Джоана Кингсли
Силата на съдбата (8)

Осма глава

Веднага щом се върна на работа, Вал започна да дава на семейство Макморан по дванайсет долара седмично за храна и настоя да плаща на Джоси двайсет долара за петдневните грижи за Теди. Въпреки тези разходи до края на октомври тя успя да спести петстотин и двайсет долара. Макар да се страхуваше, че собствениците на приличните сгради може да откажат да дадат жилище под наем на самотна майка, Вал реши да започне да търси самостоятелен апартамент.

Докато се прибираше от работа в последния петък на октомври, тя спря пред павилиона за вестници на гара Пенсилвания и купи четирите вечерни вестника, за да прочете обявите. Вече бе прегледала сутрешните броеве и бе научила, че близо до работата й има подходящи жилища. На другия ден смяташе да потърси апартамент около Манхатън.

Седна до прозореца във влака и зачете обявите. Изведнъж някой прошепна в ухото й:

— Наистина ли сте вие? Бях се отказал от надеждата да ви видя отново.

Стъписана, тя погледна през рамо и видя млад мъж, наведен над нея. Той беше много привлекателен, но… съвършено непознат.

— Да, вие сте. — Мъжът осъзна, че тя не го е познала, и добави: — Андрю Уинстън… Поканите за сватбата…

Беше в черен делови костюм, а светлокестенявите му коси бяха подстригани и съвсем не приличаше на мъжа, който преди година стоеше под дъжда.

— О, господин Уинстън! Съжалявам…

— Радвам се, че ви виждам. Опитах се да ви намеря, след като се сблъскахме.

— Доколкото си спомням, аз ви блъснах.

Той се усмихна.

— Може ли да седна до вас? — попита и се настани до нея. — Нямате представа колко много исках да ви намеря, за да ви благодаря, че платихте поканите.

Той беше изключително мил. За пръв път след смъртта на Тед Вал срещаше мъж, който я привличаше.

Но романтичните мечти са безплодно занимание. Тя се почувства нещастна при мисълта за възможностите, които би имала, ако не съществуваха Уили и бебето. Но така както стояха нещата, Вал нямаше бъдеще с Андрю Уинстън. Все някога той щеше да разбере, че тя има извънбрачно дете!

Тази мисъл я отчая, тя замълча и се загледа навън.

Но Андрю Уинстън продължи да говори.

— Много съм щастлив, че отново ви срещнах. Отдавна не съм се качвал на този влак. Отивам в Ойстър Бей да прекарам почивните дни с чичо си. А вие къде отивате?

— Ще бъда с приятели. — Зле скалъпена лъжа, но Вал се почувства безпомощна пред богатството и общественото положение на този човек. Ойстър Бей, известният моден курорт, любимо място на нюйоркското висше общество!

— Къде живеете? — попита Андрю Уинстън.

— Скоро ще се местя. Търся апартамент в града.

— Мога да ви помогна. Брат ми има връзки в търговията с недвижими имоти.

— Благодаря, но вече съм избрала няколко жилища.

Той се наведе напред и се вторачи изпитателно в нея.

— Не очаквам нищо в замяна, ако това си мислите. Само ще бъда щастлив да помогна, ако мога.

Вал осъзна, че се държи твърде студено с него и го отблъсква. Веднага съжали. Андрю Уинстън не беше виновен, че животът й е объркан и не може да приеме предложението му.

— Господин Уинстън, съжалявам, че се държах неучтиво. Вие сте много мил.

— Но се развиках, когато ме съборихте на земята.

Тя се усмихна.

— Не ви обвинявам, че се ядосахте — поканите бяха съсипани.

— Но предложението ви да ги платите беше много благородно. Твърде прибързано ли ще бъде, ако поискам да узная името ви?

— О, извинявайте. Казвам се Вал Къмингс.

Тя протегна ръка и той я стисна.

— Вал… — замислено повтори Андрю. — Валъри ли сте, или Валентина?

— Валентина. — Той продължаваше да държи ръката й и да я гледа в очите. Смутена, Вал я дръпна и наруши мълчанието. — Между другото, как мина сватбата на сестра ви? Всичко наред ли беше?

