Каси Едуардс
Страсти и копнежи (31)

Глава тридесет и първа

Чарлз бавно се разбуди.

Ококори се, когато изведнъж си спомни къде се намира. Погледна нагоре и видя утринната светлина, която влизаше в типито от дупката за дима.

Погледна към огнището. Беше учуден, като видя горящия огън, защото това означаваше, че някой е идвал в колибата, докато той и Снежна сърна все още са спели.

Бавно се огледа наоколо и си припомни какво бе станало предната вечер. Бяха завели Чарлз и Снежна сърна в типито на едни младоженци, за да прекарат нощта там.

Снежна сърна обясни на Чарлз, че това е стар шайенски обичай — гостите да спят в колибата на някоя новобрачна двойка, докато тя спи на друго място. Беше му казала, че това е голяма чест не само за собствениците на типито, но и за гостите.

Снежна сърна и Чарлз се разположиха в постелята до огъня и прекараха почти цялата нощ в разговор.

Но не се любиха. Сметнаха, че не бива да го правят в чужда колиба, в чужди одеяла.

Чарлз се надигна на лакът и погледна към Снежна сърна. Любовта му към нея го изпълваше целия.

А колко обичаше да я гледа как спи! Тя наистина беше като приказна принцеса. Беше толкова прекрасна — гъстите мигли хвърляха сенки на медните й бузи, а устните й бяха леко отворени.

— Имаш ли представа колко си красива? — прошепна той и нежно погали с палец едната й буза. — Скъпа, скъпа…

Погледът му се премести по-надолу и пръстите му се плъзнаха към прекрасната огърлица, която тя не беше свалила дори в леглото. На меката светлина на огъня тюркоазите блестяха като южното слънце.

Снежна сърна му беше казала, че няма да я маха дори когато се къпе, докато не забременее.

— Вярвай в мечтите си, скъпа моя — прошепна той. — И аз ще вярвам. Заради теб.

Тя се усмихна в съня си, сякаш чу думите му. Чарлз си спомни предишната вечер. Тя изглеждаше толкова спокойна, докато бъбреше неспирно, заобиколена от семейството си. Споделяше с тях преживяванията си и впечатленията си от новия начин на живот.

Радваше се, когато я виждаше толкова щастлива.

Беше доволен, че я е довел тук, за да се види със семейството и племето си. Беше се опасявал, че копнежът й да ги посети можеше да я накара да се почувства нещастна, ако не я беше довел.

Чарлз чу, че навън запяха жени, и си спомни какво беше предвидила майката на Снежна сърна за тази сутрин, дори преди закуската. Беки беше член на най-влиятелната шайенска женска общност, наречена „Тези, които шият бодли“, или на шайенски — мееноист.

Жените, които принадлежаха към тази общност, правеха церемониални украси, представляващи избродирани бодли върху дрехи, покривала за типита и върху други кожени неща.

Снежна сърна бе казала на Чарлз, че за шайените този вид работа е много важна и ако се върши добре, се ценеше почти колкото храбростта на мъжете, проявена в битка.

— Съпруже? — обади се Снежна сърна и привлече погледа му към себе си. Тя седна и придърпа около раменете си топлото одеяло. — Пеенето ме събуди. И ти ли се събуди от това?

— Не, буден съм отдавна — каза Чарлз и също седна. Протегна ръце към нея и тя се сгуши в прегръдката му. — Скъпа, наблюдавах те, докато спиш — добави дрезгаво той.

— Чарлз, как може да ти харесва да ме гледаш в този вид? Виж ме на какво приличам! — каза Снежна сърна засмяна. — Косата ми е разбъркана.

— Ти си красива във всеки час от денонощието — каза й Чарлз и погледна към покривалото на входа, защото песните вече се чуваха съвсем отблизо.

— Различавам гласа на майка — каза Снежна сърна, след като проследи погледа му.

— Радвам се, че вече не си й сърдита, задето не ти е казала за бременността си.

— Срамувам се, като си помисля, че й завиждах, че ще има бебе — каза Снежна сърна и сведе поглед. Докосна огърлицата. — Аз… Ти знаеш, че аз… аз й завиждах.

— Но това е нормално, като се има предвид колко много искаш дете, а не можеш да забременееш — успокои я Чарлз и нежно я целуна по устните.

Когато пеенето спря, Снежна сърна бързо се обърна към него.

— По-добре е да се облечеш — промълви тя. — Майка скоро ще дойде за теб.

