Мими Лат
Опасно съдружие (23)

23

На другата сутрин потърси Даниел Блек в областната прокуратура, но оттам й дадоха номера на Специалната следствена служба, към която се оказа прикрепен. Тя обаче не позвъни, тъй като вече беше решила да го потърси лично.

Допуснаха я в сградата на Наказателния съд, където се помещаваше и областната прокуратура, едва след като премина през детектора за метал и изсипа съдържанието на чантата си пред дежурния полицай.

Горе се наложи да изтърпи други подобни процедури, а й посочиха кабинета на помощник областния прокурор едва когато категорично заяви, че има поверителен разговор с него.

Даниел Блек говореше по телефона и това й даде възможност да дойде на себе си. Усмихна й се и й махна с ръка към един от столовете.

Седеше зад бюрото си и Ребека не можеше да прецени колко е висок, но й се стори строен и мускулест. Лицето му имаше хлапашки израз, с дълбоко разположени кафяви очи и прав нос — мъничко по-голям отколкото трябва. Чупливата му коса беше по-дълга от нормалното. Ребека се засрами, че така го оглежда, и рязко извърна глава към прозореца.

Той най-сетне приключи с разговора и остави слушалката.

— Съжалявам… — Гласът му беше спокоен и равен. — Потърсиха ме по спешност само секунда след като наредих да ви поканят… — Изправи се и тя видя, че е не само добре сложен, но и доста висок. — Аз съм Даниел Блек.

— Ребека Морланд — стисна ръката му тя.

— Морланд? Вдовицата на Райън Морланд?

— Да.

— Разбирам… — На лицето му се изписа съчувствие. — Казаха ми, че става въпрос за поверителни неща.

— Точно така — кимна Ребека с разтуптяно сърце, чудейки се как да започне. — Разбрах, че вие сте честен юрист, който не се страхува да се докосва и до дела с политическа окраска… — Погледна го в очите. — Наистина ли е така?

— Кой ви каза това? — усмихна той.

— Страхувам се, че не мога да ви кажа — запази сериозното си изражение тя. — Въпросната личност има основателни опасения, че може да изгуби не само службата, но и живота си.

— Охо, това звучи доста сериозно! — подхвърли той и прокара ръка през косата си.

— Страхувам се, че историята, която ще ви разкажа, е наистина сериозна — отвърна тя.

— Тя има ли връзка със смъртта на съпруга ви?

— Да — кимна Ребека и с мъка преглътна. — А това има ли значение за вас?

— Не съм сигурен — откровено отвърна Блек. — Никой не е поискал от областната прокуратура да се заеме с този случай и аз не зная дали изобщо сте попаднали където трябва.

— Моля ви първо да ме изслушате, а после да решите дали случаят е за вас или не…

Помощник областният прокурор разтърка брадичка, в очите му се появи уважение пред непоколебимата й решителност.

— Добре — кимна той.

Разказа му всичко от начало до край. Започна със странното поведение на Райън през последните седмици от живота му, не спести нито една подробност, честно призна собствените си грешки. Единственото нещо, до което не се докосна, бяха отношенията й със Соловски. Името й замести с безличното и неопределено „лице, което работи в правоохранителната система“.

На няколко пъти Блек я прекъсна с въпроси. В дадени моменти лицето му оставаше безизразно, в други изразяваше дълбоко учудване. В края на разказа й между веждите му се очертаха две дълбоки бръчки, които си останаха там.

— Значи „лицето, работещо в правоохранителната система“ ви предупреждава за провеждането на широкомащабна прикриваща операция, ръководена от високо място — обобщи той. — Но същото лице се страхува да ви подкрепи открито, така ли?

— Точно така.

Даниел Блек се облегна назад и започна да върти един молив между пръстите си. Изглеждаше дълбоко замислен. След известно време остави молива, стана и пристъпи към прозореца.

Ребека усети как стомахът й неприятно се свива в очакване на най-лошото.

— Една доста невероятна история — промълви, без да се обръща той. — Невероятна и плашеща… В нея са замесени наистина могъщи хора… — Вдигна ръка и започна да свива пръстите си един по един. — Да започнем с Пол Уърлингтън — един от най-богатите предприемачи в щата, който има амбиции да влезе в Сената на САЩ… Следва Брандън Тейлър — уважаван юрист не само в щата, но и в цялата страна. Всички в семейството му са били обществени служители, той иска да продължи тази традиция и също се кандидатира за американския Сенат като представител на щата Калифорния…

Ребека беше доста изнервена, но все пак запази спокойствие, докато слушаше разсъжденията му.

