Рита Клей Естрада
Щастлив шанс (2)

Втора глава

Тя потисна болката. Времето за срещата със смъртта щеше да настъпи твърде скоро. Но точно сега възпламенилата се страст доказваше, че Каролайн все още е жива.

Беше благодарна на Тони, че остана с нея — той й помогна да се справи с кошмара.

Тялото й пламтеше под погледа на синьо-сивите му очи и докосванията на силните ръце. Мъжествен и привлекателен, той я караше да се чувства като участник в някакво великолепно тържество, в което танцът на живота никога не свършва…

Тони би стоплил премръзналата й душа.

Когато се отпусна върху леглото, гърдите му притиснаха нейните, а краката им се преплетоха. Здравият разсъдък я напусна и тя успя да помисли само, че неговият копнеж по нея е по-явен, отколкото нейният по него, но в никакъв случай — по-силен.

Изпита удоволствие от факта, че при силната му възбуда е в състояние да се въздържи и да не я обладае незабавно. Един приятен и чувствен, макар и непознат мъж я бе харесал и я искаше. Поне в момента. Не нейната сестра Кора, а самата нея.

Всяко негово докосване бе изключително нежно, чувствено и предизвикваше приятни тръпки на възбуда, обхващащи тялото й. Той предусещаше желанията й, сякаш четеше нейните мисли. Караше я да мисли само за него, а тя имаше нужда точно от това.

Тъмната му глава се надвеси над гърдите й и устните му помилваха твърдите зърна. Силните му ръце откриха по-чувствително кътче на тялото й и тя се задъха. Ласките му бяха изумителни, страстни и я подлудяваха.

Желанието й се разгаряше като старателно разпалван огън и се превръщаше в пожар, който не можеше да бъде овладян или потушен. Тялото й се извиваше при всеки негов допир, докато накрая главата й започна да се мята върху възглавницата в забрава.

Ръцете й се плъзнаха без всякакъв свян по тялото му, като изучаваха мъжествените форми. Той имаше слаба, ала идеално сложена фигура, очевидно беше много силен и намираше безброй начини да й даде да разбере кой води любовната игра, макар че движенията и реакциите на Каролайн бяха не по-малко красноречиви.

— Докосвай ме още, мила. — Гласът му бе пресипнал от едва сдържана страст.

— Къде? — прошепна тя. — Тук? Или тук? — Пръстите й помилваха плътта му.

Дъхът му секна. След това в тишината се разнесе тихият му стон:

— О, господи!

Тя разтвори бедрата си и прошепна:

— Моля те, Тони, сега!

— Не, не още — промълви сподавено той. — Почакай малко, скъпа…

Тя обви с ръце кръста му и го притисна по-плътно към себе си. Но това не й бе достатъчно. Искаше го до полуда. Незабавно!

Той обаче продължи да я обсипва с ласки. Устните му оставиха гореща диря между гърдите й, намериха зърната и се впиха в едното. После отделиха не по-малко внимание и на другото.

Топлата му ръка се плъзна възбуждащо по стомаха й и още по-надолу, докато не достигна влажната сърцевина на нейното желание. Каролайн простена от неудържим копнеж, а когато пръстите му навлязоха в горещата й тръпнеща плът, помисли, че не би могла да издържи нито миг повече на сладостното мъчение.

— Моля те! — почти извика тя.

— Не още — отново каза той и покри страстно устните й със своите.

Поведе я през лабиринт от фантастични усещания, непознати й досега. В отговор ръцете й опознаваха неговото тяло. Внезапно тя обхвана лицето му с длани и се взря в иначе сините му очи, сега потъмнели от силата на копнежа. Гледаха я напрегнато.

— Тони… — едва промълви Каролайн.

Вместо отговор той изстена и тя осъзна, че и Тони едва се владее. За миг той се отстрани, чу се прошумоляване, после той се издигна над нея и тя въздъхна.

