Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (24)

24

За нещастие съпругът на майка й си беше у дома. Но за щастие не носеше шотландска поличка. Този път Тимъти се беше пременил като английски земевладелец — панталони от туид, старомодна жилетка с патрондаш, кърпичка в джобчето в тон с карираната му риза и кафяви ботуши за езда, въпреки че наоколо не се виждаха коне. В момента, в който го зърна, Мейс усети как бузите й започват да потрепват. Все пак успя да се извърне навреме, преди да прихне. От устата й излетя само леко пръхтене.

Настаниха се в нещо като оранжерия. Възрастна жена с униформа на прислужница сервира кафе и поднос с малки сандвичи. Изражението й подсказваше, че няма по-голямо изтезание от това да работиш при Дейна и Тимъти. Закуската изобщо не можеше да се сравнява с онази в дома на Ейб Олтман. Но Мейс все пак изяде няколко сандвича, поливайки ги с внушително количество кафе.

Йоркширският териер лежеше на мека възглавничка пред собствения си позлатен поднос и блажено дъвчеше някаква храна с острите си зъбки. Мейс беше информирана, че е женски и носи името Анджелина Фернандина.

— И нея ли я обличате? — попита тя, кимайки към скъпоценната Анджелина.

— Само когато пътуваме — отвърна Дейна. — В нашия самолет винаги й е студено.

— Горкичката.

— Бет още ли държи менажерията си от сакати животни?

— Не — поклати глава Мейс. — Има само мен и Слепеца. Но той е силен и здрав. Вероятно ще бъде такъв и когато закопаете бедната Анджи някъде в задния двор.

При тази забележка Тимъти си пое дъх и погали Анджелина с опакото на дланта си. Това подсказа на Мейс, че той не обича кучета, независимо дали са с фризирана козина, или не.

— Е, как ви се отразява животът на поземлени аристократи? — попита тя.

Тимъти опря кърпата с монограм до устните си и погледна към Дейна, вероятно очаквайки тя да отговори на въпроса.

— Наскоро избраха Тимъти за председател на местната планова комисия. Един изключително важен пост предвид безумните идеи за строителство на някои хора.

„Може би имаш предвид вашия абсурден шотландски замък насред обработваемите земи“, помисли си Мейс. Но на глас каза:

— О, прекрасно! Поздравления, Тимъти!

Съпругът преглътна хапката си и изпъчи гърди. Отговорът му прозвуча така, сякаш държи реч пред хиляди горещи почитатели.

— Ще отдам всичките си сили, за да изпълня дълга си. Приемам този пост като висша форма на доверие.

„Какъв задник, господи!“

— Вярвам ти — любезно отвърна тя.

— А какви са твоите планове, Мейсън! — попита Дейна.

Мейс бавно остави кафето на масичката.

— Почти бях решила да публикувам голите си снимки в интернет, за да изкарам някой долар — отвърна тя. — Но в последния момент получих предложение за работа.

— За каква работа?

— Асистент на университетски професор.

— Че кой професор би пожелал да има асистент като теб! — сбърчи вежди майка й.

— Този е сляп и беден като църковна мишка. Вероятно е преценил, че ще му изляза по-евтино от куче-водач.

— Моля те, Мейсън! Няма ли поне веднъж в живота си да се държиш сериозно?

„Добре де, опитах, ама не ми харесва“, мрачно въздъхна тя.

— Какво значение имат моите занимания за теб? Не мислиш ли, че трябваше да се правиш на загрижена майка две-три десетилетия по-рано?

— Как смееш да…

Мейс усети, че ушите й пламват. Не искаше да се стига дотук. Наистина не искаше.

— О, аз винаги смея! Затова не ми се бъркай, ако обичаш!

— Нека ти обясня защо се бъркам! — повиши тон Дейна. — Няма да можеш да се издържаш и познай след колко време ще дотичаш тук с протегната ръка!

Мейс стисна юмруци и кокалчетата й побеляха. Главата й заплашително се наведе към Дейна и спря на сантиметър от носа й.

