Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (35)

35

— Следиш ли ме? — рязко попита тя.

Вместо отговор Мона се обърна и заключи вратата на тоалетната.

— Не ме карай да я отварям с главата ти! — предупредително изсъска Мейс.

— Заплашваш федерален прокурор?!

— А ти опитваш незаконно задържане? — контрира тя.

— Помислих си, че мога да ти направя една малка услуга, нищо повече.

— Прекрасно. В такъв случай влез в онази кабина и си прережи вените. Обещавам, че ще извикам бърза помощ, но само когато се уверя, че кръвта ти е изтекла.

— Знам всичко за плановете на Бет.

— Така ли? И какви са те?

С рязко движение Мона отвори миниатюрната си чантичка, пристъпи към огледалото и започна да оправя грима и червилото си. А на Мейс изведнъж й се прииска да навре русата й глава в тоалетната чиния.

— Да те възстанови на служба — небрежно отвърна прокурорката. — Защото уж са те били натопили. Когато си извършила всички онези престъпления, си била насила дрогирана и прочие… Горката малка Мейс. Същите глупости, на които съдебните заседатели не повярваха. — Мона щракна чантичката, обърна се и се облегна на умивалника. — По тази причина Бет хвърли в следствието най-добрите си детективи, надявайки се да открият някакво чудо, което да докаже невинността ти.

— Аз наистина съм невинна.

— О, запази тези глупости за някой, който ще им повярва. Това нямаше как да стане, защото аз бях и все още съм много далеч пред нея. Толкова далеч, че спокойно мога да го споделя с теб. А после тичай и й изпей всичко, както винаги си го правила.

Мейс направи върховни усилия да запази спокойствие.

— Какво точно да й кажа?

Мона я гледаше с нескрита омраза.

— Дори Бет да намери доказателства за невинността ти, заповедта за възстановяването ти трябва да бъде подписана от шест души.

— Които, предполагам, ще я подпишат в случай, че тя действително открие такива доказателства.

— Не е толкова просто. Преки доказателства никога няма да бъдат открити. Ако изнамери свидетел, аз ще ги убедя, че показанията му са манипулирани от амбициозната шефка на полицията, която няма да се спре пред нищо, за да оневини любимата си сестричка. Същото важи и за всичко останало, което тя може да сложи на масата. По принцип не съм от хората, които чакат да ги ударят, за да отвърнат на удара. Вече съм разговаряла с всички, от чийто подпис зависи съдбата ти. Включително и с кмета, който ме покани на вечеря миналата седмица. Те са запознати с тежестта на моите контрааргументи.

— Но едва ли ще повярват, че Бет може да им предложи фалшиви доказателства — поклати глава Мейс. — Не е в нейния, а в твоя стил!

Мона поруменя от обидата, но бързо се овладя.

— След съответната обработка от моя страна те вече са убедени, че когато става въпрос за теб, твърдата като скала Бет Пери не може да разсъждава разумно — отвърна тя. — Готова е на всичко, за да ти помогне. Включително и да наруши закона. Признавам, че тя притежава известен талант, докато ти си кръгла нула.

— Писна ми да слушам твоите глупости! — процеди Мейс, заобиколи я и тръгна към вратата.

Прокурорката направи фатална грешка, хващайки я за рамото. В следващата секунда ръката й беше извита на гърба, десетсантиметровите й токчета се отлепиха от пода, а лицето й се заби в стената на тоалетната, оставяйки следи от червило по плочките.

— Не дръзвай да ме докосваш, Мона! — процеди през зъби Мейс.

— Пусни ме, кучко! — изпищя блондинката и направи опит да се освободи, но Мейс беше далеч по-силна от нея. Миг по-късно тя натисна още малко извитата ръка, после я пусна и се насочи към изхода. Бясната Мона оправи роклята си и посегна да обуе обувките си.

— Ще заповядам да те арестуват за нападение! — изкрещя извън себе си тя. — И ще те върна в затвора, където ти е мястото!

— Хайде, опитай — презрително я изгледа Мейс. — Ще бъде моята дума срещу твоята. А обществото може би ще се запита защо си ме проследила до тоалетната и си заключила след себе си. По дяволите, Мона! Аз бях в затвора, а не ти. Не ми казвай, че си обърнала резбата!

— Всъщност предпочитам да оставя нещата да следват естествения си ход — задъхано отвърна Мона. — Така ще бъде много по-вълнуващо.

— Какво искаш да кажеш? — обърна се Мейс.

— Искам да кажа, че ще закова и двете сестри Пери вместо само едната. Бет се опитва да ти върне службата, а аз ще докажа, че е престъпила закона. В резултат тя ще бъде уволнена, а ти никога няма да облечеш отново униформата.

Мейс затръшна вратата след себе си.