Мими Лат
Опасно съдружие (7)

7

Уведомена от секретарката за пристигането на Брандън, Катрин почука и влезе в кабинета му.

— Докъде стигна кризата в „Ей & Ем“? — попита тя.

— За момента е овладяна — отвърна той, окачи раираното си сако в гардероба и пристъпи към стария английски бюфет, който използваше за бар: — Искаш ли нещо?

— Не — отвърна Катрин, изненадана от намерението му да пие в толкова ранен час. Моментално доловила напрежението му, тя изпитателно го погледна. Наскоро навършил шейсет, Брандън може би вече не можеше да се справя със спешни случаи както някога.

Той си наля питие.

— Как мина разговорът с Ребека?

— Според очакванията. Категорично отказа да повярва.

— Ще трябва и аз да поговоря с нея — поклати глава Брандън.

— Няма да е зле… По мое мнение обаче ние трябва да информираме медиите за злоупотребите на Райън.

— Не! — отсече Тейлър. — Не съм съгласен!

— Защо? — учуди се Катрин. — Той действително е взел парите, доказват го многобройни обаждания на клиенти… Така те много по-лесно ще разберат причините за самоубийството му.

— Мисля, че нещата са достатъчно сложни и без изявления за печата.

Съдружничката му остана леко озадачена от категоричността му. Усети, че Брандън знае нещо, което не желае да сподели с нея.

Тя беше първият юрист, когото той прие за равен на себе си и достатъчно способен, за да бъде негов партньор. В отговор на това доверие му предложи всеотдайна работа и много кураж. Малко бяха жените в професията, които се радваха на нейния статут — съдружник в солидна и уважавана адвокатска кантора.

Но с идването на Райън Морланд положението й започна да се променя. С раздразнение и гняв наблюдаваше все по-топлите отношения между Брандън и неговото протеже. Сега, след смъртта на Райън, нещата отново трябваше да тръгнат постарому, но по неизвестни причини Тейлър ревниво пазеше репутацията на покойника.

— Има ли нещо, което не ми е известно относно злоупотребите? — подозрително попита тя. Стори й се, че в очите му за миг зърна страх.

— Не ставай смешна! — намръщено отвърна той. — Просто не съм сигурен как медиите ще възприемат този скандал. Не искам клиентите да останат с впечатлението, че фирмата не се управлява по най-добрия начин.

— Но властите трябва да бъдат уведомени за всичко, което може да хвърли светлина върху действията на Райън, нали? — хвърли му коварен поглед тя. — Освен това ти продължаваш да се оплакваш, че слуховете вредят на предизборната ти кампания. Липсващите средства ще дадат на полицията онзи мотив, който й е нужен за прекратяване на следствието.

— Още е рано! — ядосано отсече той.

Катрин стреснато го погледна. Не можеше да разбере защо Брандън проявява раздразнение по този въпрос.

Той очевидно забеляза недоумението й и троснато добави:

— Току-що получих доста обезпокояващи новини, свързани с предстоящите избори…

Тя въпросително вдигна вежди и зачака.

— По всяка вероятност Пол Уърлингтън ще обяви, че е готов да участва в изборите като мой опонент — поясни Брандън.

— Не говориш сериозно! — стреснато го погледна Катрин. До този момент беше убедена, че мястото му в Сената е абсолютно сигурно.

— Де да беше така — въздъхна партньорът й и очите му се присвиха. — Нали ти твърдеше, че Уърлингтън стои твърдо зад моята кандидатура?

— Надпреварваха се да ме убеждават в това — промълви тя.

Съпругата на Уърлингтън, Даяна, беше нейна приятелка още от дните на пристигането й в Калифорния с диплома от Харвардския юридически факултет в джоба. Въпреки различния начин на живот — Катрин, изцяло отдадена на кариерата, а Даяна — на светския живот в ролята на богата съпруга, двете си останаха изключително близки.

