Ребека Уинтърс
Осъден на любов (3)

Трета глава

— Не ми е приятно да ти го казвам Андреа, но не удряш топката правилно. Прави го ето така! — Рич демонстрира удара пред волейболната мрежа в гимнастическия салон, докато другите членове на отбора — всички тийнейджъри, наблюдаваха внимателно.

— Може би вие, момчета, трябва да застанете отпред, а аз и Лайза отзад. — Андреа се усмихна заговорнически на срамежливото момиче, което не се справяше като нея.

Рич сериозно се бе вживял в ролята си на треньор и капитан. Андреа се стараеше да следва указанията му, но всеки път, когато се опиташе да удари топката, тя неизменно отскачаше настрани. Въпреки че никога не се беше справяла добре с играта, сега Андреа искаше да го направи на всяка цена.

Турнирът по волейбол между енориите беше станал вече традиция. За да го направи по-интересен, Църковният Младежки Съюз не само обедини юношеския и девическия шампионат, но прие предложението на районния инспектор във всеки отбор да участва духовник от енорията. До края на февруари, когато щяха да се проведат състезанията, оставаха около два месеца. Тъй като докторът не позволи на Пол да тренира поради възрастта му, „удоволствието“ автоматично се прехвърли върху Андреа. Тя не беше възхитена, но нямаше как, трябваше да участва.

Няколко кичура се бяха изплъзнали от прихванатата й с шнола коса. Тя ги приглади, застана зад наказателната линия, както я беше учил Рич, и зачака. Приготви се да върне един от противниковите сервиси, но за неин ужас пак се размина с топката. Децата от двете страни на мрежата избухнаха в смях, а Рич така се запревива, че тренировката заприлича на цирк. Легнал, той риташе с крака във въздуха и удряше с юмруци по пода. Зачервена от усилията и притеснението, на Андреа й идваше да потъне в земята от срам.

— Знам, че трябва много да уча, Рич Грийн, но не съм чак толкова зле!

— Въпрос на мнение — закачливо подхвърли Мат Каранза и й изпрати прословутата си усмивка, която му беше спечелила титлата „най-хубаво момче“ в местния колеж.

— Благодаря ти, Мат, ако ти потрябва услуга само ми припомни какво стана днес — намигна му тя и се затича към дъното на залата да вземе топката. Тъкмо се беше навела над нея, когато чу подигравателен коментар:

— Всъщност децата имат точка.

Ръцете й замръзнаха над топката. Тя познаваше този глас. Той можеше да принадлежи само на един човек! Човек, който преди три месеца се кълнеше, че ще забрави. Човек, който не искаше и се надяваше да не види никога повече. Кога е бил освободен от затвора и как я е намерил?

Когато най-сетне се осмели да вдигне глава, смаяният й поглед срещна неговия. Той я гледаше изпитателно. Внезапно почувства, че тялото й не се подчинява. Спомените от последната им среща преминаха през главата й като на филм.

Лукас Хейстингс се беше облегнал на вратата. Изглеждаше по-едър от обикновено, гладко избръснат, в бели джинси и синьо-бял пуловер. Тя неволно си припомни как изглеждаше той в малката стаичка на параклиса в затвора. Наблюдавайки реакцията й, в очите му проблесна задоволство.

— Хубаво е да видя, че не си ме забравила… Както сама си разбрала, някои преживявания не могат да бъдат забравени.

Андреа си мислеше, че вече е преживяла най-унизителния момент в прегръдките му в затвора, но явно грешеше. За него бе перверзно удоволствие да й напомня нещо, което тя безуспешно се опитваше да забрави. Хейстингс знаеше, че в мига, в който я докоснеше, тя щеше да загуби контрол и това му доставяше страхотно удоволствие.

Смаяна от напълно неочакваното му идване, тя се изправи. Топката остана забравена в краката й. Андреа се канеше да му каже, че не е добре дошъл в църквата, че няма работа тук, но думите замряха на устата й. Лукас сякаш забрави за нея. Той взе топката и тръгна към децата, събрани около волейболната мрежа.

— Какво си мислиш, че правиш? — извика тя след него.

— Здравейте, деца! Казвам се Лукас Хейстингс, но приятелите ми викат Люк. — Очите му срещнаха вбесения поглед на Андреа, припомняйки й момента, когато тя извика „Люк, скъпи!“. Вълна от топлина обля тялото й. — Преподобният Йейтс ми каза, че оставате без треньор след Деня на благодарността. Понеже съм играл доста волейбол в колежа, реших да дойда като заместник.

