Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (58)

58

И двамата не знаеха какво да очакват в тази сграда. Но със сигурност не очакваха онова, което завариха в апартамента на Алиша Роджърс. Домът беше чист, миришеше на приятен ароматизатор и им се видя смайващо уютен — особено след десетината големи торби с боклук, струпани на стълбищната площадка. Може би поради тази причина Алиша използва ароматизатори, помисли си Мейс.

Макар и евтини, вероятно втора употреба, мебелите бяха подредени с вкус. На малките прозорци имаше шити на ръка перденца, а в ъгъла се виждаше кашон с надпис „Еленов парк“, пълен с играчки. Доколкото можеха да видят, жилището се състоеше само от две стаи — тази, в която влязоха, и още една, със затворена врата. „Кухнята“ представляваше малък барплот с котлон и вграден хладилник.

Нън ги беше въвела с ключ, който извади от джоба на роклята си.

— Алиша! — подвикна тя. — Социалните са тук.

От другата стая прозвучаха стъпки, вратата се отвори и Алиша Роджърс застана на прага. Носеше тригодишно момченце, подпряно на десния хълбок. Дългата й коса беше стегната на конска опашка. Очите на дребничкото лице с напукани устни изглеждаха огромни. Беше висока около метър и шейсет, но едва ли тежеше повече от четирийсет и два-три килограма. Момченцето й беше най-малко половината от тях.

Рой сведе поглед към папката в ръцете си, в която се съдържаха кратките биографични данни на момичето. Като обществен защитник беше виждал достатъчно непълнолетни майки, но от опит знаеше, че когато едно дете отглежда дете, резултатите не са добри. Все пак момченцето на Алиша беше извадило късмет, че не е било захвърлено в някой контейнер за смет. В това отношение майка му беше достойна за уважение.

— Ще ви оставя да си поприказвате — рече Нън. — Алиша, ако имаш нужда от нещо, ще бъда в пералнята.

— Благодаря ти, Нън — отвърна Алиша, заковала очи в краката си. Момченцето й зяпаше гостите с отворена уста.

— Аз съм Мейс, а това е Рой — направи крачка напред Мейс. — Тази сутрин разговаряхме с Кармела.

— Тя е много добра — промълви момичето, без да вдига очи.

— И беше много развълнувана от желанието ни да се срещнем с теб.

— Много хубаво момченце имаш — обади се Рой. — Как се казва?

— Тайлър — отвърна Алиша и вдигна пухкавата ръчичка на детето, за да помаха за поздрав. Но когато я пусна, Тайлър я прибра към тялото си, продължавайки да зяпа гостите.

— Искаш ли да поседнем? — попита Мейс. — Тайлър ми изглежда доста тежичък.

Настаниха се на протърканото канапе със закърпена тапицерия. Алиша пусна момченцето на пода и седна до него с кръстосани крака. Издърпа една играчка от кашона и му я подаде.

— Поиграй си, Тай. Мама трябва да си поговори с тези хора.

Тайлър покорно грабна един астронавт без ръка и крак.

— Кармела каза, че имате нещо за мен — най-после вдигна глава Алиша.

— Искаме да участваш в едно проучване — кимна Мейс.

— Мислех, че ще ми предложите работа — разочаровано промълви момичето. — Истинска работа с детски добавки и здравна осигуровка.

— Но проектът се занимава именно с това — увери я Мейс. — Отпуснати са пари за обучение.

— А училище?

— И за това сме помислили. Всъщност образованието е най-важната част от него.

— Не успях да завърша гимназия заради Тайлър. После се опитах да издържа приравнителните изпити, но ме скъсаха.

— Ние ще ти помогнем да опиташ отново. Нали искаш да получиш диплома?

— Без нея никога няма да се измъкна оттук. Ако не завърша гимназия, мога да работя само в „Макдоналдс“ или да продавам дрога. Но това ще ми пречи да се грижа за Тайлър. — Ръката й се протегна и разроши къдравата коса на хлапето.

Мейс гледаше детето и напразно се опитваше да си спомни на кого й прилича.

— Дай да се спрем на детайлите, за да видим какви интереси имаш — предложи тя.

— Интересува ме всичко, което ще ни измъкне оттук.

— Имаш предвид себе си и Тайлър?

— И брат ми.

— Брат ти ли? — изненада се Мейс. — В досието не се споменаваше за брат.

— Той току-що се прибра.

— Откъде?

— От затвора.

— Ясно. А бащата на Тайлър?

Момичето се поколеба и отново сведе поглед. Мейс беше виждала тази маневра поне милион пъти. Младата майка насреща й се готвеше да излъже.

— Не знам. Сигурно е мъртъв. Не е при нас и това е всичко.

— Имаш ли родители? — попита Рой.

— Татко умря. Докато беше жив, продаваше хероин тук, на ъгъла. А мама ме остави на баба.

— Защо те изостави майка ти? — попита Рой.

— Защото отиде в затвора за убийството на татко.

— О! — стресна се Рой.

— Той си го заслужаваше! — ядосано добави момичето. — Постоянно я пребиваше като куче!

— А баба ти? — намеси се Мейс.

— Сгазиха я. — Очите на момичето овлажняха. — Попадна между две проклети банди ей така, както си ходеше по улицата с торбичка покупки. А трябваше да види как се ражда Тайлър. И той трябваше да види своята прабаба!

— Четири поколения — прошепна Рой. — Това наистина се случва рядко.

— Когато я убиха, тя беше само на четирийсет и девет. А мама ме е родила също на тринайсет.

Мейс понечи да каже нещо, но в същия момент входната врата се отвори. Разбра на кого й прилича Тайлър в мига, в който зърна мъжа на прага.

— Какво търсиш тук, кучко? — изрева Дарън Роджърс, по прякор Бръснача. Същият, когото снощи беше напръскала с лютив спрей. Миг по-късно той насочи в главата й полуавтоматичния пистолет, който тя беше нарекла „боклук“.