Мими Лат
Опасно съдружие (2)

2

Изправена на носа на катера, Нанси Соловски — детектив от службата на областния шериф на Лос Анджелис, гледаше към огромния корпус на яхтата „Майорка“, която приличаше по-скоро на някогашните презокеански лайнери, използвани днес за увеселителни пътувания. Партньорът й Глен Уолтърс вече беше прехвърлен с хеликоптер на борда. Соловски беше вдовица с две деца и нямаше как да им осигури детегледачка за толкова кратко време. Освен това тази вечер бяха свободни от дежурство и един господ знае защо ги бяха повикали за инцидент, който нормално се поемаше от дежурните в момента.

Зърна широкоплещестия Уолтърс и размаха ръце:

— Извинявай за закъснението!

— Нали вече си тук — усмихна се той.

Соловски прибра няколко немирни пепеляворуси къдрици, огледа се и попита:

— Какъв е случаят?

— В момента, в който яхтата изминала около две мили по фарватера на канала Сан Педро, някоя си госпожа Морланд съобщила за изчезването на съпруга си Райън, адвокат.

— Паднал зад борда? — остро го погледна тя.

— Още не знам със сигурност — отвърна с въздишка той, очевидно очаквайки съчувствие за огромната работа, свършена преди нейното пристигане. — С издирването се занимава Бреговата охрана, на нас оставят разследването. — Изсумтя недоволно: — А това означава да разпитаме всички гости, около двеста на брой…

Соловски тихо подсвирна.

— Какви конкретни мерки са взели?

— Ела да те заведа при съпругата, а по пътя ще те запозная с фактите — промърмори Уолтърс и пое по стълбата за горната палуба.

Тя го последва, отбелязвайки, че тази яхта прилича повече на хотел, отколкото на плавателен съд. Обстановката беше зашеметяваща, сякаш изведнъж я бяха спуснали сред декорите на някоя серия от „Живота на богатите и известните“. Има да разправя на децата…

— Това чартърен кораб ли е?

— Не, частен. Собственикът се казва Пол Уърлингтън, богат строителен предприемач. Съпругата му Даяна е известна сред хайлайфа.

Соловски отново подсвирна и ускори ход, за да се изравни с партньора си.

— Един фотограф прави снимки на борда — продължи той. — Госпожа Уърлингтън ми се разсърди, защото изисках филмите. Обясних й, че ни трябват за идентифициране на гостите, но тя настоява да ги изпрати в светската хроника на някакъв вестник. — Замълча за момент, после добави: — Обещах й, че като дойдеш, ще й приготвиш втори комплект от негативите.

— Ами да, как не! — промърмори Соловски, ядосана, че отново й възлагат най-досадната работа.

Уолтърс спря близо до мостика и махна с ръка към събралите се хора наблизо.

— Онази там с черната коса е Уърлингтън. До нея е кметът…

— Охо! — впечатли се Нанси, после се извърна към друга група хора, надвесени над предпазния парапет. — А тези там какво правят?

— Държат спасителни пояси и са готови да ги хвърлят във водата, ако го забележат. Ние правим същото… — Посочи нагоре: — Хеликоптерите са от нашите, има и на Бреговата охрана.

Тя напрегна взор. Прожекторите на кораба и тези на машините, които кръжаха над него, осветяваха само една тясна ивица от водата. Всичко останало тънеше в мрак.

— Там сигурно е доста студено! — неволно потръпна.

— И става още по-студено — кимна Уолтърс. — Не е най-подходящото време за нощно къпане.

Тя потърка длани една в друга и попита:

— Според теб какви са шансовете на този човек?

— Намаляват обратнопропорционално на времето. Хипотермията убива дори и най-добрите плувци. — Леко кимна към една млада жена, свита на пейката до мостика. Някой я беше наметнал с одеяло, в ръката й имаше чаша, вероятно с коняк. — Това е госпожа Морланд, също юрист. Искам да поговориш с нея, тъй като не ми остана време да й задам обичайните въпроси.

Соловски любезно остана на крака, докато Уолтърс я представяше. Госпожа Морланд изглеждаше съвсем млада, на не повече от двадесет и пет. Красива жена с гладка кожа и буйна червена коса, която предизвика завистта й.