— Малко се притеснявам за тази церемония — каза Чарлз и стана. Отиде до пътната си чанта и извади чифт чисти дочени бричове и риза. — Но съм трогнат, че иска да направи това за мен.

Снежна сърна също стана и взе една от многото рокли, които майка й беше донесла предишната вечер. Това бяха дрехите на Снежна сърна, които тя не взе със себе си, когато тръгна да търси Чарлз.

Но точно тази рокля й беше една от любимите. Беше от кожа на антилопа и бяла като сняг. Гамашите й бяха от еленова кожа, богато украсени с мъниста и ресни. Мокасините й също бяха от еленова кожа, но украсата им бе от таралежови бодли.

Всичко това тя бе направила със собствените си ръце по време на дългите, студени зимни нощи, когато още нямаше и представа, че Чарлз съществува.

— Сигурна ли си, че не можеш да ме придружиш до колибата им? — попита Чарлз, докато закопчаваше последното копче на ризата си.

— Този ритуал е само за теб — отговори Снежна сърна, докато нахлузваше роклята през главата си. — Само майка и другите жени, които принадлежат към общността, могат да присъстват. — Тя отиде при Чарлз и обви ръце около врата му. — Това, което прави майка, е голяма чест за теб — промълви тя. — Това доказва, че тя напълно те приема. Туниката, която е ушила за теб по време на бременността си, е нещо, което трябва да пазиш вечно. Когато я носиш, трябва да мислиш за майка и моето племе и за това, колко е голяма любовта им към теб.

— Но как е възможно да ме обичат? — учуди се Чарлз. — Те всъщност дори не ме познават!

— Обичат те чрез мен — Очите й бяха пълни с обожание, когато го погледна.

— Чарлз? — обади се Беки иззад входното покривало. — Снежна сърна? Будни ли сте? Време е за церемонията.

— Да, майко, будни сме — отговори й Снежна сърна.

Пулсът на Чарлз запрепуска. Той преглътна.

— Снежна сърна, сигурен съм, че майка ти ще разбере, ако дойдеш с мен — колебливо промълви той. — Аз… аз…

Снежна сърна сложи предупредително пръст на устните му.

— Скъпи съпруже, тази сутрин моето място не е при теб — прекъсна го тя.

— Но ще те чакам, когато свърши церемонията. Изгарям от нетърпение да видя туниката, която ти е ушила майка. Сигурна съм, че е много красива. Знаеш ли, че тя е изработила трийсет такива туники, откакто се е омъжила за татко.

Очите на Чарлз се разшириха.

— Тя е удостоила с тази чест толкова много мъже? — учуди се той.

— Не — отговори Снежна сърна и се засмя. — По-голямата част от тях са ушити само за да докаже, че е достойна за член на женската общност. Мисля, че ти си първият, удостоен с тази голяма чест.

— Нима дори баща ти няма такава туника? — попита Чарлз.

— Татко има, да. Но тази, която ще ти даде Беки днес, е първата, която е ушила, за да я подари, откак е приета в общността. Докато я е шила, тя е мислила за теб… Само за теб.

— Наистина се чувствам поласкан — каза Чарлз и гордо се изпъчи.

— Тогава отиди с майка и когато ти даде туниката, й покажи колко си горд — каза Снежна сърна.

Тя го хвана за лакътя и го заведе до входното покривало. Точно преди той да пристъпи навън, тя се повдигна на пръсти и го целуна.

— Ще те чакам в колибата на родителите си — прошепна тя.

Той я целуна, погледа я известно време, после излезе от типито.

Беки го хвана за ръката и бавно го поведе към колибата на женската общност, която се намираше в самия край на селото, настрана от останалите.

Чарлз погледна към типито за церемонии. Сърцето му бясно биеше. Той не можеше да се отърси от притеснението си. Тази колиба не беше от еленова кожа, както другите жилища в селото. От външната страна изглеждаше като къщата, в която живееха Чарлз и Снежна сърна.

Но когато влезе вътре, той забеляза разликата между неговата къща и тази. На пода нямаше дъски. Самата земя беше под. И имаше само една голяма стая.

Чарлз беше толкова нервен, докато идваше насам, че не забеляза дупката за дима на покрива и гъстите спирали пушек, които излизаха от нея.

Но сега, когато беше вътре, той видя огнище, в което горяха дърва.

