Рита Клей Естрада
Щастлив шанс (9)

Девета глава

Каролайн съзнаваше, че бъдещето й с Тони е заплашено от неговото ровене във вещите, принадлежали на загиналия му син и на починалата съпруга. Каролайн загуби желание за работа, а в мислите й непрекъснато бе Тони.

Вечерно време ставаше още по-лошо. Тя седеше в кабинета си вкъщи, като опитваше да съсредоточи вниманието си върху книжата, но си представяше как Тони е седнал на високо столче до барплота, обкръжен от красиви жени…

Каролайн се ядосваше, ревнуваше и изпитваше силен страх. Тони бе само неин! Докато той пък смяташе, че е самостоятелен и независим. Някои от клиентките обаче смятаха Тони за доста интересен и привлекателен мъж…

Каролайн не знаеше как да постъпи, чувстваше се жалка в създалата се обстановка, но продължаваше да пренебрегва объркаността на усещанията си.

Когато Тони я откарваше на работа, той се смееше и шегуваше през целия път, после с усмивка я оставяше пред офиса. В службата тя загубваше всякакъв интерес към работата и не можеше да се съсредоточи, колкото и да се стараеше. Накрая събираше книжата и се прибираше да работи вкъщи.

Но и там не успяваше да свърши нищо. Тони го нямаше и тя седеше, загледана безцелно пред себе си. Мислите й бяха заети с опасенията и неспособността й да възприеме начина му на живот. Нямаше значение колко упорито се опитваше да осъзнае, че Тони не е Майк.

Та тя идеално знаеше за какво съществуват нощните баровете! Колко ли му трябваше на Тони да бъде прелъстен от някоя жена? Когато той напуснеше Каролайн, за нея щеше да бъде неимоверно трудно да овладее чувствата си. След подобен удар тя никога повече нямаше да се възстанови…

А бе твърдо убедена, че ще я напусне. Собствената му незаинтересованост от нейното поведение говореше достатъчно красноречиво за това.

Тя мечтаеше да може да работи; да спи или поне да не се чувства толкова безпомощна и вцепенена. Когато си лягаше, чакаше той да се върне, дебнеше да долови стъпките му. Едва след като Тони си лягаше, и тя успяваше да заспи.

За две седмици животът й се превърна в кошмар. Работата й започна да изостава. Закъса с някои текущи задачи, а за нови и дума не можеше да става. Започнаха да пренасочват някои клиенти към току-що назначения нов счетоводител, който се оказа затрупан с работа така, както някога бе и Каролайн. По онова време именно упоритостта и трудолюбивостта й помогнаха да се издигне. Сега обаче катеренето по йерархичната стълба й стана безразлично. Дори се учуди, че не изпитва и капчица завист към новия си колега. Странно колко се беше променила! Но все пак не бе достатъчно…

Една вечер тя най-после не издържа. Качи се в колата и потегли към бара. Паркингът се оказа затворен, а наоколо нямаше място да остави колата. Явно барът имаше огромен успех. Най-сетне паркира в една пресечка. На входа на бара имаше двама портиери, които приличаха повече на биячи. Те флиртуваха с младо момиче, обуто в тесни, прилепнали плътно по стройните крака джинси, което ги даряваше щедро с лъчезарни усмивки.

Каролайн се поколеба. Правилно ли постъпваше? Нямаше ли Тони да помисли, че го шпионира? Тя, разбира се, щеше да се престори, че „е отскочила просто така“, но все пак оставаше въпросът за какво точно е дошла.

— Добре дошла, мадам — обади се единият портиер.

Каролайн се усмихна.

— Благодаря. Плаща ли се вход или куверт?

— Плащат само мъжете — обади се момичето в джинси. — Има три ъглови бара и един по средата на заведението. Програмата току-що свърши. — То хвърли многозначителен поглед към двамата портиери. — Те ще ви покажат къде да се настаните — до някой самотен привлекателен мъж — обясни през смях. — Приятно прекарване.

