Нейъми Хортън
Тайната на червенокосата (5)

Пета глава

Лицето й пламна.

— Аз… мислех, че ще бъде по-лесно, ако се регистрирам по този начин.

— По-лесно? Или по-трудно — за онзи, който иска да те намери?

— Не разбирам за какво говориш.

— Твоя работа, Червенокоске. — Той стана.

— Къде отиваш? — запита тя с тревога.

— Да се изкъпя. И после в леглото. — Погледна я и гневът му се стопи в усмивка. — Искаш ли да дойдеш с мен?

— Ни най-малко!

Джен го проследи със смесено чувство на облекчение и раздразнение. Защо, за бога, изпита панически ужас при мисълта, че може да си отиде?

Защото, призна си след малко, не искаше да остава сама. Това е! Гриф Кентръл беше нахален и безсрамен мошеник, но все пак си правеха компания. И въпреки всичките му недостатъци, неговата компания й бе приятна. Дори повече, отколкото трябваше, помисли си Джен, като се сети за прегръдките от миналата нощ.

Чу водата от душа. Заслуша се за миг, после стана да прибере масата. Слава богу, че Гриф се чувстваше по-добре! Когато пристигнаха в мотела, беше много блед и явно изпитваше силни болки.

Миеше купата, когато чу първия трясък, последван от проклятие. Тъкмо понечи да го попита дали е добре, когато откъм банята дойде втори трясък, по-силен от първия, заедно с цяла поредица ругатни. Джен хвърли купата и затича по коридора.

— Гриф? Как си? — Пълна тишина, само шума от душа. — Гриф?

— Какво!? — Джен го чу, че се движи и последва удар като в дърво, а след него — звън от счупена чаша.

— Мога ли да ти помогна? — Тишина.

— Дявол го взел. Май че имам нужда от малко помощ — съгласи се неохотно накрая той.

Тя отвори предпазливо вратата. Гриф стоеше до мивката с хавлия около кръста. По кожата му блестеше вода и капеше на пода. Една от чашите беше счупена на хиляди парченца на земята, а душът продължаваше да плющи с пълна сила.

— Какво стана? — попита го тя удивено.

— Опитах се да си измия гърба — отговори той почти виновно. — Изтървах сапуна и го погнах от единия до другия край на проклетата баня, ала нали не мога да се навеждам… После пък бутнах и чашата…

— О, Гриф! — разсмя се неволно Джен. Събра стъкълцата и ги хвърли в кофата за боклук. — Дай ми гъбата и седни, ще ти измия гърба.

— Мога и сам.

— За бога, Гриф! — Тя сложи ръцете си на кръста. — Виж се на какво приличаш! Хубаво си се подредил! — И посочи ожулванията и синините по цялото му тяло. — Защо да не ти помогна? Няма да накърня с нищо твоята мъжественост. Само ще ти измия гърба!

— Обичам агресивните жени, но това вече е прекалено — промърмори той. Все пак седна на капака на тоалетната с отпуснати рамене. — Винаги ли така командваш?

— А ти винаги ли си такъв инат? — Джен напълни мивката с топла вода, потопи гъбата и я натри със сапун. — Господи! Ти си… какъв ужас! Нямах представа… — Гърбът му бе целият надран, а гръдният кош отдясно бе покрит с жестоки синини, които продължаваха надолу по бедрата. Тя се засмя. — Приличаш на политическата карта на Европа — от тези, на които всяка държава е в различен цвят!

— Радвам се, че намираш гърба ми толкова забавен. — Той я погледна през рамо. — Всички жени си приличате — първо събличате един мъж, обезоръжавате го и после му се надсмивате.

— Ала за това сте си виновни вие самите… — Джен внимателно докосваше гърба му с гъбата. — Един мъж е чудесен обект за насмешки. Особено, когато е гол. — Тя натопи пак гъбата и я прекара по гърба му. Изведнъж спря и се начумери. — Какво е това?

— Кое?

— Тези белези, точно тук, под ребрата… Приличат на… на дупки от куршуми!

— Точно такива са.

— О! — потръпна Джен. — Сериозна работа!

— Съвсем сериозна.

— Минали са оттук — прошепна тя, когато стигна до други два белега под гръдната кост. — Гриф, какво са направили с теб? — Цялата се изчерви и продължи да го търка ожесточено. — Извинявай, беше глупаво от моя страна да те разпитвам.

— Не, Джен, съвсем нормално беше. Но не би ли могло все пак да ми оставиш малко кожа на гърба?

— Извинявай… — дръпна ръката си тя.

