Шарлот Лъм
Съпруга с характер (5)

Пета глава

Франческа бързо откри, че някой от персонала е отделял часове за работа в кабинета на Мат — около факса, телекса, и различните компютри, разположени край стените на боядисаната в сребристосиво стая. Дори самият Оливър не си бе давал сметка колко време допълнително са работили за Мат. Правили са го тихо, дискретно. Всички посрещнаха Франческа с отворени обятия.

Джанис Силвестър може би не бе във възторг, но останалите момичета изглеждаха доволни, затова охотно й помагаха да навлезе в задълженията си. Много бързо свикна с всекидневните задачи. Дори започна да й остава свободно време. Тъй като не беше от хората, които обичат бездействието, щом приключеше, отиваше при Мат в лабораторията. Той обикновено бе погълнат от работата си — често дори не забелязваше Франческа. Лабораторията представляваше дълга маса, отрупана с клавиатури, монитори, безброй компютърни части и дискети с програми. В единия край имаше чертожна дъска, на която той изработваше грубите проекти, преди да ги прехвърли на екран, където с помощта на компютърна графика можеше с часове да ги опипва.

Мат не седеше на стола си, а препускаше с него из стаята като на кон, благодарение на колелцата му. Плъзгаше се от единия край на масата към другия и обратно. Приличаше на момче, увлечено в игра със скейтборд, бялата му престилка се вееше зад него.

Ако човек го заговореше, често не отвръщаше. Ако най-сетне забележеше посетителя, гледаше с невиждащи очи, сякаш му говореха на чужд език. Когато работеше, Мат попадаше в друг свят. Това може и да дразнеше колегите му, но той не бе капризен шеф — нито маниак на тема „офис“.

Франческа също бе запалена по компютрите и скоро започна да прекарва следобедите с Мат — отначало като мълчалив наблюдател, по-късно като помощник. Той свикна с присъствието й. Дори започна да я моли да му помага във всичко. Много скоро тя вече участваше в неговите най-нови проекти.

Естествено, останалите служители изгаряха от любопитство. Тя бе съпругата на шефа им, а работеше за Мат. В добавка Джанис бе превърнала във всеобщо достояние факта, че госпожа Рансъм вече не живее с мъжа си. Реакциите бяха различни. Някои от жените й съчувстваха, други не криеха, че я смятат за глупачка — отказала се от охолния живот, за да работи в канцелария. Мъжете се държаха по-въздържано, но не липсваха и такива, които й подхвърляха недвусмислени намеци. Франческа лесно се справяше с тях. Само споменаваше по подходящ начин Оливър и те се отказваха. С Джанис обаче не можеше толкова лесно да излезе на глава.

Секретарката на съпруга й ставаше арогантна, нескрито враждебна. Беше сигурна, че бракът на Оливър е приключил. Ненавиждаше Франческа и не го криеше. За умна жена като Джанис този ход бе доста безразсъден — тя явно подценяваше своята противничка. Франческа не възнамеряваше да допуска нейната грешка. Нали Джанис бе една от причините да се пресели в Лондон.

Веднъж на обяд Джанис влезе при нея и видя, че няколко от секретарките ядат сандвичи с Франческа. Мат бе излязъл да потича.

— Какво става? — с леден тон попита Джанис. — Вие, момичета, нямате работа тук.

— Сега е обедна почивка! — отвърна кисело Пати, една от машинописките.

— Аз ги поканих — намеси се гневно Франческа.

Разбираше, че Джанис се опитва да я унижи пред останалите служителки.

Дяволите да я вземат, какво си въобразява, помисли си Франческа.

— А Оливър… Господин Рансъм знае ли? — измърка Джанис, споменавайки този път малкото му име заради момичетата.

— Не е нужно да питам своя съпруг, когато реша да поканя някого в стаята си за обяд! — отвърна Франческа.

Пати се изкиска. Джанис я стрелна с очи. Разбра, че момичетата се усмихват, защото Франческа бе победила в този рунд. Джанис не обичаше да губи схватки пред публика.

— Въпреки това е трябвало да поискат разрешение от мен. Тази зона е строго секретна! Господин Рансъм държи тук да има ред. Особено когато господин Килнър отсъства. Конкурентите не спят. Икономическият шпионаж съществува не от вчера.