Чак сега Каролайн разбра, че младото момиче работи заедно с портиерите. Явно, за да привлича повече мъже… Тя кимна и влезе вътре. На входа спря за малко, за да свикнат очите й с полумрака. После огледа огромното помещение. То беше боядисано в черно, а върху стените имаше тънки неонови тръби в розово, синьо, пурпурно и зелено, които се преплитаха. Бяха закачени и плакати на стари филми, както и на известни филмови звезди от далечното минало.

Каролайн започна да обхожда с поглед добре осветените барове. Около тях се трупаха доста посетители.

Не успя да види Тони и реши да обиколи помещението. На всеки бар тя внимателно огледа барманите, после изчака края на някаква мелодия, за да пресече дансинга и да отиде до централния бар.

Тони не беше и там.

Тя отново се огледа. Къде ли беше? Дали не се бяха разминали и той вече да е вкъщи? Ами ако се е присъединил към компанията на някоя посетителка? Дали пък не беше с приятели? Обзе я паника и през ума й в миг преминаха най-различни мисли.

Забеляза страничен изход, водещ към офиса. Тя отново пресече дансинга, като се блъскаше в танцуващите двойки, и се насочи натам. Внезапно вратата на страничния изход се отвори и се появи Тони. След него излезе още един мъж. Двамата оживено обсъждаха нещо. Каролайн внимателно следеше всяко негово движение, всяко изражение на лицето му… Господи, та тя беше безнадеждно влюбена в него!

Той беше облечен с един от костюмите, които тя харесваше най-много. Изглеждаше опасно привлекателен! Двамата мъже се спряха съвсем близо до нея, ала не я забелязаха, защото наоколо имаше много хора, които непрекъснато се движеха нанякъде.

Тони наведе глава така, че да чува събеседника си по-добре, като кимаше и от време на време леко се усмихваше. Каролайн се поотпусна, но после напрежението отново я връхлетя, макар и по друга причина — желаеше Тони! Сега! Незабавно! Реши да му се обади. Може би щеше да успее да го склони да си тръгнат по-рано…

Тя направи няколко крачки към него, обаче в този момент една жена застана помежду им. Беше зашеметяващо красива, а яркочервената й копринена рокля очертаваше изваяните форми на фантастично тяло. Жената прегърна Тони и събеседника му, като започна да им говори нещо, на което и двамата се засмяха.

Сърцето на Каролайн заби силно. Не можеше да отдели поглед от очарователната усмивка на Тони, с която той дари непознатата. Той хвана ръката й и нежно я потупа. Тя обаче го дръпна и поведе към дансинга…

Каролайн не издържаше повече на тази гледка. Рязко се обърна и се насочи към изхода. Излезе навън и вдиша свежия нощен въздух с пълни гърди.

Край нея минаваха хора, трупащи се пред входа на модерното заведение. Каролайн отново пое въздух, вдигна глава и се загледа в тъмното нощно небе. Не беше лесно да удържи напиращите сълзи. Все пак положи максимално усилие да не се разплаче.

Тони бе прав в обвиненията си, че тя го бърка с Майк. Наистина беше така, макар и за кратко. Тя обаче бе достатъчно интелигентна, за да си даде ясна сметка за разликата между тях двамата.

Любовта й към Майк бе сякаш игра — той не бе мъжът, който би я дарил с деца, който би се грижил за нея и би превърнал мечтите й в реалност. Тъкмо обратното. Каролайн бе тази, която даваше всичко от себе си за тяхната връзка.

Тони беше съвсем различен. Тя го обичаше лудо, страстно, до болка — като зряла жена, влюбена в зрял мъж. В чувствата й нямаше нищо детинско, нито пък изпитваше майчин инстинкт да го закриля, какъвто бе проявявала спрямо Майк. Каролайн просто копнееше за любовта на Тони!

