Ребека Уинтърс
Осъден на любов (10)

Десета глава

— Андреа, успях да отпратя всички, но мъжът отвън настоява да влезе.

Андреа вдигна уморено глава към секретарката. Беше прекарала нощта, пишейки документите за оттеглянето си и цял ден напразно се опитваше да забрави снощния телефонен разговор с Люк.

— Каза ли кой е?

Дорис поклати глава.

— Не. Предпочете да не си казва името. Ако искаш, ще му кажа, че си заета?

Дорис знаеше, че между Андреа и Лукас всичко е свършено и целия ден се мъчеше да я развлича, доколкото бе възможно. Андреа погледна часовника през подпухналите си клепачи — беше три и половина. Отборът се събираше в пет, а тя все още имаше планина от работа. Не можеше да я остави на Пол след оттеглянето си в четвъртък.

— Дай ми две минути да се оправя и го покани. Дорис? — Русата жена спря на вратата. — Благодаря ти за всичко!

Дорис се усмихна разбиращо и излезе. Андреа се пресегна за чантата си и се намръщи, като видя лицето си в стъкления шкаф. Сложи си червило и малко пудра. Нищо не можеше да направи с уморените си очите. Поне косата й изглеждаше добре. Колкото до дрехите, беше дошла по спортен екип, защото не мислеше, че може да види някой друг, освен Дорис. Андреа се стресна, когато чу лекото почукване на вратата.

— Пастор Майърс?

— Да?

Тя остави чантата си обратно в чекмеджето и се приготви да посрещне посетителя. Когато Чарлс Рич влезе в стаята, Андреа не можа да прикрие изненадата си. Той й припомни дните на ужасния процес. Беше облечен така, като че ли току-що излиза от съдебна зала, а киселата му усмивка отговаряше на собственото й настроение.

— Сигурен съм, че аз съм последният човек, който сте очаквали. Ще ми простите ли, че сбърках гласа ви с този на Ерин? Люк с право ме наруга и е прав. — Усмивката му се смени със сериозно изражение. — Страхувах се, че ако дам името си на секретарката ви, ще откажете да ме видите, а не можех да рискувам.

След това искрено извинение Андреа не можеше да му се сърди дори и ако имаше такова намерение. По свой начин той беше чаровен — като Люк. Но защо беше дошъл? Какво искаше от нея?

— Няма нищо, господин Рич. Напълно ви разбирам.

— Много мило, пасторе, но изобщо не сте длъжна да го правите. Не трябваше да си правя изводи за Люк и Ерин. Тя отдавна е влюбена в него, но в понеделник той ясно ми каза, че никога не е отговорил на чувствата й. Тя има приятелството и помощта му, но само толкова. Недвусмислено ми каза, че ако моята неделикатност ви е наранила, никога няма да ми прости. Познавам Люк отдавна и знам, че прави каквото каже.

Чарлс не знаеше колко добре Андреа е разбрала това от деня, в който посети Люк в затвора.

— Господин Рич, той ми обясни за Ерин всичко, когато ме докара до къщи онази вечер. Всичко е наред. Съжалявам, че сте отделили време от натоварения си ден, за да дойдете чак до църквата и да ми се извините.

— Много добре знам, че нищо не е наред, и точно затова съм дошъл — заяви той делово. — Седнете, пасторе. Искам да поговорим.

Мислите й моментално полетяха към Люк, а сърцето й заби лудо.

— Нещо се е случило с Люк, нали? Да не е станала самолетна катастрофа?

Няколко безкрайни секунди той изучаваше напрегнатото й изражение.

— Преди около един час, когато го оставих в дома му, изглеждаше в почти същото състояние, в което сте и вие. — Андреа осъзна думите му едва когато седна на стола.

— Моля — тихо каза тя, като се успокои малко, — седнете!

Устните му се изкривиха в иронична усмивка. Това още веднъж й напомни за Люк. Никой не изпускаше другия от очи. Той седна, гледайки я напрегнато, като че ли беше на свидетелската скамейка.

— Люк каза, че напускате града, за да отидете в нова енория.