— На трето място идва Максуел Холмс — независим лобист, който е членувал в няколко важни комисии на щата, а в момента оглавява Плажната комисия. Той е близък приятел на кмета и губернатора, поддържа отлични отношения с всички влиятелни политици в този щат. А според това, което ви е казал Джон Евънс, преди да умре, той има и други, още по-важни „връзки“… Вие предполагате, че става въпрос за връзки с организираната престъпност… — Младият юрист се обърна. — Някакви забележки дотук?

— Не — поклати глава Ребека, надявайки се, че той няма да чуе силните удари на сърцето й.

Блек се облегна на перваза, кръстоса крака и продължи:

— После идва ред на партньорите в престижната юридическа кантора: Катрин Денисън и Джон Евънс. Господин Евънс е починал вследствие на побой. Но преди да умре, той признава някои неща, които вуйчо му впоследствие отрича…

Помощник областният прокурор прекоси стаята, седна зад бюрото си и каза:

— Ако обичате, избройте още веднъж причините, поради които съпругът ви не би се самоубил.

Ребека преглътна и се подчини.

Даниел Блек слушаше, без да я прекъсва, обърнал очи към прозореца.

— Доколкото разбирам, вие изключвате вероятността от нещастен случай, така ли? — попита накрая.

— Да.

— Защо?

— Защото Райън не би слязъл на палубата за риболов, докато яхтата е в движение — отвърна тя. — Никой не би го сторил, това е твърде опасно…

— Вашата история е от тези, които или правят кариерата на човек като мен, или я пращат по дяволите — въздъхна Блек.

— Зная.

— А и не е съвсем безопасна.

Тя кимна с глава.

— Тези хора едва ли ще се замислят, ако се наложи да отстранят и някакъв помощник областен прокурор от пътя си… — В гласа й прозвуча открито предизвикателство. — Това не ви ли плаши?

— Плаши ме и още как! — отвърна с въздишка Блек. — Ако някой на мое място ви заяви обратното, значи е лъжец!

Тя се усмихна на този откровен отговор, после вдигна вежди.

— И тъй, ще ми помогнете ли?

— Преди да ви дам отговор, трябва да ви призная нещо — отвърна с въздишка той. — Не съм сигурен дали мога да ви помогна!

— Какво имате предвид? — попита го със свито сърце.

— Както вече ви казах, делото не е било прехвърлено на областната прокуратура. А след като чух вашата история, стигам до заключението, че вероятността за подобно нещо е почти изключена.

— Не съм сигурна, че следвам мисълта ви — смръщи се Ребека.

— Вие твърдите, че следствието от шерифската служба е приключено. Ако заключението е самоубийство или нещастен случай, това дело никога повече няма да види бял свят.

— Но областната прокуратура има право да доразследва неизяснени от полицията случаи, нали?

— Да — кимна Даниел Блек, замълча за момент, после добави: — За съжаление често става така, че просто не можем да го направим.

— Ами тогава? — попита със свито гърло Ребека.

— Бих ви препоръчал да се обърнете към ФБР — рече с въздишка той. — Но не ми се ще да го сторите сама, защото тези момчета понякога са доста грубички.

Тя мълчаливо се примоли на Господ да й помогне. Инстинктивно усещаше, че Блек е подходящ за разследване от подобен характер, но нямаше повече аргументи, с които да го привлече на своя страна.

— Разкажете ми за себе си — изведнъж рече той, сварвайки я напълно неподготвена.

Без да бъде напълно сигурна какво иска да чуе от нея, Ребека му разказа за работата си в адвокатската кантора. Работа, която харесва, но която зарязала напълно след смъртта на съпруга си. После се постара да отговори максимално честно на въпросите, които й зададе. Не можеше да го обвинява, че се опитва да разбере за какъв човек ще се изложи на опасност — разбира се, ако решеше да го стори.

— Аз също не зная на кого мога да се доверя — сподели с въздишка Блек. — А разследването на случай от подобен характер обикновено е крайно деликатно… — Замълча, после вдигна глава: — Вижте какво, госпожо Морланд…

— Наричайте ме Ребека — тръсна глава тя.

