Ригън Форест
Тайната на китайския талисман (1)

Пролог

Сара Кристиансън вярваше, че всичко е било само един сън. Но сега, когато се намираше в „Театъра на птичите клетки“ в Тумстоун, Аризона, изведнъж осъзна, че странните й спомени някога са били реалност. Тя е била тук и преди!

И след един век духовете не бяха се успокоили. Все още дочуваше фалшивия смях на „Дамите на нощта“, упражнявали професията си в малките, скрити от погледите със завеси, „клетки“, провесени от тавана. Сякаш все още се разнасяше музика от рояла в подножието на сцената, където някога момичетата бяха танцували. А улиците, като че ли още кънтяха от пистолетни изстрели.

Потръпвайки в сумрака, Сара се отправи към музейните експонати — вещи и стари фотографии от деветнадесети век. Оттам се изкачи по стълбите на сцената. Тесните стъпала, водещи към клетките покрай парапета на балкона, бяха точно такива, каквито си ги спомняше. Старият сценичен реквизит бе изчезнал, само завесите висяха като дрипи.

Сара стоеше сред неколцината туристи и се опитваше да проумее смисъла на всичко, което се бе случило с нея. Ако действително бе прекарала два дни извън времето на това място, тогава и онова момче, в което се бе влюбила, съществуваше и не бе просто сън. Сигурно беше пораснало и станало мъж, който бе изживял живота си и бе починал от старост преди много години. И може би през целия си живот се беше чудил защо тя бе изчезнала така неочаквано и невъзвратимо.

С насълзени очи Сара излезе от сградата и тръгна по Алън стрийт. От онзи сън си спомняше, че поради лошата репутация на обитателите й малцина минаваха по тази улица. И въпреки това те двамата го бяха сторили. Тя и единственият мъж, в когото някога истински е била влюбена. Мъж ли? Та той си беше просто едно необуздано и загадъчно момче, което се кълнеше, че я обича…

Момче, което бе живяло тук, в Тумстоун преди цял век…