— Съжалявам, но не виждам какво общо имат моите планове с посещението ви, господин Рич.

Той се облегна назад, впил поглед в нея.

— Люк ще ме убие, ако разбере, че съм тук, но трябваше да дойда. В неделя сутринта новината, че е бил обвинен умишлено и изпратен в затвора за престъпление, извършено от неговите двама бизнеспартньори, ще залее медиите.

Андреа не можеше да повярва на ушите си. Широката му усмивка изразяваше собственото му задоволство от развитието на нещата.

— Знаех си! — извика Андреа радостно, забравяйки всичко друго. Тя скочи от стола и прегърна Чарлс. Мига, в който усети ръцете му да я обгръщат, се разплака. — Някак със сърцето си го усещах. — Вдигайки се на пръсти, тя го целуна по бузата. — Благодаря ви за всичко, което направихте за него — прошепна. Не беше в състояние да задържи сълзите си. — Знаете ли, че докато решавахме присъдата, подхвърлих на другите съдии възможността неговите партньори да са излъгали. Но те не можеха да допуснат, че могат да лъжесвидетелстват. — Тя потисна риданията си. — Люк трябва да е толкова щастлив, толкова успокоен! — При думите й усмивката му се стопи.

Той бавно я пусна и й подаде носна кърпа.

— Да, но не е. Затова съм тук.

— Какво!?

— Сега, като видях реакцията ти, и аз не съм сигурен, че разбирам. Според Люк ти бягаш от него, защото той има съдебно досие. Но след като си вярвала в неговата невинност… Ще се намеся още веднъж, като те попитам за истинската причина да напуснеш Албакърки.

Андреа не очакваше да бъде разпитвана така открито. Върна се зад бюрото, за да си даде време да размисли. Тя не възнамеряваше да разкрие сърцето си, защото беше несигурна в намеренията и чувствата на Люк, а и вярваше, че брак между атеист и ръкоположен духовник не може да бъде сключен.

— Политика на църквата е пасторите да се преместват от време на време — обясни тя със спокоен глас. — Получих интересно предложение и не искам да го изпусна. Знам, че Люк си мисли, че всичко е заради съдебното му досие, но не е така.

След кратка пауза Чарлс рече:

— Вярвам ви и няма да ви отнемам повече време. Успех в новото начинание. Мога само да кажа, че ми се искаше и другите съдии на процеса да бяха като вас.

Чарлс Рич си беше отишъл, когато Дорис влетя в стаята при развълнуваната Андреа.

— Той е много хубав. А аз въобще не харесвам червенокоси мъже. Какво искаше?

Независимо от личните си преживявания Андреа беше толкова развълнувана заради Люк, че почти изкрещя новината.

— Това е фантастично! Винаги съм вярвала в него. Всички неверници ще се почувстват виновни, като чуят, че е невинен. Андреа, разбирам, че си действала така, сякаш тяхното мнение никога не е имало значение за теб. Но и двете знаем, че то ще има значение, когато ти и Люк се ожените.

— Да се оженим… — Андреа пребледня. — Вече ти казах, че това е невъзможно. Всичко свърши между Люк и мен.

— Добре, пасторе… От теб получих един урок. Вярата предхожда чудесата. Водата може още да е мътна, но след миг става кристалночиста като планински поток. Обещай ми, че няма да заминеш за Аляска до другата седмица.

— Имат ли значение няколко дни?

— Защо не изчакаш до понеделник. Тогава ти ще ми разкажеш. Между другото пристигна колет преди малко — голяма кутия за пастор Майърс. Да я отворя ли?

— Да я отворим заедно.

Андреа знаеше, че няма да е в състояние да се концентрира повече върху работата си днес, особено след като събирането щеше да започне след малко. Тя последва Дорис.

— Какво е това? — измърмори, докато изваждаше синьо-белия екип от кутията.

— На заседанието онзи ден Съветът съобщи, че няма пари. Казаха, че ще трябва да се справим както можем, което значи, че имаме неизвестен благодетел — намигна й Дорис. — Знаеш, че само един човек може да има мотиви и средства да снабди отбора с такива прекрасни екипи.