Андреа помисли, че сънува. Беше шокирана от лекотата, с която той задържа вниманието им. Децата бяха въодушевени, че този привлекателен атлетичен мъж ще им бъде треньор. Те се радваха, викаха и задаваха хиляди въпроси: Знае ли, че състезанията са следващия месец? Знае ли някои добри ходове, които ще им донесат точки? Ще бъде ли на разположение за необходимия брой тренировки? Ще научи ли пастор Майърс как да удря топката? Последният въпрос накара всички да избухнат в смях. Те се обърнаха да видят реакцията й, но Андреа все още не бе дошла на себе си след шока, че го вижда отново. Докато едната част от нея изпитваше трепетна възбуда, другата беше ужасена от наглото му появяване на нейна територия.

Защо Пол не й беше казал нищо?

Нетърпелива да разпита стария пастор, тя бързо напусна салона, усещайки как очите на Хейстингс я проследяват до изхода и нахално оглеждат голите й крака.

Пол беше в църквата и показваше повредите в климатичната инсталация на работниците. Щом я видя, той се извини и отиде при нея.

— Какво има, Андреа? Изглеждаш разтревожена?

— Да, Пол. Разтревожена съм. Лукас Хейстингс нахълта в салона преди няколко минути и съобщи, че той е новият треньор. Бях забравила, че досега присъдата му трябва да е изтекла. Пък и нямах представа, че сте се срещали. Къде и кога? Трябваше да ми кажеш, преди да го помолиш да тренира отбора.

— Хайде да отидем в моя офис и да поговорим там.

Той каза на работниците, че ще се върне след малко и двамата с Андреа отидоха в офиса на Пол. Той затвори вратата след себе си и устреми поглед към нея.

— Сядай!

— Не искам.

Той приседна на ръба на бюрото и започна с обясненията.

— Видях го за първи път преди половин час.

— Не ти вярвам!

— Доколкото разбрах, обадил се е в църквата в четвъртък и е поискал информация. Дорис му е казала, че работим в събота. Той дойде в моя офис и помоли за разговор. Бях страшно изненадан, като ми каза името си.

— Нима?

— Каза ми, че миналата седмица е бил пуснат от затвора и искал да прави нещо полезно в свободното си време. Носеше брошурата, която си раздала в деня, когато си била в затвора. — Главата на Андреа се замая. — Каза, че твоята проповед му е направила силно впечатление.

— Не е възможно — възпротиви се тя, спомняйки си оскърбителния начин, по който й беше говорил, и непочитанието, което беше проявил към всичко свято.

— Възможно е — продължи Пол, неосъзнаващ хаоса на чувствата й. — Но очевидно си направила много добро впечатление.

— Не. — Тя поклати глава. Трябваше да му каже истината.

— Не бъди толкова скромна. Разбира се, бях въодушевен от молбата му и казах, че имаме доста проекти, изискващи доброволци. Когато прегледахме списъка, той каза, че ще е най-полезен в спортния сектор. След като му съобщих, че всички са в салона, реши, че е добре да започне веднага. Това е отговорът на нашите молитви, Андреа.

Тя не знаеше какво да мисли. Погледна смутено встрани. Опитваше се да схване факта, че с един-единствен ход Лукас Хейстингс беше успял да влезе отново в живота й. Андреа не можеше да го понесе.

— Мислех, че поради загрижеността ти за него по време на процеса ще бъдеш доволна да узнаеш, че сега е свободен. Исках да те изненадам и затова не те предупредих. Гордея се с теб, Андреа. С едно посещение в затвора си направила чудеса.

— О, Пол! — Андреа не издържа и му разказа всичко, освен интимните моменти в обятията на Хейстингс. — Може би сега разбираш защо съм толкова разстроена. Не ми се вярва да е дошъл, за да помогне на някого. Не му вярвам и не смятам, че е разумно да му разрешим да работи с отбора. Нека бъдем откровени — той е бивш затворник и не е това, което търсим за пример на младежите. Ако бях помолила някой да ме замести онзи ден, сега нямаше да сме в това положение. Вината е моя и аз поемам отговорността. Ще му кажа, че сме променили решението си и не искаме да работи тук.

