Джоана Кингсли
Силата на съдбата (16)

Шестнайсета глава

Вашингтон

16 часът

Телефонът иззвъня и Джес Колдър, заета със статията си за следващия ден, вдигна слушалката.

— Какво знаеш за онази гадост? — попита женски глас.

Джес не разбра кой се обажда, но гласът й беше познат.

— За коя гадост по-точно става дума? — каза тя.

— За проклетата сватба, по дяволите.

— Ти ли си, Теди?

— Да. Кой друг?

Джес поклати глава. Нищо чудо, че не я позна — не бяха разговаряли от десет години.

— Радвам се, че те чувам, Теди.

— Виж какво, дай да зарежем празните приказки. Само отговори на въпроса ми. Каква е тази покана за сватба, която току-що получих?

Теди явно имаше предвид същата покана, която и Джес бе получила преди обяд.

— Ако наистина искаш отговор, поне се престори на по-учтива.

Теди въздъхна.

— Толкова време мина, че забравих как да бъда учтива. Дай ми няколко урока. Доброто държание винаги е било една от силните ти страни.

Джес се засмя.

— Като начало, кажи ми нещо за себе си. Как си? С какво се занимаваш? Има ли вероятност да дойдеш тук?

— Добре съм — с нежелание отговори Теди. — Още работя в същия бизнес. Преди две години се разведох за четвърти път и сега търся пети съпруг. И след като съм поканена на сватбата, за нищо на света няма да я пропусна, стига да знам къде и кога ще бъде и дали изобщо ще се състои. Е, сега ще ми кажеш ли какво знаеш?

— И аз съм добре. Бен също. Джоси е в Йейл, а Мат…

— Питам за сватбата — прекъсна я Теди. — Не ме интересува колко е идеален шибаният ти живот!

— Всъщност не е идеален — с леден тон каза Джес. — Преди две години ми поставиха диагноза рак на гърдата. Оперираха ме, преминах курс химиотерапия и сега съм добре. Но ти, разбира се, не знаеш нищо.

Последва кратко мълчание, после Теди тихо каза:

— Съжалявам. Нямах представа.

— Естествено. А що се отнася до сватбата, не мога да ти кажа нищо повече от онова, което вече знаеш.

— Защо?

— Защото и аз не знам нищо, освен написаното в поканата.

— Я стига, принцесо! Винаги си била придворната й дама. Тя споделя всичко с теб.

— Не и този път. Това е истината.

Отново последва мълчание.

— А ти никога не лъжеш, нали? — примирено каза Теди.

— Само ми кажи защо е цялата тази загадъчност около сватбата.

— Не съм сигурна и за това. Но предполагам, че стане дума за суеверие. Тя не иска този път нищо да й попречи.

И може би най-добрата застраховка е да не позволява на хората да знаят твърде много, докато не стане абсолютно наложително. Но сигурно ще каже на всички ни, когато прецени, че моментът е подходящ. Очевидно иска да си там, Теди. Винаги е искала да е с теб. Теди?

От другата страна на линията се чу изщракване.