Андреа кимна. Разбира се, Дорис намекваше за Люк. Андреа веднага си беше помислила за него.

— Децата ще бъдат възхитени!

В този момент обичаше Люк повече отколкото беше мислила за възможно.

— Ще накарате цялата енория да се гордее с вас. — Коментарът на Дорис я върна обратно към действителността. — Мисля, че всички смятат да дойдат да ви подкрепят утре сутринта. Ще ме измъкнете ли от работа?

— Какво ще кажеш да ми помогнеш да ги раздадем.

Взели екипите, те тръгнаха към салона. Всички, освен Люк и Кейси бяха там. Андреа трябваше да прикрие разочарованието си. Никой не забеляза унилото й лице, защото вниманието на децата беше насочено към екипите. Възклицания се носеха из въздуха, докато всички се протягаха, за да си вземат екипи и да ги премерят. Дорис й се усмихна и се върна в офиса.

Най-накрая децата наобиколиха Андреа, да й благодарят, но тя поклати глава.

— Треньорът ви е виновен за това и ми се искаше да е тук, за да ви ги даде лично. И докато не е дошъл, ще ви кажа нещо. Седнете за минута.

Сериозният й тон произведе необходимия ефект, защото залата мигновено стихна. Когато всички седнаха, Андреа им съобщи новината за Люк. Секундата след това те наскачаха от радост.

— Знам точно как се чувствате — възкликна Андреа. — Така че нека да покажем на Люк колко много ценим това, което прави за нас, като покажем най-доброто от себе си утре. А ако Кейси реши да отиде с баща си — очите й срещнаха тези на Мат, — тогава ще трябва да се уповаваме на провидението. Рич, проведи тренировката, докато дойде Люк.

Тренировката започна, но не след дълго Дорис забързано влезе в салона и каза, че майката на Барбара тъкмо щяла да започне първата си процедура по химиотерапия. Искаха да знаят дали пасторът може да отиде и да бъде там, когато процедурата свърши.

Още веднъж Андреа помоли отбора за внимание и обясни защо трябва да тръгне. Ако не се върнеше до края на тренировката, щеше да ги види направо утре сутрин в осем и половина в „Сентръл Хай“, където щеше да се състои турнира. Всеки, който имаше нужда от транспорт дотам, можеше да й се обади по-късно довечера. Всички деца кимнаха и изпратиха най-добрите си пожелания за възстановяването на Зина.

Тя отиде до офиса и се преоблече с дрехи, подходящи за случая. Наметна палтото си, грабна чантата и тръгна към колата. Когато спря на магистралата, случайно погледна в страничното огледало и видя бледозеленото БМВ да завива на паркинга.

Люк трябва да е видял колата й. Фактът, че не натисна клаксона и не я последва, както би направил преди, ясно показваше намеренията му да остане вън от живота й. Андреа искаше да спре и да му каже колко се радва, че обвиненията срещу него са се оказали фалшиви, както и да му благодари за жеста спрямо отбора. Но като я отмина, той показа пределно ясно, че всичко е свършило. Тя натисна газта и продължи към болницата, напълно отчаяна. Как щеше да утешава някого, след като самата тя имаше нужда от утеха?

— Барбара! — започна Андреа, когато я видя на рецепцията. — Не мислех, че майка ти ще се реши да си направи химиотерапия!

— И аз бях изненадана, но когато Хелен Сърджънт мина през нас онзи ден, мама промени решението си. Ти си изпратила Хелен нали, пасторе!

— Да. Хелен също си е правила химиотерапия и аз реших, че може да убеди Зина.

— Е, успя. Благодаря ти! Докторът тъкмо ми казваше, че тя не вярва в лечението. Това ще спаси живота й! Не исках да те безпокоя, но знам, че мама много ще се зарадва да те види, след като свърши.

Добрата новина подейства като балсам за измъченото сърце на Андреа. За малко личните й проблеми минаха на заден план. Зина се зарадва да я види и Андреа се помъчи да изглежда в добро настроение.

Трите прекараха около половин час в приемната и после Андреа ги изпрати. Обеща им да намине скоро за по-дълго.

