Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (59)

59

— Какво правиш, Дарън? — скочи Алиша.

— Тая кучка ме напръска с оная гадост, за която ти разказах снощи! — изръмжа Бръснача и заби показалец в гърдите на Мейс.

— Нямаше да го направя, ако не беше насочил пистолета си в мен — отвърна Мейс.

— Вярно ли е? — викна Алиша.

— Не, по дяволите! Кучката ме напръска, докато минавах покрай нея. Не съм я заплашвал с пистолет!

— Освен това желязо той носи и един револвер двайсет и втори калибър в кобур на левия си глезен — поясни Мейс, обръщайки се към Алиша. — Обясни ми, че му викали Бръснача, защото бил много умен.

Алиша сложи ръце на кръста си и се втренчи в Дарън.

— Откъде й е известно всичко това, ако наистина само си минал покрай нея?

Лицето на Дарън се сгърчи.

— Откъде да знам, мамка му?

— Това ли е брат ти? — попита Мейс, обръщайки се към Алиша.

— Хей, говориш с мен — озъби се Дарън.

— Окей. Ти ли си брат й?

— И какво, ако съм?

— За какво си бил в затвора?

— Кой ти каза, че съм бил в затвора? — процеди Дарън и хвърли мрачен поглед към сестра си.

— Махни тоя пищов, преди да е станала беля — хладно му заповяда тя. — Не виждаш ли, че Тай е уплашен до смърт?

Останал без внимание през последните две минути, Тайлър беше пропълзял в ъгъла. По пухкавите му бузи се стичаха сълзи. Беше вдигнал астронавта пред гърдите си като щит. Враждебността в очите на Дарън моментално се стопи.

— По дяволите! — изпъшка той. — Прости ми, малко човече! — Пистолетът изчезна в джоба на якето, ръцете му се протегнаха към детето. Грабна го и притисна буза до неговата, шепнейки успокоителни думи.

— Но той не плаче! — озадачено промълви Рой.

Алиша понечи да каже нещо, но Дарън я изпревари:

— Не плаче, защото не може да говори! Не издава дори звук!

— Водила ли си го на лекар? — попита Мейс, обръщайки се към майката.

Очите на Алиша отново се насълзиха.

— Заради дрогата е — прошепна тя. — Изобщо не знаех, че съм бременна. Докторите казаха, че това е объркало нещо в главата му.

— Съжалявам — промълви Мейс.

— Направих огромна грешка, че забременях — избърса очите си Алиша.

— Забременя, защото беше изнасилена! — остро рече Дарън. — Не си направила никаква грешка!

— Изнасилена? — вдигна вежди Рой. — Хванаха ли виновника?

Дарън с отвращение отмести очи от сестра си.

— Алиша? — погледна я Мейс. — Направи ли оплакване?

Момичето поклати глава.

— Защо?

— Защото я изнасили един изрод, на когото му викат Психото — отговори Дарън. — Главатар е на най-голямата банда в квартала. Мъртъв си, ако пуснеш ченгетата подире му.

— Чувала съм за Психото — облегна се назад Мейс. — Над десет години се занимава с грабежи и наркотици. Това е цял живот в този бизнес. За да изкараш толкова дълго, трябва да си наистина умен и опасен.

— Но полицията може да те защити — добави Рой и погледна към Мейс. — Прав ли съм?

— Как ли пък не! — горчиво се изсмя Дарън. — Последния път, когато ченгетата решиха да закрилят някакъв тип от Психото, главата му изплува от водите на Анакостия в торба за смет, с чорап в устата. Така и не откриха другите части на тялото му. На това му се вика защита, нали? — Пусна детето на пода и добави: — А сега ми кажете какво, по дяволите, търсите тук!

— Никога ли не ти се е искало да се измъкнеш от тук? — попита Мейс.

— Как?

— Аз работя върху проект на тази тема заедно с един професор от Джорджтаун.

— Джорджтаун ли? Какво общо има с нас Джорджтаун?

— Нека ти обясня.

Дарън я погледна така, сякаш отново щеше да избухне, но се овладя, седна и махна с ръка.

— Добре, давай. Кажи ми за какво става въпрос.

През следващия половин час Мейс очерта общите насоки на проекта, а после премина към подробностите.

— Професорът твърди, че оцеляването на улицата в почти всички големи градове изисква висока интелигентност, здрави нерви, склонност към риск и умение за адаптиране в движение. За да оцелеят, повечето хора се нуждаят от подкрепата на близките си, от легло, покрив и храна…

— В това отношение не сме чак толкова зле — поклати глава Дарън. — Имаме както покрив над главата си, така и какво да ядем. А тя има и семейство. Никой не може да влезе през тази врата, без да се сблъска с мен!

— Но това не е нормален живот, Дарън — поклати глава Мейс. — Човек не може да разкрие потенциала си, когато мисли само как да запази дома си, да осигури храна на семейството си и да се пази от куршум в главата!

— Аз мога да се грижа за себе си.

Мейс се извърна към Алиша.

— Ти беше избрана от социалните служби като най-подходяща за програмата.

— Защо точно аз?

— Защото правиш всичко по силите си за дете, което изисква специални грижи. Защото си зарязала дрогата след смъртта на родителите си. Защото работиш на четири места, за да осигуриш нужното за Тайлър. И защото го правиш с невероятна изобретателност, въпреки че си едва на шестнайсет. Бих казала, че е много впечатляващо. — Очите й обходиха малкия апартамент. — На всичкото отгоре си се сдобила с това жилище, фалшифицирайки личните си документи, представяйки се за осемнайсетгодишна, за да имаш право да подпишеш договор с общината.

