Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (29)

29

Мейс възседна мотоциклета. Вещественото доказателство сякаш пробиваше дупка в джоба на якето й. Току-що беше извършила престъпление в града, в който сестра й беше главен представител на закона.

— Ти си пълна идиотка! — прошепна тя, докато дукатито тихо мъркаше на някакъв червен светофар. — Откачалка! Боклук, който никога не може да спре и да си каже: „Недей, не го прави!“.

Беше обещала на сестра си да не си пъха носа в това разследване.

Но в затвора й се случи нещо, за което не знаеше дори Бет. Беше попаднала на някакъв стар вестник, в който се описваше историята на агент на ФБР, осъден за изнасяне на поверителна информация в полза на мафиотски бос и участие в нелегално прехвърляне на оръжие през щатската граница. Агентът отричал докрай, твърдейки, че са му заложили капан, но въпреки това бил осъден и излежал целия срок на присъдата си. Когато излязъл от затвора, той се преместил в друг щат и успял да проникне в опасна престъпна група, занимаваща се с разпространение на наркотици. Пренебрегвайки огромния риск, натрупал планина от доказателства, които предоставил на ФБР, и групата била разбита. А по време на съдебния процес не се поколебал да свидетелства срещу нейните лидери. Медиите подели историята и случаят получил гласност в цялата страна.

Всички си задавали въпроса защо човек с гузна съвест би направил подобно нещо. Той би трябвало да е невинен. Очевидно ставало въпрос за съдебна грешка. Общественият натиск стигнал до политиците на Капитолия, които принудили Бюрото да наруши собствените си правила и да върне на работа своя бивш служител въпреки присъдата му. Човекът стигнал до началник на оперативно бюро в Средния запад, а кариерата му била белязана с многобройни постижения и похвали.

Името му беше Франк Кели. Отчаяната Мейс му написа писмо от затвора, разказвайки му своя случай. Малко по-късно той пристигна в Западна Вирджиния и дойде да я посети. Беше едър и сериозен мъж, който се запозна с делото й и без колебание обяви, че й вярва. Проявил дълбоко съчувствие към ситуацията, в която беше попаднала, той беше достатъчно откровен да й заяви право в очите: „Никога няма да изчистиш досието си. Препятствията са твърде много. Дори да откриеш нещо, едва ли ще успееш да го докажеш на достатъчно високо ниво. Срещу теб ще се изправят хора, които просто няма да искат да ти повярват. Можеш да направиш само едно: излезеш ли оттук, отново да се качиш на седлото. Сама, на свой риск, без подкрепата на властта и с всички евентуални последици. Както аз го направих. Ако попаднеш на нещо, което може да изчисти името ти, то трябва да стигне до съда и общественото мнение. Трябва обаче да знаеш, че няма гаранции. Откровено ще ти кажа, че аз извадих късмет. Но това е единственият начин да поставиш съдбата си под някакъв контрол. Поне можеш да опиташ. В противен случай никога вече няма да бъдеш ченге“.

„Само това искам — беше отвърнала Мейс, — да опитам.“

Той й стисна ръката и й пожела късмет.

Само това искам — един последен опит отново да облека синята униформа.

Мнозина от колегите й бяха убедени, че тя се радва на специално отношение, защото е сестра на Бет Пери, но всъщност беше точно обратното. Бет правеше всичко възможно да се дистанцира и на практика се отнасяше с нея много по-сурово, отколкото с останалите си подчинени. Мейс си беше заслужила сама всяко повишение и награда, както и всички белези, които беше получила — както видимите, така и онези, които оставаха скрити в душата й. Завърши Полицейската академия с почти пълно отличие. Дори инструкторите, които се престараваха да й търсят недостатъци, бяха принудени да признаят, че тя е най-доброто попълнение в армията със сини униформи от дълго време насам. Всъщност от времето, когато сестра й беше завършила същата академия с отличен успех.

За рекордно кратък срок се издигна от новобранец до сержант и направи и най-важния скок в кариерата си — назначение в Дирекцията за криминални разследвания, откъдето я разпределиха в отдел „Убийства и сексуални престъпления“. Там й възложиха най-трудната работа — да си блъска главата с неразкрити убийства и сексуални посегателства, чието разследване беше изстинало точно колкото и труповете. Постепенно си изработи собствен стил и начин на работа, които въпреки неодобрението на началниците и честите наказания постепенно се наложиха като модел за следствени действия и влязоха в учебната програма на Академията.

С годините си спечели много приятели, защото беше лоялна и не обръщаше гръб на никого, включително и на хора, които го заслужаваха. Създаде си и врагове, разбира се. Непримирими врагове. Но имаше и врагове, които тя можеше да убеди, че са й задължени. Именно по тази причина беше тук сега.

Мейс паркира мотоциклета пред магазина с навес от червен брезент, върху който с бели букви беше изписано името на фирмата: „Гражданин войник“. Бутна вратата и влезе.

На високите полици край стените бяха подредени абсолютно всички средства за лична защита, които съществуваха на пазара. В специалните витрини с решетки бяха изложени всякакви пушки, карабини и щурмови оръжия, които сякаш чакаха някой да ги хареса. Заключени шкафове с дебели стъкла предлагаха широка гама от автоматични и полуавтоматични пистолети редом със старомодни револвери.