— Беше безупречна — ако харесвате такива неща.

— Кой не ги обича? Няма нищо по-прекрасно от сватбата.

— Зависи.

— Това е миг на вълшебство, когато реалността прилича на приказка. Всяко момиче има чувството, че е принцеса, намерила своя принц.

Андрю сви рамене.

— Бил съм на няколко сватби. Всички се преструват! Според мен единственото, което е необходимо, е истинската любов. Ако я няма, сватбата се превръща в зрелище — много хора, шампанско, храна… Поне такава беше сватбата на сестра ми. Е, Джъстин искаше такава сватба. Но когато аз се женя, не желая да присъстват много хора. Никакви четвърти братовчеди, които не познаваш, знаменитости, за да придават блясък, и политици, правили ти услуги…

— А вие каква сватба бихте искали? — попита Вал.

— Най-важното е какво иска булката. Естествено, надявам се, че желанията ни ще бъдат еднакви и всички тези пищни добавки няма да имат значение.

— А какво има значение?

Андрю се замисли.

— Церемонията и… присъствието на хората, на които държиш. Това е най-важното.

— Ами ако булката иска всичко онова, което вие смятате за излишно?

— Едва ли бих се оженил за такова момиче.

— Но повечето момичета искат голяма, традиционна сватба. Не мислите ли, че младоженецът трябва да се съобрази с желанието на булката, за да я направи щастлива?

— Защо започнахме този разговор? Не е ли твърде рано да мислим за сватба?

Вал поруменя.

— Интересувам се от тази тема, защото имам идея.

— Каква идея?

— Да издавам списание за булки и сватби.

— В издателство ли работите?

— Нещо подобно.

— Списание за булки… Идеята не е лоша. Разкажете ми нещо повече.

Вал се запита дали да не признае, че всичко това е само безпочвена мечта.

— Още съм съвсем в началото.

— Имате ли издател, или сама ще се заемете с това?

— Ами… още не съм решила.

— А как ще се казва списанието?

— Спрях се на две имена. Може би „Булката днес“.

— „Булката днес“ — замислено повтори Андрю. — Не е лошо. А другото?

— „За булката“.

— Идеално!

Одобрението му й беше приятно, макар да имаше чувството, че той само се преструва на сериозно заинтригуван.

— Мнението ви показва, че сте запознат с издаването на списания.

— Не съвсем. Но семейството ми има приятели, които се занимават с този бизнес.

— А вие с какво се занимавате?

— Нищо интересно. И аз като вас съм начинаещ.

— В каква област?

— Превози и доставки.

Това наистина звучеше скучно. Но Вал си спомни как го бе помислила за куриер и се засмя.

Андрю я попита защо се смее и тя му отговори. Разговаряха през целия път. Вал му разказа, че е от Черна гора, загубила е родителите си през войната и е дошла да живее при роднини в Бъфало. Андрю сподели, че един от братята му е убит по време на десанта в Нормандия, но има друг, по-голям брат, две сестри и по-малък брат.

Кондукторът съобщи, че пристигат в Левиттаун. Влакът намали скоростта и Вал изпита разочарование. Беше й приятно да бъде с Андрю Уинстън.

— Кога ще ви видя отново? — нетърпеливо попита той. Колкото по-силно влечение изпитваше към него, толкова повече се страхуваше да не бъде разобличена като измамница.

— Съжалявам, но…

— Не, Вал! Не ми казвай, че не можем да се срещаме! Не искам отново да те изгубя.

Тя стана.

— Бих желала нещата да бяха различни. Но…

Той хвана ръката й.

— Не си омъжена. Сгодена ли си?

— Не.

— Тогава, моля те, нека да се срещнем другата седмица. Ще дойда, където кажеш…

Влакът спря и Вал тръгна към вратата.

— Трудно е да ти обясня, но съм сигурна, че ще направим грешка.

Андрю я последва.

— Мога да ти помогна със списанието. Да те запозная с хора, които ще те подкрепят. И това ли ще бъде грешка?