Тревожеше я съзнанието, че по никакъв начин не може да повлияе на хода на събитията. За първи път си даде сметка, че няма значение какво иска. Постигането на желаното не зависеше от нея. Не можеше и да контролира чувствата си, нито пък действията на Тони. А не бе в състояние и да спре да го обича…

Тя тръгна към колата си несигурно, като пияна. Нямаше представа как да постъпи, нито пък какво ще прави сама вкъщи, докато очаква завръщането на Тони.

Дали да попита небрежно — уж случайно, за жената в червено? Трябваше ли изобщо да споменава за нахлуването си в неговия свят? Или беше по-добре да се преструва, че всичко е идеално и безпроблемно? Беше премълчала, когато откри, че Майк я мами. Бе се престорила, че това не я интересува.

Но тъкмо това нейно поведение доведе до краха на брака й и до края на приятелските отношения с Кора. Дали ако човек обърне гръб на един проблем, той щеше да се реши от само себе си? Не знаеше…

Два часа по-късно, когато чу шума на колата на Тони, Каролайн все още се колебаеше как да постъпи. Но времето й за размисъл изтичаше.

Силно напрегната и с чаша вино в ръка, тя изчака той да влезе. Когато Тони отключи, на нея й идваше да извика от облекчение. Почти два часа се бе измъчвала с представата, че той е в прегръдките на друга жена и никога повече няма да се върне при Каролайн. Нервите й се бяха опънали до краен предел.

Въпреки намаленото осветление в хола, Тони явно забеляза напрежението и объркването й. Пристъпи към нея и мълчаливо я взе в обятията си.

В гърлото й заседна стон. Тя прегърна с едната си ръка Тони през кръста, като се стараеше да не разлее чашата с вино, която държеше в другата. Той усети колко е напрегната, взе чашата й и я остави на масичката.

— Не бива да си усложняваме живота, скъпа — подразни я мило, ала погледът му внимателно следеше изражението на лицето й. — Какво се е случило? Какво има?

Каролайн опита да се усмихне.

— Не е ли редно една жена да чака мъжа на живота й да се прибере вкъщи?

Той повдигна брадичката й.

— Не и когато тази жена трябва да стане рано сутринта, за да отиде на работа.

— Няма проблем, ще издържа — каза тя. — Искаш ли нещо за пиене?

— Не, благодаря. — Тони отстъпи назад и разтърка очите си. — Беше тежка вечер, но имам нужда не от алкохол, а от нещо съвсем различно…

— От какво? — Протегна се за чашата си.

— От теб…

— Тогава защо чакаме?

Погледът му я прониза и събуди в нея страст, която заплашваше да я изпепели. Едва поемаше дъх, а сърцето й биеше до пръсване.

— Изпи ли виното? — попита той едва чуто.

— Да — отвърна тя също съвсем тихо и го хвана за ръката.

Без да промълви и дума повече, тя го поведе към спалнята. Съблякоха се на тъмно.

Той избута възглавниците встрани и се изтегна на леглото до Каролайн. Прегърна я нежно и тя отпусна глава върху голите му гърди. Напрежението се стопи. Светлините на басейна хвърляха отблясъци върху тавана.

Тони подпря брадичка върху главата й и започна нежно да милва раменете, ръцете и косите й.

Никога по-рано не се бе чувствала така обичана. Не бе необходимо да се любят, а за Каролайн не беше нужно и да търси начин да успокои завладелите я демони на ревността и подозрението. Тялото и душата й се изпълниха с блаженство и покой.

Тони не би могъл да прекара последните два часа в прегръдките на друга жена и да се върне при Каролайн, за да я накара да изпита подобно чувство на успокоение. Не, това бе невъзможно!

— Кажи ми какво се е случило, Каролайн. — Той продължаваше да я милва.

Беше й неимоверно трудно да намери подходящите думи, за да сподели кошмарите, които я измъчваха напоследък. Все пак вдигна глава и го погледна в очите.

