Джейн Ан Кренц
Загадъчни сенки (10)

Десета глава

— Да вървим, Ким! — нареди Кавано. — Тя не е въоръжена! Побързай!

— Кавано… Не мога!

— По дяволите, Ким!

Кавано я дръпна силно и опита да я избута през прозореца, но усилията му бяха прекъснати от пискливия глас на Ариел.

— Този път няма да избегнете възмездието! — извика тя.

На часа дотича и Емлин.

— Спри, където си, Кавано, или ще застрелям жената!

— Коя жена? В момента и трите ми създават ужасни главоболия! — ядно извика Кавано.

Кимбърли успя да се добере отново до леглото и се свлече върху него.

— Тези тук не са ли най-жалките подобия на вещици и магьосници, които някога си виждал, Кавано? — успя да изрече тя.

— Да, доста жалки са. Не мърдай, Ким!

— Вие се подигравате със силата! — изкрещя неистово Ариел.

— Господарке, нека не избързваме — рече Емлин, притеснен.

Предвид обстоятелствата, тонът му, според Кавано, бе висша проява на такт.

— Нека мръсницата си получи заслуженото! Извикай силата, господарке! Нека мракът погълне тази жена, за да разбере на какво се подиграва! — изкрещя Зора, падна на колене и също като Ариел вдигна ръце.

По дяволите, изруга наум Кавано, погледна към Емлин и каза:

— Господарката ви май вече не владее положението… Не е ли време да се разделите с нея? Смятам, че можете да се откажете от идеята да получите някакви пари, ако изобщо е съществувала такава възможност…

Емлин изгледа гневно Кавано, а после и Ариел, която стоеше все още със затворени очи и вдигнати ръце.

— Нека силата, която владее дълбините на мрака да дойде, за да накаже това глупаво създание тук, творение на светлината… — припяваше Ариел.

— Кавано… — започна едва чуто Кимбърли, но се разколеба и замълча.

Всичко бе дело на тази луда жена. А може би миризмата, носеща се от мангала, я караше да вижда Ариел толкова страшна и опасна.

Кавано не обърна внимание на уплахата в гласа на Кимбърли. Точно в този момент друг човек изцяло поглъщаше вниманието му. Това бе Емлин. Той изглеждаше доста разочарован, макар и не по-малко опасен.

— Господарке, по-добре да оставим тази работа за друг път — рече Емлин.

— Млъкни! — изсъска Зора.

— Всички, които призовавам, и всички, които съм приковала и обвързала според древния закон, чуйте ме сега! — продължаваше да нарежда Ариел.

— Послушайте я! И аз като нейна прислужница, ви призовавам! — присъедини се разпалено Зора.

Емлин неспокойно се размърда.

— Зора, накарай я да спре! Трябва да се справим първо с тези двамата!

— Млък! Ти си просто мъж и не можеш да разбереш дълбочината на силата! Остави господарката ми на мира! — просъска отново Зора.

Кавано хвърли бърз поглед към Кимбърли. Тя все още беше на леглото. Неподвижна.

— Часът настъпи! О, духове на великата бездна, изпълнете това пространство! Изпълнете го с огън и мрак, и разруха…

— Зора! Престанете! Спри я! Тя съвсем си е изгубила ума! — кресна Емлин.

— Ти също ще страдаш заради непослушанието и подигравките си! — предупреди го Зора.

— Сега! Нека бъде сега! — изкрещя грозно Ариел.

Емлин загуби търпение.

— Престани, дърта нещастнице! — извика той и посегна да я сграбчи за ръцете.

— Не я пипай, глупако! Силата идва в този момент! — изкрещя Зора.

Кавано опипа колана си и в миг измъкна плоската кутийка.

— Мигът на силата настъпи! — извика Ариел.

— Нека бъде сега! — припяваше и Зора.

— Добре, дами, имате я! — извика Кавано и хвърли кутийката към тримата, застанали до вратата.

Избухна ослепителен пламък. Разнесоха се оглушителни писъци. Всички затъркаха очите си, освен Кавано, който предварително ги бе закрил с ръка. Той преброи до пет, отвори очи и се огледа. Емлин беше все още при вратата и крещеше като обезумял. Пистолетът бе на пода, където го бе изпуснал в уплахата си. Зора пищеше.

