Мими Лат
Опасно съдружие (25)

25

Брандън имаше на разположение лимузина с шофьор. Тази вечер трябваше да присъства на официална вечеря с избиратели. Катрин също беше поканена и той предложи да я закара. И двамата щяха да са без придружители, освен това от доста време насам не бяха разговаряли.

— Какво сочат последните проучвания на общественото мнение? — попита го тя.

— Възвръщам част от загубените си позиции — отвърна Брандън, докато изпъваше официалното си сако. — Надеждите на Уърлингтън за лесна победа започват да се изпаряват. — Усмихна се. — Всичко, което ни трябва, е едно хубаво малко скандалче.

— Непрекъснато мисля по въпроса — изрече с въздишка тя. — Този човек се възползва от смъртта на Райън по твърде некоректен начин! Разбира се, след като стана ясно, че Райън се е самоубил заради финансови злоупотреби, хората си дават сметка, че ти нямаш нищо общо, но все пак… Радвам се, че медиите изтълкуваха правилно смъртта на Джон.

— Така е — кимна той, припомнил си безбройните статии и коментари относно смъртта на племенника му. В тях се поддържаше тезата, че Джон е бил убит от крадци и това беше добре дошло за Брандън. Пропагандната машина на Уърлингтън беше направила всичко възможно да го свърже с нещастния случай, отнел живота на Райън, но убийството на Джон имаше обратен ефект — предизвика състраданието на избирателите.

— Много хора са на мнение, че отказът ти да се оттеглиш от предизборната надпревара е един акт на смелост — изтъкна Катрин. — Макар да си изгубил близък роднина, ти продължаваш да мислиш как да бъдеш полезен на обществото.

— Ценя високо това твое мнение — рече той и разкърши рамене.

Тя измъкна една пудриера и провери грима. Носеше красива и скъпа рокля, в която преобладаваха златистите цветове.

— Тази вечер изглеждаш прекрасно — похвали я Брандън.

— Благодаря — усмихна му се. — А ти много приличаш на следващия сенатор от Калифорния!

Той доволно кимна.

Катрин прибра пудриерата, обърна се и го погледна в очите.

— Някакви новини от Ребека?

— За последен път разговаряхме в болницата — сви рамене той.

Беше пропуснал да й разкаже всички подробности от този разговор и най-вече твърденията на младата жена за признанията на Джон. След обстоен размисъл бе стигнал до решението да изчака следващите ходове на Ребека и да реагира според тях. За нищо на света не би споделил точно с Катрин обезпокояващата новина за признанията на Джон.

— Все още не разбирам как се е озовала там — замислено подхвърли съдружничката му.

— Казва, че го чакала да се прибере, защото искала да говори с него — сви рамене Брандън. — Отишла да го потърси, след като видяла, че в апартамента му не свети.

— Това вече го знам — нетърпеливо тръсна глава тя. — Интересува ме за какво е искала да си говорят.

— Не съм много сигурен. Вероятно за кражбата…

— Луда е! — недоволно промърмори Катрин. — Казах ли ти какво стана, когато ме причака пред дома ми?

— Не помня — застина Брандън.

— Може би съм пропуснала — сви рамене тя. — Малко ли ни се струпа на главите? Започна да ми обяснява, че Джон бил комарджия и дължал пари навсякъде. Аз й казах, че разполагам с доказателства за вината на Райън, но тя изобщо не ме чу. Според мен не е в състояние да приеме истината.

— Страхувам се, че си права — въздъхна той, изпитал огромно облекчение от факта, че съдружничката му не е повярвала на твърденията на Ребека.

— Спомена, че Джон е бил женен — погледна го Катрин. — И това ли е нейна измислица?

— Не, това е истина — призна той.

— А защо никога не е споменавал за брака си?

