Дейвид Балдачи
Родени за ченгета (105)

105

— Благодаря, че прие да се срещнем, Кейси.

Рой крачеше по Кей стрийт в компанията на Кейси Беноа от ДЛТ — компанията посредник, която извършваше банковите трансакции от името на „Шилинг и Мърдок“.

— Никакъв проблем. И бездруго трябваше да изляза за един сандвич. Какво става?

— Някаква бъркотия с документите, предполагам. Помниш ли сделката за Дикси Груп, която приключихме преди два месеца?

— Няколко мола в Алабама и Тексас. Купувачът беше от Обединените арабски емирства.

— Имаш добра памет. Точно за това става въпрос.

— За какво объркване говориш? Знам със сигурност, че парите бяха платени.

— Седемстотин седемдесет и пет милиона и поемане на задълженията.

— Помня, че беше нещо такова. Но не мога да съм сигурна, защото главата ми е претъпкана с цифри.

— Кажи ми нещо повече.

Кейси захапа сандвича с риба тон и продължи да крачи напред.

— Ние поехме само кешовото плащане, без задълженията.

— Парите бяха платени, но стана объркване с някакви непредвидени разходи.

— Кои по-точно?

— По вписване на нотариален акт, както и нерешени проблеми с главния наемател на мола „Далас-Форт Уърт“, които трябваше да бъдат изчистени преди превода на парите. В досието липсва официално потвърждение.

— По дяволите! Ние ли сме прецакали нещата?

— Не знам. Може би ние. Ето защо реших да отскоча до вашия офис и да надникна в архивите ви.

— Днес съм ужасно претрупана, Рой. Затова обядвам в движение.

— А след работа?

— Имам билети за концерт в Конститюшън Хол — колебливо отвърна Кейси.

— Още не съм разговарял с клиента — бързо рече Рой. — Надявах се да изчистим нещата, преди някой друг да се свърже с него. Знаеш ги онези типове в Емирствата. Ако нещо се е объркало, ние с теб трябва да хванем първия самолет, за да поднесем извиненията си на шейховете.

— Мразя да летя! — пребледня Кейси.

— В такъв случай дай да оправим нещата тук.

Кейси въздъхна и хвърли недоядения сандвич в близкия контейнер за смет.

— Какво ще кажеш за седем довечера? — попита тя. — Тогава в офиса няма да има никой, освен мен.

— Отлично, Кейси. Много ти благодаря.

След като се разделиха, Рой погледна часовника си и набра номера на Мейс. Тя му разказа за срещата в Нюарк и добави, че не е имало билети за по-ранния влак и е взела следващия. Но за лош късмет той натрупал голямо закъснение поради авария на локомотива, който блъснал оборудване, паднало на релсите от влака преди него.

— Едва ли ще се прибера по-рано от вечерта — каза унило тя. — Пеша щях да се придвижа по-бързо!

— Обади ми се веднага след като пристигнеш. Между другото, кантората ме е дала под съд.

— Какво?! Защо?

— Хвърлих само бегъл поглед върху мотивите. Пълни глупости.

— Ясно. Ако случайно чуя за някой добър адвокат, веднага ще ти се обадя.

Минута преди седем Рой се появи в офиса на ДЛТ. Работното време беше до шест и половина. На пръв поглед това изглеждаше рано, но не и ако се вземе предвид факта, че отваряха още в шест сутринта заради часовата разлика с клиентите си по света. След дългия и тежък работен ден, включващ сложни изчисления, спазване на срокове и извършване на електронни плащания до всички точки на планетата, служителите на фирмата бързаха да си тръгнат на минутата.

Кейси откликна на почукването му почти веднага. Обичайният кок го нямаше и косата й падаше свободно по раменете. Вместо високите токчета беше обула къси чорапи и маратонки.

— Изтеглих всички документи, с които разполагаме — информира го тя. — Ела да отидем отзад.

— Браво на теб.

— Прегледах ги внимателно, но не открих нищо от това, за което говориш. Все пак не съм юрист…

— Не се безпокой, аз ще се оправя.

Той отвори папката и се задълбочи в документите. Кейси се суетеше зад него. Нарочно работеше бавно и чакаше шанс да остане сам. Вече беше забелязал пакетчето цигари, което стърчеше от отворената й чанта на бюрото. В един момент вдигна глава и се усмихна.

— Ще отнеме известно време. Защо не отидеш да изпушиш една цигара?

— Ох, още от обяд ми се пуши — въздъхна младата жена. — Но така и не ми остана време да се измъкна навън, а в сградата не се пуши.

— Е, сега можеш да го направиш.

Очите на Кейси се спряха на пакетчето „Уинстън“, пръстите й нерешително се свиваха и разпускаха.

— Добре, предавам се — реши най-сетне тя. — Няма да се бавя. Но май ще изпуша две една след друга…

— Отсреща нямаше ли едно заведение?

— О, да. Много харесвам кафето им. Служебното е отвратително!

— В такъв случай иди да пушиш, а после вземи по чаша кафе. — Рой бръкна в джоба си и й подаде банкнота. — Не бързай. По всичко личи, че тази работа ще ни отнеме известно време. С онези типове от Близкия изток шега не бива.