— Всъщност идеята да поканя момичетата беше на моя съпруг — спокойно отвърна Франческа. — Исках да ме запознаят с работата.

Джанис втренчи очи в нея и почервеня.

— Е, да, с твоята слаба подготовка, дори тяхната помощ ще ти е от полза. Искам да се върнат на бюрата си точно навреме. В противен случай ще имат неприятности.

Тя вирна брадичка и излетя навън, изпратена от смеха на Франческа.

Пати я погледна с безпокойство.

— Фран, знам, че не е моя работа, но внимавай с Джанис. Голяма змия е.

— Не й обръщайте внимание! — вдигна рамене Франческа. — Та какво казваше за събирането по случай нанасянето ти в новия апартамент, Хедър?

— Днес около седем — отвърна момичето. — С Тед се нанесохме през почивните дни. Това е първият ни истински дом. Досега живеехме под наем. Купуваме го. Чудесен е. Намира се точно до реката и е съвсем нов. Имаме страхотна гледка.

— Богаташки квартал — отбеляза Пати.

— На нас с Тед наистина ни харесва! — рече Хедър.

— Тед работи в банка — обърна се Пати към Франческа.

— Явно има добра работа — усмихна се тя.

— Така е. Печели добри пари. Ще дойдеш ли? Вземи и някой приятел — добави Хедър.

— Джанис не е канена! — добави Пати, като видя, че Франческа се колебае. — Не се бой, няма да се срещнете.

— Не се страхувам от нея — настръхна събеседничката й.

Момичетата се спогледаха.

— А би трябвало! — рече искрено Пати.

— О, млъкни, Пати! — обади се Хедър.

— Какво искаш да кажеш? — обърна се Франческа към Пати.

— Ако не ти харесва как говоря… Кажи й го ти! — сопна се Пати на Хедър.

Хедър се изчерви. Беше дружелюбно момиче, малко над двайсетте, с кестенява коса и сини очи. Бе омъжена едва от година и не искаше да се забърква в отношенията между Оливър Рансъм и неговата съпруга.

Пати навършваше осемнайсет и нямаше нейните задръжки. Когато Хедър не можеше да събере достатъчно кураж, за да каже нещо, Пати го изричаше без колебание.

— Джанис е влюбена в господин Рансъм!

Хедър също се намеси:

— Но всички мислим, че той не я харесва. Не се заблуждавай.

— Така е! — потвърди Пати. — Все пак мъжете трудно устояват на изкушенията.

— Не й обръщай внимание! — прекъсна я Хедър. — Господин Рансъм за нищо на света не би погледнал друга жена. Това са клюки, сигурна съм.

Значи клюки, отчаяно помисли Франческа. Не си бе въобразявала — между съпруга й и Джанис Силвестър наистина имаше нещо… Но какво? Почувства се унизена. Не само че Оливър я мамеше, ами и всички знаеха за това.

— Някои мъже не устояват на изкушението! — повтори Пати. — Джанис умее да върти мъжете на пръста си. На всичко отгоре лесните завоевания я отегчават. Обича да краде мъже от съпругите им.

— Стига да може! — намеси се Хедър, поглеждайки пребледнялото лице на Франческа. — Прави го прекалено открито, ако питате мен! Господин Рансъм не е толкова глупав, та да се хване на номерата й.

Момичетата скочиха, тъй като в стаята се втурна Мат — задъхан, с потно чело, зачервен. Той се стовари на един стол и изстена.

— Умирам за едно студено питие.

— Ще ти налея вода — рече Франческа и стана. Усмихна се на Хедър и Пати, които се отправиха към вратата. — До скоро!

— Не забравяй за довечера! — напомни й Хедър и й подаде сгънато листче. — Това е адресът. В седем часа. Ела, моля те!

— Ще се постарая — обеща Франческа.

— Кои са тези момичета? — попита Мат, когато машинописките излязоха.

— Хедър и Пати. — Франческа му донесе голяма чаша ледена вода от хладилника.

Той отпи, въздишайки от удоволствие.

— Познавам ли ги?