Брандън с готовност се зае да обяснява вероятните мотиви на племенника си:

— Вероятно защото си е давал сметка, че тази жена не му подхожда. Според мен е искал да забрави цялата история. А що се отнася до жена му… Е, ние сме адвокати и добре знаем какви небивалици могат да си измислят бившите съпрузи, нали? Но за Ребека приказките й са били чиста монета, просто защото подкрепят безумните й теории за заговор.

— Сигурно е така — кимна тя.

Не след дълго лимузината влезе в подземния паркинг на хотел „Сенчъри Плаза“. Брандън щеше да произнесе реч в банкетната зала на този хотел пред подбрани представители на Републиканската партия от филмовите среди. Гостите бяха платили по хиляда долара за куверт, а много от тях бяха ангажирали по няколко маси. Хората от предизборния щаб очакваха значителни постъпления.

Брандън се спря при няколко души, които очакваха появата му във фоайето, а Катрин бе отведена до мястото си край една от масите.

Секунди преди вратата да се отвори пред кандидат-сенатора, до него изведнъж изскочи Ребека и заяви:

— Трябва да поговорим.

„Не трябва да й позволявам никакви сцени! Хората веднага ще решат, че горката жена продължава да търси убийците на съпруга си! Не, това не бива да става. Никакви скандали!“ — каза си той.

Един от наетите за подобни събития охранители вече протягаше ръка към Ребека с очевидното намерение да я отстрани.

— Моля, почакайте — кимна му Брандън, огледа се наоколо и добродушно добави: — Ще ни отнеме не повече от минутка…

Отведе младата жена в близкия ъгъл и напрегнато прошепна:

— Сега не е време за разговори, Ребека! Зад онази врата ме чакат осемстотин души!

— Ще си тръгна след секунди — отвърна тя. — Веднага след като чуя каква сделка си сключил с Холмс! — В зелените й очи светеше непоколебима решителност. — Имам право да знам това!

— Нали вече ти казах? — въздъхна с отчаяние той. — Но ти просто отказваш да ми повярваш! Холмс уреди погасяването на дълговете на Джон, плюс нещичко отгоре, за услугата…

— Ако продължаваш да ме залъгваш, ще отида да попитам самия Холмс!

Той пристъпи към нея и просъска:

— Чуй ме, за бога! Чуй ме добре, защото нямам намерение да повтарям! Ясно ли ти е?

— Да.

— Максуел Холмс е много опасен човек. Не ходи при него, не се опитвай да разговаряш с него. Бягай колкото е възможно по-далеч от него! И на Райън казах, че си играе с огъня, но той не ме послуша!

— Какво? — пребледня тя.

— Не познавам човек, който може да те спаси от лапите на тоя тип, ето какво! — прошепна Брандън, после направи знак на човека от охраната и стисна устни: — Това е всичко, което мога да ти кажа!

— Госпожо, позволете да ви придружа — любезно й се усмихна едрият мъж.

Забелязал страха в очите й, Брандън доволно се усмихна и кимна с глава:

— Съжалявам, но трябва да вървя…

Широката врата се отвори пред него и той стъпи на червения килим. Осемстотин души станаха на крака и го посрещнаха с бурни овации.

 

 

Ребека влезе в асансьора заедно с охранителя. Миг преди вратата да се затвори до слуха й достигнаха аплодисментите от банкетната зала. Изпитваше гняв и отчаяние. Гняв, защото Брандън се измъкваше с лъжи и най-вероятно ще остане ненаказан за гнусното си предателство спрямо Райън, отчаяние — защото самата тя очевидно нямаше да е в състояние да отмъсти за смъртта на съпруга си…

Какво означаваше последното му подмятане? Нима наистина е предупредил Райън да се държи по-далеч от Холмс? Означава ли това, че е бил наясно какво ще последва? Тежко въздъхна. Не знаеше дали Райън я гледа отнякъде, но много й се искаше да разбере какво мисли сега за човека, когото бе боготворил…

 

 

На другия ден следобед Ребека се качи в колата и се отправи към къщата на Холмс на Тръсдейл Истейтс. Не се отнесе лекомислено към предупреждението на Брандън Тейлър, напротив — обмисля го дълго и внимателно. Максуел Холмс несъмнено беше опасен, но все трябваше да има някакъв сравнително сигурен начин да се добере до него.