Последва дълга пауза, преди Пол да каже:

— Знаеш ли, живял съм достатъчно дълго и мислех, че няма какво повече да ме изненада, но ти току-що успя да го направиш. Андреа, защо заемаш тази позиция? Какво те накара да промениш мнението си? Знам, че е бил груб с теб в затвора, но след всичко, което е преживял, да не очакваш да те целуне?! Теб — една от съдебните заседатели, изпратили го в затвора?

Тя наведе глава. Не беше в състояние да отговори. Твърде много чувства бушуваха в нея.

— Независимо дали е виновен, или не, той е платил дълга си към обществото и до края на живота си ще живее с петното на затворническото си досие. Би ли му попречила точно сега?

— Разбира се, че не. Просто не искам да имам никакво вземане-даване с него. — Андреа не си признаваше, че той събуждаше в нея страстта и това я плашеше най-много.

— Не може да бъде! Нима това си ти — Андреа, която познавам и обичам! Лукас Хейстингс също е едно от чадата Божии и има нужда от помощ и утеха.

— Пол, Бетси Слоун е в отбора. Какво ще стане, когато родителите й разберат, че сме взели бивш затворник за треньор? Знаеш, че ще имаме неприятности. Трябваше да чуеш и Мейбъл Джоунс по въпроса. Запомни думите ми! Когато новината се разчуе, няма да можеш да събереш и половината отбор.

— Затова го накарах най-напред да им каже истината. Нека децата да решат.

— Те веднага го харесаха и ще го защитят, ако се наложи. Той им взе ума, още щом се появи в залата.

— Той определено има… някакво излъчване.

Андреа по-скоро би умряла, отколкото да признае, че Пол е прав.

— Мисля, че не ти е казал, но не вярва в Бога.

Пол поклати глава.

— Не е станало дума. А и повече ме интересува какво прави. Бъди честна, Андреа. Ти самата знаеш, че нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.

Тя потръпна. Думите му напомняха за дома й.

— Това, което знам, е, че направих голяма грешка, като отидох на твое място в затвора и сега си плащам. Ако нямаш нищо против, аз си отивам. Каквото и да стане в салона, по-добре ще е да не съм там. Ще се видим утре. Съжалявам, че те разочаровах. Трябва ми малко време. Искам да остана сама с мислите си.

Преди Пол да успее да каже нещо, тя напусна офиса.

Отиде и се преоблече. Бе си сложила джинси и яке — дрехи, напълно подходящи за студения януарски ден.

Андреа махна на работниците на излизане и тръгна към паркинга. Не можеше да не забележи бледозеленото БМВ на паркинга до крайслера на Пол и микробусчето на работниците. Не всеки затворник излизаше от затвора и си позволяваше такъв разкош. Андреа запали икономичната си малка кола и подкара към магистралата. В този момент строгото изказване на Мейбъл за брокерите изплува в съзнанието й. До утре енорията щеше да е настръхнала от новината и Мейбъл щеше да преследва Андреа за всяка подробност.

Спря да си купи хамбургер. После няколко часа безцелно се разхожда из града. Имаше нужда от разтоварване, преди да се прибере и да прекара още една безкрайна безсънна нощ. След процеса й трябваха няколко седмици, за да спре да мисли за Лукас Хейстингс. След посещението й в затвора преди три месеца й трябваше повече време. Сега всичко започваше отначало. А тя не знаеше лек срещу това. Дори и да поискаше да я преместят в друга енория, в друг щат, пак щеше да й отнеме много време да възстанови вътрешния си мир. Мейбъл го беше нарекла красив като дявол. Сатана! Описанието беше много точно, имайки предвид очевидната му склонност да създава неприятности. Сега, когато вече беше извън затвора, без материални затруднения и работа, която да държи зает острия му като бръснач ум, той нямаше по-добър начин да прекарва времето си от това да я напада. А тя беше достатъчно глупава да му се противопоставя.

Андреа усети лицето си да пламва при спомена за трепета, който устните му бяха предизвикали тогава, и собственият й страстен отговор. Сграбчвайки волана здраво, тя обърна и подкара към къщи. Когато стигна до съседите си, й хрумна, че може би той има нужда от треньорската работа, докато си уреди живота.

Прибра се, изкъпа се и се приготви да си легне. После седна на бюрото и нахвърли посланието за църковния седмичник. Писа, докато моливът не се изплъзна от уморените й пръсти.

Андреа не си спомняше кога за последен път беше закъснявала за църква, но след появата на Лукас Хейстингс в добре уредения й живот нищо вече не беше същото. Чувстваше се емоционално и духовно несигурна, нещо, което не се беше случвало от ръкополагането й за пастор.

