Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (66)

66

— Помните ли ме, докторе?

Мейс се намираше във фоайето на Отдела за съдебна медицина, а Рой остана в колата. Лицето на главния съдебен лекар Лоуел Касел се разтегли в широка усмивка.

— Бях приятно изненадан, когато ми съобщиха, че си тук.

— Виждам, че все още имаш навика да работиш до късно.

— Работа има много въпреки усилията на сестра ти да намали броя на убийствата.

След тези думи Касел стисна ръката й и я прегърна.

— Много се радвам да те видя, Мейс.

— Липсваше ми, докторе — усмихна се тя и се огледа. — Това място беше пред завършване, когато… хммм… заминах.

— Така беше — кимна Касел. — Надявам се, че Бет ти е предала какво мисля за цялата тази история.

— Да, съвсем ясно.

— Кажи сега какво мога да направя за теб.

— Просто се отбих да те видя.

— И?

— Имам някои въпроси, свързани с едно разследване.

— На Даян Толивър ли?

— Откъде знаеш?

— Ела, ще го обсъдим на спокойствие.

Минута по-късно вече бяха в кабинета му.

— И така, Даян Толивър — директно каза Мейс.

— Разследването не е приключило.

— Ясно ми е.

— Значи ти е ясно и това, че не мога да го обсъждам.

— Слушай, докторе. Знам, че вече не работя в полицията.

— Ако зависеше от мен, щях да ти покажа цялото досие. Но не зависи от мен.

— От Бет вече научих някои неща.

— Тя е шефката, а аз съм само изпълнител.

— Както и да е. Ако предположим, че работех по случая, със сигурност щях да поискам да се запозная със заключението от аутопсията, списъка с откритите улики на местопрестъплението, доклада на токсикологията, свидетелствата за изнасилване. Обичайните неща…

— Но само ако работеше по случая.

— Проблемът е, че не мога да работя по него, защото не съм ченге — въздъхна Мейс, стана и закрачи напред-назад. — Поне докато присъдата ми не бъде отменена.

— Именно.

— Или ако обстоятелствата не се променят.

— А как биха могли да се променят? — любопитно я погледна Касел.

— Като докажа невинността си или нещо друго.

— Какво друго?

— Ако успея например да разкрия някое престъпление. Тежко престъпление.

— Разбирам. Преди години нямаше ли подобен случай с един агент на ФБР?

— Да. Същият човек дойде да ме посети в затвора.

— Сега вече разбирам мотивацията ти.

— Докторе, аз не мога да бъда нищо друго, освен ченге. За разлика от Бет, която може всичко — например да управлява компания от класацията на списание „Форчън“, а дори и да бъде президент на САЩ, ако пожелае. А аз мога да съм ченге, и нищо повече.

— Не се подценявай, Мейс.

— Нека го кажа по друг начин — въздъхна тя. — Това е единственото нещо, което съм искала да бъда.

— Разбирам те. Особено като взема предвид какво се случи с баща ти.

— Ти го познаваше, нали?

— Имах тази чест. Ето защо все още не мога да приема, че Мона Данфорт се е настанила в някогашния му кабинет.

— Докато бях в затвора, постоянно си мислех как ще изляза на свобода и ще докажа невинността си, и ще се върна на работа. Там това ми се струваше напълно възможно.

— А сега?

— Не чак толкова — намръщи се Мейс.

— Но искаш да опиташ, нали? Дори с риск да се върнеш в затвора?

— Бог ми е свидетел, че не искам да се връщам там. Но как да живея без работата си? — Тя замълча, търсейки подходящите думи. — Имам чувството, че пак съм зад решетките, въпреки че съм свободна. Трудно ми е да ти го обясня.

— Не е трудно — поклати глава съдебният лекар. — Разбирам те много добре.

— Тук съм, за да те помоля за помощ, защото без криминологична информация не мога да направя нищо.

Тя се върна на мястото си и открито го погледна в очите.

Той помълча известно време, после се изправи.

— Все още не разполагам с доклада на токсикологията и ДНК-резултатите.

— Ясно.

Съдебният лекар издърпа едно чекмедже, извади някакви документи и ги сложи на бюрото.

— Проклетата простата! — направи гримаса той. — Пак трябва да отскоча до тоалетната. Радвай се, че Господ ти е спестил това нещо. Ей сега ще се върна.

Преди да излезе, Касел свали калъфа на копирния апарат, който беше поставен на шкафчето зад гърба му.

— Току-що смених тонера и го заредих с хартия — промърмори той.

Мейс изчака вратата да се затвори след него и бързо започна да копира.