Нейъми Хортън
Тайната на червенокосата (3)

Трета глава

— Пусни ме!

Заклещена като в капан, Джен започна да драска с нокти и да хапе. Нападателят изруга задъхано, хвана размаханите й ръце и ги притисна към леглото. Тя се помъчи да се надигне и да го отхвърли от себе си, ала той беше много тежък. Смогна единствено да издраска бедрото си в металната тока на колана му.

— Остави ме, Брусард! Няма да ги получиш!

— Спри, спри ти казвам! Дива котка такава! Престани!

Джен го ухапа силно и той изруга още по-яростно. Тя успя да освободи едната си ръка и го заудря по гърба и раменете.

— Няма да ти ги дам!

Нападателят хвана китката й и я изви. Заклещи и двете й ръце с едната си ръка, а с другата я сграбчи за косата и я дръпна силно назад, защото зъбите й бяха опасно близо до гърлото му. Джен се извиваше и мяташе, като се опитваше да го уцели в слабините.

— Проклятие, стига! Драскането го понесох. Дори и юмруците, но щом си решила да ме лишиш от поколение, преставам да бъда джентълмен и започвам да се бия истински!

Тя застина под него смутена и объркана — веднага позна този насмешлив дрезгав глас!

— Гриф? Ти ли си?

В тъмнината, само на няколко сантиметра от нея проблясваше лицето му, а на слепоочието му се белееше малка лепенка.

— Аз съм… — Той отпусна предпазливо хватката си. — Пак ли ще се опиташ да ми прегризеш гърлото, ако те пусна?

— О, върви по дяволите! — Разплакана от облекчение и див гняв, тя освободи ръцете си и го заблъска. — Върви по дяволите! Махай се!

— Спри! Спри ти казвам! — Той отново хвана ръцете й и я прикова към леглото. — И си прибери коляното, рижа фурийо, или ще ти извия хубавото вратле! Нямам никакво желание да пропея като кастрирано тенорче! Това между другото. Надявам се, няма да направиш нещо, за което да съжаляваш цял живот!

Джен продължаваше да се мята под него, ала без успех. Той я държеше здраво в неразбиваемата си прегръдка, докато тя се изтощи. Накрая притихна, останала без сили.

— Е, свърши ли? — попита той сухо. — Когато мирясаш, може да поговорим.

— Не ис… не искам да говоря с теб! — изкрещя Джен. — Ти ме из… изплаши до смърт!

— Мислех, че спиш! — възрази той. — А след всичко, което преживя днес, не исках да те будя.

— Ти си бил много деликатен човек, Гриф Кентръл! — разсмя се тя.

— Вярно — засмя се и той мрачно. — Беше дяволски глупаво.

— Няма да споря с теб.

— Но ще ти кажа нещо, Червенокоске. Ако по този начин си общувала и с други джентълмени, не се изненадвам, че никой не те е ухажвал досега.

— Ти не си джентълмен! Джентълмените не нахлуват посред нощ в мотелските стаи… Всъщност защо нахълта тук?

— Ами, да кажем… притесних се да не забравиш да минеш и да ме вземеш.

Добре, че беше тъмно и не се видя как цялата почервеня от срам!

— Нали обещах, че ще мина — надменно го увери тя.

— Е, аз пък познавам хора, които невинаги изпълняват обещанията си… — Усмивката му беше приятелска, ала Джен долови в гласа му предупредителна нотка. — Намекнах ти, че няма да тръгнеш без мен, скъпа. Но не бях сигурен дали ме разбра добре. И за да предпазя и двама ни от излишни неприятности, реших просто да премахна изкушението.

Тя го загледа. Неясната светлина му придаваше малко хищнически вид. Не се страхуваше от него, ала в изражението му имаше нещо собственическо.

— И го направи, нали? А сега цяла нощ ли ще ме пазиш по този начин?

