

На третата обиколка Психото спря срещу тях.

— Как е Алиша? — попита той с неочаквано писклив глас.

— Добре е.

— Казаха ми, че сте от социалните. Но защо ли не им повярвах?

— Не сме ченгета — отвърна Мейс.

— Хей! — озърна се Психото. — Дамата премина направо към въпроса. Значи е умна, което означава, че не е ченге. — Бандата се разхихика. — В такъв случай аз ще вляза в ролята на униформен, става ли? — Без да чака отговор, той разкрачи крака и зае напрегната стойка. — Вие двамата да носите нещо, което ме засяга?

Неколцина от бандата се изхилиха.

— Нищо повече от връзка ключове и два джиесема — отвърна Мейс.

— Два?

— Да. Единият за работа, а другият за удоволствие.

Психото щракна с пръсти. Двама от хората му се приближиха да ги обискират. Единият ощипа Мейс по задника и получи лакът в слабините за награда.

— Охо, дамата си я бива — ухили се Психото. — Пази си задника, Черньо! — Превит на две, онзи побърза да се оттегли, а той спря поглед на Мейс. — Значи нямате пищови, нямате значки, а? Това не означава, че не сте ченгета под прикритие.

— На подобно място дори агентите под прикритие носят оръжие — обади се Рой.

Мейс тихо простена.

— Ти май имаш проблем с това място, а? — завъртя се към него Психото. — Какво му е на мястото бе, лачен?

Рой успя да преглътне топката, която изведнъж се появи в гърлото му.

— Не съм казал такова нещо.

— Не си, ама се подразбира. — Очите му се плъзнаха по фигурата на Мейс. — Хубаво маце. Гадже ли ти е?

— Отношенията ни са служебни — отвърна Рой и за малко не си прехапа езика.

— Служебни значи! — подсвирна Психото и се извърна към хората си. — Чухте ли? Тоя имал служебни отношения с мацето!

Бандитите захихикаха, а главатарят им рязко се извърна към Рой.

— Значи няма да имаш нищо против, ако направя ей това нещо… — Ръката му се стрелна към бюста на Мейс, но Рой я сграбчи.

— Имам нещо против!

Психото погледна пръстите му около китката си и усмивката му се разшири.

— Май си го търсиш, а?

— Нищо не си търся. Само не я докосвай!

— Нищо значи…

Юмрукът му се стрелна напред с мълниеносна бързина и Мейс чу удара още преди да го види.

Рой се олюля, прикри лицето си с длан и рухна на земята. От носа му шурна кръв.

Мейс бързо се изправи пред него.

— Виж какво, говорихме с Алиша как да й помогнем. Нищо друго.

Психото я блъсна встрани.

— Ще извиняваш, кучко, ама още не съм свършил с твоя човек!

Мейс бръкна в джоба си за телефона с електрошоково устройство, но двама от бандитите светкавично я сграбчиха и извиха ръцете й зад гърба.

Кракът на Психото потъна в корема на Рой.

— Тръгваме си! — изкрещя Мейс. — Тръгваме си веднага, ясно?

— Аз ще кажа кога и как ще си тръгнете! — обърна се да я погледне Психото. — С краката напред или не. Дишащи или не. Аз, ясно ли е?!

След тези думи вдигна крак за поредния ритник в ребрата на Рой. Но в следващия миг се озова на колене, с извити на врата ръце и наведена глава. Кръвта на Рой закапа по главата на Психото.

— Трийсет и пет килограма натиск надясно, и гръбнакът ти ще се счупи като пръчка! — задъхано рече адвокатът. — Няма как да ме спреш, мръснико! Умираш в мига, в който някой от тъпите ти бандити извади пищов!

Психото дишаше тежко, ръцете му бяха безнадеждно блокирани.

— Ще видят сметката на мадамата ти! — рече на пресекулки той. — Трябва им само една дума!

— Те ще видят сметката и на двама ни! Но за мен ще остане удоволствието да ти строша шибания врат!

— За какви килограми натиск дрънкаш, да те вземат мътните?

— Хватка на морските пехотинци — обади се един от хората му. — Така трепят в ръкопашен бой. Нещата са сериозни, шефе.

— Ти да не си бил морски пехотинец бе, Джаз? — изви очи към него Психото.

— Брат ми беше морски пехотинец. От него го знам.

— А ти морски пехотинец ли си, бе? — изръмжа към Рой главатарят.

— Няма значение.

— Ако ме убиеш, те ще убият и двама ви. А ако не ме убиеш, аз ще ви видя сметката. Какво ще кажеш по въпроса?

Рой погледна към групичката яки мъже.

— Има и друг начин — обясни той.

— Какъв?

— Начинът на истинските мъже.

— С ножове ли? Не може да си толкова тъп! Ще ти отрежа главата като на пиле!

— Не, на истинските мъже.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа баскетбол. Един на един. Ей там виждам игрище с кош.

Мейс извърна глава към бетонния пилон, на който беше закачен баскетболен кош без мрежа. В основата му се виждаше износена топка.

— Баскетбол ли?! — изрева Психото. — Мислиш, че щом съм черен, непременно трябва да играя баскетбол?

— Не — поклати глава Рой. — Но си обут с баскетболни маратонки, които не ти служат само за показ. Имат черни следи отстрани и по подметките, което се получава само когато играеш баскет на асфалт. От тези следи мога дори да ти кажа, че предпочиташ забивките пред стрелбата от разстояние.

— Май разбираш от баскетбол — изръмжа Психото.

— Само любител съм. Какво ще кажеш?

— Става, човече! Нямаш никакъв проблем!

Рой усили натиска върху вратните му прешлени.

— Не ме будалкай!

— Не те будалкам.

— Така става — обади се Мейс. — Ако излъжеш, губиш уважението на хората си. Може да не ти го покажат веднага, но все някога ще ти го покажат. Няма как да забравят, че техният шеф е отказал да играе срещу някакво бяло момче, а е предпочел да го гръмне. Още повече, че вече е на колене пред него! Можеш да се правиш на велик колкото си искаш, но фактът си е факт. Стоиш на колене пред него и го чакаш да реши дали да живееш, или да умреш! Той може да ти види сметката веднага, още в този момент. Но вместо да го направи, ти предлага уважение. Да се разберете като мъже.

Надменното поведение на Психото бавно се стопи. Очите му започнаха да опипват лицата на бойците. Никой от тях не пожела да срещне погледа му.

— Какво решаваш? — попита Мейс.

— Игра до единайсет точки — изръмжа бандитът. — Всеки кош се брои за една. Печели онзи, който направи две точки разлика. А сега ме пусни, за да ти сритам задника!

Рой бавно разхлаби хватката си. Психото се изправи и старателно отупа коленете си. После го погледна от горе на долу.

— Имаш ли някаква представа как се играе тая игра?

— Малко.

— На това място „малко“ не стига!

— Ще хвърлим ези-тура, за да видим кой пръв ще има топката.

— О, можеш да я имаш веднага. Ще бъде единственият начин изобщо да я пипнеш! И още нещо, умнико. Спечелиш ли, и двамата си тръгвате. Загубиш ли — мъртви сте!