Покрай едната стена на колибата, далеч от огъня, бяха насядали много шайенки и го гледаха приятелски.

— Ела с мен — прошепна Беки и го поведе покрай жените. — Обърни се надясно — меко му нареди тя. — Тръгни покрай стената към дъното на колибата. Ще видиш една туника, разстлана на пода. Чарлз, това е туниката, която уших за теб. Седни върху нея. Аз ще седна до теб на пода.

Когато Чарлз стигна до туниката и видя колко е красиво, се трогна до дъното на душата си. Сигурно беше отнело много време на Беки да я ушие. Туниката беше украсена с много таралежови бодли, боядисани в разноцветни бои, всичките ярки и весели. Знаеше, че Беки е омекотила и боядисала всеки бодил поотделно и после ги е зашила, един по един, върху кожата.

Беки беше обхваната от спомени. Мислеше си за времето, когато поиска да стане член на „тези, които шият бодли“ и се заинтересува какво трябва да направи, за да я приемат.

Бяха я завели при една от най-възрастните жени в селото — член на общността. Старата жена я бе попитала дали е готова да се посвети на украсяването с бодли на дрехи и други кожени предмети. Беки бе отговорила, че е готова.

Тя изработи едно пано за стена, украси го с бодли и го подари на старата жена. Тогава тя я покани да седне до нея пред огъня.

Старата шайенка накара Беки да протегне ръце с дланите нагоре. Жената отхапа едно парче от някакъв корен, сдъвка го и го изплю в ръцете на Беки. После й показа церемониалните движения. Хвана дясната й ръка и я прекара по десния й крак — от глезена до хълбока; лявата ръка по дясната — от китката до рамото; лявата ръка по левия крак — от глезена до хълбока и дясната ръка по лявата — от китката до рамото.

После сложи ръцете й върху челото и ги прекара назад към тила.

След това казаха на Беки, че е редно да направи празненство. Трябваше да избере коя част от общността да покани на това празненство — тези, които украсяваха кожи за типита, или тези, които украсяваха пана, туники или чанти.

Тя избра да покани жените, които украсяваха туники, защото те най-много я интересуваха.

След като всичко бе уредено, тя помоли викача да излезе и да разгласи за празненството.

— А сега какво да правя? — прошепна Чарлз и изтръгна Беки от унеса й.

Тя видя, че вече е направил това, което му бе казала. Беше седнал в средата на туниката. Беки седна до него на пръстения под.

— Чарлз, издърпай туниката нагоре към раменете си — промълви тя.

Той кимна и направи това, което му бе казано. Малко се притесняваше от публиката си, защото жените следяха всяко негово движение.

Една от жените се приближи до Беки, подаде й дървени щипки, обърна се и отново седна при останалите.

Беки използва щипките, за да извади няколко живи въглена от огъня. Остави ги на земята пред Чарлз, само на няколко инча от ръба на туниката. После пъхна ръката си в един джоб на роклята си и извади стиска билки.

Чарлз я наблюдаваше как разпръсква билките върху въглените и скоро нагоре се издигнаха спирали дим.

— Чарлз, така както си с туниката на раменете, наведи се напред над въглените и ароматната трева и нека пушекът влезе под туниката и обвие тялото ти. Той ще ти даде добро сърце, ще те накара да се почувстваш щастлив. Добротата и щастието са също моите подаръци за теб.

Чарлз й се усмихна и направи каквото му каза. Пушекът скри лицето му и подразни ноздрите му. Имаше сладко-кисела миризма.

— Това е достатъчно — каза Беки, взе въглените с щипките и ги върна в огъня.

Чарлз смъкна туниката.

Затаи дъх в очакване на следващата част от ритуала.

Очите му се разшириха от учудване, когато Беки посегна към ръката му.

— Сега можеш да тръгваш — промълви тя. — Ритуалът свърши. Сега тази туника е твоя. Когато я носиш, си спомняй, че съм я направила с любов и благодарност за обичта ти към дъщеря ми.

Изненадан от простотата на ритуала, но и доволен, че свърши, Чарлз се усмихна на Беки:

— Благодаря ти.

Той се изправи, метна туниката на раменете си и зачака Беки да тръгне с него към вратата. Но тя седна при другите жени. Очите й се усмихваха, когато устните й безгласно промълвиха „довиждане“. Чарлз излезе сам.

Почувства се жизнерадостен и щастлив, когато навън го огря слънцето. Ускори крачка, насочвайки се към колибата на Пламтящ орел.