Младшият хор започваше в осем и половина, следваха класове от девет и петнадесет. Неделната служба започваше в десет и половина. Обикновено Андреа пристигаше в църквата около седем, за да отвори библиотеката за учителите, да отговаря на телефона и да се увери, че всичко ще протече гладко през деня. Но точно тази сутрин тя паркира пред църквата в десет без петнадесет. Всичко изглеждаше нормално. Тя се промъкна незабелязано и забърза към офиса. След като заключи вратата, навлече одеждите си и тръгна към входа на църквата, за да поздрави идващите. Пол беше въвел този обичай преди години. Андреа одобряваше методите му на сближаване с хората, на които служи.

Членове на хора вече се събираха в залата. Познатите звуци на фуга от Бах изпълниха църквата. Тя побърза да заеме мястото си до Пол срещу входната врата.

Пол й намигна, докато разговаряше с едно младо семейство, наскоро преместило се в тяхната енория. Беше разбрал защо е закъсняла.

Хората се бяха върнали от коледните си ваканции и залата се напълни бързо. Андреа прегърна някои от тях и ги разпита как са. Те бяха нейното семейство. Здрависа се с новодошлите и им каза да си вземат проповеди и брошури, като си тръгват.

— Зина! — възкликна тя учудено, когато видя Барбара и майка й.

— Добро утро, пасторе! — поздрави старата жена. — Имах доста спокойна седмица и се чудех дали е удобно да дойда на срещата довечера?

— Разбира се! Очаквам с нетърпение да те видя. Чакам ви в седем.

— Ще дойдем! — увери я Барбара.

Андреа автоматично се обърна да поздрави следващия и протегна ръка, която потъна в голямата длан на Лукас Хейстингс. За неин ужас, точно зад него стоеше Марго Слоун. През цялото време Андреа подсъзнателно се чудеше дали Лукас ще се появи. И сега изпита удоволствие от топлината на допира му. Без съмнение той усети реакцията й. Това я притесни. Още повече, че Марго Слоун ги наблюдаваше подозрително. Разбира се, тя не можеше да има представа за сложните отношения между тях. Андреа вдигна поглед смутено и видя подигравателно предизвикателния израз в очите му.

— Ще ме порази ли гръм, ако ти кажа колко хубаво изглеждаш в духовническите си одежди? — Той се усмихна и подръпна ръката й, притегляйки я към себе си. — Не е чудно, че мъжете не престанаха да говорят за теб. Беше достатъчно умна да не се появиш отново в затвора. Невероятните ти теменужени очи можеха да предизвикат вълнения.

Андреа се чудеше как да се отърве от него. В бързината тя каза:

— Шестте месеца зад решетките не са те вразумили. Не рискуваш ли да си лепнеш още някоя присъда?

Той се засмя тихо и стисна ръката й силно. Обезоръжаващата му усмивка превръщаше заплахите й в глупави безсмислици. Бе подвластна на чара и сексапила му и сърцето й примираше, щом бе наблизо.

— Не вярвам някой мъж, бивш затворник или не, да е бил арестуван за това, че е направил комплимент на хубава дама, пък била тя и пастор.

Докато говореше, палецът му уж случайно галеше дланта й. За неин ужас докосването му й доставяше удоволствие. Андреа беше сигурна, че Марго Слоун можеше да каже точно какво става.

— Задържаш опашката — процеди тя през зъби. — Службата ще започне всеки момент. Да не би затворническият живот напълно да те е лишил от всякакво благоприличие?

Тя се опита да изтегли ръката си от неговата, без Марго Слоун или някой друг да забележи, но опитът излезе безуспешен.

— Ще те пусна при едно условие.

Лицето й пламна.

— Невъзможен си!

— Искаш ли да го чуеш? — продължи той предизвикателно. Андреа срещна дръзкия му поглед. — Имаме недовършена работа. Ще дойда довечера у вас.

— Довечера съм заета.

— Лайза Дженингс ми каза за групата, която се събира у вас всяка втора неделя вечер. Възнамерявам да посетя сбирката. До скоро, пасторе!

Той пусна ръката й и влезе с вбесяващо безгрижие в църквата. Тя не се съмняваше, че Хейстингс ще го направи и ще се появи довечера в дома й. Той знаеше, че тя не го иска и това го правеше още по-решителен. Лайза беше го убедила, че ще бъде добре дошъл, защото срещата била за всеки, който иска да дойде и да намери разбиране и приятели.

