Каси Едуардс
Страсти и копнежи (23)

Глава двадесет и трета

Беше То-но-иш-и, Луната на хладното време.

Лятото се превръщаше в есен. За трети път Снежна сърна погледна тревожно към отворената врата. Чакаше Чарлз да се прибере.

Тя се замисли как се бяха подредили нещата през последните няколко седмици. Когато майката на Чарлз се възстанови напълно, Снежна сърна и Чарлз се ожениха в красивата бяла баптистка църква малко по-надолу от къщата на Чарлз. Сватбената церемония беше скромна.

Снежна сърна бе разбрала, че цялото паство беше дошло на сватбата не само от уважение към Чарлз, който беше един от църковните настоятели, но и от любопитство — искаха да видят жената, за която се жени — истинска шайенска принцеса.

От уважение и любов към Чарлз тя беше облякла рокля, доста по-различна от всяка дреха, която някога бе обличала. Това беше роклята, която майката на Чарлз бе носила на своята сватба. Въпреки че бе пожълтяла от времето, тя беше все още красива с дантелите си, с перлените копчета и с прекрасния воал. Снежна сърна си сложи и него, за да бъде като всички други булки и да не разочарова съпруга си.

Тя разбираше, че трябва да промени коренно начина си на живот, затова прие още много други дрехи от майката на Чарлз. Сега Снежна сърна се обличаше като бяла жена.

Грубите обувки бяха най-лошото, с което трябваше да свикне. Те болезнено притискаха пръстите на краката й. Пришките бяха толкова разранени, че тя имаше чувството, че стъпва върху остри камъни.

Въпреки това вече бе обличала всичко, дори роклите с високи яки. А в неделите, когато трябваше да изглежда най-добре, защото тогава ходеше на църква със съпруга си, тя дори обличаше ужасния корсет, който безмилостно я стягаше.

Днес беше развълнувана, защото наистина се беше справила с кухненската печка, която досега наричаше „чудовището“. За първи път беше приготвила цялата вечеря на печката, без да изгори всичко така, че да заприлича на опърлена кожа.

Беше изпълнила многобройните съвети на майката на Чарлз.

Вечерята беше готова и подредена върху кухненската маса: месо, зеленчуци, картофи, горещо кафе и ябълков пай.

Изкикоти се, като си представи как ще реагира Чарлз, когато види пая. Щеше да го остави да си мисли, че го е направила. Но тя нямаше да лъже съпруга си, дори за толкова дребни неща. Веднага щом той спомене нещо за пая, тя щеше да му признае, че майка му го е направила.

Снежна сърна приглади памучната си рокля, след като свали изпоцапаната си с брашно престилка. Отвори мрежестата врата и погледна към ковачницата. Вече се здрачаваше. Не виждаше никаква светлина през прозорците, което със сигурност значеше, че Чарлз е излязъл.

— Къде ли е отишъл? — прошепна тя и затвори мрежата. Отиде в дневната и сложи още едно дърво в камината, след това запали два газови фенера. Стаята се освети от меката им, приятна светлина.

Тя отново погледна към вратата. Излезе на верандата, за да погледне в градината. Всичката реколта беше прибрана. Зеленият фасул бе консервиран в стъклени буркани и прибран в мазето.

По гредите в мазето висяха стегнати връзки царевица. Там имаше още много други зеленчуци, които щяха да се запазят за дългите зимни месеци.

Градината беше изорана. Само тук-там се виждаха пречупени царевични стъбла.

Но Чарлз не се виждаше никъде.

Снежна сърна въздъхна тежко и се върна в къщата. Застана до масата, наблюдавайки парата, която излизаше от купата със зелен фасул, от варените картофи и…

Мислите й внезапно бяха прекъснати и тя рязко се обърна, когато Чарлз се втурна задъхан вътре.

— Снежна сърна, извинявай, че закъснях — забързано говореше той, като едновременно събличаше коженото си яке. — Един човек дойде в последния момент да подкова коня му. После пояздих малко с него надолу по пътя. Конят понакуцваше и аз исках да се уверя, че всичко е наред, преди да се прибера вкъщи.

— Оправи ли се конят? — попита Снежна сърна и го последва към мивката под кухненския прозорец.

— Да — отговори Чарлз, като сапунисваше ръцете си и ги триеше една в друга. Усмихна й се. — Просто конят е доста стар. Не съм сигурен, че ще живее още дълго.

Той дълбоко си пое въздух и погледна към масата. Ококори се, когато видя храната в подносите. Толкова вкусно ухаеше, че още по-остро усети глад.