Не носеше никакви бижута, освен венчална халка с миниатюрни брилянти. Сравнена с останалите гости на борда, Ребека Морланд беше облечена съвсем скромно. Гримът на очите й се беше размазал. Сърцето на Соловски се сви от съчувствие. Искрено се надяваше тя да не преживее това, което сама бе преживяла преди няколко години. Много е тежко да изгубиш съпруг…

— Госпожо Морланд, предлагам да размените няколко думи с детектив Соловски — каза Уолтърс. — През това време аз ще разпитам част от останалите гости. — Обърна се към партньорката си и добави: — Ще се видим по-късно.

Ребека вдигна пребледнялото си лице към жената, изправена пред нея.

— Не виждам никаква полза от разговори. Не е ли по-добре да се заемем с търсенето?

— Достатъчно хора са заети с това — отвърна Соловски и извади бележника си. — А вашите отговори могат да ни бъдат от голяма полза. Защо не се опитате да ми разкажете събитията така, както ги помните?

— Добре — кимна младата жена, осъзнала, че няма смисъл да спори. После й разказа как Райън отишъл да пуши на палубата, а тя отскочила до тоалетната. Разказа й как сама претърсила кораба от носа до кърмата, преди да алармира екипажа.

— Отдавна ли сте омъжена за господин Морланд? — попита Соловски.

— От две години — отвърна тя, неволно попипвайки халката си. — А живеем заедно от три.

— Разбирам — кимна детективката и записа нещо в бележника си. — А забелязахте ли какво и колко е пил съпругът ви тази вечер?

Въпросът накара младата жена да се замисли дали Райън е пил повече от обикновено.

— Пи нещо — кимна тя.

— А какво?

— Не съм много сигурна — промълви, после си даде сметка, че това звучи странно, и побърза да добави: — Обикновено мъжът ми пие вино… Но тази вечер кой знае защо беше на твърд алкохол.

— Имате ли представа колко питиета е изпил?

— Не зная — призна с въздишка тя.

— Едно-две или повече? — настоя Соловски.

— Казах ви, че не зная — сви рамене Ребека и натъртено добави: — Но колкото и да са били питиетата му, Райън не беше пиян!

— Откъде сте сигурна в това?

— Нито залиташе, нито се търкаляше по палубата! — ядоса се тя. За нея съпругът й си беше абсолютно трезвен.

Очите на полицайката внимателно я следяха.

— Все пак допускате ли, че питиетата може да са били три?

— Възможно е. Но беше трезвен.

— А хапна ли нещо?

— Съмнявам се. Когато започнах да го търся, тъкмо отваряха студения бюфет. — Сети се за деликатесите, отрупали сребърните подноси. Имаше чувството, че ги е видяла не преди два часа, а преди години.

— Някакви проблеми от медицинско естество? Съпругът ви да е имал припадъци, проблеми със сърцето? Нещо, което би предизвикало загуба на равновесие, падане?

Тези въпроси започнаха да я нервират. Никога не бе мислила за подобни неща. Беше убедена, че Райън би споделил с нея, ако имаше проблеми със здравето.

— Не — отвърна. — Напоследък се оплакваше единствено от главоболие.

Соловски отбеляза нещо в бележника си и зададе поредния въпрос:

— Господин Морланд вземаше ли някакви лекарства?

— Най-много аспирин за главоболието — отсече Ребека и се огледа. Допрели глави, част от гостите си шепнеха и сочеха към нея. Това я накара да се почувства неудобно.

Сякаш отгатнала мислите й, детектив Соловски също се огледа, после успокоително промърмори:

— Не им обръщайте внимание… Хората са си любопитни по природа… — Усмивката й беше топла, приятелска. — Имате ли представа кога за последен път съпругът ви се е подлагал на медицински преглед?

— Преди около година…

— А страда ли от морска болест?

Ребека се замисли. Няколко пъти бяха излизали с платноходка в открито море. Бяха си пийвали и хапвали добре, всъщност омитаха всичко, което носеха. На Райън никога не му беше прилошавало.

— Мисля, че не — промълви тя. — Макар че тази вечер беше на твърд алкохол и… — Очите й се спряха върху лицето на другата жена: — Не. Положително щеше да ми каже, ако се беше почувствал зле.

