Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (108)

108

Мейс седеше във всекидневната на къщата за гости и притискаше торбичка с лед към подутата си буза. Многократните опити да се свърже с Рой бяха безрезултатни. Но след току-що проведения разговор нещата се изясниха. Те държаха Рой. Искаха и нея. Не се ли появи, той ще умре. Крайният срок изтичаше след двайсет и четири часа.

Тя седеше, без да помръдва. Ледената вода бавно се стичаше по лицето й. За пръв път от доста време насам не знаеше какво да прави. После, сякаш подчинявайки се на невидима сила, взе телефона и набра сестра си. Бет се появи двайсет и седем минути по-късно. Изскочи от патрулка №1 и хукна към къщата, забравила да изключи синята лампа на покрива. Мейс набързо я информира за ситуацията.

— Къде искат да се срещнат с теб?

— Ако не бъда сама, ще го убият — каза Мейс.

— Но ако отидеш сама, ще убият и двама ви. А може би Кингман вече е мъртъв.

— Не е.

— Откъде знаеш?

— Просто знам.

Размениха си напрегнати погледи.

— Кингман май беше прав, като каза, че двете трябва да работим заедно, а не една срещу друга — обади се най-сетне Бет.

— Едно време бяхме добър екип.

— Да, но тогава беше друго. Просто гонехме фантоми по затънтените улички.

— А те стреляха по нас.

— Какво знаем? — вдигна глава Бет. — Имам предвид цялата бъркотия.

— Нямаме време да обсъждаме тази тема, Бет!

— Ако не го направим, Кингман ще умре. Разполагаме с двайсет и три часа, и толкова. Но ако ги използваме както трябва, това си е един цял живот!

Мейс направи кратка пауза и си пое дъх.

— Добре, започвам. Даян Толивър излиза на вечеря с Джейми Мелдън, а после е убита. Малко по-късно Мелдън споделя съдбата й.

— Разследването на убийството бе поето от хора, които не познавам — вметна Бет. — Дори ФБР се оттегли. Според проучванията, които направих, Мелдън може би е станал жертва на местни терористи.

— Което би означавало, че Толивър е ликвидирана заради връзката си с Мелдън, а не обратното.

Върху лицето на Бет се изписа учудено изражение.

— Но според онова, което открихме за двата хладилника, тя е била убита в петък вечерта, преди Мелдън. И вината е хвърлена върху Докъри.

— В Нюарк научих, че преди години двамата са имали връзка — продължи Мейс. — Може би Толивър е открила нещо и е потърсила помощта му. Още повече, че Мелдън вече беше федерален прокурор.

— Чакай, чакай. Значи Мелдън е убит заради връзките си с Толивър, а не обратното.

— Ние с Рой бяхме преследвани в сградата на фирмата. Убедена съм, че някой е шпионирал компютъра на Толивър, което подкрепя хипотезата, че не Мелдън, а тя е била обект на внимание.

— Освен това се сблъскахте с подставеното лице в апартамента на Андре Уоткинс — напомни Бет. — Той случайно да ти заприлича на някой от кохортата на Роман Нейлър?

— Не, беше твърде възпитан и изтънчен, за да е от тях. А и Мелдън не е имал връзка с Уоткинс. Само Толивър. Фалшифицирали са часа на смъртта й с единствената цел да ни заблудят. Не виждам как горилите на Нейлър ще пъхнат в боклука й останки от пържоли и зеленчуци, ще й инжектират сперма и ще шпионират компютъра й.

— А кой следеше трансакциите с посредничеството на ДЛТ?

— Пак Толивър. Според Рой през ДЛТ са минавали милиарди долари на клиентите на „Шилинг и Мърдок“. Повечето от сделките е осигурявал лично управляващият съдружник Честър Акерман.

— Кингман спомена за някакви клиенти в Дубай.

— Доколкото разбрах, те имат много клиенти в тази страна.

— Което означава, че част от милиардите идват от Близкия изток, така ли?

— Предполагам. — Мейс изведнъж се вцепени. — Дали мислиш онова, което мисля и аз?

Бет извади телефона си.

— На кого ще звъниш? На твоя приятел в разузнаването?

— Имаш предвид Сам Донъли? Не, още не.

Залепи телефона до ухото си и каза:

— Стив Ланиър, ако обичате. Търси го началникът на полицията Пери.

— Стив Ланиър? Той не беше ли…

— Да, заместник-директорът на Вашингтонското бюро на ФБР. — След секунда каза: — Здравей, Стив. Трябва да поговорим. Да, въпросът е спешен.

Два часа по-късно вече седяха срещу Ланиър в кабинета му и го информираха за разкритията си.

— През годините съм попадал на какво ли не, Бет — въздъхна Ланиър и се облегна на стола си. — Но това, което ми разказахте, надминава всичко!

В кабинета се появи мъж, който му подаде една папка и безшумно се оттегли.

Той я отвори и прегледа съдържанието й.

— Нямаме информация за разследване, свързано с убийството на Мелдън — поклати глава Ланиър. — Започвам да се съмнявам, че изобщо е имало разследване. Това би трябвало да включи сигналната лампичка. Едва след дълго шикалкавене успяхме да сдобием със заключенията от аутопсията на агентите Хоуп и Райгър.

— Джарвис Бърнс ме информира за смъртта им.

— Е, че как иначе? Гърлата и на двамата са били прерязани с хирургическа точност. Без съмнение работа на професионалист.

— Какво ни говори това?

— Че сме изправени пред много сериозен проблем.

— Вече го знаем — обади се Мейс.

— Имах предвид нещо друго — каза Ланиър и в продължение на пет минути обяснява на сестрите какво точно има предвид.

— Нещата придобиват очертания — кимна Бет. — Вече знаем какво трябва да направим.

— Съгласна съм — добави Мейс.

— Пропускам ли нещо? — попита Ланиър, местейки поглед от едната към другата.

— Наши си работи — отвърна Бет, наведе се напред и бързо заговори. Когато спря за момент, Мейс се намеси и довърши мисълта й.

— За тази работа ще ни трябва Сам Донъли — каза Ланиър.

— Абсолютно — съгласи се Бет.

Половин час по-късно тримата напуснаха кабинета, за да осъществят току-що съставения план.