Там намери Снежна сърна, баща й и сестра й, които седяха върху рогозки на пода, близо до огъня. Пред тях бяха наредени подноси с храна. Беше очевидно, че го чакат за закуска.

Снежна сърна се обърна и го видя да стои до входа, скочи и изтича към него.

Но когато забеляза прекрасната туника, тя спря и плесна с ръце. Погледна Чарлз в очите.

Не бяха нужни думи, за да се опише благодарността му за подаръка. Снежна сърна можеше да я види в очите на съпруга си.

— Изглеждаш много доволен — наруши възцарилата се тишина Пламтящ орел.

Погледът му се плъзна по туниката. Припомни си колко много вечери бе седял и гледал как жена му обшива кожата с бодлите.

Да, тя наистина беше направена с любов.

И той бе радостен да види, че е приета по същия начин.

— Ще я пазя като очите си — каза Чарлз и се усмихна, когато отново огледа туниката.

Снежна сърна го хвана за ръката и го заведе до огъня. Тя седна и го дръпна, за да седне до нея.

— И така, днес ти видя колко важни са ритуалите на шайените — каза Пламтящ орел и подаде на Чарлз една дървена табла, на която да се храни. — В очите ти виждам, че си доволен не само от туниката, но и от начина, по който ти я дадоха. Това е добре. Важно е да вземеш участие в ритуалите на народа на твоята съпруга. Надявам се, че някой ден ще дойда в жилището ти и ще видя вашите обичаи.

— Много ще се зарадвам, ако ми погостуваш — каза Чарлз, но гледаше как Снежна сърна му сипва месо и зеленчуци. Сложи му също варени яйца, които, съдейки по размера им, бяха от костенурка.

— Когато жена ми роди и тя и бебето заякнат достатъчно, за да пътуват, да, тогава ще дойдем в Илинойс и ще направим семеен Съвет с вас — каза Пламтящ орел.

Той взе едно парче еленско месо и си отхапа голяма хапка. Докато дъвчеше, наблюдаваше как Снежна сърна налива чаша кафе на Чарлз и му я подава.

Когато усети погледа на Пламтящ орел върху себе си, Чарлз бързо го погледна.

— Ще ти начертая карта, за да намериш по-лесно Блумфийлд, след като пресечеш река Охайо — каза той и кимна. — Така няма да се затрудниш много.

Пламтящ орел му кимна в отговор и погледна към Снежна сърна.

— А, дъще, виждам, че днес си сложила огърлицата на предците ни — каза той и си отряза едно малко парче ябълка.

— Да, много съм щастлива, че сега е моя — отговори Снежна сърна, посегна и докосна тюркоазите.

— Ти ще родиш дъщеря — каза Пламтящ орел. Гласът му беше съвсем сериозен. — Когато тя порасне, ще й дадеш тази огърлица заедно с благословията си. Ще й обясниш как влияе тя на жените, както майка ти обясни на теб. Твоята дъщеря ще е толкова щастлива да я носи, колкото и ти сега.

— Да, ще имам дъщеря някой ден — въздъхна Снежна сърна. Сега вече беше сигурна, че ще има деца. Щеше да има дъщеря и синове! — С радост ще й дам огърлицата, за да дари мен и Чарлз с внуци.

— Добре ще е да имате и правнуци — усмихна се Пламтящ орел, но усмивката му бързо помръкна. — Снощи споменахте, че днес трябва да тръгнете за Илинойс. Дъще, ще ми се да останете още само един ден. Има една изненада, която искам да споделите с нас.

— Изненада? — учуди се Снежна сърна.

Видя закачливо пламъче в очите на баща си и разбра, че каквото и да имаше предвид, то щеше да е нещо чудесно.

Такъв си беше баща й!

— Да, изненада, но нищо повече няма да ви кажа. Иначе няма да е изненада, нали така? — ухили се той.

Чарлз си седеше безмълвно и ги наблюдаваше. Радваше го тази любов между баща и дъщеря. Имаше толкова силна връзка между тях, че Чарлз се чудеше как издържат да са разделени.

— Може ли и аз да ви изненадам? — внезапно изтърси Горящ сняг. Досега не се беше обаждала изобщо — само слушаше и се хранеше.

— Да, може — отговори Пламтящ орел, протегна ръка към по-малката си дъщеря и погали гъстата й черна коса. — Утре ще бъде един чудесен ден за цялото ни семейство.