Каси Едуардс
Страсти и копнежи (11)

Глава единадесета

Силно изтрещяване на гръмотевица събуди Снежна сърна. Тя се повдигна на лакът и се огледа. Очите й се разшириха, като си спомни къде и с кого е прекарала нощта. Бе спала толкова дълбоко и непробудно.

Погледна мястото до себе си, но видя, че Чарлз го няма.

Обзе я паника.

Ами ако беше решил да продължи пътя си към Илинойс? Щеше ли да я остави сама да търси племето си?

Страхът, че двамата мръсни трапери може да са някъде наблизо, накара кожата й да настръхне.

Огнена светкавица и последвалата я гръмотевица я накараха да вдигне поглед нагоре. Далеч на хоризонта небето бе просветляло от настъпващото утро. Над главата й обаче надвисналата буря бе скупчила черни облаци.

Тя потрепери и се вцепени, когато недалеч от бивака падна мълния. Гърмът беше толкова силен, че земята под нея сякаш се разлюля.

— Снежна сърна, ти си се събудила! — каза Чарлз зад нея.

Тя се стресна и бързо се обърна. Толкова бе доволна, че го вижда. Скочи на крака.

Но инстинктът я накара да спре. Искаше Чарлз да я прегърне. За момент си бе помислила, че я е изоставил. Но той беше тук и носеше две големи чинии с храна.

Погледна зад него. Беше запалил друг огън малко по-далеч, до брега на реката. Сигурно не бе искал да я буди.

Вятърът беше сменил посоката си и довя приятната миризма от кафето, което се вареше на огъня.

— Гладна ли си? — попита Чарлз и й подаде едната от чиниите. Погледна към небето и се намръщи. — Най-добре ще е да се нахраним бързо и да тръгваме. Бурята скоро ще започне и ще ни измокри до кости.

Снежна сърна взе чинията с храната. Тя отиде с Чарлз до брега и седна до огъня, наслаждавайки се на топлината му. Сякаш беше късна септемврийска утрин, а не августовска. Въздухът беше студен. Вятърът свиреше в дърветата над главите им.

Снежна сърна се наслаждаваше на хляба, сиренето и плодовете, но ядеше бързо, защото беше много гладна. Чарлз си наля втора чаша кафе. Тази сутрин беше облякъл чиста риза и други бричове. Косата му бе пригладена над яката. Красивото му лице беше порозовяло след скорошното бръснене. Очилата бяха кацнали на правилния му нос.

Тя погледна ботушите му. Бяха толкова добре лъснати, че почти можеше да се огледа в тях.

Наблюдаваше го как пие кафето си на големи глътки и поглежда към небето след всяка следваща светкавица. Чарлз беше като баща й — умееше да се контролира, но въпреки това тя разбра, че бурята го притеснява. Нямаха никакъв подслон, ако завали. А тя все още нямаше представа колко далеч е селото й!

Снежна сърна трепна, когато първата дъждовна капка падна на бузата й.

Чарлз я погледна и скочи, предлагайки й ръката си.

— Конете са готови за тръгване. Прибрал съм всичко в каруцата, освен одеялата, чиниите и канчето за кафето. Ти вземи одеялата! Ще покрия каруцата колкото е възможно по-добре. След това ще е най-добре да тръгваме.

Дъждът се усили. Снежна сърна скочи, грабна одеялата и ги занесе до каруцата. Чарлз вече беше там. Подаде й голям дъждобран, който беше взел за вуйчо си. Тя го облече, Чарлз също облече своя и го завърза на врата. Помогна на Снежна сърна да се настани, след това заобиколи каруцата тичешком и се качи.

— На път! — извика той през шума от гръмотевиците и изплющя с камшика. Конете тръгнаха в бърз ход.

Снежна сърна забеляза, че се отдалечават от реката, и погледна въпросително Чарлз.

— Къде отиваме? — попита тя, притисна дъждобрана към врата си и приведе глава срещу силния вятър. — Ако не следваме реката, няма да мога да те заведа до селото си.

— Трябва да се отдалечим от реката, за да потърсим подслон. Тази буря ще е страшна. Трябваше да те събудя по-рано, след като видях облаците.

— Защо не ме събуди? — попита Снежна сърна и кръстоса погледа си с неговия.

— Ти спеше толкова дълбоко! Като красавицата от приказката. — Усмихна се. — Сега знам, че трябваше да те целуна, за да те събудя.

Чувствена вълна премина през тялото й, като си представи как я събужда с целувка. Би било чудесен начин за започване на деня.

Все пак трябваше да внимава със завладелите я чувства. Започваше да се пренася в един свят, изграден от собствената й фантазия. Но скоро това щеше да е само спомен, защото въпреки че го обичаше от цялото си сърце, тя знаеше, че техният съвместен живот е една неосъществима мечта. Начинът им на живот бе толкова различен!

Изведнъж заваля много силно. Сякаш боговете изсипваха порои вода върху тях. Снежна сърна спря да мисли за невъзможността да живеят заедно. Дъждът беше толкова силен, че почти я заслепяваше.

