Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (37)

37

Стигнаха до фоайето през гаража, а после се насочиха към главните асансьори.

— Какво точно ще търсим? — попита той.

— Нещо, върху което работих преди пет години.

„Де да беше така“, добави мислено тя. „Заковавам мръсника и се връщам на служба. Мона да върви по дяволите. Не могат да пипнат Бет, защото всичко ще е мое дело.“

— Какво?

— Просто мълчи и гледай. Не обичам да ме разпитват по време на работа.

Ръката й потъна в джоба на якето.

— Носиш ли пистолет?

— Не, но има и други методи на защита, нали?

Влязоха в една от кабините. Рой понечи да натисне бутона за етажа на „Шилинг и Мърдок“, но тя хвана ръката му.

— Казах сградата. Твоята фирма може да почака.

— И какво ще търсим?

— Ама ти наистина си странен, Рой!

Мейс натисна бутона за третия етаж. Няколко минути по-късно вече надничаха в полутъмния коридор.

— И сега какво? — объркано прошепна Рой. — Ще натискаме копчетата за различните етажи, а накрая ще избягаме навън с истеричен смях?

— Къде е аварийното стълбище?

Той тръгна по коридора с тъмни канцеларии от двете страни и спря пред една врата в дъното. Мейс рязко я отвори, после направи същото и с вратата в съседство. Оказа се, че тя води към килер, в който се съхраняваха метли и кофи.

— Има ли и други?

— Само един на първия етаж.

— Страхотна сигурност, няма що — промърмори тя. — Входната врата се заключва, а зад нея дреме пазач, който е пълен некадърник. Асансьорите и офисите също се заключват, но това не се отнася за асансьора към гаража. На всичкото отгоре на етажите има помещения, които предлагат отлично укритие за всеки ненормалник, решил да се скрие тук.

— Първоначалният строител е фалирал — поясни Рой. — Сградата е била довършена по най-евтиния начин. Никой не си е направил труда да обезопаси асансьора от гаража, защото струва пари.

— Е, сега вече няма как да не го направят — поклати глава Мейс. — Но дори да проникнеш през гаража, пак трябва да минеш покрай охраната, за да стигнеш до аварийното стълбище. Ти спомена, че ремонтната бригада си тръгва в пет и половина и не работи през почивните дни. Нед идва в шест вечерта и си отива в шест сутринта. Алармената инсталация на входната врата, асансьорите и офисите се включва в осем вечерта и се изключва в осем сутринта. Това означава наличието на голям луфт.

— За какво?

— О, я стига! Да не би да си удрял главата си често в обръча на баскетболния кош?

Продължиха нагоре по стълбите и стигнаха до четвъртия етаж. Тук цареше пълен мрак. Мейс се промъкна напред и приклекна зад купчина строителни материали. Рой я последва.

— Какво ще търсим тук? — прошепна той.

— Като го видя, ще ти кажа.

Продължиха напред. Рой се възхити на гъвкавите движения на тялото й. Стъпваше като котка, безшумно и без излишни движения. Постара се да ходи като нея, усещайки как дланите му овлажняват, а пулсът блъска в ушите му.

Минута по-късно тя се закова на място и насочи вниманието си към слабата светлина, която идваше от ъгъл на помещението, който не се виждаше през прозорците.

Ръката й потъна в джоба на якето и извади някакъв предмет, който той не успя да различи в мрака.

— А сега какво?

— Ти ще останеш тук. Ако някой направи опит да се измъкне, ще го спънеш или ще го фраснеш по главата.

— Да го фрасна ли? Би било престъпление! Ами ако този някой има оръжие?

— Твоя работа. В такъв случай ще го оставиш да те гръмне, а наследниците ти ще заведат дело за убийство по непредпазливост. Оставям на теб да решиш.

След тези думи Мейс се плъзна напред, а той зае позиция зад някакъв сандък на колелца, пълен с инструменти. Огледа пода и се спря на дебела дъска. Стисна я с две ръце и се помоли на Бога никой да не минава покрай него.

Изтекоха две минути. После тишината свърши.

До ушите му достигна остър вик, последван от продължително съскане. Нещо тежко се стовари на пода. Той се изправи и полетя напред, препъна се в купчина облицовъчни панели и се просна по гръб. Тялото му се плъзна по гладкия бетон и спря пред чифт обувки с висок ток.

— Какво, по дяволите, правиш, Рой? — попита Мейс и насочи към него работния фенер с метална решетка, който беше вдигнала от пода.

Той простена, разтърка главата си и сложи ръка пред очите си, за да се спаси от режещата светлина.

— Дойдох да те спасявам.

— Много мило от твоя страна. Добре, че нямам нужда от спасяване, защото и двамата щяхме да сме мъртви.

Тя протегна ръка и му помогна да се изправи.

— Чух вик и шум от падане — обясни той. — Какво стана?

Мейс измести лъча към пода. На крачка от него лежеше Капитана. Едрото му тяло конвулсивно потръпваше.

— Какво му направи?!

— Фраснах го.

— С какво, за бога?

Тя му показа боядисан в черно месингов бокс, снабден с ръкохватка за пръсти.

— Електрошок от почти един милион волта. Ще се оправи, но засега можеш да му викаш „мистър Тръпка“.

— Не е ли незаконно? — посочи бокса той.

— Не мисля, Рой — невинно го погледна тя. — Но ако случайно се окажеш прав, не споменавай на никого.

— Нали знаеш, че съм адвокат, което автоматично ме превръща в служител на правосъдието?

— Да, но има и едно нещо, на което му викат „поверителни отношения между адвокат и клиент“.

— Аз не съм ти адвокат!