Качи се в колата си и потегли към къщата на Кейси, но не намери никого. После се върна в църквата, мислейки, че Люк ще е там с някой от отбора, но беше заключено. Като се преоблече бързо, тя тръгна към дома си. Обади се на Мат. Но отново не намери никой. Позвъни на още няколко деца от отбора и откри, че никой не се е прибрал вкъщи след тренировката. Явно Люк беше ги завел някъде.

Андреа се почувства нещастна. Телефонът звънна дванадесетина пъти, преди да си легне, и всеки път тя мислеше, че може да е някое от децата, но всички позвънявания бяха по църковни дела.

Дорис беше съобщила новината на Пол за Люк и той не можеше да се успокои, преди да я обсъди с Андреа.

— Ти почувства със сърцето си, че е невинен и му вдъхна надежда. И ето резултата! Люк Хейстингс съживи нашия волейболен отбор. Не мога да дочакам утрешното състезание. Независимо дали ще победите, или не, организираме вечеря в чест на отбора утре вечер. Знам, че заминаваш за Аляска вдругиден, но моля те, ела. Остани да видиш програмата след вечерята. Ще зарадваш всички, ако останеш да се позабавляваш с нас.

— Ще дойда, Пол. Благодаря ти. — Тя не можа да каже нищо повече, защото твърде много противоречиви чувства се бореха в нея, твърде много болка се бе насъбрала в душата й. Пол щеше да намери писмата й за оставката, докато тя беше във ваканция. Когато се върне, трябваше да се изправи срещу него и срещу енорията и да обясни съображенията си, а това беше нещо, за което не беше съвсем готова.

— Бог да ви благослови. И нека най-добрият отбор спечели!

Да спечели… Ако беше толкова просто!

 

 

Когато тя дойде в „Сентръл Хай“ на другия ден, веднага забеляза Люк сред другите треньори, които регистрираха участието на отборите си. Фигурата му и синята фланела, чийто цвят много наподобяваше цвета на екипите им, го открояваше сред другите. Тя огледа тълпата и лесно откри отбора. Изведнъж забеляза русата глава на Кейси и страшно се зарадва. Веднага отиде да му се обади. Когато я видя, той се усмихна широко.

— Здрасти, Андреа. Бас държа, мислила си, че няма да дойда, нали? — Лицето му сияеше от щастие.

— Не трябваше да оставаш. Трябваше да заминеш с баща си. Никоя игра не си струва такава жертва, Кейси.

— Люк разчита на мен. Не мога да го подведа. Нито отбора!

— Той не би искал да играеш и да не видиш баща си.

— Да. Знам. Но вече бях решил. И знаеш ли какво ми каза той? — Андреа с учудване видя сълзи в очите на Кейси. — Той рече: „Кажи на баща си, че щом турнирът свърши, ще те откарам със самолета до Моаб, откъдето започва пътуването, така че няма да го пропуснеш“. Щяло да стане за час и половина. Представяш ли си? — Кейси преглътна.

Андреа обожаваше Люк. Тя го потърси с очи, но не го откри и реши, че е влязъл с другите от отбора в залата.

— Когато казах на баща ми за предложението на Люк, той се умълча. Мислех, че вече не иска да отида с него. Но обеща, че ако Люк направи това за мен, ще му плати горивото. Той също призна, че е бил лош баща и че се е страхувал да ме покани предварително на това пътуване, защото мислел, че ще откажа. От сега нататък татко обеща да се виждаме по-често. Иска да отида във Вашингтон през ваканцията.

— О, Кейси! — Думите не можеха да изразят дълбочината на чувствата й.

— Той съжали, че не може да остане да ме гледа. Компанията имала нужда от него да подготви някои неща. Татко каза, че ще ни чака в три следобед.