В крайна сметка реши да наблюдава дома му в продължение на няколко дни. Трябваше да разбере кой го посещава, с кого се среща. Надяваше се, че тази информация ще й помогне да реши как да постъпи.

Мислите й се насочиха към Даниел Блек. Докъде ли е стигнал в разследването си? Дано да я потърси скоро!

Наближи дома на Холмс и започна да се оглежда за подходящо място за паркиране. Пред една от съседните къщи бе спряла кола с ремарке, върху което бе прикрепена моторница. Ребека успя да се пъхне зад ремаркето и изключи двигателя. На седалката до нея имаше сандвичи и кафе. Мобифонът, с който не се разделяше след инцидента в каньона, поддържаше автоматична връзка с телефонния секретар в дома й.

На улицата бяха паркирани сравнително малко коли — два скъпи мерцедеса, един ягуар и един ролс-ройс. Може би някой от собствениците на тези коли беше на посещение при Холмс. За всеки случай реши да запише номерата им.

Седеше и обобщаваше това, което бе успяла да научи за Холмс. По думите на Джон Евънс този човек имал „връзки“. Отлично съзнаваше, че изнудването и подкупите са неразделна част от политиката, но не можеше да повярва, че съществува пряка връзка между политиката и организираната престъпност. Въпреки че дори Даниел Блек не изключваше подобна възможност. Доскоро не можеше да повярва, че човек като Брандън Тейлър ще се забърка в такива неща, но след признанията на Джон Евънс вече не беше толкова сигурна.

Минаха близо три часа от доброволното й дежурство, когато пред входа на Холмс настъпи оживление. Тя взе малкия бинокъл, тъй като вратата беше почти скрита зад разцъфналите храсти. Видя двама души. Мъж и жена, които се целуваха. Жената понечи да си тръгне, но мъжът я придърпа към себе си за още една целувка. Жената беше висока и слаба, облечена с визоново палто. Странно, рече си Ребека. Времето не беше особено топло, но все пак… В Калифорния рядко могат да се видят кожени палта, особено пък през деня.

Очите на жената бяха скрити зад широки слънчеви очила. Косата й беше покрита с ефирен шал. Мъжът направи стъпка напред и Ребека го позна — беше Максуел Холмс. Ръката му потъна под визоновото палто, а жената притеснено се огледа. Миг по-късно му изпрати въздушна целувка и изтича към белия ягуар. Във фигурата й имаше нещо много познато. Ребека си отбеляза да помоли Даниел Блек да направи справка за регистрационния номер на колата й.

В главата й изведнъж се мерна познат образ, тялото й потръпна. Не, не може да бъде! Бързо вдигна бинокъла пред очите си и напрегнато се вгледа. Господи, не се бе излъгала! Жената с белия ягуар беше Даяна Уърлингтън! Какво, по дяволите, търсеше тук, какви бяха отношенията й с Холмс? Нали той подкрепяше Брандън? Нима заговорничеше с Пол Уърлингтън зад гърба му? Възможно ли беше забележката на Райън за мръсотията в политиката да се отнася именно за ситуации като тази? Нима Уърлингтън и Холмс са планирали убийството на най-близкия сътрудник на Брандън, за да го дискредитират? Нали подозрителното самоубийство на Винс Фостър — най-близкия помощник на Клинтън, донесе немалка вреда на кампанията на сегашния президент? Не, в това нямаше никаква логика. Далеч по-лесно бе да премахнат самия кандидат, тоест Брандън…

„Не бъди глупава!“ — тръсна глава тя. Госпожа Уърлингтън не е била на делово посещение в този дом — прощалните целувки недвусмислено доказваха това. Но какво от това, че жената на Пол Уърлингтън има интимни отношения с Холмс? Една банална изневяра и нищо повече. Съпругът не знае нищо, Брандън — също. Това ли е тайната, която беше открил Райън? И с кого е споделил своите разкрития?