— Хей! — хвана я той за китката. — Отпусни се! Аз не хапя. И не ям хора. — Очите му бяха топли.

Джен се почувства доста глупаво. Хвърли гъбата в мивката и избърса гърба му с хавлията.

— Готово, свърших!

— А отпред?

— Отпред можете и сам, господин Кентръл — отвърна храбро тя на закачливия му поглед. — Сигурен ли си, че нямаш счупени ребра?

— Не е толкова трагично, скъпа. Това е от умората и от възрастта. — Той тръгна към вратата, ала се олюля.

— Гриф! — извика тя и го подхвана точно преди да падне. — Ще можеш ли да се върнеш в леглото?

— Вие ми се свят — прошепна той със затворени очи. Прегърна я през раменете и почти увисна на нея.

— Облегни се на мен. Ще се оправиш веднага, щом си легнеш. — Той промърмори нещо и плътно я обгърна с лявата си ръка. Джен го стрелна възмутено, когато тя легна върху гърдите й. Но той бе така съсредоточен във всяка своя болезнена стъпка, че тя се засрами от обзелите я подозрения. Не се опита да я премести на кръста си и реши да не обръща внимание, докато стигнат до спалнята.

Изведнъж краката й се подкосиха и преди да разбере какво става, падна заедно с него на леглото. Помъчи се да стане, ала той я притискаше здраво към себе си. От усилията й нямаше никаква полза, освен че изтика и без това безполезната хавлия.

— Гриф! Добре ли си?

— Отлично — прошепна в ухото й. Ръката му слезе надолу и започна да я гали нежно по хълбоците. Преди да успее да мръдне, той придърпа с другата си ръка главата й към себе си. — Всъщност никога не съм бил по-добре…

Устните му вече я докосваха и тя изведнъж разбра, че всичко е било преструвка.

— О, проклятие! — извика ядосано и се опита да се освободи. Ръцете й се плъзгаха по мокрите му гърди и тя лежеше безпомощно върху него. Успя единствено да го разсмее. — Ах ти, подлец такъв, двуличник, измамник! — Погледна го убийствено през разрошените си коси. — Пусни ме, нещастен мошенико! Ти изобщо не си болен! Нищо ти няма!

— Как да не съм? — запротестира той огорчено. — Нали видя синините ми! Впрочем, ти сама ги направи…

— О-о-о-х! Пусни ме! — отново се опита да се освободи Джен, но той я държеше здраво. — Не е честно!

Гриф започна да я целува нежно.

— Имаш някои съпружески задължения, произтичащи от факта, че си взела името ми, скъпа!

— Вече изпрах, сготвих ти вечеря… е, претоплих я и ти измих гърба. Да не би да искаш нещо повече?

— Много, много повече, Джени! — Той я притисна плътно към себе си и устните им се докоснаха. Започна да я целува страстно, бавно, пламенно. Тя почувства как се предава и се притиска към него. Харесваше й и кожата му, и миризмата на шампоан, която се излъчваше от него, и начина, по който я галеше по гърба.

Изведнъж, за голямо нейно учудване прегръдката се разхлаби. Той я погледна озадачено, сякаш търсеше нещо в очите й.

— Докато се усети човек, и ти вече си влязла под кожата му, Джен. Я по-добре си върви, госпожо Кентръл, че много се изкушавам да проверя готова ли си да изпълниш и останалите си съпружески ангажименти, след като си взела назаем името ми за днес следобед.

— Много си великодушен, Кентръл! Май ще трябва да повикам лекар — изправи се Джен зачервена.

Ала той не отговори на заяждането й. Гледаше я замислено, като че искаше да каже нещо, а не знаеше как. Тя усещаше този смущаващ поглед, докато стигна до вратата. След това се обърна. Очите им се срещнаха и те се изгледаха дълго и мълчаливо. И двамата знаеха, че току-що между тях се бе случило нещо, но никой не искаше да направи първата стъпка, за да го продължи.

— Лека нощ — промълви Джен. Поколеба се за миг, в очакване да я повика. Знаеше, че нямаше да се съпротивлява. Щеше да се върне и да падне в прегръдките му без всякакво колебание.

Ала той не я извика.

— Лека нощ, Джен — каза сърдито, като че ли съжаляваше за решението, което бе взел против волята си.

 

 

Събуди я вик. Тя скочи полусънена и с разтуптяно сърце. Наметна лекия си халат и изтича бързо в стаята му.