— Не мога да повярвам, че Даяна е способна да ми погоди такъв номер — поклати глава тя, после побърза да се поправи: — Да ни погоди такъв номер! Нали двамата с Пол сами предложиха яхтата си за приема, на който набирахме предизборни фондове? — Поклати глава и докосна с пръст слепоочието си. Имаше всички признаци да започне поредното тежко главоболие. — Ако си спомняш, такъв слух беше пуснат и преди няколко месеца и ти ме накара да проверя колко истина има в него… Тогава Пол и Даяна категорично отрекоха, че той възнамерява да издига кандидатурата си.

— Помня твоите уверения — намръщено кимна Брандън. — Но подозренията ми останаха и по тази причина помолих Райън да извърши някои допълнителни проучвания. Тихо и кротко, без да привлича вниманието.

— И какво откри той? — любопитно го погледна Катрин.

— Не знам — тросна се Тейлър и отпи глътка от чашата си. — Малко преди да умре ми каза, че е напипал нещо много сериозно, но ще го сподели с мен едва след като получи съответните доказателства. Така и не разбрах за какво става въпрос…

— С удоволствие ще прегледам документите му, може пък да открием нещо…

— Вече го сторих, но сред книжата му няма нищо — поклати глава той.

Главоболието й рязко се усили.

— Имаш ли аспирин? — попита го.

— Виж в банята, в шкафчето за лекарства.

Банята зад кабинета му беше облицована с плочки от черен мрамор и оникс, а крановете бяха златни. Вътре имаше душ за хидромасаж, двоен умивалник с огромно огледало и маса за релаксация и ръчен масаж. Катрин глътна три аспирина наведнъж и побърза да се върне обратно в кабинета.

— Според мен Райън е държал информацията за Уърлингтън у дома си — рече Брандън. — Трябва да проверим…

— Може би вече е късно — поклати глава тя. — Ребека каза, че някой е нахлул в къщата им и е изтрил всички данни от компютъра на Райън. — Забарабани по кожената тапицерия на дивана. — Питам се дали Уърлингтън не е усетил нещо за неговите разследвания.

— Господи! — потъмня лицето на Брандън. — Защо тази жена не ни донесе веднага материалите? — Изправи се, пъхна ръце в джобовете на панталона си и започна да крачи напред-назад. — Един господ знае какво друго е имало в този компютър, имам предвид извън материалите за Уърлингтън… — Спря се и рязко се обърна. — В тази минута Пол Уърлингтън може би разполага с плановете за цялата ми предизборна кампания! Ако е така, чака ни голяма беда!

— Не мога да разбера защо би постъпил по този начин — отвърна Катрин.

— Ще ти кажа защо — погледна я с блеснали очи той. — Защото този твой „приятел“ е сигурен, че може да се възползва от смъртта на Райън, да разбие на пух и прах моята предизборна кампания и да даде мощен тласък на своята!

— Намекваш, че това е моя грешка, така ли?

— Очаквах да си наясно с намеренията на семейство Уърлингтън! — гневно отсече Брандън.

— По нищо не личеше, че се готвят да променят тактиката си — повиши тон Катрин и изправи гръб. Положението беше сложно, тъй като бе свързано и с нейното бъдеще. Тя силно се надяваше, че след заминаването на Брандън за Вашингтон управлението на фирмата ще премине изцяло в нейни ръце. Затова беше готова да направи всичко необходимо и да спре кампанията на Уърлингтън още преди да е започнала. — Искаш ли да поговоря с Даяна? Може би ще успея да я убедя, че участието на Пол в подобно начинание е обречено на сигурен провал.

Обърнат с лице към прозореца, възрастният мъж дълго мълча. После лицето му се проясни и той кимна леко:

— Да… Това е добра идея. Кажи й, че…

— Знам какво да й кажа! — прекъсна го твърдо Катрин.