— Умее ли да плува господин Морланд?

Ребека потръпна, щом си го представи в студената дълбока вода.

— Да — отвърна. — Райън е добър плувец.

— Напоследък да е бил потиснат, ядосан?

Усети изпитателния поглед на жената върху лицето си, стомахът й се сви. Поведението на Райън през последните дни нямаше нищо общо със създадената ситуация.

— Беше малко потиснат — призна. — Но това се случва на всеки…

— А посещавал ли е психоаналитик?

Ребека се ядоса. Какво се опитваше да й внуши тази жена?

— Не, разбира се! — отсече.

— Проблеми със съня?

— Ами… Напоследък ставаше посред нощ…

— И аз съм така — съчувствено я погледна Соловски.

— Но обикновено има здрав сън — побърза да добави съпругата.

— С каква юридическа дейност се занимава господин Морланд?

— Доскоро работеше в областта на трудовоправните отношения. Но когато Брандън Тейлър — изпълнителният директор на компанията на мъжа ми, реши да се кандидатира за място в Сената, Райън пое предизборната му кампания.

— Госпожо Морланд, няколко пъти употребявате думата „доскоро“… Мислите ли, че съпругът ви е имал някакви проблеми в работата, нещо извън обичайното?

— Всеки юрист има проблеми! — гневно отвърна тя. — Вижте какво, детектив! Усещам накъде биете и ви предупреждавам, че грешите! Съпругът ми никога не би скочил доброволно от този кораб, ако това имате предвид!

— Моля за извинение, госпожо — сведе очи Соловски. — Но аз съм длъжна да ви задавам подобни въпроси. — Пое дълбоко дъх и продължи: — Какви други проблеми би могъл да има господин Морланд? Хазарт, наркотици, дългове, бивша съпруга, шофиране в пияно състояние…

— Не! — отсече Ребека. — Вече ви казах, че бъркате!

— Зная, че човек трудно приема подобни неща, но те се случват. Подложени на стрес, хората вършат какви ли не щуротии.

— Ако Райън е паднал във водата, това просто е станало случайно! Никога не би го направил нарочно, разбирате ли? Никога! — Търпението й започваше да се изчерпва. — И защо е толкова важно да знаете как се е озовал във водата? Не е ли по-добре да се заемете с издирването му?

— Правим всичко, което е по силите ни, госпожо Морланд.

— Не го правите както трябва! Бавите се, би трябвало отдавна вече да сте го измъкнали от… — Млъкна, вцепенена от ужасната мисъл.

След известно време грохотът на двигателите промени ритъма си и сърцето на Ребека бе пронизано от тревога. Видя двамата детективи да се оглеждат за нея и тревогата й премина в паника.

— Какво става? — задавено попита тя.

— Вълнението се усилва и трябва да се направи преоценка на ситуацията — отговори Уолтърс.

— Търсенето не бива да се прекратява! — скочи на крака младата жена.

— Съгласен съм — кимна той. — Но при буря това е почти невъзможно, тъй като става много опасно.

Ребека се втурна към вратата на кабината и изскочи навън. Посрещна я почти непрогледна мъгла. Лицето й побеля, сърцето й попадна в ледените клещи на страха.

— Какво се е случило?

— Преди около пет минути навлязохме в гъста мъгла — отвърна Соловски, която я бе последвала навън и сега се бе облегнала на парапета.

— И?

— Ако мъглата не се разнесе скоро, хеликоптерите ще бъдат принудени да се върнат в базата.

В главата на Ребека нахлу оглушителен рев, тя вдигна ръце и притисна ушите си.

— Това не може да стане, не може!

Другата жена леко докосна ръцете й и промълви:

— Опасно е, госпожо. В такава мъгла лесно може да стане катастрофа.

Към тях се приближи капитанът с посивяло от изтощение лице.

— Госпожо Морланд, от Бреговата охрана току-що ме уведомиха, че прибират хеликоптерите. Те са напълно безполезни в тази мъгла.

— Не! — отчаяно проплака Ребека. — Не го оставяйте там, моля ви! — Ръцете й се вкопчиха в китела на капитана. — Не бива да спират, той ще умре!