— Очите ми! Очите ми! Не виждам! — викаше Емлин.

Ариел бе напълно зашеметена. Временно загубила зрението си, тя бе паднала на земята, втренчила невиждащите си очи в онова, което според нея би трябвало да е великата сила.

Кимбърли бе все още на леглото, покрила лице с длани.

— Кавано! — извика тя.

— Тук съм, Ким! Всичко е наред! Само след няколко минути ще можеш отново да виждаш.

Кимбърли премига няколко пъти.

— Не виждам! — оплака се тя.

— От светкавицата е. Скоро ще премине — успокои я Кавано. Той завърза ръцете на Емлин със собствения му колан. После дойде ред на все още зашеметената Ариел. Когато Кавано започна да овързва Зора, Кимбърли плахо се надигна от леглото.

— Страхотен номер беше! Никога не си ми казвал, че се занимаваш и с магии! — рече изумена тя.

Кавано се усмихна мрачно, докато стягаше китките на Зора.

— Човек научава това-онова в експортния бизнес — отвърна той.

— Виждам. Смятам, че и преди ти зададох същия въпрос: какво точно си внасял и изнасял?

— Ще ти кажа по-късно. Как са очите ти?

Кимбърли тръсна глава. Когато погледна към Кавано, вече виждаше добре.

— Мисля, че са добре. Господи, Кавано, какво беше това?

— Специален прах, който взаимодейства с кислорода. Когато кутията се счупи, химикалът избухва и се получава ярка, бяла светлина.

— Като малка бомба? Мога да го използвам в някоя от следващите си книги.

— На твоите услуги съм. Как се чувстваш сега?

— Малко особено.

— Да, изглеждаш особено. Донеси вода от банята и полей въглените в мангала.

Кимбърли погледна към все още горящия мангал и покорно кимна. Отиде в банята, донесе чаша вода и я изля внимателно върху жаравата. Чу се тихо съскане.

— А сега се обади на полицията — заповяда Кавано ясно и отчетливо.

Кимбърли тръгна към вратата, но на прага спря за миг, обърна се към Кавано и каза:

— Тя плаче…

В очите на Ариел имаше сълзи.

— Да, така е. Хайде, обади се в полицията — тихо рече Кавано.

 

 

Няколко часа по-късно Кимбърли седеше в кухнята заедно с Кавано.

— Цялата история е толкова тъжна! — рече младата жена и извади от шкафа бутилка превъзходен „Ризлинг“ от винарната на Кавано. — Леля Мили ще бъде съсипана, когато разбере, че Ариел я е мамила… — промълви полугласно Кимбърли.

Кавано взе бутилката от ръката й и заби тирбушона в корковата тапа. С умело движение я измъкна и наля от виното.

— Аз самият също се чувствам зле. Като си помисля как никой от нас не подозираше колко налудничава е Ариел… Тръпки ме побиват!

Кимбърли го гледаше изпод спуснатите си ресници. Най-сетне двамата бяха останали сами. Полицаите отведоха Ариел и приятелчетата й. Последваха въпроси, показания, обяснения, но най-сетне всички си тръгнаха.

— Зная какво изпитваш, но не само ти не си подозирал… Просто никой в имението не се е досещал каква всъщност е Ариел — тихо рече Кимбърли.

— Да защитавам семейството си и теб е моя отговорност. А аз се провалих — замислено промълви Кавано.

Кимбърли постави на масата поднос с френски кифлички и сирене.

— Глупости! Та ти спаси всички ни! Аз поне съм ти признателна до гроб… Предполагам, досещаш се какво щеше да се случи с мен тази вечер? Ариел се готвеше да ме направи главната героиня на жертвената церемония… Също като опитно зайче в някакъв дяволски фокус! — възкликна възмутено Кимбърли и потръпна при спомена.

— Сигурна ли си, че се чувстваш добре? — попита Кавано. В гласа му се долавяше загриженост.

— Какво? О, имаш предвид последствията от билката на Ариел, нали? Добре съм… наистина. Нищо ми няма! С бистра глава съм, както винаги.

Въпреки мрачното си настроение, Кавано се подсмихна.

— Не съм уверен, че това звучи много успокояващо — заяви иронично той.

Кимбърли се разсмя.

— Горкият Кавано! Доста се измъчи напоследък… И то все заради мен.

