Каси Едуардс
Страсти и копнежи (20)

Глава двадесета

Три дни по-късно, в една хубава утрин, Чарлз и Снежна сърна дръпнаха юздите на конете си пред къщата на родителите на Чарлз. Слънцето светеше ярко. Небето беше синьо. Лекият бриз развяваше разпуснатата коса на Снежна сърна. Тя се загледа в голямата къща, построена от другата страна на пътя под сянката на огромни дъбове.

— Къща… и то… твърде голяма — заекна тя. — Погледни само красивите храсти и цветя пред нея!

Зяпна учудено, когато видя пилетата, които кълвяха в двора под сянката на многобройните плодни дръвчета.

— Чарлз, какви са тези малки бели същества? — попита тя. Никога преди не беше виждала пилета.

Чарлз не беше се обаждал досега, за да наблюдава реакцията на Снежна сърна пред новия живот, който й предлагаше. Бяха спрели пред къщата на родителите му, за да им съобщи, че се е върнал благополучно от Кентъки, и трагичната новина за смъртта на чичо си.

Беше толкова загрижен как да каже на майка си, че дори не беше помислил как ще реагира Снежна сърна при вида на къщата на родителите му.

Сега, когато видя, не остана изненадан, защото тя беше израсла в малко индианско типи. Сигурно тази къща й изглеждаше като замък.

Снежна сърна се обърна към Чарлз.

— Къщата е толкова огромна, че родителите ти могат да се загубят в нея — каза тя, а очите й се бяха разширили от удивление. Въздъхна. — Много е красиво, Чарлз.

Той се протегна и хвана ръката й.

— Майка ми много се гордее с нея — каза той меко. Ухили се, когато погледна към къщата и после отново към Снежна сърна. — Но не се заблуждавай за размерите й. Нали ти казах, че родителите ми живеят само в едната половина на къщата. Другата половина е за пощенската служба.

— Дори и само половината е твърде голяма — каза Снежна сърна и отново се загледа в къщата. После погледна Чарлз. — И твоята къща ли е толкова голяма? — попита тя с широко отворени очи.

Очите на Чарлз трепнаха. Дали пък тя няма да се разочарова от неговото жилище? Досега не беше се замислял особено за големината на къщата.

— Не, не толкова — отговори й той и погледна през рамо към малкия дом, малко по-надолу по пътя. — Снежна сърна, това е моят дом. — Бавно се обърна към нея. — Това е нашата къща.

Наблюдаваше я как поглежда нататък и после отново към къщата на родителите му. Задържа дъха си, докато чакаше мнението й.

— Толкова се радвам. — Тя въздъхна. — Предпочитам твоя дом пред техния, защото не искам да живея в жилище, в което ще трябва да спирам и да мисля накъде да тръгна, за да не се загубя.

Чарлз се усмихна успокоен. Смяташе, че това, което тя казва, е толкова мило.

— Хайде да влизаме. — Той целуна ръката й, преди да я пусне.

Снежна сърна го последва с коня си по каменната пътека към къщата.

Тя слезе от коня, когато и той направи същото и завърза юздите за коневръза.

Тя отново се загледа в къщата, в широката веранда, където беше завързана люлка, леко поклащаща се от вятъра. Видя един бял тръстиков люлеещ се стол и други два, под прозореца, на който висяха най-прекрасните бели дантелени пердета.

Погледът й се премести нататък и тя видя още един прозорец. Той нямаше пердета, а железни решетки като тези, които белите слагаха на прозорците на затворите си.

Тя се приближи до Чарлз и хвана ръката му. Преплете пръсти с неговите, като не откъсваше поглед от прозореца с решетките.

Най-накрая любопитството й надделя. Точно когато стъпваха на първото стъпало, тя дръпна ръката на Чарлз, който бързо я погледна.

— Да не би родителите ти да имат и затвор в къщата си? — прошепна тя, повдигната на пръсти, за да може само той да чуе въпроса й.