Съвсем скоро сладостното мъчение щеше да бъде заменено от неземно удоволствие и взаимно утоляване на жадуващите за екстаз тела…

Тони впи устни в нейните и я облада със силен тласък. Тя прошепна името му, обхвана бедрата и се притисна с всичка сила към него. Хиляди звезди и искрящи багри замъглиха съзнанието й, а възбудата я понесе в спираловиден вихър към небитието…

Екстазът разтърси и двамата, виковете им се сляха и заглъхнаха в тишината…

— Още ли съм жив? — прошепна той в ухото й няколко минути по-късно.

— Ти си съвсем жив — отвърна тя задъхано, — обаче не съм сигурна дали аз съм жива.

Дланите му, които по-рано предизвикаха наслада, сега галеха успокояващо още потръпващата й от преживяното удоволствие плът. Целувките му, опияняващи преди миг, станаха бавни и нежни.

На нея й харесваше тежестта на тялото му, приковало нейното, без да наруши единението им. Изпълваше я усещането, че докато той се намира тук, с нея, болката няма да я връхлети…

— Не си тръгвай, Тони! — помоли тя. — Не ме оставяй сама… Не още!

Докато бяха заедно, би могла да държи под ключ страшните мисли. Тони отпъждаше самотата, зейнала като бездънна пропаст в душата й.

— Няма, Каролайн. — Погали врата и леко подръпна ухото й. — Обещавам.

Успокоена и абсолютно сигурна, че той ще изпълни обещанието си, тя се отпусна. Сгушена в прегръдките му, неусетно се унесе и заспа.

През нощта телата им се отделиха едно от друго. По едно време Тони дочу тихи хлипове и стреснат седна в леглото. Придърпа Каролайн към себе си и леко погали бедрото й. Устните му нежно докоснаха бузата и се плъзнаха по дългата шия надолу към голото й рамо.

— Шш-шт! Успокой се. Всичко е наред, мила — прошепна той в ухото й.

Каролайн простена тихичко, а Тони отново я помилва. Успокоителните му думи сякаш проникнаха в съзнанието й и тя притихна.

След няколко часа тя се събуди от настойчивите ласки на Тони. Той целуваше гърдите й, а пръстите му отново изследваха потайностите на най-женственото кътче от нейното тяло.

Тя се притисна към него и му се отдаде. Любиха се спокойно, без трескава припряност.

С пукването на зората Каролайн сама потърси милувките му. Възбуждащият допир на горещите й длани красноречиво говореше за нейното желание. Този път се отдадоха един на друг бавно, почти мързеливо.

Беше превъзходно, помисли в просъница тя…

 

 

Час по-късно Тони хвърли поглед към стенния часовник — до срещата му оставаше по-малко от час! Без да буди Каролайн, той стана внимателно, събра от пода разхвърляните си дрехи и влезе в банята.

След няколко минути вече бе готов и облечен. Тръгна към вратата и погледна през рамо спящата жена. След това се върна до леглото и я целуна съвсем леко по полуотворените устни. Господи, в съня си тя изглеждаше още по-красива. Неземно красива!

Косата, грижливо сресана предишната вечер, сега се стелеше върху възглавниците, а млечнобялата й кожа имаше седефен оттенък. Изглеждаше точно като жена, вкусила до насита от любовта, и това го изпълни с мъжко задоволство. Каролайн се усмихна леко насън, а после се сгуши в завивките.

Той помисли, че по-късно трябва да разбере на всяка цена какво я бе накарало да стене и хлипа насън. Сега обаче закъсняваше.

Написа няколко думи на визитната си картичка и я остави върху нощното шкафче. Направи го за по-сигурно, защото възнамеряваше да се върне след не повече от половин час. За всеки случай взе ключа от стаята й, който бе оставен върху телевизора.

Докато вървеше към вратата, погледът му попадна върху регистрационната карта на Каролайн, която се издава от всеки хотел и дава предимство на гостите. Върна се, вдигна я и прочете фамилията — Пъркинс.

Усмихнат, той излезе и тръгна към своята стая, за да се преоблече. Мислеше унесено как малко по-късно ще се върне от срещата си и ще събуди Каролайн по най-приятния и за двамата начин…

Сега, след като я бе открил, нямаше никакво намерение да я остави да си отиде. Искаше да я покани на романтична вечеря, да разбере за нея всичко, което трябваше да научи предишната вечер!