Виждаше, че и конете са изплашени от дъжда и от непрестанните светкавици и гръмотевици. Те се движеха напосоки през калта, в която се бе превърнало полето, като непрекъснато се подхлъзваха.

— Дръж се! — внезапно извика Чарлз, като дръпна юздите.

Преди Снежна сърна да успее да попита защо и да се хване за седалката, едно от колелетата попадна в дупка и изтрещя.

Каруцата продължи да се движи.

Счупеното колело остана зад тях.

Полуделите коне отказаха да се подчинят на юздите и виковете на Чарлз.

Снежна сърна се прекатури и цопна в блато от трева и кал.

Бързо се надигна и видя как конете влачат останалата с три колела каруца. Багажът им се разхвърча във всички посоки.

Тя въздъхна с облекчение, когато каруцата внезапно спря.

Бавно се изправи и видя, че Чарлз остана на мястото си с клюмнала глава. После, съвсем бавно, той слезе от каруцата и се загледа в това, което бе останало от нея.

Снежна сърна застана до него. Размениха си погледи.

Чарлз забеляза колко й е студено и бързо я прегърна.

— Проклета буря! — измърмори той. — Проклета каруца! Проклети коне!

— Но, Чарлз, поне бурята спря — опита се тя да го утеши, след като забеляза, че дъждът внезапно е спрял.

— Да, да благодарим на Бога поне за това — отвърна Чарлз.

Той я задържа още малко, после отстъпи и огледа нещата си, разпилени по земята.

Очите му се спряха на черешовия пай, който се беше размазал в калта. Пълнежът му се беше разпилял като кървави сълзи по земята. После се разсмя гърлено.

— Майка ми не беше го правила, за да му се случи точно това. — Погледна към Снежна сърна. — Но няма смисъл да се съжалява за… един размазан пай. — Позасмя се, но пак остана сериозен. — Можеш ли да яздиш? — попита той и махна дъждобрана от гърба си.

Докато бършеше очилата с края на ризата си, той забеляза, че косата на Снежна сърна се е накъдрила от дъжда. Тя изглеждаше още по-красива с дъждовните капки по бузите и дългите си мигли.

— Не всички шайенски жени яздят — каза тя и видя разочарованието му. — Но не забравяй, Чарлз, че аз съм дъщерята на вожда — продължи тя. — Аз съм принцеса. Обучена съм да правя много неща, които другите жени от племето не могат.

— Да, трябваше да се досетя, преди да те попитам. — Чарлз въздъхна с облекчение.

— Докато разпрягаш конете, аз ще събера всичко, което не е пострадало от дъжда и ще го сложа в пътните чанти — каза Снежна сърна, съблече тежкия си дъждобран, преметна го през рамо и започна да събира нещата, които можеха да им послужат.

След като натовари всичко на конете и сгъна одеялата вместо седла, Чарлз отиде при Снежна сърна и я прегърна.

— Съжалявам, че през останалата част от пътуването няма да ти е толкова удобно, колкото преди.

— Аз съм шайенка — каза Снежна сърна — и съм научена как да преодолявам трудностите. Не само тези, на които ни подлага природата, но и тези, които са предизвикани от хората.

— Да, сигурен съм, че животът ти на индианка не е бил лесен. — Чарлз забеляза, че думите му я засегнаха, и му се прииска да знае какво да казва при подобни обстоятелства. Погледна я. — Най-добре ще е да потърсим подслона, за който ти говорих — каза той дрезгаво.

Снежна сърна погледна към облаците. По тялото й премина тръпка.

После бързо тръгна към коня.

Те яздеха, като се оглеждаха във всички посоки за пещера или някаква постройка.

Дъждът започна отново да вали, но тъкмо тогава те съзряха една ферма, разположена на висок хълм, далеч от река Охайо, която често прииждаше и излизаше от коритото си.

— Не трябваше да сваляш дъждобрана! — извика Чарлз. Вятърът ги шибаше, а дъждът се лееше като из ведро. После се изсмя. — По дяволите! Аз не трябваше да свалям моя!

Изкачиха се по стръмния хълм. Когато стигнаха до къщата, Чарлз бързо скочи от коня и изтича по стъпалата към верандата. Почука на вратата.

Тя изскърца и бавно се отвори. Чарлз видя дребна жена с разширени от страх очи.

— Може ли да се подслоним в плевника ви, госпожо? — попита той и посочи Снежна сърна, която се беше прегърбила на коня си и трепереше.

— Бих ви поканила вътре, за да се изсушите и стоплите до огъня, но съм сама. Мъжът ми отиде в града за провизии. — Очите на жената бавно се преместиха към Снежна сърна и се втренчиха в нея. — Предупреди ме да внимавам с непознати. — Погледна Чарлз и примига. — Особено с индианци — натърти тя с тънкия си гласец. Отново върна погледа си върху Снежна сърна. — Тя е индианка, нали? — най-сетне изплю камъчето.

Чарлз въздъхна — мразеше предразсъдъците.

— Да, индианка е. — После прибави иронично: — Благодаря ви, госпожо, за гостоприемството. Аз и жена ми ще приемем вашето предложение да се подслоним в плевника.