Лукас Хейстингс беше накарал да проговори най-свитото, най-тихото момиче в групата. Без да иска, Лайза беше казала всичко, като в същото време той я беше накарал да се почувства, че е необходима на другите. Това за пореден път й доказваше колко умее да завладява хората, стига да поискаше.

— Добро утро, пасторе! — Пискливият глас на Марго Слоун стресна Андреа.

Обвинението в погледа й я разкъсваше.

— Госпожа Слоун! Как сте?

— Смятах да поговоря с преподобния Йейтс за неговата безотговорност да наеме бивш затворник за треньор на децата. Но след това, което току-що видях, явно не е стигнал до такова безсрамно решение сам.

Андреа искаше да й каже, че съвсем не е насърчила Пол, а по-скоро е изложила на риск отношенията си с него, но се отказа. Марго никога не е искала да приеме Андреа за свещеник и беше превърнала в своя лична цел да разгласява и най-малките й грешки.

— Ако това толкова те тревожи, моля те, отнеси се към църковния съвет. Говори с Хал Неф, ако искаш да свикаш среща. Той е новият председател. — Тя прекъсна изречението си, защото Пол беше влязъл вече в църквата. — Извинете ме, моля! Службата започва.

Без да дочака отговор, Андреа забърза да заеме мястото си зад хористите, които бавно започнаха в такт с музиката. Тя се опита да задържи погледа си на прекрасните витражи. Не можеше да забрави, че Хейстингс е сред посетителите и присъствието му я смущаваше.

Всичко изглеждаше толкова нереално! Не бе и предполагала, че животът й отново ще се обърка.

Службата продължаваше обикновено час и петнадесет минути. За това време Андреа се отдаваше на Бога, но сега чувствата я задушаваха. Безпомощна да възпре мислите си, тя с ужас осъзна, че те все се връщат към мъжа, чието впечатляващо красиво лице и изискано облекло го открояваха сред останалите присъстващи в църквата.

Точно след процеса Андреа си бе мечтала за Лукас Хейстингс. Как го среща при други обстоятелства и го опознава по-добре. Но това беше, преди да изпита тъмната страна на непредсказуемата му личност. Срамът отново я завладя, като си спомни как обви врата му с ръце и приближи устни към неговите само за да го защити пред охраната. Никога не беше мислила, че целувката му ще изтрие целия свят от съзнанието й. Толкова дълбоко беше смущението й, че вдъхновената проповед на Пол почти не стигна до нея. Андреа успя да се концентрира с огромно усилие на волята. Това, което чу, я накара да мисли, че ако някой в църквата има задни мисли или лоши чувства към другите, думите на Пол биха го накарали да се вгледа в себе си и да се разкае.

Без съмнение Лукас Хейстингс и желанието му да служи на обществото бяха подсказали темата на Пол. Тя не можеше да не се възхити от стария пастор. Точно тогава погледите на Андреа и Хейстингс се срещнаха.

Това я върна в съдебната зала, в онези няколко мига, когато очите му излъчваха толкова дълбока болка и объркване, секунди, преди белезниците да щракнат около китките му и той да бъде отведен в затвора.

Въпреки че беше платил за деянието си и беше готов да заеме мястото, което по право му се падаше в обществото, съмненията относно вината му лумнаха в съзнанието й по-силно от всякога. Уплашена от мислите си, Андреа побърза да се оттегли през страничната врата преди края на службата и отиде право в офиса. Постоянен поток от хора за потвърждения, благословии и сватби я държа достатъчно заета, за да не мисли за него. Така тя нямаше време да се тревожи как ще протече вечерта. Поне докато не влезе в колата си и не потегли към къщи.

Тогава мисълта какво би могло до се случи, ако остави Лукас Хейстингс да влезе в нейния дом, нахлу в съзнанието й с пълна сила. Андреа наруши няколко пътни знаци и едва не се сблъска с някаква кола. Шофьорът изруга ядосано. И с право. Бяха се разминали на милиметри.

Андреа не се съмняваше, че неадекватните й реакции се дължат на завръщането на Хейстингс в живота й. Трябваше да се накара да забрави за всичко, случило се преди три месеца в затвора и да се опита да се държи нормално. Иначе беше обречена на презрение и осъдително отношение от страна на всички, които я познаваха.