Джоана Кингсли
Силата на съдбата (14)

Четиринайсета глава

Ню Йорк

Есента на 1955 г.

Акордеонистът изсвири сватбения марш.

Пететажната торта бе докарана на количка до Вал, за да я разреже. Не празнуваха сватба, а успеха на „За булката“. Списанието навършваше пет години.

За да отбележи тържествения случай, Вал бе преместила издателството на цял етаж в сграда на Медисън Авеню. В съседство се намираха редакциите на много други списания, които бяха станали третата най-популярна форма на развлечение за американците след киното и радиото.

Допреди няколко седмици членовете на екипа, седемдесет и четирима души, работеха в малки кабинети, разпръснати в центъра на града, но сега всички бяха събрани на едно място и това беше повод за празнуване. Вал беше облечена в бежов костюм „Диор“ с дълга пола — едно разточителствата, които наскоро бе започнала да позволява, за да харчи голямата си заплата. Тя разряза тортата, а служителите й нададоха радостни възгласи, после се наредиха на опашка, за да получат парче и чаша шампанско. Те уважаваха Валентина Къмингс като щедър и вдъхновяващ шеф. Но всички знаеха, че тя не обича продължителните празненства и възнаграждава само най-трудолюбивите си подчинени.

Вал даде ножа на секретарката и отиде в кабинета си. Мадж Трусдейл я последва.

— Кога ще се местим пак? — подхвърли иронично.

— Мисля, че този път проявих достатъчно смелост — засмя се Вал.

— Е, надявам се, че ще останем тук поне две години, защото гърбът ме боли от пренасяне — каза Мадж и влезе в рекламния офис.

Това беше четвъртото им преместване за изминалите пет години. Бизнесът се разрастваше. Бе настъпил разцвет в производството на всичко, свързано с младоженците. Все повече хора търсеха съвети за тържествения случай. Скромният тираж от трийсет и пет хиляди екземпляра на първия брой на „За булката“ се разпродаде. В края на първата година вече се продаваха деветдесет хиляди екземпляра по петдесет цента бройката и приходите от рекламата бързо нараснаха. През следващата година Вал увеличи разпространението по-предпазливо, но вече издаваха шест броя годишно вместо три.

Не разчиташе само на усета си. Бе възложила на една млада жена задачата да проучва тенденциите в бракосъчетанията, като събира статистически данни от градските съвети, наблюдава продажбите на булчински рокли в най-хубавите магазини, проверява посещенията на младоженците в големите хотели и следи универсалните магазини, за да разбере кои сватбени подаръци са най-популярни.

Отначало Вал сама събираше и анализираше всички подробности. Сега отделът за проучвания се състоеше от осем души. „За булката“ диктуваше модата в сватбения ритуал. Всяка рокля, появила се на първа корица на списанието — Вал винаги сама я избираше — се поръчваше от стотици читателки едва няколко дни след излизането на броя. Цветарите в десетки градове предлагаха на младоженките букета от корицата.

Докато списанието процъфтяваше, някои от първоначалните инвеститори се възползваха от възможността, която Вал им предложи, и продадоха дяловете си срещу неколкократно по-голяма сума от вложенията им. През третата година Вал откупи дяловете на Филип Лонгуърт и на Франклин Стороу за по трийсет и пет хиляди долара, а през четвъртата Чарлс, чичото на Андрю Уинстън, с радост й продаде дела си срещу шейсет хиляди долара. Тя искаше да откупи и дяловете на Андрю и на Нейтън Палмър, но това се оказа повече от проблем. Андрю не само запази дела си, но задържа и дела на приятеля си, тъй като бе определен за изпълнител на завещанието му. Нейтън нямаше наследници.

Не бяха разговаряли от нощта, в която Вал му показа Теди. Андрю отговори официално и сдържано на дългото писмо на съчувствие и извинения, което тя му изпрати след смъртта на Нейтън.

Другият й опит да установи контакт с него беше свързан със списанието. Вал му изпрати писмо с предложение да откупи дяловете им, придружено с копие на годишните финансови отчети, но не получи отговор.

* * *

Трябваше да реши коя от шестте рокли в кабинета й да се появи на корицата на следващия брой, но не можеше да се съсредоточи. Приближи до телефона и вдигна слушалката.

— Какво е решението?

— Още не е известно. Съдията отложи делото — отговори мъжът от другия край на линията.

Стомахът на Вал се сви. Това беше по-лошо, отколкото да чуе, че решението не е в нейна полза.

— Пак ли? — отчаяно попита тя. — Не мога да повярвам.

— В последната минута другата страна е съобщила, че разполага с нови факти по случая.