— Съжалявам, госпожо. Но никой няма право да рискува живота на пилотите.

Тя се втренчи в лицето му.

— Но корабът може да продължи издирването, нали?

— Страхувам се, че не — поклати глава той, избягвайки да я погледне в очите. — Не можем да рискуваме сигурността на останалите пътници. Катерите на Бреговата охрана ще продължат, а на разсъмване към тях отново ще се присъединят хеликоптерите.

Ребека се извърна към Соловски. Зъбите й тракаха, думите й трудно се разбираха.

— Накарайте тези хора да продължат! Те трябва да продължат!

Детективката погледна капитана и тихо попита:

— Не можем ли да останем още малко в този район?

— Съжалявам, но това е невъзможно.

— Не! — изкрещя Ребека. — Няма да ви позволя! — Нахвърли се върху капитана и заудря с юмруци по гърдите му. От очите й рукнаха сълзи.

Соловски скочи, хвана ръцете й и я повлече обратно към кабината. Стоящите наблизо пътници ги заобиколиха, всеки искаше да каже нещо окуражително на младата жена. Вдигна се невъобразима врява.

В един момент Ребека зърна Брандън Тейлър, изправен между двамата си партньори — Катрин Денисън и Джон Евънс. Хукна към него, в сърцето й проблесна искрица надежда. Брандън беше нещо повече от настойник на Райън, беше му като баща.

— Брандън, хеликоптерите се оттеглят! Моля те, накарай ги да продължат издирването!

Висок и внушителен, с леко прошарени коси на слепоочията, Брандън я гледаше мълчаливо. Лицето му бе прорязано от тревожни бръчки, в очите му се четеше мъка. Изчака я да свърши, после се обърна към служебните лица и им зададе няколко кратки въпроса.

Уморена да слуша едни и същи обяснения, Ребека нетърпеливо сграбчи ръката му.

— Нека наемем свои самолети и хеликоптери!

— Вече опитах — поклати глава той. — Но никой не иска да лети в подобна мъгла. — Прегърна я през раменете и успокоително добави: — Но катерите на Бреговата охрана остават. Опитай се да бъдеш силна, Ребека. Няма да се откажем, обещавам ти. Ще го намерим!

 

 

Когато останаха сами, детективите Уолтърс и Соловски уморено се облегнаха на парапета.

— Разговарях и с тримата партньори на Морланд — каза Уолтърс и прелисти бележника си. — Изпълнителният директор Брандън Тейлър каза, че напоследък Морланд е бил раздразнителен и трудно се разговаряло с него.

— А другите кои са?

— Една дама — Катрин Денисън. Според нея тази вечер Морланд здравата си пийнал. Едва се държал на краката си, а очите му били кръвясали.

Соловски си спомни за отговорите на съпругата и неволно се запита дали младата жена не е забелязала състоянието на съпруга си, или го отрича просто от солидарност.

Колегата й прелисти още една страница.

— Третият партньор се казва Джон Евънс. Той също твърди, че Морланд е прекалил с алкохола. Напоследък бил в депресия, като нищо може и да е скочил сам.

— Но съпругата твърди, че Морланд никога не би посегнал на живота си — подхвърли тя.

— От опит знам, че такива решения често са пълна изненада за близките — поклати глава Уолтърс.

— Мислиш, че колегите са го познавали по-добре от съпругата му?

Той сви рамене и почеса наболата си брада.

— Какво друго научи? — попита тя.

— Само това, че много хора са минали през пушалнята.

— Но никой не може да каже кога за последен път е видял Морланд, нали?

— Точно така. Мисля, че или е скочил сам, или става въпрос за някакъв трагичен инцидент. Може и да е бил пиян… Не виждам причини за възбуждане на следствие.

— Аз пък не съм толкова сигурна — възрази Соловски. — Става въпрос за съдружник в една от най-солидните юридически кантори и по тази причина мисля, че трябва да направим пълно разследване.

— Но как? През горната палуба и пушалнята са минали толкова хора… Едва ли ще открием някаква улика.

— Все пак мисля, че…

— Виж какво, Соловски — прекъсна я Уолтърс. — Аз имам право на окончателното решение като старши на екипа, нали? И това решение е следното: разследване на борда няма да има!