— По-скоро ще си изгриза ръцете, отколкото да прося милостиня от теб и шотландския ти палячо!

Зачервен като рак, Тимъти с олюляване се изправи на кожените си ботуши.

— Мисля да се оттегля за малко упражнения по йога. Имам проблем с равновесието.

Дейна грациозно докосна ръката му.

— Добра идея, скъпи. Не забравяй, че довечера сме канени във „Френската хрътка“ от кмета и съпругата му.

В момента, в който Тимъти напусна стаята, Дейна яростно се нахвърли върху малката си дъщеря.

— Имам чувството, че затворът те е направил още по-лоша.

Обидата беше толкова незначителна, че Мейс не й обърна внимание. Помълча малко, загледана в лицето на майка си.

— Защо още се лигавиш с него? — попита тя. — Нали му надяна халката? Вече си законна съпруга на лорд Кльощав задник!

— Той не е лорд, а шотландски граф — сковано отвърна майка й.

Истината внезапно блесна в съзнанието на Мейс.

— Работата е ясна — промърмори тя. — Прекарал те е с предбрачен договор, а?

— Млъкни, Мейсън! Веднага млъкни!

— Какви са условията? Прибираш няколко диамантени гривни, малко пари в брой и пачка тройно обезпечени облигации за всяка година от брачното блаженство?

— Изобщо не знам защо те поканих! — сопнато рече майка й.

— Това поне е лесно — изправи се Мейс. — Просто искаше да ми демонстрираш фантастичния си начин на живот. Е, наистина съм впечатлена. Много се радвам на щастието ти.

— Лъжкиня! Винаги си била ужасна лъжкиня!

— Предполагам, че поради тази причина станах ченге. Просто си вадя значката на всеки, който се опитва да ме прецака.

— Но вече не можеш да бъдеш ченге, нали? — предизвикателно я изгледа майка й.

— Не и преди да разбера кой ме натопи.

Дейна артистично извъртя силно гримираните си очи.

— Наистина ли мислиш, че ще се случи някога?

— Не мисля, а знам.

— На твое място ще направя всичко възможно да задоволявам прищевките на професорчето ти. Защото от сега нататък едва ли ще бъдеш нещо повече от „асистентка“.

— Благодаря за съвета. Не ме изпращай, ще се оправя сама.

Но майка й я придружи до входната врата, изчака я да нахлупи каската и попита:

— Знаеш ли колко неприятности причини на сестра си?

— Да, знам.

— Но не ти пука, нали?

— Ще ми повярваш ли, ако кажа обратното?

— Направо ми призлява от твоя егоизъм!

— Усвоих го от страхотна учителка.

— Която все пак посвети на баща ти най-хубавите години от живота си. Никога не сме имали пари, никога не пътувахме, никога не предприемахме каквото и да било. И винаги щеше да бъде така.

— Естествено. Наказанието на престъпниците и опитите да се изгради един по-добър свят не са означавали нищо за теб, нали?

— Ти беше малка и не разбираше нищо.

— Напротив, разбирах много неща. И ще ти призная нещо: ти никога няма да имаш онова, което имаше тогава. Независимо колко богаташи като Тимъти ще смениш.

— Така ли мислиш?

— Така мисля — отвърна Мейс и вдигна визьора на каската си. — Защото татко беше единственият мъж на света, когото си обичала.

— О, я се махай!

Мейс забеляза лекото треперене на ръцете й.

— Дори не подозираш какъв късмет си имала с мъж като татко. Достоен мъж, който истински те е обичал. Бет нямаше този късмет, аз също съм далеч от него.

Остана с впечатлението, че миг преди вратата да се затръшне под носа й, успя да зърне насълзените очи на майка си.

Изведнъж изпита желание час по-скоро да се махне от тук и нервно превключи скоростите. Може би майка й беше права. Може би никога повече нямаше да бъде ченге. И трябваше да се задоволи с това, което й се предлагаше.