— Не смятах да те пазя точно по този начин — промърмори той, многозначително притиснал тялото си към нея. — Но тъй като сама ме подсети, не мога да отрека, че идеята ми харесва, дори ако отново се опиташ да ме осакатиш с малкото си остро коляно.

— Следващия път ще бъда по-бърза и надявам се да успея — увери го Джен и едва-едва преглътна. Усети с вълнение силното му, стегнато тяло върху себе си. Пижамата й не бе предназначена за среднощни борби и сега тя лежеше почти гола под него.

— Казах ти да не правиш нищо, за което може да съжаляваш — прошепна той.

— Гриф! — опита се да протестира тя, когато той долепи неочаквано устните си към нейните.

— Почакай за минутка! Може и да ти хареса…

— Не, аз… — Ала възражението й бе мигом прекъснато по един рядко възхитителен начин. Устата му покри нежно нейната. Устните му бяха топли, меки и живи. Джен откри с изненада и неясен страх, че той се оказа прав — действително й хареса!

Целуваше я дръзко. Устните му безспирно търсеха и примамваха нейните, докато тя се предаде и разтвори уста, защото не можеше повече да се съпротивлява на това предизвикателство. Изведнъж осъзна слисано, че никога досега не я бяха целували с такова умение и страст. Той не само я целуваше, той й се наслаждаваше. Тя му отвръщаше инстинктивно, водена от същите древни чувства, които трепнаха в нея преди малко, когато видя сянката му на вратата. Джен се предаде и отпусна в прегръдката му.

— Толкова си сладка, колкото и предполагах… Онази първа нощ в мотела, преди два дни, лежах и си мислех, че си от другата страна на тънката стена. Представях си, че се любя с теб…

Гласът му бе възбуждащ и страстен. Джен не знаеше какво точно става с нея, но усещаше, че се разтапя. В отговор на стенанието й той плъзна гореща ръка по рамото й. Тя нададе нов тръпнещ стон, когато докосна гърдите й. Започна да я гали през леката тъкан на пижамата и всяко движение на загрубялата му ръка й действаше като електрически ток.

— Очакваше го, нали? — прошепна той. — Знаеше, че ще бъде хубаво, когато те докосвам тук… и тук…

Джен го хвана за раменете; в нея се надигаше желание, пламенно, настойчиво, почти болезнено. Ала всичко това беше невъзможно! Той не биваше да го прави! Не биваше да я кара да се чувства така! Беше само един непознат, когото до тази сутрин никога не бе срещала.

Лежеше безпомощна и смутена. Той продължи да я целува все по-надолу. Дъхът й напълно спря, когато устните му тръгнаха обратно нагоре по пламналата й кожа и неусетно избутваха горнището на пижамата й сантиметър по сантиметър.

— О, Гриф! — простена Джен, когато той започна да целува и да гали с език голите й гърди упорито и ненаситно. Една странна, сладка тежест и отмала се разляха по тялото й. Чак я заболя от силното, непознато и безразсъдно желание.

— Зная, Джен, зная какво искаш. Сякаш сме се любили още от първия ден, в който се видяхме…

Вярно беше, призна си Джен като в мъгла. Ръката, която галеше бедрата й, силното тяло върху нея, дори тази гореща уста, целуваща алчно гърдите й, не й бяха непознати!

— О, Гриф, моля те — безсилно се опита да протестира тя, почувствала върху себе си възбудата и желанието му. — Моля те… толкова неочаквано, толкова скоро…

Не това искаше да каже! Не беше неочаквано, не беше скоро! Беше невероятно!

Гриф спря изведнъж и потрепери, сякаш водеше борба със себе си.

— Господи, Дженевив Джордан, какво правиш с мен?

— Гриф, моля те…

Той повдигна глава и я погледна въпросително.

— Токата ти ме наранява.

— Какво? — Постепенно осъзна смисъла на думите й и се претърколи до нея. Сега лежаха един до друг, изтощени и мълчаливи.