Гриф спеше. Беше отхвърлил всички завивки от себе си и лежеше съвсем гол. Запотеното му тяло блестеше. Дишаше тежко, като след дълго бягане. Целият се тресеше и мяташе глава, сякаш искаше да отхвърли нещо, което го измъчва.

— Гари! Внимавай!

— Гриф? — прошепна Джен, но не посмя да приближи леглото.

— Да се връщаме! Не мога да тръгна без него! — Той отново спомена името Гари и се хвана с лявата ръка за гърдите, сякаш да спре неочаквана болка. Какво за бога се бе случило там, във влажната, потънала в изпарения виетнамска джунгла? Лицето му се изкриви и той пак извика името Гари.

— Гриф… — Джен приседна безшумно до него. Сети се, че не бива да го докосва, за да не го стресне. — Гриф?

— Да се връщаме — промърмори той.

— Ще се върнем, Гриф — обеща тя. — Всичко ще бъде наред!

— Гари! — извика свирепо.

— Гари е добре — отвърна Джен. Не знаеше кой е Гари, ала беше сигурна в едно — че не е между живите. — Гари е добре, Гриф. Ти го измъкна!

Той премига и с мъка отвори очи. Джен замръзна от ужас. Те бяха пълни с познатата й дива свирепост. След това погледът му се фокусира и тя усети как напрежението го напуска. Пое си дълбоко дъх и протегна ръце към нея. Джен се сгуши в тях с въздишка, а той я обгърна с отчаяние.

— Хайде, Гриф, успокой се! Всичко е наред…

Двамата останаха така много време. Джен шептеше утешително нищо незначещи думи и кошмарът започна бавно да го напуска. Най-сетне се унесе в лека дрямка. Тя намести внимателно главата му на възглавницата и седна с надеждата, че продължението на тази страшна нощ се отлага за друг път.

Изведнъж той започна отново да удря с ръка. Джен я хвана в своята и отметна потната му коса от челото. Пръстите му стискаха болезнено нейните.

— Гриф? — побутна го леко по рамото тя. — Събуди се!

Той пак посегна към нея. Джен въздъхна и му позволи да я привлече към себе си. Отначало се запита дали това не бе някаква нова измама, но после видя, че наистина спи. Той се отпусна и дишането му стана равномерно и дълбоко. Тя остана да лежи тихо, като галеше раменете и гърдите му.

Накрая уморена заспа в силната му прегръдка и въпреки че се стресна още няколко пъти, той спа непробудно.

Тя се събуди бавно, доста смутена, че е в неговото легло. Отвори очи и видя, че я наблюдава.

— Здрасти… — Гласът му бе предпазлив. Явно бе удивен, че я намира до себе си, преметнала крак върху неговите, с глава на рамото му и ръце, обвити около врата му. Тя също се смути и издърпа бавно ръцете и краката си. Седна и загърна плътно тънкия си халат, без да знае какво точно да каже. — Ами, аз… — Гриф очевидно бе затруднен. — Въпросът ми наистина е идиотски, ала все пак — направихме ли нещо снощи…?

Той посочи леглото и Джен разбра, че нищо не си спомня. За миг се изкуши да потвърди подозренията му, но само се разсмя.

— Не!

Сянка на разочарование или на облекчение премина по лицето му? Той все още я наблюдаваше въпросително и тя осъзна, че не е обяснила какво прави в леглото му.

— Имаше кошмари — каза припряно. — Исках само да постоя, докато заспиш…

Гриф затвори очи и притисна челото си с длан.

— Ударих ли те?

— Не. Само малко повика и поблъска с ръце.

— Да-а… Цялата нощ ли си била тук?

— Имаше нужда от мен.

Очите му се изпълниха с нежност, той подхвана брадичката й с шепа и погали бузата й с палец.

— Знаеш ли, ти наистина си нещо изключително!

Джен така и не разбра той ли я привлече към себе си или тя започна първа да го целува. За миг устните му докоснаха нейните, жадни и горещи. Тя обви ръце около врата му с въздишка на удоволствие, защото знаеше, че и двамата го искат. Той я целуваше със страст и желание, което я лиши от всякаква воля и разум. Изведнъж осъзна — всичко, което искаше на този свят, бе да се люби с този мъж. Плъзна ръце по мускулестия му врат, зарови пръсти в косата му и отвърна на целувката му със същото безумно желание, което го накара да изстене.

— Господи, колко си хубава! — прошепна той. — Толкова топла и нежна… Няма нищо по-сладко от прегръдката на топла, гола жена…

— Ти не си в прегръдките на топла, гола жена. Все още не си. — Тя заразвързва колана на халата си, сама уплашена от дързостта си.