Тони едва дочака края на преговорите. Съзнанието му беше заето с единствената мисъл, че когато най-сетне всичко се уреди и договорът за покупко-продажбата на фирмата му бъде подписан, той ще разполага с всичкото време на света, което да посвети на прекрасната жена, завладяла сърцето му — Каролайн Пъркинс…

 

 

При шума на затварящата се врата Каролайн се събуди, седна в леглото и спусна босите си крака върху пода. Въздъхна с облекчение. Желанието й Тони да си е тръгнал, преди да се е събудила, се беше сбъднало.

Защото нямаше да може да погледне в очи истината за това, което бе сторила… За първи път през живота си. Господи, какво беше направила?!

В съзнанието й изплуваха спомени за нейното предизвикателно поведение, които я накараха да се изчерви от смущение. Беше се държала агресивно, безсрамно, невъздържано, първично…

Въздъхна и скри лице в дланите си. Защо не замина още снощи? Как бе допуснала всичко това да се случи? Всъщност замъкна един съвсем непознат, макар и невероятно привлекателен мъж в стаята си, прелъсти го и се люби с него неведнъж и не дваж, а цели три пъти!

Ако предположенията й се окажеха верни, Тони сигурно щеше да се върне в стаята й още преди обяд. Можеше да се появи и съвсем скоро — веднага, след като приключи деловата си среща!

Трябваше да се махне оттук, и то незабавно!

Един поглед към телевизора й бе достатъчен, за да установи, че ключът от стаята й го няма. Предположението й се потвърждаваше — Тони нямаше намерение да й позволи да напусне живота му!

Имаше чувството, че той не е мъж за една нощ. А и тя самата не бе такава. Поне досега…

Запита се дали му е казала за себе си нещо повече от малкото си име. Не, разбира се! Както и да е, имаше един-единствен начин да не го види никога повече! И това беше да се махне, преди той да се е върнал!

Тя бързо се раздвижи. Грабна бельото си, влезе в банята и си взе душ. Пет минути по-късно вече бе облечена и се гримираше, а след още десет беше готова да тръгва. Забеляза падналата хотелската регистрационна карта и я сложи върху телевизора.

Беше малко след седем и половина сутринта. Обади се на администраторката, за да съобщи, че напуска. Щеше да плати с кредитната си карта.

Ясно съзнаваше, че преживяванията от бурната любовна нощ са изписани на лицето й. Помоли се никога повече да не й се случи да дойде в този хотел или да срещне Тони отново. Самата мисъл за невъздържаното й поведение обагряше страните й с руменина.

Когато излезе от хотела на топлия утринен въздух, си обеща да забрави изминалата нощ. Да я изтрие от съзнанието си. Завинаги.

Сега й предстояха толкова много неща! Доста външни хора щяха да наблюдават реакцията й на трагедията с Майк и Кора. Веднъж й се бе случвало да бъде подложена на инсинуации и не искаше това да се случва повторно. Сега изобщо не й беше до клюки или оправдания!

Твърдо реши да не мисли за нощта, прекарана с непознатия мъж, чиято фамилия не знаеше. Не желаеше да си спомня дори привлекателното му лице!

Беше време да отпътува за вкъщи.

 

 

Усмихнат, Тони слезе от асансьора и отключи вратата на стаята на Каролайн. Завесите бяха спуснати и в стаята цареше полумрак. Отиде до леглото.

Каролайн я нямаше. Той погледна към банята и си спомни, че бе оставил лампата загасена. Сега тя светеше. Сърцето му се сви.

Запали лампите и се огледа. Един поглед му бе напълно достатъчен, за да се убеди в това, което подозираше. Беше напуснала, и то колкото е могла по-бързо! Явно бе нахвърляла дрехите си в куфара, защото наоколо се въргаляха няколко празни закачалки.

Внезапно забеляза до телевизора малък блестящ предмет. Протегна ръка и го взе. Това бе изящна, изработена с много вкус, и очевидно доста скъпа златна обеца с инкрустиран диамант.