Нарочно се забави пред вратата, за да види как ще реагира жената на това, че нарече Снежна сърна своя съпруга. Изсмя се, когато видя в очите й крайното изумление, което бе очаквал. После изтича по верандата и грабна юздите.

— Тя ни предложи да използваме плевника — каза той на Снежна сърна, взе юздите на коня й и го поведе нататък. Другият кон ги последва.

Когато влязоха вътре и завързаха конете си, Чарлз се огледа и намери един зареден фенер. Запали го и го вдигна високо, за да продължи с огледа. Очите му се спряха на една стълба, водеща към тавана.

— Горе трябва да има достатъчно суха слама — каза той. Погледна към Снежна сърна и видя, че тя все още трепери. Дрехите й бяха мокри. — Качвай се. Аз ще вървя след теб.

Той вдигна фенера, за да й свети. След като тя се качи, той я последва и седна до нея.

— Много ми е студено — Зъбите й тракаха.

— Ще се върна за пътните чанти. — Чарлз вече пълзеше обратно към стълбата. — Сигурно одеялата са още сухи.

Скоро се върна с чантите. Извади две одеяла — едно за Снежна сърна и едно за себе си.

Той се обърна настрани, за да може Снежна сърна да съблече мокрите си дрехи.

— Готова съм — каза тя и той я погледна.

Видя как очите му пробягаха от роклята й, която бе закачила на една греда, към нея. Разбра, че той мисли за това, че е съвсем гола под одеялото.

И тя бе странно възбудена от мисълта, че само едно одеяло разделя тялото й от ръцете му.

Отърси се от тези срамни мисли.

— Сега ти трябва да съблечеш мокрите си дрехи — каза тя. — Ще се обърна, за да не те гледам.

Тя цялата се напрегна и едва си пое дъх, когато чу шумоленето на дрехите му. Пулсът й се ускори при мисълта, че той също е гол под одеялото си. Промълви името й, давайки й да разбере, че може да се обърне.

Гъста руменина заля лицето й, когато бавно го погледна. Беше махнал дрехите и очилата си и беше загърнат само с едно одеяло. Тя не се отдръпна, когато той бавно протегна ръка към нея. Потисна едно възклицание, когато пръстите му се сключиха около ръката, която придържаше одеялото й.

Той бавно отмести ръката й и одеялото се плъзна надолу по тялото й, откривайки голотата му. Тя знаеше, че трябва да е изненадана и че трябва да го спре.

Но всичките й задръжки изчезнаха, когато той погали едната й гърда. Въздишка на удоволствие се изтръгна някъде дълбоко от гърлото й.

Този път той беше активният. Тя само… му позволяваше.

Без притеснение, срам, вина и мисли за бъдещето, тя протегна ръка към него и махна одеялото му.

Когато видя мъжествеността му, я завладя любопитство. Протегна се и я докосна.

Чарлз изстена от удоволствие, сложи ръката си върху нейната и започна бавно да я движи нагоре-надолу. Тя затвори очи, когато устата му докосна нейната в сладка, но настоятелна целувка.

Тя махна ръката си от мъжествеността му и легна на меката постеля от ароматна слама. Сключи ръце около врата му, когато той покри тялото й със своето.

— Обичам те — прошепна Чарлз и езикът му натисна сладките й устни.

Когато пулсиращият му член бавно влезе в нея, Снежна сърна усети силна болка.

Но целувките му, ръцете, който галеха гърдите й, я накараха да забрави болката. Тя скоро премина в нещо прекрасно, когато той започна бавно да се движи в нея.

— Кажи ми, че ме обичаш — прошепна Чарлз и докосна с устни ухото й. Вкара езика си вътре и се усмихна, когато тя потрепери от удоволствие.

— Обичам те и така ще бъде винаги — прошепна в отговор Снежна сърна.

— Аз съм първият ти мъж — каза той. Дъхът му пареше ухото й. — Аз… ще бъда… последният.

— Да, ти си първият и няма да има никой друг освен теб. — Тя изстена от удоволствие, когато той се наведе и засмука едното й зърно. Пръстите й рошеха мократа му коса. — Тялото ми се стопли — засмя се тя. — Благодаря ти, Чарлз, за това, че измисли как да го сториш.

Той я погледна и се усмихна.

— Въобще не беше трудно. Пожелах те още в момента, в който те видях.

— Но, Чарлз, аз сама ти се предложих, а ти отказа — нацупи се тя.

— Да, а сега също трябва добре да помисля, преди да продължа — каза Чарлз, отдръпна се и легна до нея.

Тя плъзна ръце по тялото му и погали бедрата му.

— Моля те, остани с мен! — промълви тя. — Целуни ме! Нека правим любов! Ти събуди в мен усещания, за които дори не подозирах, че съществуват.

— Никоя жена преди не е предизвиквала такива чувства в мен, както ти — прошепна Чарлз. После протегна ръце, притегли я към себе си и влезе дълбоко. Когато започна да се движи ритмично и тялото й отговори, той я целуна.

Бурята бушуваше навън, вятърът виеше и светкавици раздираха небето. Но Чарлз и Снежна сърна ги бяха забравили.

Те се носеха на красивите бели криле на удоволствието.