В колата ставаше нещо, но тя не можеше да разбере точно какво. Сякаш Даяна заменяше визоновото си палто с нещо друго… „Не бива да рискувам — рече си Ребека и се сви на седалката. Може би ще успея да зърна нещо повече, когато ягуарът мине покрай мен…“ В следващата секунда госпожа Уърлингтън изскочи от колата, облечена в екип за бягане и шапка с козирка на главата. Визоновото палто потъна в багажника. После моторът изрева и ягуарът потегли надолу по хълма.

Ребека прецени, че няма смисъл да я проследява. Невярната съпруга най-вероятно щеше да се насочи към Нюпорт Бийч. Ще постои още малко на наблюдателния си пост, а когато се види с Даниел, ще му разкаже всичко…

 

 

Даяна вкара колата в гаража, гумите пронизително изскърцаха. Помещението беше огромно и побираше девет коли; имаше малка, но добре обзаведена работилница. Сърцето й изведнъж се сви. Свъсил вежди, мъжът й се беше облегнал на една от колите и я чакаше.

Обикновено се срещаше с Холмс не повече от веднъж седмично, тъй като и двамата имаха натоварена програма. Напоследък обаче той й се обаждаше доста по-често. Прикри страха си, усмихна се и слезе от колата.

— Здравей, скъпи — махна му с ръка тя и се наведе да измъкне сака от задната седалка.

Той не отговори и бавно се приближи.

— Къде беше?

Устата му беше здраво стисната, очите — присвити.

Даяна с усилие преглътна, после направи широк жест:

— Не можеш ли да познаеш? Ходих да потренирам… Защо, какво се е случило?

— Къде беше? — повтори намръщено той.

— Във фитнес центъра на кънтри клуба.

— Странно! — изръмжа съпругът й и пръстите му стиснаха китката й в желязна хватка. — Преди малко те търсих там, но ми казаха, че днес не си се мяркала.

Коленете й се подкосиха, но все пак успя да запази самообладание.

— Вероятно си говорил с някого от новите служители, които не ме познават.

— Помолих администратора да провери при всички групи — както в гимнастическия салон, така и в басейна — ледено процеди Уърлингтън.

— Там бях, скъпи — нервно се усмихна Даяна. — Станало е някакво недоразумение… — Сведе очи към ръката си и добави: — Пусни ме ако обичаш, боли…

Лицето на Пол Уърлингтън се беше превърнало в мрачна и заплашителна маска.

— Ако ме правиш на глупак, горчиво ще съжаляваш! — просъска. — Това ти го обещавам!

— Да те правя на глупак ли? — засмя се тя и избелените й наскоро зъби ослепително блеснаха. — Не разбирам за какво говориш, скъпи…

— Имаш ли друг? — попита през стиснати зъби той.

— Не — отвърна тя. После не се сдържа и добави: — Но кой може да ме обвини, дори и да имах? От години не съм имала нормален секс със съпруга си!

— Женени сме близо петнадесет години! — просъска Пол. — Би трябвало да ни свързват и по-други неща… Защото, за разлика от теб аз не смятам, че физическият контакт е задължително условие за един добър брак.

— Това е твоето мнение! — гневно извика тя. — Но за мен физическият контакт е важен! Аз имам нужда да бъда докосвана, милвана, любена! — Гласът й затрепери: — А твоето отношение не е естествено… Ако не вярваш, питай лекаря…

— Говорила си за тези неща със семейния ни лекар? — попита той с разширени от ужас очи.