Мейс бръкна в джоба си, извади банкнота от един долар и я пъхна в ръката му.

— Вече си! — обяви тя и лекичко го мушна с лакът в ребрата.

— Защо пусна ток на горкия Капитан?

— А, „Тръпката“ бил капитан! Познаваш ли го?

— Да, познавам го. Военен ветеран, който сега е бездомник.

Светлината на фенера се плъзна по дрипите и мръсното лице на Капитана.

— Пуснах му ток, защото той е едър и силен, а аз съм само едно беззащитно момиче.

— Не си беззащитна и дори не съм убеден, че си момиче! — Рой огледа помещението. — Значи той е крадял храна и инструменти!

— А може би и нещо повече, Рой. Много повече.

— Какво искаш да кажеш?

— Може би си пада по убийствата на жени, които случайно са партньори в някоя престижна адвокатска кантора.

— Капитана? Абсурд!

— Откъде го познаваш?

— Мотае се в района. Редовно му давам храна и пари.

— И обувки — добави тя, насочвайки светлината към краката на бездомника. — Тези маратонки бяха в колата ти.

— Вярно — призна Рой. — Но горкият човек беше увил краката си с картон!

— Значи го познаваш само от улицата?

— Е, не само от улицата…

— Откъде другаде?

— Има ли значение?

— Всичко има значение, Рой.

— Преди време го защитавах в съда.

— В какво беше обвинен?

— В нападение. Но беше преди три години.

— Както виждам, доста се е издигнал оттогава.

— Сигурен съм, че е проникнал тук единствено за храна и подслон. През нощта по улиците е опасно.

— А може би и тук, вътре.

— Не е възможно той да е убил Даян!

— Напротив.

— Как?

— В петък се е промъкнал в гаража, след като работниците от бригадата са си тръгнали. Човек с неговата външност не би могъл да влезе през официалния вход, без да привлече вниманието. По всяка вероятност нашият стар приятел Нед е бил в задната стаичка, зает да си приготвя млечен шейк или нещо подобно. А може би Капитана просто е изчакал да изтече смяната му, прекосил е фоайето и е поел нагоре по стълбите. После е попаднал на една от прекалено удобните стаички с метлите, скрил се е вътре, докато твоят приятел, дневният портиер, си свърши работата, качил се е на четвъртия етаж по аварийното стълбище и вече е бил готов да прекара нощта на топло. В понеделник сутринта се е събудил рано — може би от асансьора, който е качвал някой подранил служител, а може би защото е знаел, че е време да се измъкне. Натиснал е онзи бутон, за да спре кабината на етажа. Вратите са се отворили. Толивър не е можела да го види, но той веднага е съобразил какво има в металната клетка — сама жена, лесна плячка. Сграбчил я е и това е всичко.

— Но защо не си е тръгнал по-рано, след като е знаел, че Нед идва в шест сутринта?

— Мислиш ли, че е толкова трудно да се промъкне незабелязано покрай него?

— А може би няма часовник.

Мейс коленичи и повдигна левия ръкав на Капитана.

— Не само че има часовник, но той показва точното време — отбеляза тя.

— Преди ти спомена за някакъв случай, по който си работила.

— Да, почеркът е същият. Бандитът се беше скрил в недовършена сграда. Късно през нощта чул асансьора и натиснал бутона на етажа си. Решил да действа, ако вратата се отвори и вътре се окаже някоя закъсняла мацка.

— Хванахте ли го изобщо?

— Направихме нещо още по-добро: аз приех ролята на примамка и когато посегна да ме сграбчи, го прострелях в интимните части. Тоя тип беше накълцал три жени и аз с удоволствие изпълних задачата да го отстраня завинаги.

— Добре де, но Капитана…

— Виж какво, може би Капитана е планирал само да я ограби, но нещата са се развили другояче. На ревера му виждам два медала „Пурпурно сърце“ и един Орден за храброст, бронзов. В какви части е служил?

— Откъде знаеш, че е Орден за храброст?

— От лентичката. — Показалецът й докосна лентичката над ордена. — За проявен героизъм в боя.

— Аз го знам от брат ми, който беше морски пехотинец. Но откъде го знаеш ти?

— Изпълнявах патриотичния си дълг, като излизах с войници от всички родове войски. Те обичаха да се перчат с медалите си. А и татко се върна от Виетнам с един медал. Та в какви части е служил приятелят ти?

— Армейските рейнджъри.

— Значи не само е едър и силен, но и знае как да убива. — Погледът й се местеше от скитника към Рой и обратно. — Как е истинското му име?

— Лу Докъри. Продължавам да съм убеден, че не той е убил Даян.

— Говориш като истински адвокат. Но нещата не опират до теб. Мисля, че веднага трябва да се обадиш в полицията.

— Аз ли?

— Официално не съм тук, забрави ли? От сестра ми получих един пряк номер. Докъри ще бъде в страната на сънищата още двайсетина минути, затова ти предлагам да се обадиш веднага.

— Какво да й кажа, по дяволите? — изгледа я с паника в очите Рой.

— Истината. Само за мен няма да споменаваш. Чакай малко… — Вдигна от пода парче дъска, поряза се с малък нож, който извади от джоба си, а после размаза кръвта по дървото.

— Защо го направи, по дяволите? — слисано попита Рой.

— Защото познавам сестра си. Дръж тази дъска.

— Но защо?

— Пак защото я познавам. А сега ми дай магнитната си карта.

— Защо?

— Искам да направя кратък оглед на „Шилинг и Мърдок“.

— Не говориш сериозно!

— Напротив — отвърна тя и размаха металния бокс. — Сериозна съм колкото един милион волта!