— Не съм единственият мъж, който имаше неприятности заради жена тази нощ. Почти се съжалих над нещастника Емлин.

— Емлин!

— Ами той е участвал в този заговор на вещици само защото е мислел, че планът на Ариел за отвличането на Скот ще успее. Предполагам, за него е било истински шок, когато е разбрал, че Ариел е луда.

— Чудя се как той и Зора са влезли във връзка с нея…

— Полицаите също се чудят. Обещаха да ме осведомят, след като изкопчат всичко от онези тримата. Първо трябва да разберат истинските им имена.

— И на мен ми се сториха малко театрални… А как Ариел се е свързала с леля Мили?

Кавано се намръщи. Лицето му доби суров и мрачен израз.

— Запознали се в един клуб по градинарство. Още си спомням как леля Мили оживено ми разказваше за специалните знания на Ариел за билките.

— Има нещо вярно в това. Ариел наистина разбира от билки. Сигурно е изчела много книги по този въпрос. Тя искрено вярва, че е пазителка на магьоснически тайнства. Ще я използвам като персонаж в книгите си.

— Стига да не желаеш да правиш разследвания на място…

— Господи, толкова съм уморена! Сигурно ти също… — рече Кимбърли и едва сподави прозявката си.

— Така е. Каквото и да казваш, ден като този се оказва доста тежък дори за един Кавано.

Кимбърли се усмихна, но лицето й изведнъж стана сериозно.

— Всичко свърши. Ти спази обещанието си, дори нещо повече… Изпълни дълга си… Дълга, който чувстваше, че имаш към мен. Искам да знаеш, Кавано, че нищо повече не ми дължиш. Ти спази обещанието си.

— Обещанието си да те пазя ли, Ким? Искам да поговорим за това.

Той се настани удобно на пухения диван. Движеше се с особената грация на хищник. Кимбърли обичаше да го наблюдава. Тя помълча миг-два, загледана в него, после каза с престорена небрежност:

— За какво да говорим? Всичко свърши. Направи каквото обеща. При това аз изобщо не ти помагах…

— Ти се справи чудесно — прекъсна я Кавано.

Кимбърли се чувстваше едновременно развълнувана и смутена. Тя отпи от виното си и, без да вдига очи, загледана в огъня в камината, каза:

— Благодаря ти, че ме последва, Кавано! Ти ми спаси живота!

— Бях готов да те защитя от всичко — отвърна той.

— Защо?

Кавано се намръщи.

— Защо ли? По много причини… Заради онова, което направи за Скот естествено… А и защото си моя…

— Не, не това имах предвид! Защо ме последва?

— О, това ли? Ами, също има доста причини… Не можах да заспя снощи и към два часа сутринта усетих, че нещо не е наред.

— Пак твоята телепатия ли? — попита Кимбърли.

— Не беше телепатия. Просто неспокойната съвест на един мъж, направил нещо много лошо.

— Говориш за срещата, която уреди с баба ми и дядо ми? — изгледа го подозрително Кимбърли.

— Не се получи така, както го бях замислил, Ким. Единственото ми извинение е, че искрено вярвах в правилността на решението си… Мислех си… Мислех, че след като превъзмогнеш шока, ще разбереш, че съм направил точно каквото трябва. Сега виждам, че не трябваше да те подлагам на такова изпитание.

— Кавано, толкова ли беше важно да се срещна с баба си и дядо си?

— Да. Струваше ми се, че отношението ти към тях е последната преграда между нас двамата.

— Нима си бил толкова разстроен от факта, че партньорката ти в леглото блокира психически, когато става въпрос за влиятелни семейства?

Кимбърли най-сетне откъсна поглед от пламъците в огнището и се извърна към мъжа. Зелените очи на Кавано искряха гневно и в тях се четеше мрачна заплаха.

— Не съм се тревожил за чувствата на сексуалната ми партньорка към влиятелни семейства, а за възгледите на бъдещата ми съпруга по този въпрос!

— Твоята съпруга?

— Моля те да се омъжиш за мен, Ким. Чаках досега само за да можем да отстраним от пътя си срещата с баба ти и дядо ти.

Кимбърли нервно преглътна и стисна чашата си.

