Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (21)

21

Спортният мотоциклет с лекота гълташе километрите по шосе 50, възползвайки се от все още слабото утринно движение. Спря само веднъж на светофара в Мидълбърг. Колите, паркирани от двете страни на улицата, бяха предимно рейндж роувъри и ягуари, между които се гушеше по някой смарт, сякаш да демонстрира, че местните обитатели мислят и за околната среда. Централната част на градчето беше спокойна. Тук човек, притежаващ няколко милиона, можеше да си купи наистина хубав дом. Преди години Мейс и Бет дойдоха на гости в прекрасното имение на майка си, хапнаха в един чудесен ресторант, позяпаха витрините и се върнаха във Вашингтон, за да гонят престъпниците. За Мейс едно посещение беше повече от достатъчно.

На практика Бет обръщаше повече внимание на сестра си от майка им, въпреки че беше само с шест години по-голяма. Първият спомен на Мейс беше именно по-голямата й сестра, която я държеше на ръце — слабичко и високо за 9-те си години момиченце.

Бенджамин Пери почина, когато Мейс беше на дванайсет, но успя да остави ярки следи в душата на по-малката си дъщеря. Тя ясно си спомняше как седи в кабинета му и пише домашните си, докато той подготвя поредната си обвинителна реч. Често четеше аргументите си на глас и искаше мнението й. На погребението Мейс плака безутешно, рухнала на колене пред ковчега. Капакът беше затворен, за да скрие надупченото от куршуми лице на баща й.

Докато летеше край разкошните имения, простиращи се върху стотици акри, Мейс отново се замисли за живота на майка си. Всичко в него беше планирано внимателно, за да постигне сегашното си благосъстояние. Беше открила поредния мъж в живота си благодарение на методично и детайлно издирване с предварително зададени параметри — да бъде човек без нито един работен ден в живота си, единствен наследник на състояние, позволяващо безпроблемен живот на няколко поколения напред. Когато го откри, дъщерите й вече бяха заживели самостоятелно и Мейс бе благодарна на съдбата за това. Пред частните самолети и „Гучи“ тя предпочиташе да лети с икономична класа и да пазарува от „Таргет“.

Бет беше наследила ръста си от майка им, която беше с десетина сантиметра по-висока от съпруга си. Мейс беше средна на ръст като баща си и искаше да вярва, че е наследила и част от войнствената му независимост. Трагично прекъснатата кариера на Бенджамин Пери като федерален прокурор на окръг Колумбия беше кратка, но остави дълбоки следи. Безпощаден защитник на законността в един от най-трудните периоди в историята на столицата, той остана в паметта на хората с редица шумни процеси срещу най-големите престъпници. Имаше репутацията на човек, който играе честно. Адвокатите на подсъдимите винаги можеха да разчитат, че ще се запознаят с всички доказателства на обвинението, независимо дали те са изгодни за него, или не. Многократно беше повтарял пред Мейс, че много повече се страхува да не изпрати невинен в затвора, отколкото да отърве виновния от наказанието. Тя никога не забрави тези думи. Именно заради тях й беше трудно да приеме назначението на Мона Данфорт на мястото на баща й.

Убийството на Бенджамин Пери остана неразкрито. В годините след него дъщерите му правиха неколкократни опити да се сдобият с някакви улики, но без успех. Веществените доказателства или изчезваха, или се оказваха подменени, свидетелите или „забравяха“ показанията си, или просто умираха. Студените досиета бяха най-трудните. Но сега, след като излезе на свобода, Мейс беше убедена, че рано или късно отново ще се опита да извади истината наяве.

Няколко километра след Мидълбърг тя намали скоростта и пое по настлан с чакъл път, който след по-малко от километър свърши на павирана площадка. Изпусна въздуха от гърдите си и спря пред къщата. Тя носеше някакво шотландско име, защото новият съпруг беше шотландец и много се гордееше с потеклото си. При последното посещение на момичетата той дори се появи в стаята им, пременен в традиционната поличка, със затъкнат в чорапа нож и смешна шапка на главата. На всичкото отгоре поличката му се закачи в меча на шотландския боец до стената, покрит от горе до долу с тежка броня. Оказа се, че стопанинът на имението е облякъл традиционния килт на голо, като истински воин. Мейс не можа да се сдържи и прихна. После майка й хладно я информира, че съпругът й бил много обиден от поведението й, защото тя се търкаляла по пода от смях, докато той правел отчаяни опити да прикрие голотата си.

— В такъв случай кажи на мистър Гадняр да носи бельо! — отсече тя, без да й пука, че той може да я чуе. — И бездруго няма с какво да се гордее там долу!

Инцидентът не допринесе с нищо за затоплянето на отношенията им.

Мейс вдигна глава и огледа къщата. Не беше огромна като къщата на Ейб Олтман, но и не й отстъпваше кой знае колко. Тя застана пред входната врата и почука. Очакваше да й отвори облечен в ливрея иконом, но не стана така.

Тежките крила на двойния портал се плъзнаха встрани и на прага се появи майка й, облечена в дълга черна пола, високи до прасеца ботуши и ослепително бяла туника с ръчна бродерия, над която се поклащаше тежко златно колие. Дългата пепеляворуса коса на Дейна Пери бе сплетена на плитка. Изглеждаше поне с десет години по-млада от действителната си възраст и имаше лицето на Бет — издължено и красиво, с прав и тънък като острието на брадва нос. Високите скули й придаваха самоуверен вид, издължените й ръце небрежно придържаха йоркширски териер с безупречно сресана козина.

Мейс не очакваше прегръдка и не я получи.

— Затворът ти се е отразил добре — отбеляза Дейна, изучавайки я от главата до петите. — Изглеждаш стегната като струна.

— Бих предпочела да изглеждам така не благодарение на затвора, а на тренировките в някой салон за фитнес.

— Баща ти се е обърнал в гроба, да знаеш! — заби показалец в гърдите й Дейна. — Както винаги мислиш само за себе си. Я виж какво постигна сестра ти. Крайно време е да влезеш в правия път, момиченце! Иначе отиваш на боклука. Разбираш ли какво ти казвам?

— А ти ще ме поканиш ли да вляза, или си решила да приключим с визитата още тук, на прага. Ако е така, по-добре да се връщам в реалния свят.

— Наистина ли наричаш „реален свят“ онзи мръсен и пълен с боклуци град?

— През последните две години трябва да си била много заета, защото изобщо не си направи труда да дойдеш да ме видиш.

— Едно посещение в затвора щеше да разклати душевното ми здраве.

— О, да, извинявай. Бях забравила първото и единствено правило на Дейна: винаги да мисли за себе си.

— Влизай, Мейсън!

Беше излъгала Рой Кингман. Майка й я беше кръстила Мейсън, а не баща й. По съвсем конкретна причина: да изрази презрението си към малката прокурорска заплата на Бенджамин Пери и да го принуди да стане адвокат по наказателни дела. С неговите умения и репутация той действително би печелил десет пъти повече от това, което му даваше държавата. Оттук и Мейсън Пери — тоест Пери Мейсън — постоянното натякване, че този човек не прави достатъчно за съпругата си.

— Името ми е Мейс! — хладно отвърна дъщерята. — След всичките тези години би трябвало да си го запомнила.

Май наистина е добре, че не мога да нося пистолет, помисли си тя, докато заобикаляше майка си.