— Има ли друга жена между нас, Тони? — осмели се да зададе въпроса тя.

— Едва успявам да се оправям с теб, а ти смяташ, че има друга жена… — Усмихна се мрачно. — Благодаря за комплимента, но не съм в състояние да се занимавам с още една жена. — Поколеба се малко и добави предизвикателно: — Е, ако бях на двадесет, може би щях да се справя… — Каролайн силно се притисна към него. — Доволна ли си сега?

— Да — прошепна тя.

Почувства се като щастлива глупачка. Той беше прав, разбира се. Друга жена нямаше и въпреки съмненията си, Каролайн трябваше да го знае.

Тони непринудено провря крака си между нейните.

— Как би могла да помислиш такова нещо?

Прииска й се да потъне вдън земя.

— Не ми се говори за това.

— Права си. Вече е късно. — Гласът му прозвуча хладно.

Тя въздъхна, обърна се по гръб и се загледа в играта на светлините и сенките по тавана. Много й се искаше да я разбере и оправдае.

Ръката му се плъзна по едната й гърда, а палецът започна да дразни зърното, което веднага се втвърди под ласката.

— Тази вечер бях в бара и те видях с друга жена — внезапно каза Каролайн.

— Защо си идвала?

— Защото ти ми липсваше.

— Канил съм те достатъчно често и никога досега не съм ти липсвал чак толкова, че да дойдеш в бара.

— Да, но тази вечер изпитах липсата ти болезнено…

— Поласкан съм.

— Ти си жесток!

— Вероятно — усмихна се той. — Все пак чакам да чуя защо точно си идвала в бара. И, моля те, бъди честна.

Тя съзнаваше, че той ще настоява за задоволителен отговор, но реши да го избегне и добави:

— Видях те да излизаш от офиса с някакъв мъж.

— И?

— После към вас се приближи една жена, облечена в червено, прегърна и двама ви, а после те отведе на дансинга.

Ръката му спря да я гали, макар че Каролайн искаше ласката да продължи. Сърцето й се сви. Загледа се навън към басейна, като се надяваше, че всичко това ще свърши. Скоро. Съвсем скоро. Веднага!

— Не съм допускал, че можеш да проявиш ревност, нито пък, че ще ми се наложи да се оправдавам — каза той. — Значи след като си видяла онази сцена, ти си решила, че имам още една любовница, която крия, докато живея с теб. Така ли да разбирам? — Тонът му леко се повиши.

— Не, но ми се искаше да те попитам дали е така. — Усети, че заема оправдателна позицията, макар че сама бе виновна за това.

— Значи ти е било толкова интересно, че ме попита, а сега се дразниш, така ли?

— Да. — Тя се напрегна, а мускулите й се стегнаха. Помъчи да се отпусне, ала опитите й щяха да се безполезни, докато не чуеше какво още има да й казва той.

— Какво мислиш че става, Каролайн? — Гласът му бе неестествено спокоен.

Тя подсъзнателно усети, че той е по-смутен и объркан дори от нея. Реши да се възползва от това.

— Ти ми зададе достатъчно въпроси. Сега е твой ред да отговориш на моите. Кои бяха мъжът и жената, с която отиде да танцуваш, Тони?

— Мъжът е мой бивш съдружник, който в момента е посредник при покупко-продажба на недвижимо имущество. Намерил ми е къща за живеене и уточнявахме цената. Жената е негова съпруга. Обещах да я почерпя със специален безалкохолен коктейл, какъвто правех едно време, затова я придружих до централния бар. Не отидохме да танцуваме, както ти се е сторило.

Тя не успя да измисли веднага какво да каже. Чувстваше се виновна.

— Все пак само те попитах, Тони, а не направих заключения предварително — оправда се Каролайн.

— О, да! Разбира се! — Той подреди няколко възглавници зад гърба си, седна и се облегна върху тях, без да вземе Каролайн в прегръдките си.

Жестът му на отблъскване предизвика в очите й сълзи на болка.