Андреа помоли Кейси да я извини и отиде да наплиска лицето си със студена вода. След пет минути събра достатъчно кураж, за да се срещне с Люк и си запробива път в препълнената зала. „Сентръл Хай“ беше избрана заради невероятния си капацитет от шест баскетболни игрища, достатъчния брой зрителски места и електронните табла за отчитане на резултатите. Зрителите бяха повече отколкото беше очаквала. Усети, че я обзема общата предстартова треска. С един поглед откри Люк при отбора, който вече загряваше. Докато бързаше към тях, чу нечий глас да я вика по име. Пол, Дорис и около дузина приятели й махаха с ръце. Тя се усмихна и им отвърна. Присъедини се към отбора и Люк й кимна студено.

— Много мило, че дойде. Ако беше побързала, щеше вече да знаеш, че си в позиция до Клара за първата игра.

Уплашена, че децата ще забележат раздразнението му, тя се опита да отговори възможно най-тихо и спокойно:

— Трябваше да отида до болницата. Когато се върнах в църквата, всички си бяха тръгнали и нямах представа къде сте.

— Ако поне веднъж беше дошла навреме за тренировка, щеше да знаеш, че ще гледаме видеозаписи на волейболни мачове у нас — вкъщи.

В този момент съдията наду свирката и обяви началото на състезанието. Люк зае мястото си отстрани и Андреа от яд и отчаяние заигра така, както никога досега. Беше направо страхотна. Гневът на Люк изглежда я беше амбицирал допълнително.

Те спечелиха първата игра без особени усилия. Но докато се готвеха за втората, Люк охлади ентусиазма им. Андреа внимателно слушаше напътствията му, но не посмя да го погледне. Отборът бързо излизаше в челото. По време на играта случайно се обърна и засече погледа му. В очите му се четеше възхищение. Тя така се смая, че пропусна да удари следващата топка, и отборът загуби точка. Но те все пак спечелиха играта.

Андреа беше бясна. Бе се разконцентрирала, и то само защото търсеше одобрението му. Обеща си да забрави за него до края на играта, каквото и да й струваше това.

Третата среща протече като първата. Противниците не бяха добре тренирани и действията им не бяха съгласувани. В почивката всички отидоха да пият вода и Пол ги последва. Беше щастлив. Много щастлив! Андреа искаше да спечелят колкото заради Пол, толкова и заради Люк.

След четвъртия мач, който не беше лесен, те стигнаха до полуфиналите. Люк ги извика, за да им даде наставления.

— Слушайте внимателно. Гледах отбора, с който ще играете. Добри са. Така че внимавайте!

— Ще ги смачкаме, треньоре! — увери го Рич и заеха местата си на волейболното поле.

Андреа следеше внимателно противниковата стратегия. За броени секунди откри слабите им места и насочи ударите си точно там. Същото направи и Мат и постигнаха добър резултат. Победата се очертаваше в тяхна полза. Мат се усмихна доволно на Андреа. Тя му върна усмивката, но радостта й се изпари, когато чу Люк да мърмори:

— Не си вирвайте носа! Противниковият отбор също няма загубен мач. Внимавайте!

Андреа се обърна обидена и ядосана.

— Добре. Сега е моментът, в който трябва да покажем на какво сме способни. Пускаме в ход заученото положение. Няма да им дадем време да мислят. Връщайте топките светкавично и те ще изпаднат в паника. Това означава пълна концентрация от ваша страна. — Люк погледна Андреа. — Някакви въпроси?

Те поклатиха глави и излязоха на полето за последната игра. Чу се сигналът и битката започна. Наистина си беше битка. Другият отбор играеше със стръв, но след няколко минути вече беше ясно, че отборът на Андреа бе по-убедителен. Кейси надмина себе си. Тези удари биха му осигурили място в отбора на колежа. Това беше играта на Кейси. Той смая противниците си с бързината и точността на ударите си.

Когато се чу последният съдийски сигнал, тълпата заскандира и отборът полудя. Всички викаха и се смееха. Момчетата вдигнаха Люк на раменете си. Андреа стоеше слисана и гледаше ослепителната му усмивка. Никога не бе го виждала такъв.

— Тази гледка би стоплила сърцето на всеки — прошепна Дорис закачливо в ухото на Андреа. Андреа се обърна. — Поздравления, пасторе! Как се чувстваш? Не, не ми отговаряй! Като се замисля, май нищо не е свършило…

— Ти никога ли не се отказваш! — попита Андреа с треперещ глас.