Погледна отново през рамо към решетките и вдигна въпросителен поглед към Чарлз.

Той видя накъде гледа тя и защо задава този въпрос. Засмя се.

— Не, Снежна сърна, родителите ми нямат затвор в къщата си — каза той. — Питаш за решетките на онзи прозорец, нали? Това е прозорецът на пощенската служба. Решетките са заради крадците. Има хора, които могат да си помислят, че доставяме и други пратки, освен писма.

Снежна сърна отвори уста от учудване.

— Искаш да кажеш, че в Илинойс има бандити, които ограбват хората? — Изглеждаше притеснена.

Чарлз отново се разсмя.

— Сладка моя Снежна сърна — каза той и нежно я погали по бузата. — Навсякъде има бандити.

— Пощенската служба на родителите ти била ли е ограбвана вече? — попита тя, но не получи отговор, защото вниманието на Чарлз бе привлечено от вратата, която внезапно се отвори и баща му излезе на верандата.

— Синко! — извика Джейкъб и протегна ръце към Чарлз. — Синко! Ти се върна!

Чарлз изтича покрай Снежна сърна към баща си и го прегърна.

— Да, върнах се. — Моментът, от който толкова се страхуваше, бе настъпил.

— Толкова се радвам, че си жив и здрав. — Джейкъб го потупваше по рамото.

После се освободи от ръцете на Чарлз и погледна първо към Снежна сърна, а после зад нея. Повдигна вежди, когато не видя нито каруцата, нито вуйчо Хайръм.

Джейкъб се отдръпна от Чарлз, като безмълвно го питаше с очи.

Чарлз не се притесни толкова от въпросителния поглед на баща си, колкото от това, че майка му не беше излязла да го посрещне.

— Къде е майка? — попита той обезпокоен. — Защо не излезе с теб?

Джейкъб нервно прокара пръсти през оредяващата си коса.

— Майка ти… майка ти е болна, Чарлз — каза той тихо.

Чарлз пребледня.

— Тя е болна? Какво й е?

— Някаква непозната треска, Си Си — отговори Джейкъб и се обърна към отворената врата и после отново към Чарлз. — Доктор Роуз не може да разбере от какво всъщност е болна. Треската се появи внезапно и не минава.

Чарлз тръгна, за да отиде до леглото на майка си, но Джейкъб го сграбчи за ръката.

— Си Си, преди да отидеш при майка си, мисля, че трябва да ми обясниш някои неща, нали? — каза той, търсейки отговор в тъмните очи на Чарлз.

Чарлз погледна към Снежна сърна, която изглеждаше силно изплашена. Беше пренебрегната доста дълго време.

Погледна към баща си, като се чудеше при кого да отиде първо.

Той много обичаше Снежна сърна, а и се чувстваше виновен, че я накара да се почувства изоставена в този нов за нея свят. Затова отиде при нея, взе ръката й и я поведе нагоре по стълбите.

Когато застанаха пред баща му, Чарлз кимна към Снежна сърна.

— Татко, искам да ти представя бъдещата си съпруга — каза той.

Обгърна кръста й с ръка, за да я успокои. Баща му беше разтревожен. Това пролича от затрудненото му дишане. После потрепери, сякаш изведнъж задуха студен вятър.

Джейкъб направи една крачка назад, без да сваля очи от Снежна сърна.

После, все едно, че не я е видял и чул думите на Чарлз, той се намръщи.

— Къде е вуйчо ти Хайръм? — попита той. Погледна към конете и отново към Чарлз. — Къде е каруцата ми? Къде е другият ми кон? Единият от тези коне не е мой.

— Мой е. — Най-после Снежна сърна се осмели да се обади.