Имаше още нещо. Снежна сърна беше подредила на масата хубави чинии и сребърни прибори, в които Чарлз разпозна сервизите на майка си. Усмихна се доволен, че майка му и Снежна сърна са станали толкова близки. Дотолкова, че майка му бе готова заради нея да се раздели с вещи, които й бяха толкова скъпи.

— Чарлз, днес нямах никакви затруднения с печката — каза Снежна сърна, като видя как той безмълвно се възхищаваше на подредената маса. Вече беше измил и избърсал ръцете си, затова тя отиде при него и го прегърна. — Съпруже, доволен ли си от мен? Виждаш ли каква вечеря съм ти приготвила?

Сърцето на Чарлз заби лудешки, когато плъзна ръцете си надолу към талията й. И причината не беше в храната, която тя бе сготвила за вечеря, а в нейната близост.

Погледна прекрасното й лице с бронзова кожа, тъмните като нощта очи, които винаги събуждаха желанията му. Забеляза, че е прибрала черната си коса назад и я е завързала с розова сатенена панделка, в тон с розовата й памучна рокля с дантели по краищата. Така облечена, Снежна сърна приличаше на ангел.

— Знаеш ли какво искам повече, от каквато и да е храна, приготвена на кухненската ни печка? — попита той с дрезгав глас. Премести ръцете си нагоре и хвана гърдите й.

Дишането на Снежна сърна се учести. Усети как бузите й се зачервяват от удоволствие.

— Какво искаш повече от вечерята си, съпруже? — подразни го тя, но изстена, когато той се наведе и покри с целувки гърдите й, които се показваха над деколтето на роклята.

— Теб! — отговори той.

Устните му се сляха с нейните в страстна целувка. Чарлз хвана Снежна сърна за ръката и я поведе към масата.

След като се настаниха и си наляха кафе, Чарлз погледна още веднъж към храната.

— Виждам, че моята шайенска принцеса е била много заета днес — каза той, като се ухили под мустак.

— И то само заради теб — отговори Снежна сърна и разстла една ленена салфетка в скута си. Видя как очите му засияха, когато най-после забеляза ябълковия пай, който тя беше оставила на помощната масичка. Тя се разсмя, но му каза истината. — Майка ти го донесе преди малко. Не мирише ли превъзходно? Ябълките са съвсем пресни — баща ти ги е набрал тази сутрин.

— Най-много обичам пай с ябълки „Джонатан“ — каза Чарлз и се засмя.

Той взе вилицата си и набоде едно парче месо от подноса. Загреба няколко големи лъжици от зеления фасул и си сипа голяма порция варени картофи, залети с разтопено прясно масло.

След ябълковия пай, изпи на един дъх кафето си.

После отиде при Снежна сърна, вдигна я на ръце и я занесе в спалнята им.

Той я целуна, докато я оставяше на мекото пухено легло. Ръцете му трепереха, докато бавно я събличаше, после застана до леглото и свали и своите дрехи.

— Цял ден съм чакал този момент — каза Чарлз, и се наведе над нея.

Хвана гърдите й с ръце. Погали с пръсти зърната и те набъбнаха и се втвърдиха. После ги засмука с уста, а ръцете му се плъзгаха по тялото й. Тя потрепери.

— Вземи ме — прошепна Снежна сърна, гласът й трепереше от вълнение. Очите й бяха тъмни и разбиращи. Тя прокара пръсти в косата му и приближи устните му до своите. — Целуни ме.

Отдаде се напълно на потока от чувства, който я заля, когато той се притисна в нея и я изпълни с един-единствен мощен тласък. Движенията му бяха силни и завладяващи.

Тя обви крака около кръста му и той влезе още по-дълбоко.

Чарлз хвана с ръце заоблените й задни части и я придърпа към себе си. Обичаше да усеща гладката й медна кожа под пръстите си и да пие вкуса на устните й.

Снежна сърна леко го драскаше с нокти по гърба. Тя се опияняваше от допира на силното му тяло.

После плъзна ръцете си по раменете му и зарови пръстите си в космите на гърдите му. След това лекичко започна да дразни твърдите му зърна. Усмихна се, когато той изстена от удоволствие.

Езикът му леко облиза устните й.

— Моята красива шайенска принцеса — прошепна той. — Моята съпруга.

Нежно целуна клепачите на очите й.

— Съпруже мой, съпруже мой — прошепна тя в отговор.

Тя се притисна в него и се заклати в ритъма на движенията му. Сега той я любеше бавно. Докосването на устните му до нейните, когато я целуваше, беше толкова топло, толкова приятно.

Снежна сърна го стисна за раменете.