— Ти си ядосан.

— Не. Обиден съм. Наказваш ме за неизвършен грях.

— Не е вярно. Никога не съм те наказвала. — Изви се така, че да се озове лице в лице с него.

— Така ли? — Веждите му се смръщиха. — А когато се насилваше да работиш до късно? Та нали ме караше да те чакам часове наред, докато благоволиш да ми правиш компания! Ами когато забравяше да ми се обаждаш, че излизаш с приятели? Това бе израз на твоето пренебрежение към две неща, Каролайн. Първо, с това ми показваше, че не възнамеряваш да ми даваш обяснения, и второ, че не съм ти притрябвал, за да излизаш с мен. А междувременно аз седях тук и те чаках да се прибереш…

Думите му й причиняваха болка. Колко глупаво бе постъпвала! Смятала е, че той не разбира, ала Тони бе усетил, че тя го наказва заради греховете на друг мъж — Майк!

— Тони, аз… — Извинението заседна в гърлото й. Сълзите й започнаха да се стичат по страните.

Той въздъхна и избърса една сълза, ала от очите й се търколи нова.

— Не плачи — помоли той.

Тя се наведе и докосна устните му със своите.

— Извинявай, Тони. Съжалявам…

— И аз съжалявам, скъпа — прошепна той в ухото й. Устните му докоснаха слепоочието й, после — мократа от сълзите буза, а накрая се спряха върху нейните.

Целувката им бе страстна, дълбока и сякаш продължи цяла вечност.

Накрая Тони се откъсна от устните й и опря чело в нейното.

— Ела с мен, Каролайн. Ела да живеем в провинцията, далеч от този безумен град.

Тя се обърка.

— Но… Аз… Не мога — прошепна.

— Разбира се, че можеш. Ще работиш в хотела. Хората в провинцията също имат нужда от бизнес услуги. — Целуна връхчето на носа й. — Между другото ще водим по-спокоен живот и ще се наслаждаваме на мириса на детелините и сеното, на залезите, на тишината. Дори може да имаме деца…

Последните му думи я вбесиха. Та той й залагаше капан и я изправяше пред нерешима дилема!

— Тони… — започна Каролайн, ала той я прекъсна:

— Ще ти хареса, скъпа. Там ще бъдем много щастливи — увери я, изпълнен с ентусиазъм.

Тя пое дъх и отговори:

— Не мога. — Гласът й прозвуча високо и ясно.

— Защо?

Тя обхвана лицето му с длани, погледна го в очите и се опита да бъде пределно искрена:

— Десет години работих като роб, за да ме направят съдружник, Тони. След година-две това ще стане. А ако искаш семейство, бихме могли да го създадем и тук.

— Наистина ли не искаш да дойдеш с мен?

— Не че не искам. Напротив, желая го повече от всичко друго на света, но хвърлих толкова усилия, за да просперирам в работата си! Не мога да се откажа точно сега, малко преди да съм успяла. — Гласът й звучеше твърдо, макар че стомахът й се сви на топка от притеснение.

— Защо да не можеш да се откажеш? — възрази той. — Всичко, което правиш, говори, че вече не изпитваш удовлетворение и удоволствие от работата си. Тя просто ти е станала навик, Каролайн. А и през повечето време работиш механично, като вършиш едно и също.

— Не си прав! — разгорещи се тя. — Обичам работата си, а и нямам намерение да зарежа всичко, към което съм се стремила цял живот.

— Това ли мислиш, че направих аз? — Тони впи в нея поглед. — Грешиш. Много грешиш, Каролайн.

— Тони, моля те, опитай се да ме разбереш.

Той поклати глава, въздъхна и я привлече към себе си.

— Надявах се, че ще успея да те разбера. Но явно е трябвало да бъда по-предвидлив. Всички признаци ми подсказваха какво ще се случи, ала аз ги пренебрегвах. — В гласа му се долавяше болка.