Джен седна и събра разпиляната си коса с две ръце.

— Ти… ти не ми каза как влезе тук.

— Това не ме затрудни много, Червенокоске. Дори не беше заключено.

— Какво? — Тя погледна пребледняла към вратата.

— Флиртчето, което разиграхме на пътя през последните няколко дни, не беше лошо, но продължението му може да се окаже опасно. — Той затвори вратата и сложи веригата. Погледна я насмешливо. — Може би съзнаваш какво правиш, не знам. Обаче случайно знам, че рано или късно ще се забъркаш в някоя глупава каша и някой нещастен провинциален полицай ще загуби седмици време, за да открие следите на типа, оставил една червенокоса хубавица с прерязано гърло в някое мотелско легло.

Откровената жестокост на думите му я зашлеви като шамар.

— Да не мислиш, че аз… — Очите й се разшириха. — Затова ли ме последва? — Гласът й беше пълен с обида. — Защото си мислеше, че… че ти давам аванси? Само защото ти се усмихнах няколко пъти и ти го прие като покана за…

— Точно това ми дойде на ум, когато намерих вратата отворена — засмя се той меко. — Дори съжалих, че не опитах предната нощ, когато бях в доста по-добра форма, отколкото сега.

— Предната нощ беше заключено — каза Джен ядосано. — Мисля си… — Тя се запъна и втренчи поглед във вратата. Ами ако… ако Брусард беше намерил тази отключена врата? Какво щеше да стане, ако се бе събудила и го бе видяла, надвесен над нея? Погледна към Гриф, който я наблюдаваше с особено изражение.

— Никой повече няма да влезе тук тази нощ, мила. — Той сякаш четеше мислите й. — А ако влезе, ще си има работа с мен. Така че си лягай спокойно и лека нощ!

— Ако е останало време за това — погледна часовника тя. Беше толкова изморена, че й се виеше свят. Почти два. Натисна копчето, за да не звъни и го попита намръщено: — На тебе кой ти позволи да излезеш от болницата? Докторът каза, че…

— Сам се изписах. И загубих цели три часа, докато те намеря. Защо избираш все такива уединени мотели?

— Не понасям шума.

— Аха…

Той се мъчеше да събуе единия от скъпите кожени ботуши, прилепнали по краката му. Устните му бяха изкривени от болка.

— Ти да не се каниш да спиш тук?

Ботушът най-сетне бе събут и той го захвърли с облекчение.

— Добра идея!

— Но това е невъзможно!

Безпокойството в гласа й го накара да я погледне със скептична усмивка.

— Скъпа, нямам никакво намерение да вдигам съдържателя на мотела в два часа през нощта, само за да ми даде друга стая, когато тук има две легла. Освен това — излегна се на леглото с пъшкане той — нямам намерение да те изнасилвам. Дори ако духът ми го иска, а мога да потвърдя, че преди малко бях силно изкушен — тялото ми изобщо няма да се подчини. По мене няма нито едно местенце, което да не се чувства стъпкано като от бивол. В момента твоята добродетел е в пълна безопасност.

Джен почервеня от сарказма в гласа му. Той, както и тя, много добре знаеше, че ще са му необходими съвсем малко усилия, за да превземе укреплението на добродетелта й още тази нощ. Кой знае защо, това го ядосваше.

— Затова ще направиш и на двама ни голяма услуга, ако си легнеш, затвориш очи и заспиш. Утре ни чака дълъг път. — После извади нещо от джоба на джинсите си.

— Добре че се сетих! — Държеше предмета така, че тя да го види. — Не се опитвай да напуснеш мотела без мен. Няма да отидеш далече.

Джен се извъртя, за да види какво стиска в ръката си.

— По дяволите! — изсъска тя, като осъзна, че държи свещ от колата. — Наистина ли мислиш за всичко?