Вал понечи да каже, че списанието е само мечта, но видя красивото му сериозно лице и прехапа устни.

— Другата събота и неделя — настоя Андрю. — Може да се срещнем на гара Пенсилвания… да вечеряме, после да танцуваме…

Вечеря? Танци? Но Вал трябваше да крие твърде много тайни.

— Не мисля, че…

Колебанието й го насърчи.

— Там, където се видяхме тази вечер. В петък ще те чакам пред гише „Информация“ на гарата.

Вал нямаше воля да отказва повече, нито пък беше необходимо. Слезе от влака и кондукторът затвори вратата.

Докато крачеше по перона, Вал видя, че Андрю върви по коридора и чука по стъклата, за да привлече вниманието й…

* * *

Когато Вал стана сутринта, бебето още спеше. Тя слезе в кухнята да закуси и видя, че Джоси е там и плаче. На лицето й имаше голяма червена подутина.

— О, не! — възкликна Вал, седна до нея и шепнешком я попита какво се е случило.

— Не е необходимо да шепнеш. Шон заведе Манди да й купи зимни дрехи…

Кавгата била предизвикана именно от новите дрехи. Джоси спестявала парите, които Вал й давала, за да купи коледни подаръци. Шон печелел повече и трябвало той да купи дрехите на детето им. Отговорът й го вбесил и той я ударил. Обещал, че ще й се случи нещо по-лошо, ако не даде спестяванията си. И едва тогава признал, че преди две седмици е бил уволнен, след като избухнал пред шефа си. И през това време, когато излизал от къщата, ходел да си търси работа.

— Днес ще водя Теди в града. Ела с нас, Джоси — предложи Вал. — Ще отидем в парка, в зоологическата градина, ще се позабавляваме.

Джоси засия.

— Господи, от години не съм ходила там. — После очите и помръкнаха. — Но трябва да бъда тук, когато Шон се върне.

— Остави му бележка. Пиши, че ще се върнем за вечеря. Хайде, Джоси, разходката ще ти се отрази добре.

— Той вероятно ще бъде цял ден с Манди. — Джоси скочи. — Ще дойда с теб, Вал. Защо не?

Джоси вече бе започнала да се променя.

* * *

В събота времето беше чудесно. Джоси се радваше колкото Теди на лудориите на маймуните и тюлените.

После отидоха в кафенето на зоологическата градина и седнаха на терасата да ядат кренвирши и сладолед. Вал бе донесла бурканче с детска храна за Теди.

— Много се радвам, че дойдох — каза Джоси. — Бих искала и Манди да беше тук.

— Следващия път — рече Вал и зави Теди, която бе заспала в количката.

Джоси я погледна замислено.

— Би трябвало да има повече такива дни. Но се чувствам като маймуните. Затворена в клетка.

— Трябва да промениш това, Джоси. Не бива да живееш в страх.

— Той не иска да ми причинява болка. После винаги много съжалява.

За Джоси беше трудно да осъди съпруга си. Вал съдя бе видяла добрата му страна. Но въпреки това, когато чу, че Джоси го защитава, не можа да сдържи гнева си.

— Престани да го оправдаваш, за бога! Говориш така, сякаш ти си виновна, че той се ядосва. Разбери, че жертвата си ти. Шон не трябва да те удря! И ако ти не можеш да му го кажеш, аз ще го направя!

— Не! — разтревожена извика Джоси.

— Не мога повече да те гледам насинена и да се преструвам, че нищо не се е случило. Моля те… Позволи ми да ти помогна.

— Но ти ми помагаш. Присъствието на друг човек в къщата му напомня, че трябва да се контролира.

— Не можеш да продължаваш да живееш по този начин. Трябва да намерим изход. И заради Манди. Скоро ще се преместя. Кажи на Шон, че двете с Манди ще живеете при мен, докато…

— Не! — извика Джоси толкова силно, че хората от съседните маси се обърнаха. — Той ще се ядоса. Ще удари и теб!

— Ще поема този риск.

— Не искам да напускам Шон! Обещай ми, че няма да му кажеш нищо!