 

 

Уреждането на срещата стана бързо и делово, без отлагане. Катрин седеше в ресторанта на хотел „Риджънт Бевърли Уилшайър“ и чакаше появата на Даяна Уърлингтън. Отвъд панорамния прозорец на ресторанта се появиха весели и добре облечени жени, които прекосиха булевард „Уилшайър“ и се насочиха към луксозните бутици на „Валентино“, „Шанел“ и „Хермес“, разположени на Родео Драйв.

Катрин не разполагаше с време да обикаля магазините, а и никога не би го сторила. За нея покупката на дрехи и обувки беше необходимост и нищо повече, обикалянето из търговските улици й се струваше глупаво. По тази причина бе организирала нещата по съвсем друг начин: два-три пъти в годината в кабинета й се появяваше търговска агентка на фирмата „Барниз“, която й предлагаше подбрани модели от колекцията им. Жената работеше отдавна с Катрин, знаеше наизуст мерките и вкуса й, предложенията й се оказваха деветдесет на сто приемливи.

Вдигна глава и видя Даяна, която беше влязла в ресторанта и вече се насочваше към нея. Лъскавата й черна коса беше прибрана на елегантен кок, лицето й беше загоряло, с високи скули и красиви зелени очи. Една наистина екзотична жена, висока и слаба, която умее да носи скъпите си дрехи по наистина впечатляващ начин. Благодарение на козметиката и пластичната хирургия изглеждаше далеч по-млада от своите четиридесет и две години и привличаше като магнит мъжките погледи.

Новодошлата се наведе и целуна въздуха до бузата на Катрин, тя пък й отвърна с леко ръкостискане. Отнякъде изскочи келнер, който ловко издърпа стола. Даяна седна, кимна му в знак на благодарност и посочи чашата на Катрин:

— Донесете ми същото.

Келнерът изчезна, а елегантната дама се приведе над масата.

— Радвам се, че се обади… Напоследък изобщо нямаме време да се видим.

— И двете сме заети — отвърна с усмивка приятелката й. — Но веднага ще кажа, че съм разочарована от теб, момичето ми…

— Защо? — погледна я с недоумение Даяна.

— Защото не ме уведоми за решението на Пол да участва в изборите.

— Мислех да ти го кажа, но той все още не е обявил официално кандидатурата си — отвърна с леко притеснение тя. — Честно казано, и двамата се колебаем…

— Имахме уговорка, че вие с Пол ще подкрепите изцяло кандидатурата на Брандън.

— Не съм забравила — отвърна с въздишка Даяна. — Но смъртта на Райън Морланд промени доста неща… — Замълча за миг, после продължи: — Медийните спекулации отвориха пространство и за Пол. Всъщност това е един изключителен шанс и ние го обмисляме много сериозно.

— Според мен той малко избързва.

— Какво имаш предвид?

— В политиката са нужни не само пари, но и опит.

— Съпругът ми е лидер по рождение — хладно я изгледа Даяна. — Погледни каква империя е изградил направо от нищото. А избирателите винаги са си падали по хора, които са се издигнали сами.

— Сами ли? — иронично се усмихна събеседничката й. — Нима забрави онзи доверителен фонд от четвърт милион долара?

— В днешно време това са пари за семки — възрази Даяна. — А Пол с двете си ръце и с главата си превърна този фонд в състояние за стотици милиони долари. Ненапразно вече втора година е в списъка на „Форбс“ за четиристотинте най-богати американски граждани!

Осъзнала, че по този начин няма да стигне доникъде, Катрин бързо смени тактиката. Приведе се над масата и хвана ръката й.

— Двамата с Пол сте ми много скъпи. Повдигам този въпрос само от загриженост за евентуалните последици, които могат да се стоварят върху неговата глава.

— Какво искаш да кажеш? — озадачено я погледна приятелката й.

— Поведението му може би ще разгневи някои доста влиятелни политици, но вие положително сте взели под внимание това.

— Не, не сме.