— Все с някого трябваше да споделя — кимна тя и нервно прибра един кичур под шапката си.

Пол зяпна, сякаш не можеше да повярва на ушите си.

— Как си посмяла?!

— Посмях, защото ти изобщо не желаеш да говорим по този въпрос! — премина в настъпление тя. — Просто нямах друг избор! — Пое дълбоко дъх и добави: — А знаеш ли какво ме попита той?

Очите му пламтяха от гняв.

— Какво?

— Да не би да си педераст…

Ръката му се стрелна нагоре, плесницата беше оглушителна.

— Как изобщо си му позволила подобно нещо?!

Даяна ахна, притисна с длан зачервената си буза и изкрещя:

— Какво ще направиш, ако наистина съм била при любовник? Ще подадеш молба за развод? — Обзета от бесен гняв, тя забрави всякаква предпазливост: — Хайде, направи го! Да видим тогава какво ще стане с политическите ти амбиции! Твоите избиратели не са привърженици на развода. В момента, в който ме изоставиш, трябва да забравиш голямата мечта на живота си — да станеш президент! А аз не само ще прибера половината от всичко, с което разполагаш, но и ще кажа на целия свят, че се развеждам, защото мъжът ми не ме е докосвал от години!

Уърлингтън стоеше пред нея и само поклащаше глава.

— Аз исках деца! — разплака се тя. — Но ти се противопостави… Моля те, обясни ми защо не желаеш да спиш с мен?

— Прекрати с тези глупости! — остро заповяда той. — Винаги съм мислил, че искаш това, което правя. И го искаш не по-малко от мен.

Гневът постепенно я напусна и тя започна да си дава сметка, че не желае да изгуби нито него, нито охолния живот, на който беше свикнала. Петнадесет години се беше примирявала с всичко просто защото най-голямата й мечта беше да бъде госпожа Уърлингтън. След подобна жертва имаше право да бъде съпруга на сенатор, а дай боже — и Първа дама някой ден…

— Наистина е така — глухо отвърна тя.

Погледът му не се откъсваше от лицето й. А тя потръпна, съзнавайки, че мъжът й прави огромни усилия да преглътне наранената си гордост.

— Тогава върви да вземеш душ! — рязко изрече той. — Отдалеч вониш на пръч! — В гласа му се долавяше открито отвращение. — Ще говорим по този въпрос по-късно, когато и двамата се успокоим.

Даяна кимна и се насочи към вътрешността на къщата с разтреперани крака. Критичният момент беше отминал. Ако Пол искаше да я изхвърли, вече щеше да го е сторил. Слава богу, че не я попита кой е мъжът. Очевидно изобщо не искаше да знае. Но беше сигурна, че от сега нататък ще следи всяка нейна крачка, което означаваше само едно — трябваше да прекрати връзката си с Холмс.

 

 

Прибирайки се у дома, Ребека забеляза фаровете на някаква кола, които примигнаха на десетина метра от къщата й. Вече беше доста тъмно и човекът зад волана се беше превърнал в неясен силует. Намали скоростта и се изравни с колата, готова всеки миг да натисне газта. После видя Даниел Блек, който й правеше знаци да кара след него. Няколко пресечки по-нататък той спря и тя бавно паркира зад него.

Даниел слезе и побърза да се качи при нея. Лъхна я приятната миризма на одеколона му и тя изведнъж си даде сметка колко отдавна не се беше намирала близо до мъж.

Разказа му с няколко думи какво беше открила, после му продиктува номерата, които си беше записала.

— Нима подозираш, че Максуел Холмс и Даяна Уърлингтън са убили мъжа ти, за да не разкрие връзката им? — втренчено я погледна той.

— Не съм сигурна — призна тя, после изведнъж се досети, че той не беше висял пред къщата й без причина. — Какво се е случило?

— Искам да прегледаме заедно няколко документа.

— Какви документи? — любопитно го погледна младата жена.