— Работят в отдела на Оливър, но са помагали и на теб. Понякога си мисля, че ходиш със затворени очи.

— Не и по улиците — засмя се той на собствената си шега.

— Ученически смешки! — подразни го Франческа, а той изведнъж я хвана през кръста и я дръпна да седне в скута му.

— Не се заяждай! — усмихна се мъжът.

Тя се опита да го отблъсне с ръка. Мат я хвана, спря да се смее и неочаквано целуна дланта й.

— Фран… — прошепна той.

Франческа го погледна изненадана. Това вече не беше игра. Никога не бе виждала такова изражение на лицето му.

Не чуха отварянето на вратата, но до слуха им достигна хлопването. Мат огледа стаята и се вкамени — пусна Франческа, която се изтърколи на пода.

— Съжалявам, Фран — прошепна Мат. — Удари ли се? Да ти помогна ли?

Тя се изправи без негова помощ, вперила поглед в строгите черти на Оливър. Сивите му очи горяха от гняв.

— Съжалявам, че прекъснах такъв миг на нежност! — процеди през зъби той и Франческа изпита желание да избяга.

Неговият гняв изпълваше всеки сантиметър на стаята. Мат преглътна, но не отстъпи:

— Знам как ти изглеждат нещата, Оливър, но не си прави погрешни изводи…

— Ще ти кажа аз как изглеждат! — Оливър пристъпи напред.

— Само се шегувахме — рече Мат.

Оливър дишаше тежко, стиснал юмруци.

— Шегували се?! Сега така ли го наричат?

— Престани! — злобно извика Франческа и той обърна поглед към нея.

Младата жена усети, че тялото й се скова от напрежение, но предизвикателно вирна глава.

— Изглежда забравяш, че все още си моя съпруга! — отвърна Оливър. — Работиш в моята фирма! Ако беше влязъл някой от персонала и ви беше видял в тази поза? Не желая цялата фирма да узнае, че имате връзка!

— Нямам връзка с Мат! — отвърна вбесена Франческа. — Макар че това си е моя лична работа. Ти обикаляш света с Джанис Силвестър от години и никой нищо не ти казва. Изобщо нямаш право да ми говориш за вярност!

Оливър настръхна, без да откъсва очи от нея.

— Джанис? — повтори бавно той.

Франческа забеляза странно пламъче в очите му. Оливър не отхвърли със смях обвинението — беше нащрек, очакваше да чуе още, да разбере какво знае тя, докъде стигат догадките й. Затова му вървеше бизнесът — имаше силен инстинкт за самосъхранение, умееше да улавя нюансите и неизречените мисли. Не се издаваше, нито признаваше нещо. Първо щеше да я накара да разкрие подозренията си. Едва след това ще сподели с нея мислите си.

— Не съм сляпа — дрезгаво каза Франческа. — Зная какво става и няма да допусна различни критерии към моя и твоя личен живот. Признания не желая! Дори не искам да ги чуя. Но нямаш право да заплашваш само защото ти се струва, че двамата с Мат вършим онова, което вършиш ти. И Господ знае откога!

Оливър мълчеше с каменно изражение. Дали ще отрече, дали ще излъже, питаше се Франческа. Ако посмее да го направи, тя щеше да го намрази още повече.

Мат изглеждаше много притеснен — пристъпваше от крак на крак. Разговорът ставаше твърде личен. Той тръгна към вратата, но Франческа бързо го улови за ръка.

— Не си отивай, Мат. Оливър трябва да си тръгне.

Мат нервно погледна Оливър. Той му отвърна с ледена заплашителна усмивка.

— Никъде няма да ходя — заинати се Оливър. — Разговорът става интересен. Предлагам да свалиш този анцуг, да вземеш душ и да се поохладиш. Доста си се разгорещил, Мат.

Думите му прозвучаха тихо, но заплашително. Мат съвсем се обърка.

Франческа изпита вина. Беше егоистично от нейна страна да иска подкрепа от Мат, след като знаеше, че това само ще усложни отношенията им. Те бяха приятели от деца. Не помнеше да са се карали сериозно. Не искаше тя да стане причината за разрив между тях.

— Прав е, Мат, имаш нужда от баня след това тичане — каза Франческа.

Мат се поколеба.

