Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (110)

110

— По дяволите, Джарвис! Какво става?

Бет стоеше пред големия телевизор с дистанционно управление, който току-що беше внесен в кабинета й от техническия персонал на Джарвис Бърнс. След срещата във Вашингтонското оперативно бюро предишната вечер тя веднага се обади на Сам Донъли и го информира за инцидента с Рой Кингман. Директорът веднага реагира, изпращайки Джарвис Бърнс в помощ на спасителната операция. Нещата се развиваха добре, но после Мейс изчезна. В момента пред компютъра седеше мъж в цивилен костюм и слушалки на главата. Пръстите му бясно тичаха по клавиатурата, гласът му издаваше кратки заповеди в микрофона.

Очите на Бърнс останаха заковани върху екрана, който показваше огромно пусто поле, заснето от монтираната на хеликоптер камера.

— При създалите се обстоятелства това бе най-добрият възможен план, Бет — каза той. — Следваха я два наземни екипа, които се ориентираха по сигналите на устройството, монтирано на мотоциклета. Несъмнено е била прехвърлена на друго превозно средство, но екипите би трябвало да проследят и него. — Обърна се към мъжа с цивилния костюм и рязко заповяда: — Веднага ме свържи с командира на наземната операция!

Секунди по-късно мъжът му подаде слушалките. Бърнс ги надяна, послуша известно време, а после ги смъкна от главата си и му ги хвърли обратно.

— Попаднали са в засада — съобщи той. — Имало е престрелка, дали са жертви и са прекратили преследването. Сред нас има къртица, Бет. Няма друг начин да са разбрали.

— Значи сега нямаме представа къде е тя, така ли? — извика Бет и стовари юмрук върху бюрото.

— Напротив, имаме — кротко отвърна Бърнс. — Получаваме ясен сигнал от изоставената ферма, а двата хеликоптера са съвсем близо до нея. — После се обърна към техника. — Филипс, предай на командира на въздушния отряд да започнат оглед на терена в радиус от петнайсет километра. А ние просто ще се взираме в екрана, за да видим дали ще изскочи нещо.

— Това ще отнеме твърде много време! — притеснено каза Бет.

— Не, с хеликоптерите ще стане бързо. Постъпихме правилно, като не я транспортирахме прекалено близо. С малко късмет отново ще хванем следата.

— А ако нямаме късмет?

— Правя каквото мога, Бет. Забрави ли, че се обади на директора Донъли едва в последния момент? Аз съм добър, не все пак не съм магьосник.

— Знам, извинявай — овладя се Бет. — Но все пак…

— Тя е твоя сестра — съчувствено рече Бърнс и сложи ръка на рамото й. — Знам как се чувстваш. Кълна се, че ще направим всичко възможно да я измъкнем!

— Благодаря ти, Джарвис.

 

 

— В духа на феърплей ти отстъпвам първия ход — обяви Бард и се приближи към нея.

— Аз пък предлагам да те убия както мога, пак в духа на феърплей — отвърна Мейс.

— Значи се отказваш от първия ход?

— Всъщност не — поклати глава Мейс и посочи стрелците, които я бяха заобиколили. — Искам тези да се разкарат. Не ми се ще да получа куршум в гърба, докато се разправям с теб.

Бард се поколеба за миг, после направи знак на мъжете да се оттеглят. Вдигнала ножа пред себе си, Мейс бавно отстъпи назад. Гърбът й опря в стената.

— Чакам първия ти ход — обяви Бард.

— Все още обмислям какъв да бъде той.

— Това е смешно! Ако ти…

Мейс се стрелна надясно и дръпна шалтера на стената. Халето потъна в мрак. С рязко движение на китката хвърли ножа, който се заби в гърдите на най-близкия от стрелците. Той се строполи на пода, без да издаде дори звук. Острието беше пронизало лявата му сърдечна камера.

