Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (113)

113

На вратата Бет се раздели със служебния си Глок. Мейс забеляза, че не й е приятно, по начина, по който ръката й постоянно се плъзгаше към празния кобур. Поеха по дълъг коридор, придружавани от въоръжена охрана. Затворените врати от двете му страни бяха солидни, със секретни брави. Никакви отворени пространства с остъклени работни места, помисли си Мейс.

Влязоха в просторен кабинет, украсен с традиционните снимки по стените и широка полица с грамоти и награди.

Зад бюрото седеше директорът на ЦРУ, а зад него стоеше прав униформен служител на военното разузнаване. Компанията се допълваше от представител на АНС и един мъж, когото често показваха по телевизията. Мейс веднага го позна — беше високопоставен служител в Белия дом.

— Мислех, че ще присъства и Стив Ланиър от ФБР — отбеляза Бет.

— Няма да присъства — рязко отвърна директорът, после доста по-меко добави: — Искам да ви благодаря, че приехте поканата ми.

— Нямахме друг избор — хладно отвърна Бет. — А дойдохме, за да получим повече информация.

— Ще ви я предоставя, доколкото мога — кимна директорът.

Бет се намръщи, но замълча.

— При нормални обстоятелства на сестра ви и мистър Кингман не биха позволили да знаят точното местоположение на тази сграда, а още по-малко щяха да бъдат тук — уточни директорът. — Дори и вие не бихте получили достъп, въпреки че сте началник на полицията.

— Но обстоятелствата не са нормални — отбеляза Мейс.

— Точно така — съгласи се директорът на ЦРУ, а представителят на АНС кимна.

— И тъй, какво ще ни кажете? — вдигна глава Бет. — Каква е съдбата на Донъли и Бърнс?

— Отстранени са от постовете им, разбира се.

— Какво означава отстранени? — надигна се от стола Мейс. — Може би са пенсионирани преждевременно със златни часовници за спомен?

— В разузнаването няма подобни процедури, мис Пери.

— Ще бъдат ли съдени? — попита Рой.

— Невъзможно е — категорично отсече представителят на Белия дом.

— Възможно е, разбира се! — повиши тон Бет. — По тяхно нареждане са убити петима граждани на Съединените щати и броят им по чудо не се увеличи с още двама!

— Освен това успяха да хвърлят вината върху един невинен човек, ветеран от Виетнам! — разпалено добави Рой.

— Добре, добре! — вдигна ръце директорът. — Действията им наистина са чудовищни. Напълно съм съгласен.

— Усещам едно „но“ — предупредително го погледна Бет.

— Но предаването им на правосъдието би означавало истината да излезе наяве.

— Те са действали на своя глава — възрази Бет. — Висшестоящите могат да поемат отговорността за техните операции, но вината е тяхна. ФБР осъди Хансен, а ЦРУ направи същото с Еймс. Мисля, че тези прецеденти са достатъчни.

— Вие не разполагате с всички факти.

— В такъв случай чакам да ме осветлите.

— Мога да ви дам дума, че действията им не са били оторизирани от преките им началници — обади се представителят на Белия дом.

— Но за други неща са били оторизирани, така ли?

— В нарушение на законите? — добави Рой.

Директорът на ЦРУ спря тежък поглед върху него.

— Вие проникнахте в посредническата фирма ДЛТ, нали?

— Точно така. И открих една доста умна схема за отклоняване на средства от напълно законни бизнес сделки.

— Разполагате ли с неоспорими доказателства?

— Не.

— Накъде биете? — попита Бет.

— Ние сме във война, госпожо началник. Все повече американци разбират, че тази война не е конвенционална. Срещу огъня се борим с огън, срещу мръсотията — с мръсотия.

— В смисъл?

— В смисъл, че разузнавателната информация е всичко. Печели онзи, който пръв се добере до нея. А ние не сме много склонни да общуваме с хората, които разполагат с подобна информация.

— Казано другояче, те са нашите врагове — поне в очите на американската общественост.

— Фактически нашите обичайни съюзници не могат да ни помогнат в тази война. Ние се бием с дявола, като работим с него. А след като той явно не желае да ни помага от добро сърце…

— Прибягваме до измамни схеми, за да му плащаме? — уточни Рой.

— Пак ще повторя, че не мога да говоря по този въпрос.