— Човек, който се надява на реална власт в политиката, непременно трябва да спечели на своя страна някои ключови фигури — подхвърли Катрин. — Както в Калифорния, така и във Вашингтон… — Направи пауза и добави: — Нима искаш Пол да замине за столицата и да се окаже в изолация?

Черните вежди на другата жена загрижено се свиха.

— Мислиш ли, че има такава опасност?

— Сигурна съм.

— Но за кого всъщност говориш?

— Имам предвид хората, които през последното десетилетие държат в ръцете си Републиканската партия в Калифорния — отвърна тя и изброи някои известни имена. — Хора, които познават Брандън от години и работят в тясно сътрудничество с него.

— Разбирам — замислено кимна Даяна. — Пол направи опит да се сближи с някои от тях, но те останаха резервирани.

— На Пол му е нужен човек като Максуел Холмс — подхвърли Катрин.

— Защо точно той? — стреснато я погледна другата жена.

— Защото е най-влиятелният човек в Калифорния, който дърпа конците на всички политически решения. Защото именно той се е ангажирал с кампанията на Брандън.

— Не знаех това — глухо промълви Даяна и отпи от чашата си.

— Има и друго — продължи приятелката й, ловко възползвайки се от шанса си. — Намеренията на Пол несъмнено ще доведат до разцепление в партията.

— Защо?

— Защото републиканците ще бъдат принудени да похарчат милиони долари в парламентарните избори — същите тези милиони, които ще им бъдат необходими в кампанията за президентските, когато ще трябва да се борят срещу главния си противник — Демократическата партия. И ако, не дай боже, изгубят президентските избори, вината за провала ще се стовари изцяло върху Пол, независимо дали той е в Сената, или там седи Брандън. В това можеш да бъдеш абсолютно сигурна!

Даяна намръщено мълчеше.

— Пол още няма петдесет — смени тона Катрин и се облегна назад. — А Брандън вече надхвърли шейсетте. Голяма част от членовете на партията го подкрепят, защото го познават отдавна, от много години. Ето защо е важно да се играе по правилата. За самия Пол ще е далеч по-изгодно да сключи сделка с Брандън.

После спокойно и убедително започна да излага предварително обмисления си план.

— Помисли си добре — заключи няколко минути по-късно. — Когато дойде ред за кандидатурата на Пол, той няма да има никаква опозиция срещу себе си. С изключение на неизбежния процент дребни риби, от които нищо не зависи. — Понижи глас и леко се приведе напред: — Имаш ли ми доверие, Даяна?

— Разбира се — отвърна другата жена. — Ти си ми най-добрата приятелка.

— Тогава внимателно слушай какво ще ти кажа: ако Пол постави кандидатурата си, ще има наистина големи неприятности! — Направи необходимата пауза за ефект, после небрежно подхвърли: — Между другото, известно ли ти е, че преди смъртта си Райън Морланд е извършил задълбочено проучване на дейността на съпруга ти?

— Не! — стреснато я погледна тя и пребледня. — Какво е открил?

— А има ли нещо, което би притеснило Пол? — попита Катрин и веждите й леко се повдигнаха.

— Не, разбира се — отмести очи Даяна.

— Ако има нещо в миналото на съпруга ти, той трябва да е готов да го види в пресата — бавно и отчетливо произнесе Катрин.

— Няма такова нещо — успя да се овладее другата жена. — В това можеш да бъдеш напълно сигурна…

Много малко хора притежават умението да играят покер с абсолютно безизразно лице. Катрин беше сред тях и непрекъснато усъвършенстваше това свое умение, тъй като то й носеше немалко успехи. Ясно видя тревогата, изписала се върху лицето на Даяна, и веднага се запита на какво се дължи тя. В миналото на Пол очевидно имаше тъмни петна и нейната задача беше да ги открие.