— Не и когато нещо е сигурно! — Тя стисна ръката й. — Ще се видим довечера на тържеството.

Дорис изчезна в тълпата точно когато съдиите помолиха всички да седнат, за да връчат наградите. Купата беше много красива изработка от дърво и позлата, която би украсила чудесно всяка сбирка от награди. Когато обявиха победителя, в залата избухнаха бурни ръкопляскания. Целият отбор беше поканен заедно с Люк пред микрофоните. Пол представи всеки един от тях по име и връчи купата на Люк. Сърцето на Андреа се преизпълни с радост, когато Люк я подаде на Рич. Той прегърна Люк, Кейси и всички останали членове на отбора.

Андреа старателно го избягваше. Но не можеше да не се възхищава от този мъж, който въпреки личните си проблеми бе успял да създаде един толкова сплотен и силен отбор. Тя улови погледа му, пълен с очакване. Това й припомни последния ден на процеса, в който присъдата беше произнесена. Не бе много сигурна какво означава сега същия потъмнял поглед.

Андреа наведе глава и подаде ръка на всеки, дошъл да ги поздрави. Когато най-после се огледа, за да се сбогува с него, видя, че Кейси и Люк вече са напуснали залата. Тя побърза да излезе от салона, но колата му никъде не се виждаше. Значи бяха тръгнали към летището. Тъй като вече минаваше обяд, трябваше да побързат, за да стигнат до три в Моаб. Изтеклият половин час беше върховен, но сега, когато турнирът свърши, Люк щеше да замине и да забрави за нея. Сигурно щеше да го направи, вече го беше заявил. А той държеше на думата си.

Мисълта да живее без него я накара да се чувства така, сякаш е загубила всичко. Празнотата я ужаси.

 

 

В седем без десет Андреа влезе в салона на църквата. Косата й блестеше и се стелеше по раменете. Повечето от хората бяха заели местата си. Купата беше поставена на видно място. Знамена висяха от тавана. Цялата енория празнуваше. Деца и родители се бяха скупчили около масата на Люк. Андреа благодари на Бога, че се е върнал невредим от полета. Люк вдигна глава точно в момента, когато тя го погледна. Той присви очи. След тази вечер вече никога нямаше да се видят. Неговото присъствие й причиняваше болка. Не, не можеше да се заблуждава.

Днес си беше направила подарък — сиво-син пухкав пуловер и кашмирена пола. Много й отиваха. Искаше да изглежда по-различна и да направи впечатление на Люк, като в същото време покаже сдържана елегантност.

Андреа отмести поглед и тръгна към масата на Пол, където имаше запазено място за нея. Беше доволна, че ще бъде с гръб към Люк и Пол ще е до нея. Изобщо не й се говореше и той щеше да я разбере.

Хал Неф стана, за да поеме ролята си на конферансие. Усилено от микрофона, прочистването на гърлото му предизвика вълна от смях. Дори Андреа се разсмя въпреки болката в сърцето си. Хал изказа благодарности и поздравления, после извика Пол и капитана на отбора да кажат по няколко думи. Щом Рич свърши да говори, Хал рече:

— А сега бихме искали да чуем героя на деня. Човекът, който направи тази вечер възможна — нашият треньор и приятел Люк Хейстингс.

Тази вечер Люк беше в официален костюм. Синьо-сребристото райе на вратовръзката му придаваше изтънчен вид и тя заключи, че вероятно по-късно има среща с някоя жена. Тази мисъл я хвърли в отчаяние. С присъщата му елегантна походка Люк отиде до Хал и взе микрофона. Залата притихна.

— Играл съм в много спортни отбори и съм бил на много състезания, но днешната победа надминава всички спечелени. Поздравявам целия отбор и му благодаря за спортсменството и усърдните тренировки. Искам да изкажа благодарността си и на родителите за подкрепата, която ни оказаха. Тази енория има най-добрия младежки отбор. Това са нашите супер шампиони! — Аплодисментите не стихнаха дълго време. — За съжаление Кейси не е с нас тази вечер. Имам сведения, че Младежкият Църковен Съвет планира тази есен голям бейзболен турнир, който ще се състои веднага след Световните серии. Кейси ми каза да ви предам, че и следващия път, когато спечелим, той ще е тук, с нас. — Люк спря за момент. — На вашите услуги съм, ако искате отново да ви бъда треньор.

