Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (55)

55

Рой се настани на предната седалка на хондата.

— Изглеждаш хубава и освежена — отбеляза той.

— Най-после отмих калта от пандизчийските душове.

— Носиш ли снимка на Уоткинс?

Тя измъкна факса от джоба на якето си и му го подаде.

— Не ми прилича на компаньон — отбеляза той.

— А как според теб изглеждат мъжете, които извършват такива услуги?

— Не знам. Може би като манекени.

— Жената може да си е падала по интелект и чувствителност, а не по мускули.

— Като теб?

Мейс натисна газта, но старата хонда продължи да пъпли.

— Не е като дукатито, нали? — подразни я Рой.

— Можех да избирам само между нея и бентлито.

— Какво събуди подозренията ти, че онзи не е истинският Уоткинс?

— Отказът му да си поговорим в „Старбъкс“, въпреки че беше най-безопасно за него. Според мен се е опасявал, че ще бъде разобличен от някой съсед, който познава Уоткинс и случайно е чул разговора ни.

— А може би не обича кафе.

— Освен това не се връзваше с обстановката в апартамента. Обувките за триста долара, ризата от „Хики Фрийман“ и професионално поддържаният маникюр нямаха нищо общо с мебелите от талашит. Имаше следи от скорошно разместване. Предполагам, си забелязал следите по килима, където е имало скрин, масичка за телевизор и етажерка.

— Май съм ги пропуснал — въздъхна Рой.

— А обърна ли внимание на начина, по който водеше разговора? По-скоро той разпитваше нас, отколкото ние него.

— Ясно. А кои са те?

— Знам само, че не са аматьори.

— И какво търсят?

— Това, което Даян Толивър е оставила на Уоткинс.

— Ето защо му каза, че прекратяваш разследването.

— За да спечеля време — кимна тя. — По всичко личи, че този човек е свързан с онези, които се опитаха да ме убият снощи. Не е лошо да вдигнем бялото знаме и да им покажем, че сме безопасни.

— Значи нещата отиват доста по-далеч от Капитана. Между другото, вече са му взели ДНК-проба.

— Нека позная: използвали са номера с чашата за кафе.

— Откъде знаеш?

— Ще я сравнят с пробата от спермата във вагината на Даян и ще го оневинят.

— Значи е било изнасилване?

— Вероятно.

— В такъв случай нападението трябва да е било случайно. Иначе защо му е трябвало да я изнасилва?

Мейс го погледна с отегчение.

— За да изглежда като случайно нападение, Рой.

— И за целта е оставил спермата си?

— Бъди сигурен, че няма да я открият в базата данни. Спермата може да бъде стерилизирана, така че да стане непроследима.

— Ясно.

— Всичко това обаче не отговаря на въпроса защо се опитаха да ме ликвидират.

— Защото си била на местопрестъплението.

— Заедно с още стотина полицаи.

— Добре де, защото те виждат с мен.

— Защо тогава не се насочат към теб? Ти си работил с нея, а после дойде да ме спасяваш в Шести район. Лесно биха могли да ти видят сметката.

— Звучи ми доста успокоително.

— Трябва да проникнем в дома й.

— Чий дом? На Даян?

— Вече направих оглед на работното й място. В дома й трябва да има нещо.

— Полицията със сигурност го е претърсила.

— Ние ще го направим за втори път.

— Ако ни хванат, пробацията ти отива на кино, Мейс! — предупредително я изгледа той. — Сестра ти не може ли да ни помогне?

— Не.

— Защо?

— Имам си причини.

— Бих желал да ги чуя.

— В момента тя не е особено очарована от мен — въздъхна Мейс. — По-добре кажи как да проникнем в къщата на Толивър. Случайно да имаш ключ?

— От къде на къде?

— Добре, имаме време. По-късно ще обсъдим този въпрос. А сега отиваме да проверим някои неща, които Ейб ми поръча.

— Затова ли дойде да ме вземеш?

— Имаш предвид дали те вземам да ме охраняваш? — попита тя.

— Не съм толкова глупав — поклати глава той. — Очевидно не издържах теста за бодигард.

— Напротив. Ако не беше поставил колата си между стрелеца и мен, със сигурност щях да съм мъртва. А куршумите можеха да те улучат. За всичко това се иска кураж. Но в случая те взех само защото мисля, че ще ти бъде интересно. Сигурно ще ти е приятно да си спомниш за миналото си на служебен защитник.