— Добре, край на официалностите — усмихна се той. — Ти пък ще ме наричаш Даниел… Честно казано, не зная с какво точно бих могъл да ти помогна… Разбира се, не искам да влошавам нещата, но мисля да опитам с един следовател, за когото съм готов да заложа главата си… Нека се свържа с него, а после пак ще говорим. Как мога да те открия?

Тя му даде телефонния си номер. Преди да се разделят, той я предупреди:

— Моля те, на никого нито дума за този разговор. Става въпрос за изключително тежки обвинения, така че колкото по-малко хора знаят — толкова по-добре.

— Разбирам — кимна тя.

Вратата зад гърба й рязко се отвори, в кабинета влезе някакъв мъж, който изненадано се закова на място.

— О, Даниел, моля за извинение — промърмори. — Не знаех, че имаш посетителка…

Доста привлекателен мъж, отбеляза Ребека. Прошарената коса контрастираше отлично с дълбокия загар на лицето му.

— Няма проблеми, тъкмо приключвахме — кимна Блек.

— Благодаря още веднъж — каза младата жена, усетила, че трябва да си тръгне, преди да бъде представена. После се обърна, излезе в коридора и се отправи към асансьорите.

Даниел Блек остана на крака в очакване да чуе за какво го търси първият заместник областен прокурор Ланс Ренуей.

— Това не беше ли Ребека Морланд? — попита Ренуей.

— Тя беше — недоволно кимна той.

— Виждал съм снимките й във вестниците, но трябва да призная, че на живо е далеч по-хубава.

— Съгласен съм с теб — кимна Блек.

Другият прочисти гърлото си и понижи глас:

— Надявам се, че госпожа Морланд не се е обърнала към теб с някоя официална молба…

— Не, няма такова нещо — побърза да го успокои. — Посещението й беше чисто приятелско.

— Приятелско?

— В смисъл, че двамата имаме общи приятели — поясни Блек.

— Разбирам — кимна Ренуей. — И какво искаше?

Даниел вече бе успял да подготви отговора си.

— Спират финансирането на обществената кантора, в която работи, и тя се опасява, че скоро ще трябва да си търси друга работа.

Този отговор очевидно изненада Ренуей.

— Да не искаш да кажеш, че ще подаде молба при нас, в областната прокуратура?

— Не. Чула, че имам приятели в средите на общинските адвокати, и моли да я свържа с някой от тях.

Първият заместник областен прокурор го изгледа недоверчиво.

— Разбирам — с някаква странна загриженост промърмори той.

— По какъв въпрос ти трябвам? — смени темата Даниел.

Ренуей започна да му говори за някакво дело, но той почти не го слушаше. В главата му непрекъснато се връщаше един и същ въпрос: защо Ренуей се притесни от посещението на Ребека Морланд?

 

 

Когато Ренуей най-сетне си тръгна, Даниел Блек се замисли за Ребека Морланд и нейната история. Знаеше за следствието по смъртта на мъжа й единствено от вестниците, а техните описания на Ребека нямаха нищо общо с жената, която го беше посетила. Тя съвсем не приличаше на човек, който отказва да приеме обстоятелствата около смъртта на съпруга си просто защото се опасява от лош имидж, или пък се стреми да лапне тлъста застраховка.

Госпожа Морланд се оказа една изключително сериозна млада жена, която обича своята работа в обществената юридическа кантора и която е готова на всичко, за да открие причините, довели до смъртта на съпруга й.

Но това не му пречеше да си зададе един прост и ясен въпрос: дали наистина си струва да се залавя с всичко това. Не е ли по-просто и по-сигурно да прехвърли топката на ФБР или на Главната прокуратура? Те с удоволствие биха захапали просто защото става въпрос за потулване на престъпление от страна на местните власти. Щатските и федералните служби са стари съперници, недоверието между които се е задълбочавало в продължение на десетилетия.