Оглушителни викове изпълниха залата. Едно по едно децата наскачаха на крака, крещейки:

— Да! Да! Да!…

Вече всички бяха станали. Андреа се изправи като в транс.

Щом овациите стихнаха и всички седнаха, тя видя, че Люк се е върнал на масата си, оставяйки Хал да продължи с програмата. Но нещата не станаха точно така. Още не заел мястото си, Люк се обърна към нея и тя изпита странно усещане, нещо сякаш я прободе в гърдите.

— Хал сбърка, като ме нарече героя на деня. В действителност славата принадлежи на една дама — моят чернокос ангел — пастор Майърс. — Всички избухнаха в щастлив смях и погледнаха към Андреа, която пламна от смущение. — Тези от вас, които бяха на състезанието тази сутрин, ще се съгласят, че описанието е точно. Тя направи чудеса на волейболното поле. — Последваха бурни аплодисменти. Пол потупа ръката й. Андреа не знаеше накъде да погледне. Искаше й се просто да изчезне. — Вие не знаете как се срещнахме. Беше много романтично. Тя беше една от съдебните заседатели на моя процес. И в продължение на десет дни изживяваше същата болка като мен, докато проклетите свидетели трупаха доказателства за вината ми. Усещах съчувствието й. Един ден тя дойде в затвора. Срамувам се да го кажа, но бях загубил всяка надежда, че след като изляза от затвора, за мен ще има живот. Мислех, че Господ ме е забравил. И тогава дойде пастор Майърс… — Когато той спря да говори, в салона се беше възцарила дълбока тишина. Андреа беше като омагьосана. — Красивата жена, чието лице ме преследваше и насън, стоеше пред мен! За миг си помислих, че сънувам. Почувствах се прероден, когато поговорих с нея. Тя ми вдъхна надежда. И си обещах, че ще оцелея и ще направя най-доброто за времето, което ми е отредено. Дадох обет, че ще спечеля любовта й. — Андреа се изправи като насън, забравила, че не са сами. — Останалото знаете. Дойдох в църквата и попитах за работа, за да бъда близо до нея. Сега стигнах най-важния момент. Тъй като Андреа ми беше казала, че енорията е нейното семейство и Пол й е като баща, реших да го помоля тук, пред всички вас, за благословия.

— Люк! — Викът се изтръгна от дъното на душата й.

Пол стана с радостна усмивка, взе ръката на Андреа и я стисна.

— Люк, знаех, че Андреа е влюбена в теб от момента, в който се върна след процеса. Не съм й казал, но нарочно заминах за Япония, така че тя да отиде на моето място в затвора. Реших, че мога да помогна малко на съдбата. Оттогава се моля с цялата си душа вие двамата да се съберете завинаги. И когато Люк дойде в офиса, разбрах, че молитвите ми са срещнали отговор. Лукас Хейстингс, можете да се ожените за Андреа Майърс с моята благословия и сигурен съм с благословията на всички тук.

— Скъпа! — извика я Люк. — Ела!

Никога не се беше обръщал към нея така. Сърцето й биеше бясно. Тя тръгна към него — не усещаше пода под краката си. Когато се приближи, той я прегърна през кръста и я привлече към себе си, като се усмихваше.

— Сега, когато Пол даде разрешението си, ще трябва да се омъжиш за мен.

Всички се разсмяха. Той изглеждаше напълно уверен, но Андреа видя в тъмните му очи молба и страх, които никога преди не беше виждала.

— Това ще те улесни ли в решението ти?

Той бръкна в джоба на ризата си и сложи на пръста й изключително красив диамантен пръстен. В следващия момент Андреа чу думите, които никога не беше се надявала да чуе от него:

— „Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти. Защото, дето идеш ти, и аз ще ида, и дето останеш, и аз ще остана. Твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог“.