Зави се ядосана. Не знаеше какво я гневи повече — непоносимата му арогантност или фактът, че винаги отгатва намеренията й и я изпреварва с едни гърди.

— Лека нощ, любима — промърмори той с размазан от връхлитащия го сън глас. — Спи спокойно…

Джен остана будна, загледана начумерено в тавана. Нещо продължи да я притеснява. По-тревожното беше не присъствието на Гриф, а въпросът как бе открил следите й. После се сети за пистолета в чантата му и я обзе безпокойство. Какво знаеше тя за този мъж, освен че умееше да нахлува в хотелски стаи посред нощ и да преследва хора по пътищата? Тревогата й се усили. Или Гриф Кентръл бе необикновено способен и печен в тези неща, или тя не бе и наполовина толкова умна, колкото си мислеше. Ако това беше така, то Брусард щеше да я открие много лесно.

— Гриф?

— Какво има? — Гласът му звучеше заспало.

— Как ме откри тук? Аз използвах… така де, записах се под друго име.

— По косата — промърмори той сънливо. — Този цвят се среща веднъж на милион. Звънях във всички мотели в радиус от сто километра, докато те намеря.

— Ох! — Джен отново се втренчи в тавана.

— Кой е Брусард?

Тя замръзна и по размърдването му разбра, че я наблюдава.

— Кой?

— Преди малко ме взе за някой си Брусард. Това дяволски те изплаши.

— Той е… просто един мъж — заусуква тя. — Мой познат.

— Бивш съпруг? Стар любовник?

Джен не отговори.

— Нов любовник?

— Никакъв любовник не ми е. Просто познат.

Гриф мълчеше, ала тя усещаше погледа му, замислено прикован в нея.

— Лека нощ — каза Джен и се сгуши между завивките.

— Да-а — отвърна той след известно време. Дали през тази пауза не бе мислил за Брусард? — Лека нощ, Червенокоске.

— Не ме наричай така!

Няма да мога да мигна, ядосано си помисли Джен, обърна му гръб и се зави до брадичката. Ще лежи цяла нощ будна и ще се вслушва във всяко скръцване. И през тази дълга, безсънна нощ ще трябва да измисли как да избяга от Брусард, как да влезе при Лапортьо, как да…

Но още преди следващата мисъл да се оформи напълно в главата й, тя вече беше потънала в дълбок сън.

Отново я събуди някакъв шум — Гриф викаше.

Джен отвори очи и се намръщи от ярката утринна светлина, проникваща в стаята. Гриф каза нещо неразбираемо.

— Не те чувам! — възропта тя. — Какво каза?

— Виж, там, зад тебе! Лягай! — Гласът му беше толкова силен и изпълнен с ужас, че Джен се опъна като стрела, преди да осъзнае, че той изобщо не говори на нея — просто бълнуваше. Беше се изпънал по гръб, напълно облечен. Ръцете му безпомощно лежаха от двете страни. Косата му бе разрошена, по лицето му бе набола брада. Изглеждаше като след жестоко препиване.

Сега лежеше притихнал. Кошмарният сън явно беше отминал. Тя присви рамене и въздъхна. Какво, за бога, правеше тук с него? Нито един от плановете й, колкото и неясни да бяха, нямаше нищо общо с Гриф Кентръл!

Наистина, ако пътуват заедно, може би ще заблуди Брусард, обаче възникваха няколко нови проблема — и не на последно място онова, което се случи тази нощ. През следващите няколко дни и без друго ще й бъде трудно да не си спомня за невероятните мигове, които преживя в прегръдките му, всеки път, когато срещне очите му. Вероятно и двамата нямаше да могат да се преструват, че нищо не е станало. Просто нямаше да бъде в състояние да гледа нехайните му котешки очи, без да си спомня колко лесно раздуха отдавна тлеещите въглени на желанието й в буен огън.