— Нямаше друг начин — уплашено отвърна Алиша. — След смъртта на баба ни изхвърлиха от нейния апартамент. Доста време живяхме в кашони, направо на улицата. Блейдънсбърг Роуд не е подходящо място за отглеждане на дете. А и Дарън го нямаше…

— Но сега съм тук, сестричке — каза Дарън и я хвана за ръката. — Ще се грижа за теб и за детето.

Мейс го изгледа продължително. Нямаше представа какво да прави с него.

— Не можеш да се грижиш за тях, като обираш хората — поклати глава тя. — Рано или късно ще се върнеш в затвора. Ако бях ченге, щеше да ти се случи още снощи.

Младежът рязко се извърна към нея и просъска:

— Ти изчезвай! Още сега, да те вземат мътните!

— Какво ще стане с Алиша и Тайлър, когато се върнеш в затвора? — контрира тя. — Психото ще влиза през тази врата когато си пожелае!

Дарън понечи да каже нещо, после наведе глава.

— Това е положението, Алиша — заключи Мейс. — Имаш нашата оферта.

— Ти вярваш ли на този професор? — внезапно попита Дарън.

— Да. Той се е посветил на проекта.

— Защо иска да помага на хора като нас?

Мейс замълча за момент, подбирайки внимателно думите си.

— Целта му е постепенно да изгради свой собствен екип.

Лицето на Дарън се отпусна.

— Значи иска да ни стане шеф?

— Само докато стъпите на крака.

Дарън погледна сестра си.

— Звучи прекалено хубаво, за да е истина. Сякаш тук ще се появи някой дебелак, който ще размаха тлъст чек под носовете ни!

— Искам да си наясно с положението, Дарън — обади се Мейс. — Допреди малко нямахме представа за твоето съществуване. Не знам дали офертата включва и теб.

— Без Дарън няма да подпиша нищо! — скочи Алиша.

— Задръж малко, момиче! — бързо реагира Дарън. — Нещата трябва да се огледат отвсякъде.

— Не бързайте, има време — изправи се Мейс, следвана от Рой. — Помислете хубаво. Изборът е ваш. А ние трябва да тръгваме, защото ни чакат още срещи.

В очите на Дарън се появи загриженост.

— Значи, ако Алиша откаже, професорът ще избере някой друг? — поинтересува се той.

— Горе-долу е така. За начало се е спрял на десет души.

— Кога трябва да дадем отговор? — попита Алиша.

— След една седмица.

Алиша понечи да добави нещо, но Дарън се обърна към Мейс.

— Предай на шефа си, че е съгласна.

— Заедно с теб, така ли? Това трябва да се провери.

— Не, без мен. Става въпрос само за Алиша и Тай.

— Дарън! — извика сестра му. — Чуваш ли се какво говориш?

— Мога да се погрижа за себе си — успокои я брат й. — Винаги съм го правил.

— Но ти си нямаш никого! Идиотите в блока вече са ти взели мерника!

— Казах ти, че мога да се грижа за себе си!

— Но…

Той отново се обърна към Мейс.

— Кажи на професора, че Алиша ще се включи в екипа му, Тайлър също. Край на приказките!

— Добре. — Мейс отново погледна към ъгъла, където се беше сгушило детето. За пръв път от доста време насам в гърлото й заседна буца. — В Джорджтаун има страхотни лекари, които ще се заемат със сина ти.

— Окей — промълви Алиша.

Мейс отново се извърна към Дарън.

— Мислех, че си ми ясен, но сгреших. Имай предвид, че такова нещо ми се случва изключително рядко.

— Аз пък ще ти кажа нещо друго — остро я изгледа той. — Ако нещо се случи с Алиша и детето, ще се разправяш с мен!

След тези думи той влезе в спалнята и затвори вратата след себе си.

Рой и Мейс си тръгнаха. Но едва изминали няколко метра по коридора, насреща им се появи задъханата Нън.

— Вие двамата трябва веднага да изчезвате оттук! — извика тя.

— Какво има, Нън? — изгледа я Мейс. — Да не би Джеръм да е стъпил на бойната пътека?

— Де да беше само той! Психото е научил, че разговаряте с Алиша, и вече пътува насам. Мисли, че сте ченгета и тя е пропяла пред вас.

— Ще й направи ли нещо? — попита Мейс.

— Не знам. Но появата му винаги е лоша новина.

— Да вървим. — Мейс дръпна Рой за ръката. — Насам!

Поведе го към стълбището в другия край на коридора. Заслизаха бързо, стъпвайки върху празни опаковки от лекарства и употребявани спринцовки. На една от площадките някакъв тип пушеше марихуана и се натискаше с гаджето си.

— Какво ще стане с Алиша и Тай? — разтревожено попита Рой.

— Опитвам се да набера Бет, но на това проклето място няма обхват!

Стигнаха приземния етаж и бутнаха някаква врата. Тичешком прекосиха малък коридор и изскочиха на улицата. После спряха.

На тротоара ги очакваха десетина мъже. Най-високият от тях направи крачка напред. Хилеше се и по погледа му личеше, че е свикнал да командва.

— Моля те, кажи ми, че този не е Психото! — мрачно прошепна Рой.

Мейс не отговори. Очите й бяха заковани в лицето на дългия, който бавно се приближаваше към тях.