Тя се опитваше да не се засяга от начина, по който бащата на Чарлз я пренебрегваше. Поведението му беше такова, като че ли тя въобще не съществува. Може би защото присъствието й означаваше, че тя скоро ще стане част от семейството им. Тя и преди се беше сблъсквала с подобни предразсъдъци, затова и сега ги разпозна безпогрешно.

Тя знаеше, че ако иска връзката й с Чарлз да оцелее, трябваше да се преструва, че не забелязва, че баща му не я харесва.

— Чарлз, на теб зададох въпрос за коня и каруцата, а също и за вуйчо ти — каза Джейкъб, като отново очевидно пренебрегна Снежна сърна.

Чарлз беше изумен от отношението на баща си. Държеше се така, сякаш нея въобще я няма. Баща му винаги е бил добросърдечен. Никога не бе страдал от предразсъдъци.

Но Чарлз си спомни как бащата на Снежна сърна се отнесе към него. След като Пламтящ орел разбра за намеренията му към дъщеря си, той също показа дълбока неприязън към него, само заради цвета на кожата му.

Това беше сблъсък между два свята и Чарлз знаеше, че той и Снежна сърна са достатъчно силни, за да се справят. Тяхната любов беше достатъчно силна, за да преодолее всички предразсъдъци и да оцелее.

— Татко, когато пристигнах в ранчото на Елиза, разбрах, че вуйчо Хайръм е много по-зле, отколкото си мислехме — каза той дрезгаво. — Притеснявах се дали ще може да издържи дългия път от ранчото на Елиза до тук, но… но…

Той спря и преглътна, защото си спомни за влошеното здраве на Елиза.

— Но какво? — попита Джейкъб и повдигна вежди. — Изплюй камъчето, сине. Не ме карай да чакам.

— Елиза е болна от туберкулоза — бързо каза Чарлз. — Тя умира. Не беше достатъчно добре, за да продължи да се грижи за баща си. — Той отново преглътна. — Елиза искаше той да види сестра си още веднъж, преди да умре.

— Елиза умира? — Джейкъб пребледня и наведе глава. — Боже всемогъщи!

— Татко, не бях изминал много път, когато… когато вуйчо умря — каза Чарлз. Баща му рязко вдигна глава, като чу тези думи. — Не можех да направя нищо друго, освен да го погреба.

Джейкъб изгледа продължително Чарлз, после се обърна и отвори вратата към салона.

— Хайде, Си Си. Не знам как ще се отрази на майка ти тази новина.

— Може би трябва да изчакам малко, преди да й кажа? — промълви Чарлз и се отдръпна, за да даде път на Снежна сърна.

После побърза отново да застане до нея и да я прегърне през кръста, за да й даде сигурността, която знаеше, че й е нужна в тази нова обстановка.

Ако майка му не беше болна, Чарлз щеше бързо да се отправи към своята къща, за да даде време на баща си да осъзнае колко лошо се е държал със Снежна сърна.

Но положението беше такова, че не можеше да отлага срещата с майка си. Сърцето го болеше за нея. Не познаваше друг толкова добър и мил човек като Патриша Клайн.

Чарлз погледна към Снежна сърна. Нейният характер беше същият като този на майка му. Помоли се наум майка му да оздравее и да обикне Снежна сърна така, както той я обичаше.

Чарлз и Снежна сърна последваха Джейкъб по един дълъг коридор със затворени врати от двете страни. Когато Джейкъб спря пред една от затворените врати, се обърна и погледна Снежна сърна. После стисна устни и изгледа и Чарлз.

— Най-добре ще е тя да остане тук, сине. Мисля, че майка ти няма да понесе два шока наведнъж.

— Тя идва с мен — каза равно Чарлз, държейки ръката на Снежна сърна. — Отсега нататък Снежна сърна винаги ще бъде с мен, татко.

Джейкъб гневно скръсти ръце на гърдите си, докато гледаше как Чарлз влиза в стаята заедно със Снежна сърна. После ги последва и застана в сянката. Видя как очите на жена му бавно се отварят.

