Каси Едуардс
Страсти и копнежи (12)

Глава дванадесета

Стоплени от любовта си, Чарлз и Снежна сърна се сгушиха под одеялото върху меката слама.

— Дъждът е спрял — каза Снежна сърна, като нежно галеше мускулестия му гръб.

— Наистина? — Чарлз я погледна и се усмихна. — Не съм забелязал.

— Защото мислеше за Снежна сърна? — промърмори тя и прокара пръсти през гъстите черни косми на гърдите му.

Беше силно заинтригувана, когато за пръв път видя голите му гърди и къдравите косми по тях. Шайенските воини не оставяха по гърдите им да растат косми.

Но не попита Чарлз нищо за това. Просто го прие като още една разлика между белите и червенокожите. Все пак бе доволна, че няма брада, а лицето му е гладко като на шайените. Чудеше се обаче дали скубе космите си, или знае някакъв друг начин за премахването им от лицето. Надяваше се, че някой ден ще разбере не само това, но и всичко останало, свързано с него.

Чарлз взе ръката й и я целуна по дланта.

— Да, мислех за теб — каза той дрезгаво. — Съмнявам се дали някога ще мога да мисля за нещо друго.

Искаше му се да я помоли да се омъжи за него, но разбираше, че всичко се развива ненормално бързо… особено мислите му за брак с нея.

Но нищо във връзката им не беше нормално. Тя беше червенокожа, той — бял.

А ако не беше затвърдил тази връзка, преди тя да се върне при племето си, може би никога нямаше да я има. Народът й, особено баща й, би могъл да я накара да се откаже от любовта си.

Въпреки че беше наясно колко голяма е вероятността това да се случи, чувстваше, че още не е дошло подходящото време.

Беше чел доста книги за индианци и знаеше, че за булката винаги се плаща откуп. Той щеше да постъпи по техния обичай. Първо ще се срещне с баща й, за да му каже за чувствата, които изпитва към нея. По-късно ще се върне с откупа, който трябва да е повече от достатъчен, за да я даде баща й на друг мъж, който да се грижи за нея.

Снежна сърна мислеше колко много обича този бял мъж, колко бързо любовта влезе в живота й. Беше чувала други жени да споделят впечатленията си от любовта от пръв поглед. Тя им се бе присмяла, защото ги мислеше за глупави, щом могат да се влюбят толкова бързо.

А ето сега и тя се беше оказала една от тези „глупави“ жени. Толкова силно обичаше, че чак я болеше от това!

Как трябваше да подходи, за да съобщи на баща си, че иска да стане съпруга на този мъж? Ако се омъжи за Чарлз, ще се окаже между два свята — на белите и на червенокожите. Трябваше да намери някакъв среден път, така че да не наруши традицията.

Баща й щеше да й каже, че не познава Чарлз достатъчно, за да знае как ще се отнася той с нея, когато я откъсне от нейния свят.

Как би могла да каже на баща си, че е готова да рискува всичко, но да бъде с този мъж?

Ами Горящ сняг? Тя се отчая.

Малката й сестра толкова разчиташе на нея!

Не й се щеше да мисли за тези неща сега, когато племето й сигурно е обезумяло от мъка по нея. Тя обви одеялото около раменете си и бързо стана.

— Трябва да тръгваме — каза тя и видя колко изненадан остана Чарлз от внезапната промяна в настроението й.

Тя се обърна настрани, за да избегне въпросителния му поглед. Отиде до роклята си и я докосна.

— Още е твърде мокра. — Обърна се и погледна Чарлз. — Но трябва бързо да се прибера вкъщи. Май нямам друг избор, освен да я нося мокра, както направих след падането в реката.

Чарлз още не можеше да повярва на внезапната смяна в настроението й. Погледна я.

Като видя, че е твърдо решила да тръгва, и като разбираше, че сигурно се притеснява за родителите си, той се изправи.

Протегна се и попипа бричовете си. Бяха мокри.