— Кавано! Не е нужно да стигаш до такава крайност само заради криворазбрано чувство за отговорност…

Кавано я изгледа и тихо каза:

— Зная, че не се интересуваш много от брак, Ким… Живяла си толкова години сама, без каквото и да било семейство, а след като така ти натрапих срещата с Ан и Уесли Марланд, сигурно не си променила мнението си… особено пък що се отнася до напористи и арогантни мъже, които са глава на семейство. Но зная, че ако дадеш още една възможност на нашата връзка, двамата с теб ще си допаднем в много отношения… не само в леглото. Зная също, че не съм в състояние да имам любовница, която да живее при мен. Това, че си гостенка, може да продължи известно време, но рано или късно всички ще започнат да питат кога ще се оженим. Дядо ти навярно ще бъде първият, който ще поиска обяснение.

Кимбърли не помръдваше. В този миг не бе в състояние да отгатне мислите му.

— Изобщо не ме интересува какво мислят моите баба и дядо — предизвикателно подхвърли тя.

Кавано въздъхна.

— Не, разбира се… Знаех си, че така ще кажеш!

Настъпи продължително мълчание. Най-сетне Кавано се обади колебливо:

— Преди време каза, че ме обичаш. Навярно… си размислила и вече си на друго мнение, след като така ти натрапих срещата със семейство Марланд.

— Да, наистина доста размишлявах — призна тя.

Кимбърли си спомни как под влияние на онази странна миризма в стаята се бе опитала да каже на Кавано, че е сгрешила и че въпреки случилото се в Сан Франциско още го обича. Ала той нямаше време да я изслуша… И по-добре. Все пак тя не бе сигурна доколко са искрени чувствата му към нея.

Но Кавано те моли да се омъжиш за него, каза си наум Кимбърли. Това, разбира се, не означаваше, че е влюбен в нея. Намираше я привлекателна и се чувстваше задължен… А вероятно осъзнаваше също, че може да му е полезна в организирането на домакинството му. Какво бе казал Старки онази вечер? Че Кавано имал нужда от жена, която да го пази от собственото му чувство за дълг.

— Разговорът ни тук ми напомня първата вечер, когато дойдох да те взема. Тогава ти бе непрестанно нащрек — каза Кавано.

Имаше право. Тя наистина беше нащрек сега, но по друга причина. Влюбването й в Кавано се бе оказало нещо много опасно! Изведнъж бе станала много уязвима… така, както никога досега! В момента Кимбърли отчаяно се мъчеше да разчете мислите му. Какво ли минаваше през ума му в тази минута? Как ли се чувстваше? Колко ли време трябваше да мине, за да се влюби в нея? Все въпроси, които не й даваха спокойствие…

— Мисля, че… и двамата имаме нужда от малко време — предпазливо рече тя.

За нейна изненада той кимна и вдигна чашата си.

— Съгласен съм. Имаш нужда от време, за да ме опознаеш дотолкова, че да можеш отново да ми се довериш. За съжаление не разполагам с достатъчно време, за да мога да го използвам така, както аз искам. Ти поживя при мен няколко дни и знаеш, че нещо или някой вечно ангажира вниманието ми. Ще ми е трудно да те виждам само в събота и неделя, а не искам да ограничавам нашето време и да сме заедно само в края на седмицата.

— Живот, пълен с отговорности — тихо каза Кимбърли, повече на себе си, отколкото на него.

— Това е животът, който съм избрал, Ким. А може и да е обратното — той да е избрал мен. Не зная, пък и няма значение. Аз съм такъв, какъвто съм. — В гласа му се долавяше нотка на неумолимост. Смарагдовозелените му очи излъчваха решителност и непоколебимост.

— И искаш аз да бъда част от този живот?

— Мисля, че ще можеш да бъдеш щастлива само ако опиташ. Зная, че това е голяма промяна в живота ти. Трябва да свикнеш… Но ти вече доказа, че можеш да се справяш с всекидневието. Не позволи то да те завладее. Сега вкъщи е по-спокойно, а когато Джулия и Скот се изнесат, ще бъде още по-тихо. Ще имаш пълно спокойствие, за да работиш. Специално ще се погрижа хората ми да разберат това. Зная, че искам големи промени, но жена, която е в състояние да се изправи пред един убиец с нож, въоръжена само — с парче стъкло, притежава смелостта да рискува да опита и нов начин на живот.

