Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (47)

47

Яйцата бяха великолепни, препечените филийки бяха щедро намазани с масло, беконът — хрупкав, а кафето излъчваше неустоим аромат. Мейс и Рой се нахвърлиха на храната и спряха едва след като унищожиха всичко.

— Трябва да възобновя тренировките си, иначе рискувам да пусна шкембе — потупа се по корема той.

— Значи Капитана иска да го защитаваш, така ли? — поинтересува се тя.

Той отпи глътка кафе и кимна.

— Да, но още не знам подробностите.

Тя прокара пръст по ръба на чашата си.

— Но си убеден, че не го е направил, нали?

— Точно така. Признавам, че съм малко пристрастен, но аз наистина харесвам този човек.

— Прилича на голям мечок.

— Може би, но е кавалер на два медала „Пурпурно сърце“ и бронзов Орден за храброст! — остро отвърна Рой.

— Не исках да си правя майтап. Всъщност е гадно, че герой от войната живее като клошар.

— Ами ако се окаже, че е убил Даян?

— В такъв случай е свършено с него, Рой. Независимо дали ти е приятел.

— Поне няма да живее на улицата.

— Ще поемеш защитата му, така ли?

— Не съм сигурен. Аз съм служител на „Шилинг и Мърдок“, а те не се занимават с наказателни дела. Аз също!

— Винаги има изключения. Мисля, че фирмата ти няма да има проблеми.

— Нали беше убедена, че е виновен?

— Няма значение. Всеки заслужава добра защита. Поне така съм чувала.

— На първо време ще се срещна с него, пък после ще видим.

Тя извади ключа.

— Искаш ли да те информирам какво съм открила?

— Вече ти казах, че идвам с теб.

— Не е нужно.

— По всяка вероятност ще ми отнемат разрешителното далеч преди да приключи тази бъркотия.

— И все пак настояваш да дойдеш с мен? — озадачено го погледна Мейс. — Защо?

— Нямам рационален отговор.

— Това означава ли, че имаш ирационален?

Рой хвърли няколко банкноти на масата.

— А как възнамеряваш да откриеш кутията на Даян?

— Ти ще си първият, който ще узнае, когато измисля начин. Между другото, колко пари ми останаха от хонорара, който ти дадох за адвокатски услуги?

— След снощи десет цента. Харчи ги разумно.

 

 

Карл Райгър напусна наблюдателния си пост в дъното на близката уличка и последва Мейс и Рой, които излязоха от закусвалнята. По-надолу по уличката Дон Хоуп седеше с бинокъл пред очите в светлосив ван шеви. Той изчака двойката да яхне мотоциклета и потегли след тях. Райгър подкара по съседната успоредна на улицата, по която се отдалечаваше дукатито. Двамата с Хоуп поддържаха постоянна радиовръзка и разменяха местата си през три преки, за да не може Мейс да се усети, че я следят.

Райгър се облегна назад и въздъхна. Всичко трябваше да приключи още снощи. И със сигурност щеше да приключи, ако не се беше появил този смахнат адвокат, който попречи на точния му изстрел. Това нямаше да се повтори. Райгър не обичаше да убива хора, особено американци. Но сега най-важното беше да оцелее, дори ако всички останали бъдат ликвидирани.