Визитната му картичка беше там, където я беше оставил — върху нощното шкафче. Очевидно Каролайн бе решила да не я взема или дори не я беше погледнала…

Той извади носната си кърпичка с бродиран монограм, зави обецата в нея, сложи я във вътрешния джоб на сакото си и излезе от стаята.

Завладя го хладнокръвна решителност.

Каролайн може и да е помислила, че никога повече няма да го види, но сметките й щяха да излязат грешни! Тони знаеше фамилното й име.

Отиде в стаята си и се обади на рецепцията.

— Обаждам се от стая триста четиридесет и шест. Има ли някакви съобщения за мен?

Последва отговорът, който Тони и очакваше — нямаше нищо.

— Бихте ли ми казали кога моята позната Каролайн Пъркинс е напуснала хотела?

— Някъде около осем без десет — отвърна без желание администраторката.

— Благодаря ви. — Сърцето му биеше до пръсване.

Затвори телефона много внимателно. После пое въздух и се застави да го издиша съвсем бавно, за да се успокои, макар че едва ли това щеше да укроти бушуващите в гърдите му чувства.

Тя бе напуснала хотела едва преди десетина минути и само двадесетина, след като той беше излязъл за деловата си среща. Това означаваше, че се е събудила, когато е излизал. Освен ако не се е преструвала на заспала през цялото време…

Нима се е страхувала толкова много от него, че панически е избягала? Беше ли я изплашил с нещо? Или пък наранил по някакъв начин? Дали заради това Каролайн беше проплака насън?

— Не! — успокои се Тони на глас.

Въпреки съзнанието, че не той е причината за кошмара й, се почувства предаден от нейната постъпка.

Да върви по дяволите! Как бе възможно да прекарат такава фантастична нощ, а тя да си тръгне, без дори да се сбогува, без да остави телефон и адрес, като че ли нищо не се е случило?

В него започна да се надига обида и гняв. Та той не бе само някакъв източник на развлечение! Тя обаче не знаеше това. Всъщност го бе прелъстила сякаш на шега, а после със същата лекота го беше изоставила!

Усещането е ужасно, призна той мрачно. Почувства се като използвана и вече ненужна вещ… Как ли се чувстваха жените, когато мъжете се отнасяха с тях по подобен начин? Все пак в случая той бе изоставеният. Само че в него се намираше диамантената обеца…

Трябваше да открие Каролайн на всяка цена! Ако не за друго, то поне да й докаже, че е пропуснала изключителна възможност. Тони струваше много повече и заслужаваше значително по-добро отношение, отколкото й се струваше.

В дипломатическото си куфарче имаше чек за над един милион долара, което бе само първата вноска от продажбата на фирмата му. Останалата сума щеше да му бъде изплатена на още две части.

Съзнанието за това му помогна да преодолее нараненото си мъжко самочувствие.

Искаше да види Каролайн, да поговори с нея, да й даде да разбере, че е изоставила един богат и проспериращ мъж, който би я дарил с нежността, от която тя очевидно имаше нужда…

Идеята звучеше налудничаво, но Тони вече бе взел твърдото решение да я изпълни.

Отново го обзе негодувание и гняв. Не знаеше как, кога и къде ще я намери, обаче щеше да я накара да съжалява за некоректната си постъпка и да наблюдава терзанията й, след като тя разбере, че е можела да бъде с него в рая всяка нощ…

Тони събра багажа си припряно. Гневът не го напускаше, нито намаляваше. Щеше да я издири непременно! И да й даде добър урок, който Каролайн никога през живота си нямаше да може да забрави! Никой не се бе държал толкова грубо и непочтено с него, никога не се беше чувствал така обиден, наранен и излъган. А фактът, че не е в състояние да остави нещата каквито са, го объркваше.

След дълги години упорит труд, лишен от възможността да се отдаде на семейството си, сега Тони най-после беше свободен да прави каквото пожелае. Не знаеше какво му готви далечното бъдеще, ала бе съвсем сигурен какво точно ще предприеме в най-близко време!