— Мисля, че и двамата трябва да се преоблечем — каза той и отиде при пътните си чанти. Отвори едната и започна да рови из вещите си. Не след дълго извади два сухи и чисти комплекта риза и бричове. Обърна се към Снежна сърна и й подаде единия комплект. — Знам колко ужасна е за тебе мисълта да носиш мъжки дрехи, но трябва да облечеш нещо сухо или ще те заведа при родителите ти болна.

Снежна сърна се колебаеше дали да приеме предложените й дрехи. Въпреки че имаше няколко чифта гамаши, тя ги носеше с рокля или пола. Не беше сигурна дали иска изцяло да се облече като мъж!

Най-после погледна към дрехите, сви рамене и ги взе.

— Благодаря. — Тя се разкикоти, когато обуваше бричовете. — Когато баща ми види двама мъже с бричове да приближават към селото, може и да не разбере, че единият е дъщеря му. Какво ли ще е изражението му, когато разбере, че Снежна сърна се е облякла като мъж.

Чарлз се наслаждаваше на тези последни спокойни минути със Снежна сърна, преди да излязат навън, и още не се обличаше. Но си сложи очилата. Наблюдаваше Снежна сърна и се усмихна на себе си, когато тя се пъхна в бричовете.

Като държеше панталоните на кръста си, тя погледна към него.

— Много са големи. Ще се смъкват.

— Ще ги оправя — отговори Чарлз.

Огледа се наоколо за нещо, което може да приспособи за колан. На няколко стъпки от тях видя малко въженце, завързано за един гвоздей. Взе го, обви го около талията й и здраво го завърза отпред.

— Толкова съм смешна! — възкликна Снежна сърна. Бричовете бяха твърде странно набрани около кръста й.

После погледна към пода — босите й крака бяха скрити от крачолите. Разкикоти се, когато се опита да направи една крачка и краката й се оплетоха в дочената материя.

— И това ще оправя — каза Чарлз и клекна пред нея. Нави крачолите нагоре, така че се образуваха широки маншети. Изправи се и й се усмихна. — Сега вече мисля, че ще можеш да вървиш.

Наведе очи. Пулсът му се ускори от гледката — тя стоеше толкова невинно пред него с разголени гърди. Любовта и доверието й в Чарлз надделяваха над естествената й срамежливост.

Чарлз преглътна, борейки се с желанието да хване гърдите й. Подаде й ризата.

— Мисля, че ще е по-добре, ако облечеш и ризата. — Той погледна към стените на плевника. Пукнатините пропускаха слънчевите лъчи и те се преплитаха по пода. — Надявам се, че времето повече няма да се разваля и ще те заведа най-после вкъщи.

Тази дума… „вкъщи“… го накара отново да се обърне към Снежна сърна. Погледите им се срещнаха и той видя нерешителността, която се четеше в очите й. Разбираше, че тя не знае какво да направи, когато се прибере вкъщи и родителите й се уверят, че е добре. Той не бе споменавал думата „брак“, но тя със сигурност го искаше толкова, колкото и той! Бе разкрила чувствата си към него, когато правеха любов.

Дори сега и за двамата беше ясно, че са родени да бъдат заедно завинаги.

— Чарлз, гледаш ме много странно — каза Снежна сърна, докато бавно навличаше ризата. Сърцето й заби бързо, когато почувства желанието му, страстта му. Очите му издаваха това, което не казваше на глас.

— Толкова много неща искам да ти кажа. — Чарлз протегна ръка към нея, но я отпусна. Извърна се настрани и побърза да се облече.

— Чарлз, кажи това, което чувстваш — каза Снежна сърна, отиде при него и бавно започна да разкопчава ризата му. Погледите им отново се срещнаха. — Никога не крий чувствата си от мен. Знаеш колко много те обичам. Искам да знам всичко, за което си мислиш. Искам да споделяш всичко с мен. Не е ли това любовта? Да се споделя всичко.

— Искаш да кажеш, че ти… — започна Чарлз, но гласът на фермерката ги изтръгна от усамотението им.

— Мисля, че е време вие двамата да тръгвате — каза жената. Гласът й въобще не звучеше приятелски. — Мъжът ми не се е върнал още. За вас ще е по-безопасно, ако не ви намери тук, когато съм съвсем сама, като изключим котката.