— Сигурна ли си, че нямаш нищо против да останеш сама с него?

— Искаш ли един удар в носа? — намеси се Оливър.

Мат не му обърна внимание и погледна Франческа:

— Ако имаш нужда от мен, аз съм оттатък. Няма да позволя да те тормози.

— Изглежда забравяш чия съпруга е тя! — сряза го Оливър.

Мат го погледна.

— Ти си този, който забравя… И затова те напусна!

Оливър направи крачка към Мат, но Франческа светкавично го избута към вратата.

— Вземи душ и се преоблечи. Ще се справя сама.

Мат послушно излезе, а Оливър й отправи иронична усмивка.

— Значи така… Ще се справиш сама?

— Дори с вързани ръце — отвърна тя и вирна глава.

Той се изсмя неочаквано, сякаш изненадан, после се намръщи.

— Знаеш ли, ти си се променила. Изглеждаш съвсем различна от жената, за която се ожених.

— След раждането на Джон ти ме изостави в Съсекс. Напълно ме забрави! През всичките тези години, естествено, не съм останала същата. Промених се, но ти бе твърде далеч, за да забележиш.

— Не е вярно! Винаги, когато можех, идвах за няколко дни в Ламбърн. Но бях зает. Изграждах фирмата. При това не за себе си, а за теб и за Джон. Докато работех в града, мислех за двама ви, за спокойния живот, който водите. Нима смяташ, че не мечтаех да бъда с вас?

Тя се изсмя саркастично.

— Не! Мисля, че ти се забавляваше много повече тук, в града!

— О, за бога, Фран — прекъсна я той ядно. — Не си въобразявай, че всяка вечер съм ходил на ресторант. Или на срещи с жени. Затова ли е целия скандал?

— Не съм казала подобно нещо! Не извъртай думите ми, Оливър! Не те напускам за това. Знаеш!

— Защо тогава ме напускаш?

— Казах ти. Щом настояваш, ще го повторя пак. Напуснах те, защото почти не те виждам, а когато дойдеш, край теб винаги има цяла тълпа. Напуснах те, защото бракът ни от години не е истински! Напуснах те, защото се чувствах самотна, отегчена, нещастна… — Тя замълча, в очите й проблесна гняв. — Всъщност не аз те напуснах, а ти мен. Преди години… И то без дори да ме предупредиш. Преструваше се, че още сме женени, но вече бяхме чужди. Затова не си забелязал промяната у мен. Как би могъл да я забележиш, след като непрестанно отсъстваше?

— Дай ми възможност да я забележа сега — тихо рече Оливър и я погали по бузата.

— Не, твърде късно е, Оливър! — Тя го отблъсна, но Оливър я прегърна през кръста.

— Ако съм ти безразличен, не би се държала така през онази нощ в Ламбърн — прошепна той, устните му погалиха шията й и Франческа неволно потръпна.

— Бях полузаспала, не знаех какво правя! Пусни ме, Оливър! Някой може да влезе… Мат ще се върне всеки момент… — Той целуваше ухото й и ударите на нейното сърце кънтяха почти оглушително, докато тя се съпротивляваше на чувствата си.

В плановете й не влизаше всеки път, когато са сами, Оливър да я увлича в любовна игра. Трябваше някак да го държи на разстояние, докато нещата се уредят.

— О, да, Мат! — рече той, хвана я за раменете и я отдалечи от себе си, взря се изпитателно в лицето й.

— Мат… Кажи ми истината, какво има между вас двамата?

— Нищо! — отрече Франческа, но очите й се отместиха виновно.

Мат я беше изненадал днес. Винаги го бе чувствала като стар приятел, вярваше му като на брат. Не бе помисляла и за миг, че той би могъл да има към нея друго отношение. Когато я дръпна в скута си и целуна ръката й, Франческа прочете в погледа му по-различни чувства, които я разтревожиха.

— Нищо?! — Оливър я изучаваше с присвити очи. — Тогава защо седеше на коленете му? Защо гледахте толкова виновно?

— Не виновно, а изненадано! — възрази тя с надежда да е убедителна.