 

 

В църквата от едната страна на Каролайн седеше брат й, а от другата — нейните родители.

Тя не откъсваше поглед от ковчезите и се чудеше кога вцепенението й ще изчезне и ще позволи на чувствата й да се излеят, поне — в сълзи!

В момента не изпитваше абсолютно нищо, нито пък можеше да заплаче.

Все още бе във властта на онзи странен унес, за който благодареше на Бога. Сега семейството й трябваше да се оправя с купища проблеми и на никой не му бе до нейните страдания.

Помисли, че целият й живот е преминал в упорит труд. Трябваше да бъде най-добрата, да има най-високия успех в училище, да стане първенец на колежа…

Едновременно с всичко това се налагаше да бъде и майка, и баща, и сестра на Кора и Ед, като винаги намираше най-разумните решения на проблемите им, създаваше уют и спокойствие, поемаше върху себе си отговорността за онези техни постъпки, които предизвикваха неудържимия гняв на баща им.

По време на нейното следване родителите й сякаш бяха забравили за нея и въпреки това тя редовно се връщаше у дома и им разказваше за своите забележителни успехи. Отсъствието у тях на всякакъв интерес към постиженията й я смущаваше. Беше готова на всичко, само и само да привлече вниманието им!

Необходимо й бе известно време, за да си намери място в живота. За малко дори не тръгна по кривия път…

Обаче се наложи да отиде по лекарско предписание в санаториум. Това, което научи там, се оказа безценно — стана емоционално независима от родителите си, разбра, че сама трябва да поставя целите си и да ги постига.

Срещна Майк през последната година от следването си. Любовта им пламна от пръв поглед и двамата се ожениха само два месеца по-късно.

Така семейство за нея станаха съпругът, брат й и нейната сестра.

Преди четири години това семейство се разпадна… А с него рухна и светът й. Измяната на Майк със собствената й сестра промени отношенията им завинаги.

Каролайн се разведе, а Кора непрекъснато я измъчваше, като обясняваше как двамата с Майк „просто не успели да се въздържат“, с което търсеше извинение за грозната си постъпка.

„Защо да не останем близки, след като сме сестри и сме живели заедно толкова дълго време? Защо промени чувствата си към мен? Зная, че винаги си била силна духом, Каролайн, и твоето сегашно поведение е безсърдечно!“, бе извикала Кора само преди две години, докато правеше поредния опит да се сдобри със сестра си.

Каролайн не успя да подбере нужните думи, за да й каже, че самата мисъл за близостта на Кора с Майк й причиняваше неописуема болка. Как да обясни, че й е отнела нещо повече от съпруга? Че мечтите, надеждите и любовта също й бяха взети?

Сега родителите и брат й седяха край нея, временно обединени от трагедията и общата си мъка. На Каролайн й се струваше, че вероятно би намерила думи за опрощение, стига Майк и Кора да бяха останали живи…

Мисълта, че вече е невъзможно да им прости, накара сърцето й да изтръпне от непоносима болка. Беше късно. Твърде късно. Безнадеждно късно…

Ед хвана ръката й и я задържа в своята, като леко я стисна в знак на подкрепа. Тя отвърна на жеста му, като съзнаваше, че на него много повече му е необходима подкрепа и кураж, отколкото на самата нея — чувствата на Ед бяха раздвоени между двете му сестри. Вероятно сега съжаляваше, че не е бил по-настоятелен те двете да се сдобрят…

„Посрещни и този удар, Каролайн“, помисли тя с горчивина. Винаги подсъзнателно вярваше, че ще настъпи времето да се помирят. А и грешката не бе само на Майк и Кора. Беше и нейна.

Сега вече бе късно. А не можеше дори да заплаче!

За миг закопня да се озове отново в леглото с Тони, да се люби с него до забрава, после да бъде прегърната, милвана и утешавана, а след това да заспи дълбок, непробуден сън…

Прогони натрапчивата мисъл и се върна към настоящето. Беше ужасно, отвратително, непростимо да мечтае за непознатия красив мъж по време на опелото на бившия си съпруг!