— Синко — каза Патриша с треперлив шепот. Тя извади ръката си изпод одеялата и докосна лицето на Чарлз, когато той се наведе над нея. — Ти се върна! Вече бях започнала да се притеснявам. — Тя погледна към вратата, после върна въпросителния си поглед към него. — Синко, къде е Хайръм? — попита тя.

Чарлз се поколеба, но й разказа какво се беше случило.

Наведе се още по-ниско и я прегърна, когато тя се разрида. Беше толкова разстроена, че дори не забеляза Снежна сърна.

А тя стоеше отстрани и наблюдаваше тъжната среща. Забеляза колко е почервеняло лицето на Патриша от треската. Знаеше, че отвън, от другата страна на пътя, под дърветата, могат да се намерят билки, които ще й помогнат да се пребори с треската. Тя щеше да отиде там, да ги откъсне и да научи Чарлз как да ги използва, за да свали температурата на майка си. Този лек беше научила от баща си.

Погледна към бащата на Чарлз, когато мина покрай него. Стегна се, защото почувства погледа му на гърба си, докато вървеше по коридора към входната врата. Не можеше да не се притеснява от отношението на този човек. Чарлз й беше говорил само хубави неща за него. Беше й казал, че баща му е дълбоко религиозен човек!

Тогава, тъжно се учуди тя, ако е толкова набожен, защо така се отнася с нея? Тя не искаше да причинява зло на семейството му. Тя не представляваше никаква заплаха за него!

После си припомни какво беше отношението на нейния баща към Чарлз. Пламтящ орел се беше отнесъл с него почти по същия начин, по който бащата на Чарлз се отнасяше с нея!

Надяваше се, че с времето чувствата му ще се променят, защото иначе тя можеше да поиска да се върне отново при народа си, където беше обичана и уважавана.

Като тичаше надолу по стълбите и през широкия двор, Снежна сърна се усмихна, защото си помисли колко благодарен ще е бащата на Чарлз, когато тя донесе лекарството, което ще свали температурата на жена му.

Снежна сърна беше доволна, че ще спечели доверието на Джейкъб, когато той види колко е мила с майката на Чарлз. Тя изтича в малката горичка и започна да бере билките.

Когато джобовете й се издуха, а ръцете й се озелениха от стъблата на билките, Снежна сърна се забърза обратно към къщата. Вмъкна се в спалнята, където Чарлз все още успокояваше майка си с нежни думи. Очевидно не беше забелязал отсъствието на Снежна сърна.

— Чарлз? — обади се тя. Гласът й беше тих, но разтревожен. Тя застана до него. — Донесох билки за майка ти. Покажи ми къде мога да намеря вода. Ще стопля малко и ще сваря билките, за да приготвя лекарството за майка ти.

Джейкъб пребледня. Пристъпи напред, застана до Снежна сърна и посочи към вратата.

— Вън! — извика той. — Изчезвай заедно с твоите измишльотини! Няма да използваш това върху жена ми!

Сега вече вниманието на Патриша беше привлечено от прекрасната индианска девойка. Видя как Чарлз отиде до Снежна сърна и я изведе от стаята, нежно сложил ръка на кръста й.

— Коя беше тази жена? — Гласът на Патриша беше толкова слаб, че едва се чуваше. — Джейкъб, но тя е индианка! Какво… какво прави тя тук? Защо… нашият Чарлз се държи толкова покровителствено с нея?

Джейкъб взе един стол и го сложи до леглото й. Взе ръката на жена си и я задържа.

— Скъпа Патриша, тази жена е дошла вкъщи с Чарлз, за да… стане негова съпруга. — Беше изумен, като видя, че реакцията на Патриша съвсем не беше като неговата.

— Негова съпруга? — Патриша погледна към вратата, която Чарлз беше затворил след себе си. — Ами защо не, тя е толкова красива, Джейкъб.

Джейкъб пребледня и наведе глава.