Още не знаеше как да тълкува държанието на Мат — дали това бе само внезапен порив, или зад погледа и целувката му се криеше нещо повече. Едно обаче бе сигурно — Франческа не биваше да казва нищо на Оливър!

— Хм… — замислено рече той. — Още един въпрос, който ме интересува. Защо реши да работиш в моята фирма? Защо не другаде? В Лондон се търсят секретарки.

— За човек, който не е практикувал с години, няма да е лесно. Секретарските ми умения не са професионални. Трябва ми практика и опит. Едва ли ще ги получа на непознато място. А и всъщност защо да не работя в нашата фирма? — Тя го погледна предизвикателно. — Забравяш колко труд хвърлих, преди да се роди Джон, а и после, докато той спеше в количката в офиса. Фирмата бе създадена и с моята помощ. Ако се разведем, на мен ще присъдят половината от твоя дял. Мисля, че имам право да работя тук.

— Така ли? — подигравателно попита Оливър.

— Да. — Франческа го изгледа дръзко.

Оливър се взря безмълвно в сините й очи, после бавно кимна.

— Може би — усмихна се чаровно и лицето му засия. — Имам важна среща след десет минути. Трябва да вървя. Искаш ли да вечеряме заедно днес?

Франческа усети как устните й пресъхват. Изкушаваше се да прекара вечерта с него. Беше й много трудно да откаже, но успя да отклони поканата.

— Съжалявам, имам среща — хладно рече тя.

Лицето му помръкна отново.

— С Мат ли? — попита той.

В гласа, в извивката на устните и очите му се появи жестокост.

— С един приятел — отвърна Франческа.

Тръпки полазиха по гърба й, когато съзря варварското изражение на Оливър. Той бе твърд човек със силно развит собственически инстинкт. Именно този инстинкт го бе водил през целия му живот и бе причината за кратко време да постигне толкова много. Успя да създаде фирмата, построи нови фабрики из страната, погълна компаниите на някои дребни доставчици, купуваше и продаваше жилища с невероятна скорост, докато не стигнаха до Ламбърн. Може би не я обичаше, но тя чувстваше, че Оливър иска да я притежава. Франческа бе негова собственост и той щеше да се бори, за да я задържи, да отблъсне всички други мъже, които я харесваха. Оливър наистина я желаеше. В мига, в който разбра, че може да я загуби, той започна истинска битка, за да я задържи. Тя не се лъжеше. Вероятно това бе неговата представа за любовта. Но не и нейната. Оливър имаше още да учи и учителка в тази деликатна област щеше да му бъде именно Франческа.

— С приятел ли? Какви са тези приятели, които аз не познавам? — попита той. — Или е някой, с когото и се запознала в Лондон?

— Да — отвърна тя хладно. — Точно така. Срещнахме се, когато дойдох тук.

— Кой е той? Къде се запознахте? Как се казва? — Оливър я засипа с въпроси, на които Франческа отвръщаше само с поклащане на глава.

— Не се намесвай в личния ми живот, Оливър. Ти години ме държеше настрана от твоя. Какво искаш сега?

— Не съм имал никакъв личен живот, по дяволите!

Тя не можа да сдържи усмивката си при възмутения му вид.

В този миг вратата се отвори и влезе Мат. Той се спря, щом видя, че Оливър е още там.

— О, здравей… — измърмори Мат.

— Излез оттук! — заповяда му Оливър.

— Мат, остани! — намеси се Франческа и Оливър обърна поглед към нея.

— Ти умишлено ли се опитваш да ме ядосаш? Избрала си верния подход, но много скоро може да съжаляваш!

Оливър се обърна и излезе, затръшвайки вратата зад себе си.

Мат го проследи намръщен и рече:

— Винаги съм мислил, че Оливър е страхотен, но като че ли вече се увлича! За какъв се мисли? Как си позволява да ми говори като на служител в офиса?

— Съжалявам, Мат — нежно каза Франческа.

— Грешката не е твоя, Фран! — усмихна се той. — Ти не си виновна, че Оливър е такъв.

— Не. Затова пък ти си виновен — рече тя и видя как лицето на Мат застина.