— Здрасти, Байндър — подвикна Мейс на мъжа, който стоеше в дъното на магазина, близо до касовия апарат. — Да ти се намира някоя от онези самоделки, вариант на АР-15, които едно време предлагаше на черно?

Байндър носеше камуфлажни панталони и прилепнала черна фланелка, която подчертаваше всяко мускулче на внушителните му ръце. Беше обут във военни обувки, достатъчно износени, за да изглеждат автентични. Но Мейс знаеше, че те наистина са такива. Човекът беше служил на Чичо Сам достатъчно дълго и бе прекарал известно време зад решетките, след което бе безславно уволнен заради разпространение на дрога в поделението. Това за малко не бе отнело живота на двама новобранци, които си бяха инжектирали долнокачествения метадон. Афроприческата на Байндър напомни на Мейс за младия Майкъл Джексън. Беше странно, тъй като Байндър беше бял, лицето му беше обсипано с лунички, а косата му беше огненочервена, но с вече посивели корени.

— Изпратете клоуните — изтананика полугласно тя.

Байндър се обърна. В едната си ръка държеше портативен металотърсач, а в другата стискаше дълъг щурмови нож със сгъваема дръжка.

— Ей, май наистина се радваш да ме видиш — отбеляза Мейс.

— Кога те пуснаха, по дяволите?

Думите прозвучаха по-скоро като съскане, отколкото като нормален въпрос.

— Не са ме пуснали, а избягах. Ако ме предадеш, ще получиш награда.

Байндър остави ножа на полицата, на която бяха подредени други хладни оръжия, всяко с етикет и цена.

— Зает съм — изръмжа той. — Вече не си ченге и не можеш да се заяждаш с мен!

Вместо да си тръгне, Мейс разрови купчината ножове на полицата до себе си и измъкна един сгъваем с дървена дръжка. Направи рязко движение с китката и наточеното като бръснач 15-сантиметрово острие изскочи навън.

— Аха! Това тук е ръчно наточен филипински нож „Балисонг“ с двойни канали и пружина. Страшно готин, но за нещастие вносът на такива ножове в САЩ е забранен още през осемдесетте години на миналия век.

— Не думай — небрежно промърмори Байндър.

— От техническа гледна точка ножовете „Балисонг“ се причисляват към хладните оръжия, наричани още „пеперуди“. Те са незаконни във Вашингтон, Мериленд и Вирджиния.

— Забравили са да ме уведомят. Ще трябва да поговоря с адвоката си.

— Много добре. А докато ти си приказваш с него, аз ще се обадя на командира на Пети отряд и ще го помоля да хвърли едно око на стоковата ти листа. А ако имаш слабост към екстравагантното облекло, ще ти препоръчам едно страхотно заведение в Западна Вирджиния, където спокойно можеш да останеш за няколко години. — Очите й се плъзнаха по рошавата червена коса. — Добрата новина е, че там изобщо няма да се подстригваш.

— Какво, по дяволите, искаш от мен? — заплашително я изгледа Байндър.

— Малко оборудване. Ще си платя, но не по обявените цени, защото в момента съм малко зле с парите.

Ръката й затвори балисонга с рязко движение на китката.

— Един съвет, Байн. Постарай се следващия път да не излагаш незаконната стока на витрината. Искам да кажа, направи така, че инспекторите да се потрудят малко, за да я открият. Иначе ще станат лениви.

— Какво оборудване ти трябва?

— Начело в списъка ми са няколко неща: ултравиолетова синя лампа, флуоресцентна боя и контрастни очила. Изобщо не ми предлагай евтините китайски боклуци. В организма ми има достатъчно олово от храната в затвора.

— Имам един хубав комплект, който струва три стотачки — промърмори едрият мъж.

— Чудесно. Ще ти дам петдесет за него.

Широкото му лице се сгърчи в гримаса, луничките заприличаха на гигантски амеби.

— Това е грабеж! Знаеш ли колко ми е шибаният наем?

— В затвора няма да плащаш наем. Особено ако се паднеш в един сектор с някой от смахнатите борци за „чиста арийска нация“, които имат специално отношение към рижите.

Гневът на Байндър мигновено се стопи.

— Какво друго? — глухо попита той.

— Дай да видим с какво още разполагаш — сладко се усмихна тя.

Не след дълго приключиха и Мейс натовари покупките си в голяма раница, която успя да измъкне безплатно от Байндър. Уреди сметката и тръгна към изхода.

— Залагам двайсет кинта, че след шест месеца ще се върнеш в пандиза — подвикна след нея Байндър.

Тя рязко се завъртя.

— А пък аз залагам петдесетачка, че в рамките на четирийсет и осем часа общинската полиция ще конфискува всички незаконни боклуци, които продаваш в тая дупка!

Байндър стовари огромния си юмрук върху плота.

— Нали сключихме сделка? — изрева той.

— Не си спомням такова нещо. Просто споменах за „пеперуди“ и ти ми направи наистина добра отстъпка. Струва ми се, че това беше паролата за специални клиенти.

— Ти си… Ти си кучка! — изрева извън себе си онзи.

— Чак сега ли го разбра, тъпако?

Той мрачно огледа раницата.

— Какво ще правиш с всичко това, да те вземат мътните?

— Не обичам да стоя край страничната линия, Байн.

— Това пък какво означава?

— Означава две години в ада без синята униформа, която ми отнеха незаслужено!