Но веднага си даде сметка, че в случая не става въпрос за съперничеството между службите. Тук ставаше въпрос за нещо далеч по-просто: историята на госпожа Морланд го беше заинтригувала от чисто професионална гледна точка. Всеки прокурор би искал дело от такъв характер, защото именно тези дела са ракетата носител към високите постове. Ако Даниел поемеше случая и се справеше успешно с него, би могъл да се включи в надпреварата за кабинета на областния прокурор, чийто мандат изтичаше след година. А защо не и за поста главен прокурор и за губернатор — разбира се, след време? Усети се навреме и поклати глава. Сладките мечти за власт и слава бяха опасни, много опасни…

Обратната страна на монетата също беше ясна: действията му несъмнено щяха да предизвикат гнева на много влиятелни личности, които с лекота биха могли да зачеркнат кариерата му. Реши да помоли Джак Макензи да опипа почвата с безкрайна предпазливост. Джак беше един от най-добрите му следователи и положително щеше да се справи. А ако историята на тази жена беше вярна, тя със сигурност щеше се превърне в един от най-големите скандали на Лос Анджелис за последното десетилетие.

 

 

Катрин нетърпеливо се взря в лицето на светлокосия мъж на средна възраст, който стоеше пред нея.

— Е, какво открихте?

Без да чака позволение, мъжът се отпусна в креслото.

— Съжалявам, госпожо, но нищо до този момент — отвърна той.

— Две седмици, и все още нищо?!

— Рових достатъчно дълбоко, госпожо — побърза да я увери светлокосият. — И вече имам ясна представа къде е оригиналното свидетелство за раждането на Пол Уърлингтън… Остава ми да преодолея някои бюрократични спънки и всичко ще бъде готово!

— Мисля, че ви плащам, за да заобикаляте бюрократичните спънки! — презрително го изгледа тя. Бяха й препоръчали този частен детектив като един от най-добрите в бранша, но до този момент той изобщо не беше успял да я впечатли.

— Госпожице Денисън, това изисква време, а и някои други неща… — Детективът направи многозначителна пауза. — Надявам се, че разбирате какво имам предвид…

— Не, не разбирам! — отсече тя. — Плащам цената, която назовахте вие, и искам свършена работа! Не ме интересуват никакви „други неща“, ясно ли е?

— Напълно, госпожице — изгледа я с вдигнати вежди детективът.

— За свидетелството за раждане разбрах… Но се надявам, че проверявате и здравните му картони, като започвате от самото начало…

— Да, госпожице.

Ноктите й с кървавочервен маникюр нетърпеливо забарабаниха по писалището.

— А всичките му контакти преди брака — както лични, така и обществени?

— Проверяваме абсолютно всичко, което посочихте, госпожице…

— Добре. Разходите не ме интересуват — приведе се напред тя. — Важни са единствено резултатите! Искам ги максимално бързо!

— Работя без почивка, госпожице — отвърна детективът. — Убеден съм, че скоро ще имам нещо за вас…

— Чакам! — хладно отсече тя и му направи жест да се оттегли.

Вратата се захлопна, а тя пристъпи към прозореца и се загледа към Родео Драйв. Компанията беше разположена в най-престижния район на града, известен като „Златния триъгълник на Бевърли Хилс“. За този престиж и тази репутация Катрин се беше борила цял живот, ден и нощ, неуморно… Не беше лесно да стигне дотук, сега борбата беше да се задържи достатъчно дълго, за да се наслади на дългоочакваните дивиденти… А те всеки момент щяха да потекат.

За миг си спомни предишната юридическа фирма, в която постъпи направо след Харвардския юридически факултет. Спомни си безкрайните часове в библиотеката, заета да прави справки за по-опитните си колеги, осемдесетчасовата си работна седмица без време за развлечения, без време за социални контакти. Фактът, че е жена, правеха нещата още по-трудни, но Брандън я покани за съдружник именно защото беше преживяла ада на всичко това…

Брандън… Той не е бил длъжен да се бори със зъби и нокти като нея. Безспорно беше добър адвокат с голям опит и красноречие, но тези качества едва ли стигаха за положението, на което се радваше: уважаван от юридическата общност в целия щат… Нещата несъмнено опираха до факта, че баща му и дядо му са били влиятелни членове на Сената на Съединените щати и хората очевидно добре помнеха това. Клиентите търсеха услугите на неговата фирма именно защото разчитаха на връзките му в правителствените среди.

Сега дойде и нейният ред да бере плодовете от партньорството си с действащ сенатор на Съединените щати. Тази връзка щеше да й донесе милиони долари, ето защо тя нямаше да позволи на Пол Уърлингтън да обърка плановете на шефа й…

Вече бе абсолютно сигурна, че може да спре Уърлингтън. Трябваше само да се сдобие с нужната информация. И след това да я използва.