Той я изчака да излезе и моментално се прехвърли на компютъра й. За щастие не му трябваше парола, тъй като файлът с базата данни беше отворен. Нямаше представа от електронната система за архивиране на фирмата, но се надяваше, че имената на клиентите ще бъдат достатъчни. Оказа се прав. Бързо прегледа половин дузина сделки, които двамата с Даян бяха осъществили през последните осемнайсет месеца. И веднага му стана ясно откъде идва объркването на Кейси. В писмата с инструкциите по въпросните сделки изрично се упоменаваше каква сума трябва да преведе ДЛТ и при какви условия. Оказа се, че те се разминават с архивите на фирмата в един-единствен, но много важен детайл — сумата.

Рой беше направил справка с личния си архив по всичките шест сделки, които искаше да сравни с документите на ДЛТ. Сделката за Дикси Груп възлизаше на 775 милиона долара, плюс поемане на задълженията. Сумата беше надлежно отбелязана в писмото с инструкциите на „Шилинг и Мърдок“, което беше сканирано и архивирано от ДЛТ, както всички останали документи. Но в копието на екрана, написано на бланка на „Шилинг“, сумата на трансакцията възлизаше на 795 милиона, а именно с 20 милиона повече. От своята позиция във фирмата Кейси не би могла да открие разликата, защото стриктно следваше инструкциите и ако преведената сума отговаряше на сумата в писмото с инструкциите, тя нямаше как да открие нещо обезпокоително. А сумите вероятно бяха съвпадали.

Рой се облегна на стола. Защо клиентът от ОАЕ беше изпратил повече пари? Никой купувач не плаща повече от сумата, записана в договора за продажба. Но дали действително бе изпратил тези пари? Рой кликна няколко пъти и на монитора се появиха разписките за електронните преводи. Парите от чужбина се обработваха малко по-различно от междубанковите преводи в Съединените щати, особено след 11 септември. Рой знаеше, че властите следят с особено внимание преводите от страни, които са попаднали в специалния списък на секретните служби в случай, че те се използват за финансиране на терористична дейност.

Всички банкови преводи — вътрешни и международни, минаваха през системата на Управлението на федералния резерв, където подлежаха на задълбочена проверка. Разбира се, не можеха да се изключат и пропуски. Рой си отбеляза датата на писмото с инструкциите на монитора и я сравни със собствените си бележки. Оказа се, че писмото на монитора е изпратено два дни след писмото от архива на Рой. Случваше се често, защото тези писма се актуализираха постоянно в съответствие с промените в условията, настъпили в последния момент преди сделката. Но в този случай промени в условията нямаше. Неговото писмо се явяваше последно, с абсолютно твърди инструкции. Но някой го беше променил по-късно и бе добавил 20 милиона долара към окончателната сума за трансфер.

Спомни си за дългите колони допълнителни цифри, които двамата с Мейс бяха открили в компютъризираните архиви по време на онази вечеря в къщата за гости на Олтман. Набра името на този клиент и на монитора се появи писмото с инструкциите. Добре помнеше, че сумата за производствените мощности възлизаше на 990 милиона долара, но в писмото на екрана бяха добавени още 25, а датата му отново беше след онази, която фигурираше в неговите архиви. Разписката за съответния трансфер показваше, че в нюйоркската банка на продавача са били преведени 990 милиона долара. Но къде бяха останалите пари? Може би в друга банка? И кой ги беше изпратил? Не вярваше, че клиентът му се е разделил с тази пари просто ей така, от добро сърце.

Отговорът се стовари върху него с такава сила, че той почти подскочи от мястото си.

Класическа схема на двойно счетоводство!

Влизаш във финансовия тунел със законна трансакция от близкоизточна страна, която е извън списъка. Обявяваш реалната цена на сделката, но към нея добавяш пари от друг източник. Законните долари се смесват с незаконните, а след като се влеят в паричните потоци на САЩ, отново се разделят. Парите по сделката отиват към съответния продавач, а останалите — някъде другаде. Никой не можеше да забележи някаква нередност, защото общата сума фигурира в официалното писмо с инструкции. Евентуалната ревизия не би открила нищо, защото фактите по всяка сделка бяха комплицирани, а парите вече бяха потънали в безбрежния океан на електронната търговия. Засичането на отделна сума в него можеше да се сравни с издирването на молекула в атмосферата.

Рой вече разбираше за какво става въпрос. Ловко заобикаляне на Патриотичния закон, въз основа на който се следяха подозрителни трансфери. Допълнителните суми биха могли да идват отвсякъде, включително и от заклетите врагове на САЩ.

Пране на пари от наркодилъри. Оперативни средства на терористи или шпиони.

Някой от ДЛТ със сигурност е замесен, помисли си той, после тръсна глава. Не, невъзможно. Тази фирма само изпълняваше инструкциите на клиентите си. Сред които бе и „Шилинг“. Отново погледна промененото писмо на екрана. Под него стоеше електронният подпис на Даян. Едва ли беше трудно да се сдобиеш с него. Особено ако си някой от ръководството.

Честър Акерман! Човекът, който осигурява най-много работа на фирмата!

Но Акерман едва ли беше инициатор на всичко това. Със сигурност обаче знаеше от кого идват нарежданията. Рой измъкна една флаш памет от джоба си и я включи в слота на компютъра. Прехвърли в нея колкото се може повече архивирани файлове и стана от бюрото. Чу отварянето на входната врата в момента, в който тръгна да излиза.

— Приключих, Кейси — подвикна към антрето той. — Открих къде е проблемът.

Вратата се затръшна и той се вцепени.

Не беше Кейси, а дребна жена с кестенява коса и огромен пистолет, насочен в гърдите му.