— Помисли хубаво върху това, което ти казах — спокойно продължи. — Накарай Пол да се свърже с Брандън и двамата спокойно да обсъдят нещата. Сигурна съм, че ако това стане бързо, ще можем да сключим споразумение. Но ако Пол започне да протака… — Гласът й изразително се снижи.

— Може би си права — промълви приятелката й и отново посегна към чашата си. — Ще опитам…

На масата се възцари мълчание.

— Доста си променена — отбеляза най-сетне Даяна, наблюдавайки я изпод притворените си клепачи.

— В какъв смисъл?

— Преди говореше и за други неща, освен за бизнеса… А сега изглеждаш напълно погълната от него.

Катрин само сви рамене и отпи глътка чай с лед.

Другата жена прочисти гърлото си и продължи:

— Питам се как ти се отрази смъртта на Райън… Нали преди време бяхте доста близки?

— Оттогава изминаха три години — отвърна й, недоволна от факта, че трябва да минава в защита. — Междувременно в живота ми имаше и други мъже…

— Мъже никога не са ти липсвали — съгласи се тя, после се облегна назад и на устните й се появи лека усмивка. — Беше ми интересно да видя жената, която ти измъкна Райън. И трябва да призная, че Ребека е доста хубавичка… — Помълча за миг, после тихо добави: — И младичка…

Катрин замръзна на мястото си. Не обичаше да си спомня за единствения случай в живота си, в който беше изместена от друга жена. Все още не можеше да го преживее, може би защото бе искрено убедена, че връзката й с Райън е перфектна. Той беше с няколко години по-млад от нея, но това изобщо не им пречеше. На практика младите мъже винаги се оказваха по-любвеобилни, далеч по-склонни да се нагаждат към нея. А в сексуално отношение бяха направо съвършени — нещо, на което държеше. Никога не би се омъжила като Даяна по сметка, без тръпка, без радостната искрица, която придружава желания сексуален контакт.

— Райън не ме напусна заради Ребека — излъга с усмивка тя. — На практика стана точно обратното — аз го напуснах, тъй като срещнах един мъж, който беше страхотен в леглото. — Направи пауза, после смени темата: — А как вървят нещата между теб и Пол?

— Живеем много добре — отвърна Даяна и машинално опипа златната гривна на китката си. — Нищо не ми липсва, поне в материално отношение. — От устните й се откъсна лека въздишка: — Но Пол просто е от хората, които не държат особено на интимните мигове, знаеш…

— Вече си на четиридесет и две, Даяна — погледна я с добре изиграно съчувствие Катрин, — нима напълно се отказа да имаш деца?

— По този въпрос Пол е абсолютно категоричен — тъжно въздъхна приятелката й. — Не иска деца!

— Някаква причина от медицинско естество?

— Явно… Но той не желае да говори за нея.

— Е, добре — облегна се назад събеседничката й. — Надявам се да се вслушаш в съвета ми. Всъщност няма причини да се лишаваш от секс, при това на тази зряла възраст, нали?

— Е, имам си своите забежки — призна с въздишка тя. — Без секс ще се спаружа като ябълка. Проблемът е в това, че трябва да бъда изключително предпазлива. — Тежко въздъхна: — Страх ме е, Катрин! Сигурна съм, че ако Пол разбере, моментално ще ме напусне! А това означава да умра!

— Тогава направи така, че той никога да не разбере — съчувствено подхвърли Катрин, докато напрегнато обмисляше получената информация. Дали откритията на Райън не бяха свързани с факта, че Пол Уърлингтън отказва сексуален контакт с жена си? Ако това излезе истина, Даяна положително ще бъде много нещастна да го види във вестниците. Следователно и тя има интерес да убеди съпруга си да се откаже от изборната надпревара. — Между другото, можеш да напомниш на Пол и още нещо — продължи с поверителен тон. — Когато човек навлезе в политиката, тайните на личния му живот неизбежно стават обществено достояние. Особено онези от тях, които са свързани със секса.