Чарлз усети как напрежението расте, расте и изведнъж избухва в него. Притисна здраво Снежна сърна към себе си и телата им затрептяха като едно цяло. Почти изстена, когато семето му се изля дълбоко в нея.

В стаята вече беше тъмно, като се изключи блясъкът на огъня в камината, която се виждаше през полуотворената врата. Те легнаха един до друг и се загледаха през прозореца към звездите в небето. Отвън вятърът свиреше.

— Съвсем скоро ще завали първият сняг — каза Чарлз и се гушна. — Като че ли тази година не ми е неприятно да мисля за него.

— А защо, Чарлз? — Снежна сърна бавно го погали по гърдите.

— Имам теб, за да ме топлиш!

Разговорът за студеното време напомни на Снежна сърна, че му е приготвила изненада. Тя бързо седна и му се усмихна.

— Спомняш ли си, че ти казах, че имам да ти показвам нещо? — попита тя, а очите й светеха.

Тя скочи от леглото и отиде до скрина. Бавно отвори едно чекмедже.

Чарлз седна и видя, че тя извади нещо от там.

Когато Снежна сърна се обърна, той можа да види в светлината на огъня, че тя държи цяла кожа от мускусен плъх. Там бяха малките уши, задните крака с ципи между пръстите и снопчета твърда козина, дори дългата му люспеста опашка. Той се дръпна назад.

— Снежна сърна, не ми казвай, че…

— Да, това е кожата на мускусен плъх. Имам още две. Смятам да направя мокасини и за двама ни.

Тя задържа дъха си, докато чакаше реакцията му.

— Нямам търпение — подразни я той и се усмихна.

Усмивката му стана още по-широка, когато разбра, че тя не схваща истинския смисъл на думите му — това, че той всъщност просто се пошегува, когато й каза, че няма търпение да получи мокасините си от кожа на мускусен плъх!

О, все повече и повече му харесваше нейното мило невежество!

Протегна ръката си към нея.

— Ще се върнеш ли в леглото? — попита той топло.

Тя тръгна към него, като продължаваше да държи кожата.

— А, без кожата, скъпа — каза той и се ухили. — Без кожата.

Тя се засмя, остави кожата настрана и се мушна при него в леглото.

— Чарлз, като убих мускусните плъхове, аз не само осигурих кожа за мокасини, а ти спестих и някои неприятности с тези плъхове.

— Как така? — попита Чарлз и повдигна вежди.

— Мускусните плъхове не са ли повреждали реколтата ти от царевица? Моето семейство им е обявило война в Кентъки.

— Мисля, че това не се отнася за моята царевица, защото никога досега не са ми създавали неприятности. — Чарлз протегна ръка към нея.

— Може би ти си мислил, че други животни унищожават реколтата ти, а всъщност са били мускусни плъхове. — Снежна сърна се наведе напред и въздъхна, когато той сложи ръце на талията й и я надигна така, че тя се оказа седнала върху него.

Центърът на удоволствието й беше притиснат към корема му. На Чарлз не му беше необходимо много време, за да се възбуди отново.

И те отново бавно и продължително се любиха.

След това останаха да лежат, приятно отпуснати. Снежна сърна погледна към Чарлз.

— Може би ще имам достатъчно кожа, за да направя мънички мокасини и за нашето дете — промълви тя.

Чарлз се ококори. Той бързо седна в леглото, хвана я и я сложи да седне в скута му.

— Да не би наистина да мислиш това, което казваш? — попита той. Пулсът му препускаше. — Че си бременна?

Очите на Снежна сърна трепнаха и тя сведе поглед.

Чарлз сложи пръст под брадичката й и я повдигна така, че да вижда очите й.

— Снежна сърна, бременна ли си? — попита той нежно.

— Не, не още. — Тя въздъхна. — Но скоро ще съм. Толкова много искам дете от теб, Чарлз. — Погледът й бе изпълнен с молба. — Може би тази вечер съм заченала?

Той протегна ръце, привлече я в прегръдката си и потупа меката кадифена плът на гърба й.

— Да, може би — каза той. Не можеше да отрече, че изпитва разочарование от това, че тя не е забременяла преди. Вече започваше да се чуди дали няма да има трудности със зачеването.

— Разочарован ли си от това, че не съм бременна? — попита Снежна сърна и се притисна в него.

— Как въобще мога да се разочаровам от теб за каквото и да било? — възкликна Чарлз. Изпитваше неприятно чувство, защото й беше позволил да усети разочарованието му. Отсега нататък ще прикрива чувствата си по-добре.

— Толкова те обичам, Чарлз — каза Снежна сърна, хвана главата му и приближи устата му до своята.

Устните му трепнаха, когато я целуна.