Чарлз стисна зъби, като си спомни за предразсъдъците на тази жена относно индианците. Взе ръцете на Снежна сърна и ги стисна успокоително. После й намигна.

— Мисля, че вече не сме добре дошли тук. — Той кимна към одеялата и към роклята й. — Най-добре ще е да съберем бързо нещата си и да тръгваме, преди тази жена да си спомни, че освен нея и котката в къщата има и пушка.

Снежна сърна кимна. Измъкна ръцете си от неговите и нахлузи мокасините си. Сгъна роклята си и я напъха в една от пътните чанти. После сгъна одеялата и прибра и тях.

Последва Чарлз надолу по стълбата.

Когато слезе, тя се обърна и погледна жената.

— Благодаря ви, че ни позволихте да използваме плевника — каза тя и потрепери, когато жената я погледна с отвращение.

— Просто си вървете — каза тя и вирна надменно брадичка. — Не искам да имам нищо общо с такива като вас двамата.

Чарлз развърза конете, привърза пътните чанти към тях и помогна на Снежна сърна да се качи на кобилата. Бързо яхна своя кон, загледа се в жената и отстъпи настрани.

После тръгнаха — той напред, а Снежна сърна — след него.

Той погледна през рамо към жената, която излизаше от плевника. Тя го гледаше сурово. Чарлз се усмихна дяволито, когато една мисъл му мина през ума.

Той обърна рязко коня и дръпна юздите току пред жената.

— А, да, забравих да ви кажа, че една група шайени идва след нас. — Лъжата, която изричаше, му достави огромно удоволствие. — Те ще ви помолят за същото гостоприемство, с което удостоихте мен и жена ми.

Когато видя страха, който се появи в очите на жената, той извърна глава, защото го напуши смях. След това обърна коня си и последва Снежна сърна.

— Трябва да се срамуваш от това, което направи — изкикоти се тя. — Тя ще се страхува през целия ден, очаквайки шайенските воини да дойдат и да поискат да се приютят в плевника й.

— Заслужава си го — презрително отвърна Чарлз. — Предубедена кокошка.

— Но все пак тя ни даде подслон, Чарлз — каза Снежна сърна меко.

— Само защото се страхуваше.

— На мен ми хареса това, което направихме там. — Снежна сърна усети гъстата червенина, която я обля от врата до бузите. Тя срамежливо наведе очи. — Ако майка ми разбере какво съм направила, много ще се срамува от мен.

— Знам. — Чарлз нежно погали бузата й. — И престани да се притесняваш за това, което направихме. Никой няма да разбере. Това е нашата тайна.

Отново се изкуши да я помоли да се омъжи за него. Искаше да й докаже, че не е лекомислен и не се бои да се обвърже с нея. Трябваше да я убеди, че тя е първата жена, с която някога бе поискал да се обвърже.

Но сега не беше време за подобен разговор. Трябваше да бъдат сами, за да може, докато й разкрива чувствата си, нежно да я целува по устните и цялото лице.

Сърцето му заби силно при спомена колко меко бе тялото й, притиснато до неговото… Колко приятно бе да чувства как гърдите й изпълват ръцете му.

И, о, да, вкусът й бе по-сладък от този на най-вкусния сладкиш!

— Защо внезапно се умълча? — попита Снежна сърна.

Той се замисли какво да каже за извинение. Щеше да й каже, че не може да живее без нея, но трябваше да е тъмно. Щеше да й предложи да се омъжи за него под меката светлина на звездите!

— Чудя се къде ли е проклетата река! — Той дръпна юздите и насочи коня си в друга посока.

Снежна сърна тръгна до него.

— Следвай ме! — каза тя. Дишаше дълбоко, за да усети полъха от реката, който й беше толкова познат. Тя беше свикнала с него, защото селото й бе разположено покрай реката. Тя познаваше миризмата й, познаваше коритото й.