— Нека първо ти обясня какво възнамерявам да направя, за да бъдеш наясно. Не искам да предприемам нищо без твое знание.

Думите му я накараха да потръпне и тя промълви:

— Слушам те.

— Двамата с Джак стигнахме до заключението, че трябва да имаме пълна токсикологична експертиза на съпруга ти. Ако допускаме версията, че е бил хвърлен зад борда, в организма му вероятно ще има остатъци от някакви упойващи вещества. Честно казано, и двамата изпитваме недоверие към местата за официални аутопсии. По тази причина… — замълча за момент — … направихме искане за ексхумация на трупа и изследването му от независима лаборатория.

В момента, в който чу думата „ексхумация“, Ребека усети как стомахът й се обръща. И без това вече беше на края на силите си, чувстваше се абсолютно беззащитна. Мисълта, че ще изровят тялото на Райън, й се стори непоносима, главата й безсилно се опря на кормилото.

— Зная колко ти е трудно — съчувствено промълви Даниел и докосна рамото й.

Тя не издържа и избухна в плач.

Той бръкна в джоба си и й подаде носната си кърпичка.

— Наплачи се на воля… — прошепна. — Имам представа какво ти е…

Няколко минути по-късно Ребека успя да се овладее.

— Не зная… Не зная какво да кажа… — започна. — След като смятате, че това е необходимо… Не знам… Просто ми прозвуча ужасно!

— Не зная как бих реагирал на твое място — откровено призна той. После започна да разказва за семейството си в Ню Йорк. Баща му бил равин, а всичките му роднини — православни евреи. Според техните обичаи мъртвите били погребвани без балсамиране. Вярвали, че колкото по-скоро се превърнат в прах, толкова по-бързо ще освободят душите си. — Мисля, че никой от тях не би одобрил това, което ти предложих — заключи той.

— Аз също съм еврейка, но от реформистите. Мнозина от нас вярват в балсамирането. Райън не беше евреин и го балсамираха… Мисля, че тялото ще бъде добре запазено! — Въздъхна с известно облекчение. Даниел някак си беше успял да я освободи от напрежението, свързано с представата за състоянието на Райън в гроба.

— Не е необходимо да присъстваш — усмихна се той. — Аз ще се погрижа за всичко.

— Но как ще запазиш в тайна подобен акт? — изведнъж се сепна тя.

— Ще занеса нужните документи за подпис в съда, а след това ще наема частна фирма за изваждането на ковчега. Решихме да проведем операцията надвечер, когато гробището е пусто. Ще откараме ковчега на предварително подготвено място, там ще бъдат направени съответните процедури. След като всичко приключи, ковчегът ще бъде върнат в гроба. Веднага, още същата нощ.

— Господи, боже мой! — проплака Ребека. — Не зная дали трябва да го оставя сам по време на всичките тези унижения!

— Разбирам те — кимна той. — И съм готов да се съобразя с желанието ти, каквото и да е то!

Тя замълча. Беше ясно, че Даниел вярва на историята й, иначе едва ли би се нагърбил с всичко това.

— Господи! — отново въздъхна тя. — Вместо да съм благодарна, че ми помагаш, аз се държа като пълен кретен!

— Не говори така! — намръщи се той. — Въпросът е много деликатен, а аз ти го поставих директно! Не ти стигат другите неприятности…

Ребека бе дълбоко трогната от отношението му.

— Мога ли да видя документите? — попита с несигурен глас.

— Разбира се. Имаш ли лампичка в купето?

— По-добре да използвам фенерчето, което е в жабката — отвърна тя.

— Правилно — кимна Даниел и й подаде една папка.

Прочете формулярите бързо, но внимателно. Остана доволна, че в тях пише точно това, което устно й беше описал той.

— Няма да присъствам! — рече най-сетне и прехапа устни, за да не избухне в плач. Отново си напомни, че най-важното беше да открият убиеца на Райън.