Мейс нямаше проблеми с тъмнината благодарение на контактните лещи от последно поколение, чиято свръхмодерна оптика автоматично се адаптираше към всички нива на светлината и мрака. Бяха й подарък от ФБР, специално за ситуации като тази в момента. Вече беше установила точната позиция на въоръжените мъже в халето. Освен четиримата долу, на горното ниво имаше още трима. Всички бяха въоръжени с картечни пистолети „Хеклер & Кох“ или с автомати МР5. Тя отчаяно се нуждаеше от някакво огнестрелно оръжие преди неизбежното включване на осветлението. Просна се по корем и запълзя към убития бандит. Светкавично издърпа картечния пистолет от ръцете му и двата резервни пълнителя на колана му.

После тя откри огън. Улучен в шията и тялото, най-близкият стрелец рухна на пода, но успя да натисне спусъка. Мейс успя да се претърколи встрани. Куршумите изчаткаха на мястото, откъдето бе стреляла миг по-рано. Бандитите се бяха ориентирали по отблясъците от дулото й. С ново натискане на спусъка тя свали още един от тях, като простреля и двете му колена. Той изкрещя и падна, но без да сваля пръста си от спусъка. Следващият куршум го улучи в лицето и оръжието му утихна.

От горното ниво проехтяха автоматични откоси. Едрокалибрени куршуми зловещо затракаха по циментовата настилка на халето. Мейс се хвърли зад ръждивия скелет на някаква машина, смени пълнителя и отвърна на огъня. Остро парче дърво се отцепи от ръба на близката маса, одраска бузата й и се заби в рамото й. Усети топлата кръв по лицето си, а миг по-късно рикоширал куршум проби панталона й и остави гореща следа по лявото й бедро.

Тя вдигна дулото и изпразни пълнителя към издигнатата платформа. Дори със специалната оптика не я виждаше добре, тъй като помещението бързо се изпълваше с дим. Мъжете горе побързаха да потърсят укритие, но предимството на по-добрата позиция и огневата им мощ ставаха все по-очевидни. Прикована към пода, Мейс осъзна простата истина. Без подкрепления скоро щяха да са мъртви.

— Мейс!

Обърна се и зърна разкривеното от болка лице на Рой. И от разстояние можеше да види кръвта, която багреше ризата му. Над него се беше изправила Мери Бард с високо вдигнат нож.

— Рой!

В следващия миг проехтя оглушителна експлозия и двете части на портала отлетяха поне на три метра навътре в халето. От дима изскочиха двайсетина въоръжени до зъби бойци от Отряда за освобождаване на заложници на ФБР. Видът им беше толкова страховит, че можеше да стресне и най-отчаяните терористи, независимо от опита и решимостта им. Мейс моментално се просна по очи, измъкна пластмасовите накрайници от връзките на ботите си и ги сложи в ушите си. Миг по-късно в халето се възпламениха няколко зашеметяващи гранати.

Възползвайки се от приборите за нощно виждане, бойците от ФБР светкавично откриха огън, а Мейс скочи на крака и се втурна към Рой. Мери Бард лежеше на една страна, замаяна от експлозиите. От ухото й сълзеше тънка струйка кръв. В следващия миг се размърда, ръката с ножа се вдигна за решителния удар. Мейс полетя напред и прикладът на картечния пистолет се заби в слепоочието на Мери Бард. Тя рухна по очи и повече не помръдна.

Минута по-късно прозвуча сигналът, че теренът е чист. Някой вдигна шалтера и халето се обля в ярка светлина.

— Има ранен! — изкрещя Мейс, разкъса ризата на Рой и притисна парче плат към раната му. Към тях се втурнаха санитарите, които бяха неразделна част от всяка акция на отряда, а тя се наведе над него и извика: — Спокойно, ще се оправиш!

— Нямам такова чувство — простена той.

— Не можеш да умреш, Рой!

— Защо?

— Защото имам нужда от някой страхотен адвокат, но не виждам наоколо друг, освен теб!

Тя успя да зърне вялата му усмивка миг преди санитарите да се надвесят над него. След броени минути бяха в хеликоптера на път за най-близката болница.