Мъжът беше Гари Фелсън, адвокатът, който от пет години представляваше Вал в опитите й да получи родителски права над Аманда Макморан. Предишната нощ той бе уверил Вал, че решението ще бъде съобщено днес и ще бъде в нейна полза.

— Какви нови факти? — уморено попита тя.

— Още не знам. Обади ми се следобед.

Тя затвори. От приемната се чуваха развълнуваните гласове на служителите й, които празнуваха поредния успех на списанието. Но Вал се чувстваше потисната като в деня, когато й съобщиха новината за убийството на Джоси. Нови факти? На чия ли страна щяха да се наклонят везните този път? Дори да бяха в нейна полза, колко време щеше да продължи всичко това? Година? Колко ли поражения бяха нанесени върху психиката на Манди за тези пет години!

* * *

В началото, убедена, че след загубата на родителите си Манди трябва да възвърне чувството си за сигурност, Вал бе отстъпила — не искаше да намесва детето в юридическата битка за осиновяване. Можеше само да се моли на Бога любовта на Том Дъфи към внучката му да го накара да прояви чувство на отговорност.

Но след два месеца съседите съобщиха на социалната служба, че Манди остава сама всяка нощ, докато Дъфи се напива в местната кръчма. Социалната работничка, която отишла да провери сигнала, намерила възрастния мъж пиян и върнала Манди на приемното семейство. Вал научи това, нае адвокат и поднови усилията си да изпълни желанието на Джоси.

Загуби първите дела. Обещанието, което се опитваше да изпълни, я превърна в подозрителна в очите на кастите. Щом Джоси се е чувствала заплашена, защо Вал не е направила нещо повече, за да помогне на приятелката си? И щом не е могла да спаси живота на една жена, дали щяла да бъде в състояние да стане настойник на дете? Пък и Вал била самотна майка и в апартамента й нямало място за още едно дете.

Тя лесно намери решение на последния проблем. Доходите й непрекъснато нарастваха и Вал се премести в просторен, добре обзаведен апартамент на Ривърсайд Драйв. Там имаше място дори за госпожа Фалкони. Но макар че от години с удоволствие се грижеше за Теди, възрастната вдовица не искаше да се откаже от жилището си в Малката Италия.

Вал подаде клетвена декларация, че желае да осинови Манди.

Оставаше проблемът със семейното положение. През последните години няколко привлекателни мъже проявиха интерес към нея и я поканиха на срещи. Вал не отхвърли ухажванията им, но нито един от тях не покори сърцето й. Може би предишните разочарования я бяха направили безчувствена и тя никога вече нямаше да обича. Съзнаваше, че по-лесно ще се пребори със съдебната система и ще осинови Манди, ако е омъжена. Но не желаеше да даде брачен обет само за да спечели тази битка.

Манди смени няколко семейства. Не можела да се приспособи, беше заключението на социалните работници. Разбира се, момиченцето искаше да живее с Вал.

Най-после Вал получи правото да я посещава и непрекъснато я уверяваше, че един ден абсурдното решение да бъдат разделени ще бъде променено. Манди като по чудо запази добротата и психическото си равновесие. Крепеше я надеждата, че Вал ще удържи на обещанието си.

Две години след смъртта на Джоси Вал вече можеше да си позволи да наеме най-добрия специалист по семейно право — Гари Фелсън.

— Не ме интересува колко ще струва — каза му тя. — Само обжалвай всяко решение. Ако трябва, ще стигнем и до Върховния съд. Дала съм обещание и няма отново да изменя на Джоси.

Това беше преди три години.

А изпитанието продължаваше…

* * *

Вал седна на коженото кресло срещу бюрото на Гари Фелсън. Често се питаше как може този човек да е най-добрият специалист по семейни дела. Имаше атлетично телосложение и буйни прошарени коси. Приличаше ни адвокат, който успешно защитава убийци или преговаря с профсъюзите. Всъщност за онова, което Фелсън отстояваше и искаше да прокара в закона, вероятно се изискваше такава дързост. Идеята, че децата имат права и Манди Макморан трябва да каже при кого иска да прекара живота си, беше революционна. Той смяташе, че това е най-важното в този съдебен процес и принципът го мотивираше неуморно да се бори от името на Вал. И щом видя, че сметката му нараства на десетки хиляди, адвокатът започна да взима само една четвърт от обичайния си хонорар.

— Е? — нервно попита Вал.

Светлосините очи на Фелсън се вторачиха в нея.

— Познаваш ли човек на име Уилям Грюнинг?

Вал изстина.

— Уилям? Предполагам, че така се нарича сега. Преди беше Вилхелм.

— Би ли ми казала откъде го познаваш?

Вал се ядоса.