Вал хвана ръката на приятелката си. Не знаеше каква да каже. Единственото й желание беше да я успокои. Сърцето й се късаше, като гледаше как крехкото й тяло трепери.

Но Джоси се дръпна, сякаш нещо я заплашваше.

— Трябва да обещаеш…

Вал нямаше друг избор, освен да се съгласи да мълчи.

— Добре. Обещавам.

Окуражена, Джоси взе лъжичката и дояде сладоледа си.

* * *

Щом влязоха в къщата, Шон гневно тръгна към вратата, за да ги посрещне.

— Къде беше, по дяволите? — изкрещя той на Джоси.

— Аз… Излязох с Вал…

Той се обърна към Вал.

— Къде ходихте?

— В парка и в зоологическата градина. Джоси имаше нужда от разходка и почивка.

— Ти ли ще ми кажеш от какво се нуждае? Тя е моя съпруга.

Теди се разплака, обезпокоена от гневните викове.

— Шон, хайде после да поговорим за това — настоя Вал. — Къде е Манди?

Той не обърна внимание на въпроса й.

— Искам да знам от какво друго — според теб — се нуждае съпругата ми!

— Къде е Манди, Шон? — намеси се Джоси.

— Млъкни! Манди играе у съседите. — Той се вторачи гневно във Вал: — Какви други съвети си дала на жена ми?

— Казах й, че има право да се чувства в безопасност в собствения си дом.

Шон се обърна към Джоси:

— Не се ли чувстваш в безопасност с мен? Не знаеш ли, че бих направил всичко, за да те закрилям?

— Тя се страхува от теб! — избухна Вал. — Не може повече да понася болката и не иска да бъде удряна и… изнасилвана!

— С какво право говориш от нейно име? — изрева той и лицето му пламна от гняв. — Онова, което става между нас, не е твоя работа!

— Вярно е, но аз виждам какво става. И знам, че не е редно и трябва да се направи нещо.

— Точно така. Не ти харесва онова, което виждаш, за това трябва да се направи нещо! — Шон я сграбчи за ръката и я повлече нагоре по стълбите. — Веднага ще направим нещо, за да не виждаш какво става тук.

— Пусни я! — извика Джоси и хукна след тях.

— Тя каза, че трябва да се направи нещо! — кипеше от гняв Шон.

Теди се разпищя. Вал опита да се отскубне, но Шон я държеше здраво. Заведе я в стаята й, отвори дрешника и започна да изхвърля дрехите й.

— Ето, правим нещо. Вече няма да виждаш какво става тук, защото ще се махнеш. Още сега!

Блъсна я грубо върху купчината дрехи.

— Шон, не можеш да ги изгониш — възрази Джоси. — Помисли за бебето…

— Отивай в спалнята! — кресна той и я заплаши с юмрук.

Този жест ужаси Вал.

— Върви, Джоси — каза тя. — Всичко ще бъде наред.

Джоси излезе от стаята.

— Трябваше да държиш затворена шибаната си уста — изрева Шон, докато изпразваше чекмеджетата на тоалетката.

Вал стана.

— Като Джоси ли? Не всички жени са като нея, Шон.

— Жалко. А сега ще повикам такси. Искам след десет минути ти и копелето ти да напуснете дома ми. После ще ти изпратя нещата.

Вал събра багажа си и излезе от стаята. Шон се втурна към спалнята и застана като страж пред вратата. Вал успя да каже само довиждане на приятелката си.

— Довиждане, Вал — чу слабия разтреперан глас на Джоси.

Нае стая в евтин хотел. Теди заспа изтощена. Вал закрачи напред-назад, потънала в мрачни мисли. Не съжаляваше, че е останала сама. И без това смяташе да напусне къщата на семейство Макморан. Имаше спестени пари за апартамент и вероятно известно време щеше да може да взима Теди със себе си на работа. Но съзнаваше, че ще й бъде много трудно.

Реши да намери свястно жилище за себе си и Теди. Но после? Вероятно единственият й шанс да осъществи мечтата си и да осигури дом на детето си беше да отиде на срещата в петък.