А то щеше да я отведе вкъщи. Надяваше се само, че няма да им отнеме много време, за да стигнат до селото. Сърцето я заболя при мисълта, че родителите й все още я смятат за мъртва!

Не след дълго се показа стръмният бряг на реката. Горда от това, че я откри, тя се усмихна на Чарлз.

— Охайо! — каза тя и я посочи.

— Как разбра? — Чарлз беше учуден.

— Подуших я — засмя се Снежна сърна.

— Подуши я? — Чарлз вдигна вежди. Усмихна се и продължи с нея. Трябваше да свиква, че е толкова различна от него.

Да, имаше много неща, които трябва да научи за тази жена. За шайенската принцеса! Както и тя — за живота на белите. Когато се ожени за нея и я заведе вкъщи, тя ще се изправи пред много непознати неща. Надяваше се, че няма да й е трудно да се приспособи!

Те продължиха с бърз ход. Единствената мисъл на Снежна сърна бе да стигне колкото е възможно по-бързо. От време на време тя оставяше Чарлз и избързваше напред. На него му беше трудно да я догонва. Още повече че тя дори не съзнаваше, че той остава зад нея. Очите й бяха устремени напред, търсейки познати извивки на реката, познат пейзаж. Знаеше, че вече е близо. Не бе останала с траперите чак толкова дълго, преди да падне в реката.

Яздеха покрай остри скали и гъсти храсти форзиция и люляк, когато изведнъж от гъсталака изникнаха шест въоръжени до зъби индианци. Пушките им бяха насочени към Чарлз.

Той погледна въпросително към Снежна сърна. Тя слезе от седлото и отиде при индианеца, който изглеждаше водач на групата. Беше дребен мъж, по-възрастен от останалите. Кожата на лицето му беше силно изпъната върху високите скули. Тъмната му коса беше издърпана назад и завързана с наниз от мъниста. Хлътналите му гърди бяха голи. Носеше само закърпени бричове.

Чарлз не можеше да повярва, че този човек е бащата на Снежна сърна. Когато мислеше за него, той си представяше красив, мускулест воин, който нямаше нищо общо с този мъж, който го измерваше със студения си поглед.

Снежна сърна се втурна към Дъждовно перо.

— Дъждовно перо, какво правиш? — извика тя и се опита да изтръгне пушката от ръцете му. — Дъждовно перо…

Един от воините на шоните сграбчи Снежна сърна изотзад и я притисна до себе си. С едната ръка я държеше здраво през кръста, а с другата затисна устата й.

Тя се заизвива, за да се освободи. Риташе и блъскаше воина.

Изгледа диво Дъждовно перо над затисналата устата й ръка, когато един от хората му избута Чарлз от седлото.

Очите й се разшириха и тя се вцепени, когато Дъждовно перо вдигна пушката си и силно удари Чарлз в тила. Писъкът заседна в гърлото й, когато видя как Чарлз се свлече на земята в безсъзнание.

Дъждовно перо се обърна към воините си.

— Бързо в канутата! — извика той. После обърна усмихнати очи към Снежна сърна. — Когато те заведа при баща ти, той ще ме възнагради, като ми позволи да те взема за съпруга.

Снежна сърна успя да ухапе ръката, която затискаше устата й. Засмя се, когато воинът изстена и я отдръпна, като в същото време охлаби хватката около кръста й.

Тя пристъпи към Дъждовно перо и му заговори. Очите й бяха на височината на неговите.

— Ти си един глупав шон! — извика тя и му зашлеви шамар. — Този мъж ме спаси! Той ме водеше вкъщи! — Тя коленичи до Чарлз и сложи главата му в скута си. — Чарлз, Чарлз… — заповтаря тя, загледана в него. Ръката й нежно галеше челото му.

Изкрещя, когато Дъждовно перо я сграбчи за косата и я дръпна.

— Аз ще те заведа при баща ти. — Гласът му беше изпълнен със злоба. — Аз, а не този мъж!

— Дъждовно перо, моля те! — извика Снежна сърна, когато той я повлече. После кимна на един от по-силните си воини да я вземе.