— Не си играй с огъня, Джени!

— Не се страхувам от огъня! — Взе ръката му и я прокара под пижамата си. — Искам да ме любиш, Гриф, не мога повече да издържам…

— Джен! Моля те! Подлудяваш ме!

— Толкова ли е лошо?!

— Точно сега, да. Не мога да започна нещо, което явно няма да завърша. Дори не мога да вървя, камо ли да те любя…

— Тогава ще ми позволиш да те любя аз — прошепна Джен. — С малко фантазия и изобретателност, нали така беше?

Той вече я очакваше и простена, когато устните им се сляха. Гриф отхвърли халата й встрани, пъхна ръце под горнището на пижамата и започна да гали нежно гърба й. Тези ласки възпламениха истински пожар и всеки нерв в нея затрептя. Тя не вярваше, че има нещо на света, което да се сравни с това усещане. Цялата, от главата до петите, бе изпълнена с желание. Седна и нетърпеливо изхлузи пижамата си презглава. Очите му се разшириха и погледът му загали гърдите й.

— Господи, Джен, толкова си хубава — направена си от перли и опали. И въглени, живи въглени!

Той отново я привлече към себе си и тя поглъщаше ненаситно всяка ласка, всяка милувка, всяко докосване…

— Кой си играе с огъня сега? — запита задъхано.

— Искам да ме подпалиш целия — простена той. — Да се стопя в твоите пламъци, да изгорим заедно…

Устата му отново се сля с нейната и не остави недокоснат нито милиметър. Той мълвеше името й и я притискаше с цялото си тяло. Джен почти инстинктивно се отмести, почувствала осезателно възбудата му. Той потръпна, промуши колена между бедрата й и ги разтвори. Тогава тя прилегна на гърдите му с неистовото желание да изпита нещо, което не разбираше и не познаваше.

Той милваше закръглените извивки на тялото й, прокарваше пръсти по вътрешната страна на бедрата, по гръбнака, разпалваше още по-силно желанието й. Тя тръпнеше цялата, болезнено готова за него, макар и уплашена от онова, което трябваше да стане.

— Джен, скъпа! — простена нетърпеливо той, прокара едната си ръка по стомаха й и внимателно докосна с пръст коприненото възвишение. Джен нададе лек вик и застина, готова да се разпадне на милион малки частици. Той започна да я гали нежно. В нея се надигна едно горещо, непоносимо напрежение.

— Искам те, желая те! Искам да те почувствам цялата, Джен, искам да потъна в теб…

Тя се засмя възбудено. Харесваше й страстното желание в гласа му, харесваше й усещането, че той е полудял от нетърпение. Въпреки неопитността си разбираше, че всеки стон на удоволствие му действа като физическо докосване.

— И аз те желая — прошепна и се притисна към ласкавата, влудяваща я ръка. — О, Гриф, толкова силно те желая!

— Ще ме имаш — обеща той пресипнало. — Целият, Джен. Обвий дългите си крака около мен и вземи каквото искаш, колкото го искаш…

Думите му я хвърлиха в бездната, от която се страхуваше и към която се стремеше. Тя бързо раздвижи бедрата си и започна да го гали с тялото си докато усети, че повече не издържа на този сладък допир и в последния миг се отдръпна рязко. Гриф впи пръсти в бедрата й.

— Джен… о, боже, имаш ли представа какво правиш с мен?

Тя мълчеше.

— Не… съвсем. Толкова ли ми личи?

— Кое? — не повярва той.

— Чувала съм, че мъжете обичат жени с опит и си мислех…

— Джен! Какво каза? — разсмя се той.

— Не ме разпитвай… И без това ми е трудно да си призная, че не съм… такова…

— Искаш да кажеш, че никога не си го правила?

— Само веднъж — прошепна тя. — Опитах…

— Господи! — Той се тръшна на възглавницата развеселен. — Повярвай ми, скъпа, ти си чудесна. Но това променя нещата.

— Така ли? — погледна го тя объркано.

— Джен, просто не е честно! Не виждаш ли? Не бива да правиш всичко, щом ти е за пръв път… — Той я погали по косата и взе лицето й в ръцете си. — Искам да бъде както трябва. Заради теб. Бъди спокойна, няма да умра, ако не се любим тази нощ. Мога да почакам, докато…

— Обаче аз не мога! Достатъчно чаках. — Тя се притисна към него. — Твоя съм, Гриф. Каквото искаш, както искаш… нали така каза?