Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (26)

26

По пътя Бет се замисли за убития прокурор. Джейми Мелдън беше един от най-опитните помощници на Мона Данфорт и същевременно нейна пълна противоположност — прекрасен човек и отличен юрист, който имаше много врагове в престъпния свят както всеки добър прокурор. И някой от тях му беше видял сметката. По всичко личеше, че вечерята с Мейс ще се отложи. Но сестра й щеше да я разбере, защото знаеше не по-зле от нея, че в тяхната професия работата винаги е на първо място.

На местопрестъплението завари не само своите хора, но и представители на ФБР. Не се изненада, тъй като Мелдън беше федерален прокурор и убийството му изискваше задължително разследване от страна на Бюрото. Изненада я друго — нейните полицаи и криминалисти си събираха нещата с очевидното намерение да се оттеглят.

— Какво става? — обърна се тя към офицера, който ръководеше екипа.

— Най-безцеремонно ни дадоха да разберем, че се води федерално разследване и нямаме работа тук.

— Не ни е за пръв път да работим съвместно с Бюрото — възрази тя. — Къде е специалният агент, който отговаря за разследването?

Колегата й посочи някакъв мъж в костюм близо до контейнера за смет.

Бет се насочи към него, следвана от двама детективи от отдел „Убийства“.

— Мога ли да знам какво става тук?

Мъжът с костюма се обърна.

— Здрасти, Бет.

Тя веднага го позна.

— Стив? Не знаех, че шефовете на Бюрото вече се занимават с огледа.

Стив Ланиър беше заместник-директор на Вашингтонското оперативно бюро на ФБР, с когото Бет работеше в тясно сътрудничество.

— Не мога да кажа същото за теб, тъй като ти не пропускаш нито едно местопрестъпление — отвърна той.

— Познаваш ли Джейми Мелдън?

— Не.

— Защо тогава си тук?

Той погледна към групичката мъже в цивилни костюми.

— Знаеш ли кои са онези?

— Не. А трябва ли?

— След малко ще дойдат да ти съобщят, че престъплението има връзка с националната сигурност, и ще те помолят да се оттеглиш от разследването.

— Какво общо има убийството на прокурор с националната сигурност?

— Предполагам, че ние никога няма да разберем — отвърна с въздишка Ланиър.

— Ние? Те имат право да отстранят нас, но ти си ФБР!

— При нормални обстоятелства е така.

— Какви са извънредните обстоятелства?

— Единственото, което мога да ти кажа, е, че онези хора дойдоха направо от Пенсилвания Авеню.

— От Белия дом?

— Не си прави труда да ги питаш кои са, защото едва ли ще получиш отговор.

— ЦРУ? — озадачено попита Бет. — Те нямат юрисдикцията да разследват убийства. Да не говорим, че не могат да действат на територията на страната.

— Може би не са от ЦРУ.

— Не ми казвай, че не знаеш откъде са, Стив!

— Страхувам се, че е така.

— Как тогава са получили достъп до зоната на местопрестъплението?

— Показаха ни шофьорските си книжки — мрачно се усмихна Ланиър.

— Майтап ли си правиш с мен?! Какви шофьорски книжки?

— Лично директорът на ФБР ме предупреди, че ще бъдат тук. Изреди ги по имена и заповяда да им осигурим неограничен достъп до местопрестъплението, тъй като те щели да поемат разследването. Затова не беше нужно да се легитимират.

— Не мога да повярвам!

— Но е истина.

— Началник Пери? — приближи се към тях мъж на около четирийсет, който очевидно беше ръководител на групата непознати.

— Аз съм — остро отвърна Бет.

— Надявам се, че заместник-директорът на ВОБ вече ви е информирал за… хммм… развоя на събитията.

— Какви събития? Може би, че си превишавате правомощията на базата на законното право да притежавате документи за правоуправление на моторни превозни средства? Ако това имате предвид — да, така е. Но аз очаквам да ме запознаете с подробностите, включително имената ви и агенцията, за която работите!

— Това няма как да стане — любезно отвърна мъжът. — Кметът всеки момент ще ви изпрати имейл…

Блекбърито на Бет започна да вибрира.

— Ето го и него — усмихна се непознатият.

Бет погледна екрана. Кметът беше любезен и дипломатичен човек, но този път посланието му беше пределно ясно: оттеглете се веднага!

— Да очаквам ли копия от докладите? — попита тя.

— Не.

— А мога ли да видя трупа?

— Същият отговор — поклати глава непознатият.

— А ще ме уведомите ли, когато хванете убиеца?

— Очакваме в рамките на две минути да се изнесете оттук заедно с хората си! — отвърна хладно мъжът и се отдалечи.

Бет погледна към Ланиър.

— Колкото мен ли ги мразиш, Стив?

— Повече от теб, повярвай ми — отвърна заместник-директорът.

— Ще ми кажеш ли имената им? Предполагам, че си ги запомнил от… шофьорските книжки!

— Съжалявам, Бет, но и аз получих своите заповеди.

Тя въздъхна и тръгна към колата си. Поне щеше да вечеря със сестра си.