Снежна сърна се бореше, докато я отнасяха далеч от Чарлз. Тя удряше гърдите на воина с юмруци и го хапеше по раменете.

Но нищо не можа да го убеди да пристъпи заповедта на вожда.

Снежна сърна изпъна шия и погледна над рамото на воина, който я отнасяше все по-далеч и по-далеч от Чарлз.

— Чарлз! — викаше тя, а по бузите й се стичаха сълзи. — О, Чарлз, моля те, не умирай!

Когато стигнаха до брега при канутата, в храстите нещо изшумоля.

Снежна сърна чу някой да зарежда пистолет.

Изпищя, когато изведнъж изгърмя изстрел.

Тя се вцепени, очите й се разшириха, като видя как шоните падат на земята един по един.

Изкрещя, падайки на земята, когато воинът, който я държеше, също бе застрелян.

Погледна към Дъждовно перо. Той лежеше по корем. Беше в безсъзнание. Кръв течеше от раната в рамото му и от тази на тила му. Според нея раната в главата не беше смъртоносна. Куршумът само го бе одраскал. Знаеше, че и тази в рамото не е смъртоносна. Щеше да оживее.

Тя се опита да се изправи, за да потърси защита срещу куршумите на тези полудели убийци. Но не беше достатъчно бърза.

— Вие! — промълви тя, когато двамата трапери, които я бяха отвлекли, излязоха с димящи пистолети от храстите. Очите им проблясваха. Те й се хилеха нагло.

— Мислеше, че можеш да ни избягаш, а? — каза Люк ухилен и мушна пистолета между гърдите й. — Е, добре, мис, и ние така мислехме, докато не видяхме тези индианци да те водят към реката и решихме да те откраднем.

Зик също дойде и застана до Снежна сърна.

— Господи, но ти изглеждаш толкова различно в мъжки дрехи — засмя се той. — Но, както виждам, не си по-малко женствена. — Погледна към Люк. — Приготви едно от техните канута — каза той и кимна към реката. — Животът ни не би струвал и петак, ако ни хванат тук.

— Вие, безсърдечни нищожества! — изсъска Снежна сърна, когато Зик я дръпна за косата и я изправи. — Когато баща ми ви настигне, за вас не ще има милост. Ще ви осъдят на смърт. — Усмихна се. — И аз ще бъда тази, която ще нахлузи въжето на вратовете ви.

— Млъкни! — Зик я зашлеви.

Люк я дръпна.

— Спри, идиот такъв! Няма нужда да я озлобяваш още повече.

— А ти откога си просиш куршума? — попита Зик.

— Откакто ме забърка в тази каша, като предложи да пътуваме по реката с кануто. — Люк се изплю. — Когато най-после се прибера вкъщи, не искам повече да имам нищо общо с такива като теб.

Снежна сърна почти не чуваше спора им. Погледна към падналите шони. Не можеше да види къде е Чарлз.

Наведе очи и сълзи закапаха по бузите й.

Тя скри лицето си в ръце и ридаейки повтаряше името на Чарлз. Кануто се понесе по течението.

Постепенно риданията й утихнаха и тя се заслуша в разговора на траперите. Разбра, че след като бе паднала в реката, клонът бе продължил да ги влачи по течението, докато накрая потопил кануто в Охайо.

Останали без оръжие, те тръгнали нагоре по реката. Рано тази сутрин попаднали на трима трапери. Те били заети да подготвят ценните си кожи за транспортирането до най-близкия пазар и не забелязали как Зик и Люк се промъкнали и откраднали два от пистолетите им. Застреляли двама от тях, но третият успял да избяга с кануто, като им оставил много скъпи кожи. Но нямало как да ги вземат, защото нямали кану.

Съдбата ги беше завела до мястото, където Снежна сърна се бе опълчила срещу Дъждовно перо и воините му. Беше им доставило удоволствие да застрелят шоните и се радваха на късмета си отново да открият Снежна сърна.

Планът им беше да закарат кануто до мястото, където бяха останали кожите. Студена усмивка се появи на лицето на Снежна сърна. Може би докато те товарят кожите, тя ще намери начин да избяга.