— Кавано, мисля, че…

Той вдигна ръка и я прекъсна.

— Не съм свършил още, Ким. Казах ти, че разбирам нуждата ти от време и съм съгласен да ти го предоставя.

— Как? Ти току-що каза, че не можеш да си позволиш любовница, която да живее при теб — възрази Кимбърли, подразнена от определението „любовница“.

— Моля те да се омъжиш за мен, Ким. В замяна ще ти дам времето, от което имаш нужда.

Тя го изгледа с недоверие и изведнъж лицето й грейна, когато прозрението я осени.

— О, разбирам! Искаш да кажеш, че ще имаме… отделни спални, след като сключим брак?

Кавано отпи глътка вино. Той сякаш психически се подготвяше за тежко изпитание.

— Мислех, че подобно разрешение на въпроса ще бъде известно облекчение за теб. Разбирам, че сексът за теб не е просто приятно изживяване…

— Приятно изживяване?! Само това ли означава за теб? — рече едва чуто Кимбърли, питайки се как любовният акт с Дариъс Кавано би могъл да се опише с толкова банални и прозаични думи.

— Не! По дяволите, знаеш, че и за мен не е само приятно изживяване! Остави ме да довърша!

Кимбърли озадачено повдигна вежди, но не каза нищо повече. Ясно беше, че Кавано се подготвя за нещо много важно и бе на границата на търпението си. Може би защото не беше спал през последните двайсет и четири часа.

— Опитвах се да ти кажа, че в любовния акт ти даваш голяма част от себе си. Ако трябва да бъда искрен, ти ми се отдаваш изцяло. — Мъжът срещна погледа й. В очите му се четяха думите: „Хайде, отречи го, ако можеш!“. В смущението си Кимбърли отпи голяма глътка вино, а Кавано продължи: — Чувствам, че като те карам да споделиш леглото ми, аз ще прибавя допълнителна тежест към бремето ти на бъдеща съпруга. Може би това ще те накара да се чувстваш беззащитна и прекалено обвързана с нещо, което не си сигурна, че непременно искаш.

— А не мислиш ли, че дори брачното удостоверение ще бъде за мен същото бреме? Нима се опитваш да ми кажеш, че ако бракът ми с теб не е по вкуса ми, аз ще бъда свободна да те напусна?

— Не изопачавай думите ми, Ким!

— Не ги изопачавам! Просто се опитвам да разбера какво означават за теб!

Кавано се изправи и закрачи нервно из стаята. Най-сетне спря пред камината, облегна се на перваза и изгледа гневно Кимбърли.

— Не виждам как мога да ти го обясня по-добре. Моля те да се омъжиш за мен. Съжалявам, ако съм непохватен, но ми се случва за първи път.

— Но ти си почти на четирийсет години. Нима досега не си предлагал на някоя жена да се омъжи за теб? — недоверчиво попита Кимбърли.

— Допреди две години не мислех изобщо за брак. В живота ми нямаше място за постоянна връзка. А от две години насам съм зает непрекъснато с винарната и нейното, финансово стабилизиране…

— И сега си решил, че е дошло времето да създадеш семейство… Все пак нали трябва да се продължи родът? Хората ще очакват от теб да се ожениш. Ще ти трябва съпруга като необходим декор за един преуспяващ бизнесмен. А и аз сега имам вече съвсем достоен произход благодарение на това, че издири баба ми и дядо ми.

Кавано се стегна така, сякаш се готвеше за скок, присви очи и свирепо я изгледа.

— Предупредих те да не изопачаваш думите ми, Ким!

— Аз просто се опитвам да сглобя фактите! Дотук виждам какво очакваш ти, но изобщо не е ясно какво очаква мен.

— Ти имаш нужда от съпруг! От мен! — гневно извика Кавано.

— Така ли?

В миг той се озова до нея. Очите му светеха като на хищник.

Внезапно Кимбърли осъзна, че бе отишла твърде далеч в предизвикателството си.

— Кавано, почакай…

Той обгърна талията й и прошепна в косите й:

— Малка магьоснице, не знаеш кога да спреш, нали? Нима смяташе, че можеш да си седиш тук и да ме дразниш цяла вечност?