— Не се дръж с мен така, сякаш съм в съда, Гари! Сигурно имаш информация, която обяснява откъде го познавам. Само ми кажи защо името му е замесено в тази история.

— Вал, ти отдавна се бориш да станеш настойник на момиченцето на убитата си приятелка. Но трудно ще убедиш властите да ти дадат Манди, тъй като не си омъжена и вече имаш едно дете. Ти обаче направи огромни крачки през последните няколко години, постигна забележителен успех и демонстрира, че си жена, която вероятно може да бъде и майка, и баща на две деца. — Фелсън отвори папката на бюрото си и прелисти страниците. — Нещо, което много помогна, беше обяснението ти, че човекът, за когото си щяла да се омъжиш, е загинал във войната. И след смъртта му си разбрала, че си бременна. Следователите намериха името на годеника ти, Теодор Грюнинг, във военните архиви и акта за смъртта му. По-нататък не са търсили. Нито аз. Бяхме готови да приемем клетвените ти показания. Досега. Но другият господин Грюнинг, братът на Теодор, твърди, че той е баща на детето ти. И възрастта на Теди съвпада с версията му.

Вал пое дълбоко въздух и опита да се овладее.

— Но това не променя нещата. От самото начало признах, че детето ми е извънбрачно.

— Има значение, ако си излъгала в клетвената си декларация.

Тя погледна през прозореца. Сега беше лесно да каже, че лъжата е била прибързана и необмислена. Но тогава Вал смяташе, че ще спечели на своя страна симпатиите на съда, ако каже, че бащата на детето й се е сражавал във войната и е загинал, служейки на родината си. Това би прозвучало много по-трогателно, отколкото да признае, че е забременяла при изнасилване от едно безотговорно и мързеливо нищожество.

— Как е разбрал Уили?

Употребата на умалителното име беше сигнал за адвоката, че новата версия е вярна, макар Вал да не беше готова да признае лъжесвидетелството си. — Не знам. Но делото продължава вече много време. Може да е научил, че следователите се ровят в миналото ти, и доброволно да е предоставил информацията.

Щом се бе определил като бащата, Уили сигурно бе измислил няколко лъжи, за да не признае, че е изнасилвач.

— Какво друго е казал?

— Тази част е най-сериозната. Той твърди, че си взела детето и си го държала далеч от него без знанието и разрешението му. Постъпката ти може да се окачестви като отвличане.

Вал избухна:

— Той ме изнасили, Гари! Но тогава бях сигурна, че никой няма да ми повярва. Бях самотна, Уили беше брат на мъжа, когото обичах, нямаше свидетели…

— Разбирам, Вал. Можел е да каже, че си го прелъстила.

— Да! И когато разбрах, че съм бременна, избягах! Детето още не беше родено. Отвличане ли е да избягаш неродено бебе? Уили е разбрал за Теди едва по-късно.

— Не ти върви, Вал. Докато твърденията на господин Грюнинг не се изяснят, няма да можеш да вземеш Манди. А ако се докажат…

— Какво да направя? — отчаяно попита тя.

— Единственото, което ми идва наум, е господин Грюнинг да оттегли твърденията си.

— Как?

— По какъвто и да е начин! Пиши му. Говори с него. Моли го, ако трябва, по дяволите! Само направи необходимото, за да…

— Не — прекъсна го Вал. — Не мога.

Но писмо или обаждане би свършило работа. Ако изпитваше и най-малката надежда, че Уили ще промени решението си, Вал би отишла при него. Но мисълта да застане пред Уили и да го моли за нещо беше непоносима.

— Помисли, Вал — настоя Фелсън. — Това може да е единствената ти надежда.

* * *

Оттогава Вал не беше в състояние да мисли за нищо друго.

На следващия ден Фелсън й каза, че съдията е решил Аманда Макморан да остане у приемното семейство, докато се разгледа новото твърдение. Вал можеше да я посещава два пъти месечно, ако временните й родители не възразяват.

От осем месеца Манди живееше в семейството на шофьор на автобус и съпругата му, които бяха отглеждали шест деца. Фамилното име на бездетната двойка беше Броди. Те имаха ирландски произход и това беше още една причина да им поверят Манди.

Вал вече бе ходила десет-дванайсет пъти в спретнатата им къща от червени тухли в Куинс. Макар да знаеха, че Вал се бори за родителските права, те никога не й попречиха да посещава Манди и, изглежда, приемаха мястото й в живота на детето. Дори й позволиха да заведе Манди в парка и на мюзикъл на Бродуей.

Веднага щом решението на съдията стана известно, Вал се обади на госпожа Броди и попита дали вечерта може да види Манди.

— Бихте ли почакали до утре, госпожице Къмингс? Довечера Манди трябва да учи уроците си и да си легне рано.

