Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (40)

40

Рой усети вибрирането в джоба на панталоните си, измъкна телефона и хвърли поглед към екрана. Това не убягна от вниманието на Бет, която стоеше на две крачки от него.

— От Дубай ли те търсят? — хладно попита тя.

— Не, един приятел от тук.

— Не е ли малко късно?

— И двамата сме нощни птици.

— Браво на вас — каза тя с ясно доловим скептицизъм.

Той се направи, че не го забелязва, и попита:

— Приключихме ли тук, госпожо началник?

— Засега да. Но следващия път веднага се обади в полицията, ако отново чуеш странни звуци.

— Имаш думата ми.

— Добре, че вече не се явяваш в съда като адвокат по наказателни дела.

— Защо?

— Защото хич не те бива да лъжеш.

Бет се обърна и излезе от сградата, а Рой хукна към стълбите.

Мейс го чакаше на входа на кантората.

— Какво става, по дяволите? — извика той, но тя само го хвана за ръката и го помъкна след себе си. — Когато изпрати есемеса, сестра ти беше само на две крачки от мен!

— Ела!

Влязоха бързо в кабинета на Рой. Мейс се приближи до прозореца, изчака го да застане до нея и каза:

— Кажи ми какво виждаш!

— Сгради, улицата, една много ядосана шефка на полицията.

— Мисли за виагра!

— Какво?

— Пурпур!

Очите му се спряха на голямата пурпурна реклама над приземния магазин на насрещната сграда.

— „Пощенски кутии А-1“? Мислиш, че ключът отваря някоя от тях?

— Браво, гений! „Да се фокусираме върху“? Или да опитаме ключа в „А-1“? Точно насреща.

— Може би е съобразила какво се вижда през прозореца ми и че имейлът ще ми бъде достатъчен — съкрушено въздъхна Рой. — По цял ден зяпам през него, но ти направи връзката!

— Не си посипвай главата с пепел. Ако не бях погледнала навън да видя дали любимата ми сестра не се катери по сградата като Кинг Конг, за да ме спипа, никога нямаше да го забележа.

— Но вече не можем да направим нищо — поклати глава той. — Ключът е в полицията.

— Разочароваш ме, Рой — каза тя и разтвори пръстите си.

— Извадила си дубликат?

— Естествено.

— Но това е манипулация с веществени доказателства! Напълно незаконно!

— Сега разбираш защо съм те наела, нали? За да не ме изпееш!

— За такова нещо спокойно мога да си загубя разрешителното!

— Да, но вероятно няма да се стигне дотам.

— Пак вероятно? Все по-малко харесвам тази дума!

— Добре де, в случая можеш да се оттеглиш. Сама ще проверя съдържанието на кутията.

— Откъде знаеш коя е?

— Много ме разочароваш, Рой.

— Искаш да кажеш, че има начин да разбереш коя е? — вдигна вежди той.

— Винаги има начин.

— Може би тук му е мястото да ти кажа, че сестра ти изобщо не повярва на лъжите ми.

— Разбира се, че няма да ти повярва. Противно на общоприетото мнение глупав или наивен човек трудно може да се издигне до поста шеф на полицията на огромен град.

— А какво ще стане, ако тя разбере, че водиш собствено разследване, Мейс?

— Е, самоубийството винаги е вариант.

— Говоря сериозно!

— Виж какво, знам, че е глупаво и рисковано, но аз си имам своите причини.

— Какви са те?

— Да кажем, че съм получила просветление, докато съм пишкала в дамската тоалетна. А сега ще те помоля да ме закараш в хотела. Трябва да си взема мотоциклета.

— Добре — кимна Рой. — И аз умирам за сън.

— Не съм казала, че ще си легна.

— А какво ще правиш?

— Трябва да свърша нещо, докато стане време да проверя пощенската кутия. Мисля да се видя с едни стари приятели.

— По това време?

— Те най-добре работят на тъмно.

Той се втренчи в нея.

— Вече не си ченге, Мейс. Няма с какво да се защитиш. А тези банди са опасни.

— Може би си забелязал, че умея да се грижа за себе си.

— Идвам с теб!

— Не. Мен ще ме изтърпят, но теб със сигурност ще те гръмнат.

— Вършиш безумие! Не го прави!

— Спокойно. Това е моят свят.