— За какви признаци става дума?

— За онези, които говореха, че не си готова на по-сериозна връзка. Че изключваш брака като възможност. — Притисна я към себе си и тя се сгуши в топлите му прегръдки. — Мястото, където те отведох на Чапъл Хил, е точно това, което търсех, Каролайн.

— Мислех, че вече сме взели решение да не го купуваш.

— Не, скъпа. Ти си взела такова решение. Аз обаче искам имението и смятам да подпиша документите.

— И ще го направиш, дори ако знаеш, че няма да те последвам там?

Той кимна.

— Ти знаеше за плановете ми от самото начало, скъпа. Говорех за тях непрекъснато. За разлика от теб, никога не съм крил намеренията си. Ти знаеше идеално какво желая още от самото начало. Знаеше, че искам да напусна града.

Тя си представи как Тони се наслаждава на живота сам, без нея, и изпита неописуема болка. Сърцето силно биеше в гърдите й, а очите й отново се напълниха със сълзи.

— Ще построя осем по-малки къщи, подобни на оригиналната сграда и ще ги давам под наем на фирми, на управителните им съвети за заседания, както и за провеждането на бизнес семинари.

Каролайн изчака малко, за да овладее гласа си, и каза:

— Звучи чудесно.

— Идеално е. Ще мога да управлявам инвестициите си по телефона, да готвя каквото пожелая и да се наслаждавам на живота до края на дните си.

Тя нямаше какво да добави. Тони винаги бе твърдял, че се стреми именно към това. Фактът, че не бе обсъждала с него своите желания, си оставаше за нейна сметка. Все пак се осмели да зададе парливия въпрос:

— Кога ще се местиш?

— Ако документите се уредят бързо, ще се преместя още през следващата седмица.

В стаята се възцари гробно мълчание. Въпреки че отклони предложението му да замине с него, тя се надяваше да й предложи да се оженят. Всъщност Каролайн очакваше той да настоява по-упорито за това. В никакъв случай обаче не беше подготвена за тази потискаща тишина, надвиснала над тях като заплаха.

— Ще ми липсваш — промълви Каролайн. — Твърде много.

— Обичам те… — Гласът му бе дълбок и уверен, ала изпълнен с тъга. — Прекалено силно.

Искаше да му каже, не — да извика, че и тя го обича, но не можа. Устните й се разтвориха и раздвижиха, ала от гърлото й не излезе никакъв звук.

— Не тъгувай, скъпа! — Той се наведе и целуна челото й. — И не се мъчи да ми отговаряш. Мълчанието също е отговор. — Притисна я към себе си така, че дъхът й секна, а след това внезапно я отблъсна и стана.

Каролайн седна, като остави завивката да се свлече до кръста й.

— Къде отиваш?

— Да поплувам — отвърна той. Пресече стаята гол и отвори плъзгащата се встрани стъклена врата. — Лягай да спиш. Скоро ще се върна.

И излезе. След миг се чу шумът от скока му във водата. Започна да плува с отмерени загребвания към другия край на басейна и обратно. Каролайн следеше движенията му. Даже от мястото си тя забелязваше огромното му напрежение, което той се опитваше да премахне.

„Какво ще правя без Тони?“, мерна се в съзнанието й. Искаше той да разбере, че поведението й не е истинското мерило за чувствата, бушуващи в нея. И копнееше да я грабне и отвлече със себе си…

Най-силно обаче желаеше да й предложи да се оженят. И въпреки това не бе сигурна в отговора си. Още не беше готова за подобно обвързване!

През цялото време на тяхната връзка Каролайн бе допускала грешка след грешка. Но дори да бе възможно да върне времето назад, едва ли щеше да постъпи по друг начин… Едуард се оказа прав — сестра му не знаеше какво иска в отношенията си с хората…

Ако тихото бръмчене на климатичната инсталация не заглушаваше ударите на сърцето й, би чула как то се пръска от мъка…