Прикова поглед в ковчега на Майк. Защо не бе успял да я дари поне с частица от нежността на Тони? Отново се насили да не мисли за това. Нощта, прекарана с Тони, бе чиста лудост. Той изобщо не приличаше на Майк — нейния бивш съпруг, приятел и любовник. Бе сигурна, че ако имаше възможност, Тони също би проявил студенината си. Всеки би го сторил. Наистина трябваше да избяга от него, за да не бъде наранена!

Църковната служба свърши и родителите й се изправиха. Пренебрегвайки Ед и нея, те излязоха навън. Всички ги последваха.

След като всичко това свършеше, Каролайн щеше да се прибере у дома, да се заключи и да изстрада мъката си в уединение. Поне нямаше да има кой да я одумва защо не е проляла дори сълза… Никой нямаше да я наблюдава и да коментира поведението й, да я нарича смела и твърда, камо ли — силна духом.

Някога вярваше, че е силна. Но времето показа, че сестра й е била по-силна. Същата онази Кора, която претендираше, че е слаба, беззащитна, срамежлива, неспособна да се грижи сама за себе си или да предприеме каквото и да е самостоятелно. Кора, която манипулираше другите да правят това, което иска тя. Кора, която мамеше всички, включително и собствената си сестра…

Да, Каролайн се бе оказала пълна глупачка…

 

 

След церемонията и погребението тя се прибра вкъщи въпреки настояванията на Ед и миловидната му съпруга Тами да вечеря с тях. Бе настъпило времето да остане сама и да се отдаде на мъката си.

Съблече черната рокля и само по комбинезон отиде до кухнята, където си сипа чаша бяло вино. Спомни си думите на Тони: „Разкажи ми за това…“. Как би могла да му каже: „Съпругът ми ме изостави заради собствената ми сестра…“?

По онова време лоялността на Ед и към двете сестри бе подложена на изпитание, а родителите й избегнаха да вземат страна, понеже по принцип избягваха всички неприятности.

Учудващо странно, но тя никога не бе имала близък, който да я подкрепи в трудни моменти.

Изпи виното на един дъх, сякаш бе вода.

Беше построила тази къща близо до Хюстънския мемориал веднага щом напусна Майк, макар че проектите бяха одобрявали заедно през първите години на съвместния им живот. Живееше обаче тук — в осъществената си мечта за дом, съвсем сама. Забравена. Изоставена от най-близките…

Всяка от стаите в П-образната къща имаше стъклена плъзгаща се встрани врата, която водеше към голямата веранда и басейна в центъра на закътания двор с екзотични растения. Тази идея бе лично нейна.

Майк бе дошъл тук само веднъж, за да прибере някои свои вещи, които случайно бяха пренесени тук. Остана впечатлен и одобри къщата.

Тогава тя изпита удовлетворение, ала после осъзна, че той не съжалява, задето я е изоставил заради сестра й. Та Майк само я бе похвалил, че е постигнала отколешната си мечта за красив и уютен дом, и то съвсем сама, със свои сили. След това си бе тръгнал, нетърпелив да се върне при любимата Кора…

За кратко време Каролайн действително беше постигнала много. Имаше достатъчно пари и добра работа. Остана обаче все така самотна…

Огледа се. Дали тази къща не се бе превърнала в нещо като демонстрация пред Майк какво е способна да постигне?

Призна пред себе си, че е копняла за деня, в който той ще съжали за прекрасната къща и жена, които бе оставил заради Кора.

Майк обаче никога не съжали. Каролайн помисли, че това е моментът на самосъжаление, в който би трябвало да се разплаче. Но не можеше.

Въпреки че леко й се виеше свят, си наля втора чаша вино, влезе в спалнята и, останала без капчица сила, се просна върху двойното легло. Може би нещата щяха да се оправят, след като се наспи.

Миг преди сънят да я обори, в съзнанието й проблесна споменът за Тони. Усмихна му се мислено и си представи, че се потапя в неговите страстни и едновременно успокояващи обятия…

Вече дълбоко заспала, тя несъзнателно притегли и прегърна една от пухените възглавници. Не би могла да чуе, че хлипа насън…