Вал не възрази. Само помоли да не казват на Манди.

След обаждането Вал се запита дали не се бе съгласила твърде бързо да отложи посещението. Утре беше събота — ден, който винаги посвещаваше на Теди. Дъщеря й ставаше все по-чувствителна към усилията на Вал да получи родителски права над Манди. Два-три пъти Теди намусено изрази желанието си майка й да се „откаже от всичко това“ и да „остави Манди там, където е“. Вал разбра, че ако не внимава, всеотдайният й стремеж да помогне на другото момиченце може да застраши сигурността на собственото й дете, но не можеше да не изпълни обещанието си към Джоси. Тя се надяваше, че когато заживеят заедно, двете момичета ще се обичат като сестри.

В събота сутринта, когато госпожа Фалкони дойде, Теди се разстрои.

— Защо е дошла? Ти трябваше да си с мен. Къде отиваш?

— Скоро ще се върна, миличка.

— Не ми отговори. Отиваш при нея, нали?

Вал коленичи и се опита да я прегърне и да й обясни как стоят нещата, но Теди избяга в стаята си. Докато дъщеря й плачеше, Вал й разказа за дълга към приятелката си, за необходимостта да вдъхне увереност на Манди и най-вече колко много обича Теди и нищо, което прави за Манди, не намалява любовта й. Но Теди бе заровила лице във възглавницата и не пожела да говори с нея.

— Може би не трябва да отивам — каза Вал на госпожа Фалкони, след като излезе от детската стая.

— Не е хубаво да учиш Теди, че ако се развика и разплаче, ще получи каквото иска. Иди, върни се колкото е възможно по-скоро и заведи Теди на кино. Ще й мине.

Вал пристигна в Куинс по обяд. Госпожа Броди я посрещна на вратата и й каза, че съпругът й е завел Манди до хлебарницата. Сетне я покани в гостната и й предложи чай с лед. Вал видя приготвените чаши и чайника на подноса и разбра, че отсъствието на детето е планирано, за да могат двете жени да разговарят насаме, и се подготви за онова, което щеше да каже госпожа Броди.

Ирландката беше едра жена с оредели, ситно накъдрени червеникави коси и овално, приятно лице и вечно носеше престилка, сякаш животът й се състоеше само от готвене и чистене.

— Не е необходимо да ви казвам, че нашата скъпа малка Манди е преживяла най-лошото. Детето се нуждае от някой, който да замести майка й, но не знае към кого да се обърне. Трябва да се запитате, госпожице Къмингс, дали е честно да продължавате да й казвате, че вие ще сте този човек, след като тя непрекъснато понася разочарования. Би било по-добре, ако я оставите да свикне с нещата такива, каквито са. Съпругът ми и аз я обичаме и ще продължим да се грижим за нея.

— Искате да се откажа от усилията си да я осиновя?

— Да.

Искането не беше несправедливо, но мисълта да остани Манди на тези непознати, макар и добри хора беше неприемлива за Вал.

— Знам, че й желаете доброто — каза тя. — Ще си помисля.

— Добре. Това би улеснило нещата за всички нас.

В думите й прозвуча заплаха.

Госпожа Броди намекваше, че ако Вал не се подчини, ще има война.

Краткият разговор приключи и Манди се върна като по разписание.

Хукна към Вал и се хвърли в прегръдките й. Дълго стояха притиснати една към друга.

За пореден път Вал се запита как е най-добре да постъпи.

— Днес ли ще ме вземеш вкъщи? — попита Манди. Детето винаги задаваше този въпрос, когато видеше Вал. Гледайки прелестното й, нетърпеливо лице, Вал съжали, че й е спестила поредната лоша новина.

— Няма да може днес. Съдията иска да изчака още, докато вземе окончателно решение.

На лицето на Манди се изписа разочарование. Но тя не се разплака. Големите й сини очи се вторачиха във Вал.

Манди беше едва единайсетгодишна, но вече беше ясно, че ще стане хубавица.

— Мина много време, откакто… мама почина. Но аз още не съм с теб. Може би никога няма да бъдем заедно, лельо Вал. Това ли е истината? Кажи ми.

По лицето на Вал се застичаха сълзи. Тя отново прегърна Манди и я притисна до себе си.

— Не, миличка, това не е истината. Няма да се откажа от теб. Обещах на майка ти. — Видя, че госпожа Броди стисна челюсти. — Не преставай да вярваш. Моля те.

Детето кимна и леко се усмихна.

Вал разбра, че въпреки страха и несигурността Манди е запазила душевното си равновесие благодарение на тази крехка надежда. И Вал й каза да продължава да вярва. Това беше единственият отговор, който можеше да й даде.