— Но ако е така, защо се стигна до убийството на Даян Толивър и Мелдън, които са разкрили играта ви? — попита Бет. — Не можехте ли да ги призовете към патриотизъм? Джейми със сигурност не би застрашил интересите на страната.

— Истината е, че Донъли и Бърнс отидоха твърде далеч при набирането на средствата за заплащане на разузнавателна информация — въздъхна директорът. — Отначало сумите бяха сравнително скромни, но с течение на времето станаха огромни.

— А Конгресът не би одобрил подобни средства, така ли? — подхвърли Бет.

— Предполагам, че сте наясно с проблемите на бюджетния дефицит.

— Тогава как е било осигурено финансирането?

— Чрез много маневри от наша страна, трудни и мъчителни. Но все пак успявахме да изградим една твърде достоверна картина на случващото се.

— Какво по-точно ни показва тази картина? — попита Бет.

— Нещо, което нямате право да знаете. За съжаление.

— Глупости! — изригна Бет. — Нима след всичко, което се случи, вие отказвате да ни запознаете със състоянието на нещата?

— Достатъчно е да кажа, че огромна част от парите по измамните схеми, за които спомена мистър Кингман, са мръсни пари. Много мръсни. А Донъли и Бърнс вземаха висок процент за изпирането им. С тези пари си купувахме подкрепа.

— Парите на наркодилърите, трафикантите на оръжие и жива плът ли? — попита Бет.

— Нито потвърждавам, нито отричам.

— Защо всъщност ни повикахте, след като не ни казахте нищо?

— Имиджът на страната ни силно ще пострада, ако фактите станат обществено достояние. Дори бих казал, че ще разбие надеждите ни да спечелим войната срещу тероризма.

— Ще окуражи враговете ни — добави представителят на Белия дом. — Ще отслаби позициите ни по света. И тогава не ни чака нищо добро.

— Искате да кажете, че в сравнение с тези опасности наказанието на двама негодници за чудовищните им престъпления е дребна работа? — повиши тон Мейс.

— Не е толкова просто — промърмори директорът на ЦРУ.

— За хората на високи позиции никога не е просто. Но ако някой обикновен човек си позволи подобни действия, ще бъде смазан като хлебарка!

— Какво да кажа на семейството на Мелдън и на приятелите на Толивър? — горчиво поклати глава Бет.

— Нямам точен отговор на този въпрос. В случая с Мелдън нещата са ясни. Семейството му няма да поиска пари, защото Чичо Сам вече се е погрижил.

— Аха, значи те губят само своя съпруг и баща, всичко останало е наред! — разгневи се Мейс.

— Не си мислете, че ми харесва — поклати глава директорът. — Но такова е положението.

— А Мери Бард? — попита Бет. — Между другото, това е доста странно име за една рускиня.

— Баща й е бил американец, за съжаление дезертьор. Върната е в родината си. На практика тук само е изпълнявала заповеди, нищо повече. Но тя е великолепен агент и вероятно пак ще я използваме.

Мейс беше готова да избухне.

— Не мога да повярвам на ушите си! — процеди тя. — Тази жена беше готова да ликвидира мен и Рой, а малко преди това е убила двама агенти на американското правителство! А и руснаците едва ли са сред най-добрите ни приятели.

Директорът й хвърли любопитен поглед.

— Вие очевидно не разбирате същността на разузнаването, мис Пери. При него враговете и съюзниците непрекъснато сменят местата си.

— Откровено ще ви кажа, че за мен „същността на разузнаването“ е не само несполучливо определение, но и абсолютна безсмислица!

— Мейс разреши този случай и трябва да бъде възстановена на работа — смени темата Бет.

— Съжалявам, но няма да стане — поклати глава директорът. — Това би означавало истината да излезе на бял свят.

— Значи ще й затворите устата?

Униформеният представител на военното разузнаване тихо се прокашля.

— Жертва в името на общото благо — обясни той.

— Бъдете сигурен, че ще предам думите ви на човека, който отговаря за пробацията ми! — ледено отвърна Мейс.

Представителят на Белия дом се изправи. Срещата беше приключила.

— Помощта ви е оценена много високо — каза той. — Включително и от президента, който има желание да даде гласност на случая, но не може да го направи заради националната сигурност.

— Дрън-дрън! — отсече Мейс и тръгна към вратата, следвана от Бет и Рой.