Кимбърли не можа да отговори. Кавано заглуши думите й с устни. Тя се остави покорно в ръцете му. Отчаяната и неумолима решителност, която усещаше в него, й даваше ясно да разбере, че едва е запазил самообладание. Странното бе, че вместо желание за съпротива, в нея се роди стремеж да се успокои и отпусне. Кимбърли позорно разтвори устни. Кавано я притискаше към себе си, а тя извиваше тялото си според неговото желание… От гърдите му се изтръгна нисък и гърлен стон. Той я желаеше… Кимбърли знаеше и усещаше това със сигурност, която не можеше да се изкаже с думи. Езикът му нежно се стрелна между устните й, наподобявайки първичния любовен акт. След миг тя почувства зъбите му върху долната си устна. Мъжът не й позволяваше да се отдръпне. Внезапно той плъзна длан по бедрото й и притегли младата жена към себе си.

— Имаш дарбата да ме подлудяваш — дрезгаво прошепна той, притиснал устни към шията й.

— Кавано, чуй ме! Това е опасно! Нито ти, нито аз сме в състояние да взимаме важни решения за бъдещето си в този момент… Съжалявам, че те предизвиках. Но истината е, че и двамата имаме нужда от сън… И от малко време за размисъл, нали?

— Опитах се да бъда разумен с теб и да запазя неутрална позиция, но ти си решена на всяка цена да упорстваш — промълви Кавано и бавно започна да разкопчава блузата й.

— Не е вярно!

— Вярно е! Обаче зная един начин, който ще те направи съвсем покорна. И преди ти казах, че когато си в обятията ми, ти ми се отдаваш без остатък. Ще те любя, докато най-сетне кажеш: „Да, Кавано“, докато станеш мека и гореща като разтопен восък… докато станеш моя, само моя!

Той плъзна ръце под блузата й.

— Това ли да очаквам, ако се съглася с предложението ти? Значи, ти веднага ще забравиш обещанието си да ми дадеш малко време, преди да изискаш съпружеските си права?

За миг настъпи мълчание. После Кавано вдигна глава, но очите му бяха неразгадаеми. Той отпусна ръце, отстъпи назад и застана пред огнището. Загледан в пламъците и овладявайки с мъка страстта си, Кавано каза с дрезгав и натежал от желание глас:

— Умееш да си играеш с огъня, магьоснице… Хайде, върви да спиш. Аз ще легна тук, на кушетката. Зная къде да намеря одеяла.

Кимбърли тръпнеше под напора на собствените си чувства. Нейният инстинкт й подсказваше, че каквото и да чувстваше към нея Кавано, то не бе повърхностно. Пламенният му порив и желанието му да бъде с нея бяха истински. Кавано щеше да бъде силен, надежден и достоен съпруг. И тя го обичаше.

— Кавано, ще се омъжа за теб — прошепна Кимбърли.

Той се извърна светкавично и я изгледа изпитателно, ала не пристъпи към нея. Стори й се, че въздухът между тях затрептя, зареден сякаш с особен вид енергия.

— Сигурна ли си? Трябва да си сигурна, Ким, защото няма да ти позволя утре да промениш решението си.

— Няма да го променя.

Кавано облекчено въздъхна.

— Ще направя всичко възможно, за да бъдеш щастлива, Ким.

Въпреки, че бе смутена и едва се държеше на крака от вълнение, Кимбърли намери сили да му се усмихне и отвърна:

— Да, зная. А аз ще се опитам да бъда добра съпруга.

Двамата не помръдваха, наслаждавайки се на искрените обещания, които си дадоха един на друг. Най-сетне Кимбърли се обърна и се отправи към спалнята си.

— Лека нощ — промълви тя, защото не знаеше какво друго да каже в такъв момент. Очевидно беше, че той няма намерение да я последва.

— Лека нощ, Ким.

Беше вече стигнала до стаята си, когато чу как Кавано извика името й.

— Ким?

Тя бързо се извърна. Нима бе променил решението си? Да, щеше да го приеме на драго сърце, ако пожелаеше да се люби с нея. Щеше да го приеме с душата и тялото си…

— Мисля, че на сватбата ни трябва да поканиш баба си и дядо си.

По устните на Кимбърли се плъзна усмивка и тя театрално извърна очи към тавана.

— Непоправим си, Кавано! Нямаш никаква представа кога да спреш! — Кимбърли влезе в спалнята и затръшна вратата след себе си.