Джен го загледа. На устните й се появи усмивка. Често си бе мечтала за мъж като Гриф Кентръл — хубав, мъжествен, в известна степен дори опасен. Коя жена не си е мечтала за нещо подобно? Но никога не бе допускала, че това наистина можеше да й се случи…

Засмя се тихо на глас. Затова пък миналата нощ й се случи! Миналата нощ беше и за двамата минутна слабост. Те флиртуваха стотици километри, играха си на една глупава криеница, а когато най-сетне я взе в прегръдките си, той продължи играта. Джен се усмихна. Нищо ново под слънцето. Той беше жив пример за здравото мъжко животно с неговите първобитни инстинкти, макар и целият натъртен и контузен. Нищо чудно, че тя загуби контрол над себе си.

Загледа го замислено. А защо не, примамващо нашепваше един глас в нея. Малко ли жени си позволяваха подобни бурни връзки, пък дори и само за няколко кратки дни?

Тя въздъхна. Кого заблуждава? Това не е Холивуд, това си е живота! Когато цялата лудория приключи, ще се върне у дома и ще започне отново своето обикновено, малко скучно всекидневие. В него няма място за мъже като Гриф Кентръл. Нито пък в неговия живот — за жени като нея.

Освен това, напомни си Джен сърдито, беше опасно и за двама им. Тя не можеше да си позволи повече отклонения, а и на Гриф Кентръл сигурно не му трябваха повече скръб и болки. След като разби напълно мотоциклета му, а него захвърли в болницата, щеше да го направи съучастник в кражбата и вероятно да изложи живота му на опасност, ако му позволеше да я придружи до Квебек. Брусард беше способен на всичко, за да си върне марките!

— Съжалявам, ала не мога да те взема с мен, господин Кентръл — прошепна Джен и се измъкна тихо от леглото. — Зная, че не е честно, но ако разбереш за какво става дума, ще ми бъдеш благодарен!

Решението беше взето. Белите й някога маратонки бяха кални, пълни с трева и още влажни. Тя недоволно смръщи нос, докато ги обуваше, отвори внимателно вратата и излезе в топлото утро. Отключи колата и хвърли чантата на задната седалка.

Пое дълбоко въздух и се върна обратно в мотела.

Гриф не беше помръднал. Тънка струйка пот се стичаше по гърдите и корема му. Дали наистина спеше дълбоко или отново си играеше с нея? Като се имаше предвид склонността му към всякакви игрички, това беше напълно възможно. Интересно, къде ли е скрил свещта, запита се тя.

Внимателно мушна ръка под ризата му. Нищо. Промълви една дума, която би шокирала дядо й, ако можеше да я чуе отнякъде и внимателно опипа джоба на джинсите.

Ето я! Сърцето й заби лудо, ала тя овладя ликуването си и се замисли. Едно е да намери откраднатата свещ, а съвсем друго нещо — да я извади от джоба, без да го събуди!

Хайде, давай, каза си тя. Не му мисли толкова! Просто действувай, както в кабинета на Брусард. Ти вече доказа, че си ловък крадец! Да свиеш нещо от джоба на един заспал човек е направо детинска работа. Джен провря два пръста в тесния джоб, опита се да хване края на свещта и да я измъкне.

Гриф изпъшка и обърна глава. Тя замря на място. Но той не се събуди. Лицето му беше сурово и съсредоточено, като че следеше някого в съня си. Смръщи вежди и пръстите на дясната му ръка сграбчиха нещо, което само той виждаше. Загорялото му лице изглеждаше по-заплашително на утринната светлина. Джен потисна трепета си, учудена кого ли преследва насън. Пое си дъх и мушна пръсти по-дълбоко в джоба.

Гриф изстреля дясната си ръка и я сграбчи за гърлото толкова бързо, че тя не можа да реагира. Започна да се задушава. Когато отвори очи, видя в тях такава сурова жестокост, че застина смаяна. Пред нея лежеше един непознат, а в свирепите му очи нямаше и намек, че си спомня за нея!