— Аз? Фран, как можеш да кажеш такова нещо? Аз…

— Мат, грешката на Оливър е, че спечели твърде много пари за кратко време. Те му завъртяха главата. Без теб обаче той не би успял. Просперитетът на фирмата се дължи на твоя ум, не на съобразителността на Оливър. Всеки добър управител или счетоводител би могъл да продаде твоите творения. Но само ти би могъл да ги изобретиш. Оливър вече не си дава сметка за това. Толкова свикна всеки срещнат да мисли, че той е сърцето на фирмата. Май забрави колко голям е собственият ти принос. — Мат я гледаше замислено. Тя му се усмихна. — Ако можеше да ме чуе, Оливър би ме убил — добави.

— Като нищо — съгласи се Мат и също й се усмихна. — Ти, разбира се, си права и сигурно ме мислиш за глупак, но не съм чак толкова наивен. Знам, фирмата има нужда от моите идеи, но Оливър е блестящ търговец и организатор. Фран, мислила ли си някога какво би станало без него? Щях да работя за друга фирма, в която да ме лъжат най-безсрамно. Единственото, което ме интересува, е моята работа. Сигурно щях да продавам правата над откритията си на безценица, без въобще да подозирам истинската им стойност.

Тя кимна — той беше прав. Много хора биха измъкнали и последното пени от него.

— Оливър е абсолютно честен спрямо мен — заключи Мат.

Тя срещна очите му и се изчерви.

— Не съм намеквала, че те е лъгал, Мат! Не това имах предвид.

— Знам. Разбирам. Оливър започна да мисли, че е много по-важен от мен, също както бе свикнал ти да се подчиняваш на желанията му. Но все пак Оливър основа фирмата с кредит от банката, Фран. Винаги се е отнасял добре с мен. Не можеш да отречеш. Именно Оливър раздели акциите между трима ни, забрави ли?

— Между трима ни! — възкликна изумено Франческа.

Тя бе забравила, че първоначалният капитал бе разделен помежду им още първата година от брака й с Оливър. Той го бе направил от финансови съображения. Тогава това нищо не й говореше. Единственото, което притежаваха, беше големият дълг към банката. Пък и Франческа бе толкова погълната от раждането на бебето и после грижите за него. Сещаше се за деловите въпроси само когато подписваше документите, донасяни й от време на време от Оливър.

Мат я наблюдаваше намръщен.

— Не си ли спомняш? Ти притежаваш една трета от фирмата — засмя се той. — Поне по документи.

— Така е — рече съкрушено Франческа.

Най-сетне й стана ясно защо Оливър не иска да се разделят. Една трета бе нейна! Той не можеше да си позволи развод. Иначе рискуваше да загуби контрола над фирмата. Франческа тъкмо бе започнала да се надява, че Оливър все още я обича. Въпреки тайната връзка с Джанис Силвестър. Той реагираше тъй остро, когато се споменеше за развод — и тя си бе въобразила, че не му е безразлична.

— Какво има? — попита Мат, озадачен от мъката в очите й. — Фран, какво има, за бога?

— Аз съм глупачка! Сляпа, наивна глупачка! — промълви сякаш на себе си Франческа.

Нямаше смисъл да обяснява на Мат — и той като нея беше една от жертвите на Оливър!

— Не знам за какво говориш — каза Мат.

— Няма значение. — Франческа стисна устни. — Какво ще правиш довечера. Мат? Ходи ли ти се на парти?

Лицето му засия.

— С теб? Винаги.

Тя се засмя, после го погледна колебливо — той сигурно се шегуваше.

— Дано нямам неприятности и с теб! — подхвърли весело тя.

Мат се засмя, после се намръщи, премисляйки казаното.

— Какво искаш да кажеш? И с мен…

— Харесва ми, че бързо правиш заключения! — Франческа срещна озадачения му поглед и се усмихна. — Не се тревожи, ще се справя с всичко. Заради тези клюки… Някои мъже си мислят, че след като сме се разделили с Оливър, имам непреодолима нужда от мъжка компания.

— Нахалници! — избухна той. — Кажи ми кои са и ще ги вразумя твърде бързо.

— Няма да се наложи… Намекнах им, че това едва ли ще се хареса на Оливър и те се изпариха. Виждаш ли, дори от Оливър понякога има полза! — шеговито подхвърли тя.