Андреа се хвърли в прегръдките му. Лицето й бе мокро от щастливи сълзи.

— Сълзите като съгласие или като отказ да ги приема?

Думите му предизвикаха нов смях и скоро те бяха обсадени от хора, които се надпреварваха да им пожелават щастие. Дорис беше сред първите, които ги поздравиха. Прегръщайки Андреа, тя не се сдържа:

— Казах ли ти, че водите ще се избистрят! Ако имаш нужда от помощ около сватбата, разчитай на мен.

— Благодаря ти! — Искаше да каже още нещо на Дорис, но Хал се намеси и ги прекъсна:

— Знам, че имате много планове, но не забравяйте, че енорията има нужда от лидер.

Люк нежно погали Андреа.

— Какво ще кажеш, скъпа?

Тя вдигна очи, пълни с обожание.

— Ако искаш?

Сияещата му усмивка го накара да изглежда години по-млад.

— Искам. Дядо ми не вярваше в организираните религиозни и младежки групи. Пропуснал съм тези неща. — Ръката му се плъзна по раменете й. — Искам да те имам цялата.

Без да дочака отговор, той я дръпна за ръката и си проправи път през блъсканицата към вратата.

— Къде отиваме? — попита тя, останала без дъх, като се опитваше да го следва.

— Някъде, където можем да сме сами. Офисът ти ще свърши работа.

Откри ключовете в чантата си. Щом влязоха, той заключи вратата и ги захвърли на бюрото. Настъпи тишина, когато телата им се намериха в тъмнината. Огънят на дълго сдържаната им страст избухна в порой от ласки. Андреа прекара ръце и устни по лицето му. Искаше да се люби точно с този мъж. Искаше да се любят, без да спират…

— Винаги съм знаела, че нещо важно липсва в живота ми — прошепна тя срещу устните му. — Празнина, копнеж по някой, който нямаше нито име, нито лице, някой, който никога не беше спирал до мен… Това си бил ти, Люк. Само те погледнах на процеса и душата ми те разпозна като приятел и любовник… Слава богу, че Пол ме изпрати в затвора на негово място. Обичам те, Люк! Ще посветя живота си да забравиш ужасното минало.

Люк зарови лице в косите й и се притисна към нея, изразявайки с това по-ясно отколкото с думи какво чувства. Сърцето на Андреа се разтопи, когато той прошепна:

— Цял живот ще съм благодарен на алчните ми партньори. Как иначе щях да срещна жената, родена за мен? С готовност бих отишъл още пет години зад решетките, стига накрая да те имам. Обичам те, Андреа! Не знаеш колко много те обичам…

Целуна я отново и отново, възпламенявайки у нея неудържима страст. Тя си помисли колко малко е оставало да го загуби и ръцете й го притиснаха неистово. Цялата трепереше.

— Аз… Аз си мислех, че след тази вечер няма да те видя никога вече! Не бих го понесла. За това реших да отида на края на света и да се опитам да те забравя.

Люк въздъхна и леко притисна раменете й.

— Страхувах се, че няма да се омъжиш за мен. — Той замълча и прошепна: — Прости ми!

— О, Люк! — Андреа не можа да спре сълзите, които отново напираха в очите й.

— Между другото — каза той и тя усети лек присмех в гласа му, — помолих Дорис да отмени пътуването ти за Аляска.

— Кога го направи?

— След като Мат и аз се върнахме от Моаб.

— Мат!?

Люк целуна устните й.

— Точно така. Той не дойде с мен само заради пътуването. Искаше да ми каже, че си влюбена в мен и трябва да направя нещо бързо, за да не заминеш за Аляска.

— Господи!

— Още нищо не си чула — тържествуваше той. — Наруга ме, че съм си играл с чувствата ти. Той дори настоя да узнае намеренията ми. Каза, че ако те обичам истински, трябва да стана официален член на църквата, защото това ще направи съвместния ни живот много по-лек.

— О, скъпи!

Той я целуна и това накара Андреа да забрави за миг целия свят.

— Тогава му открих, че вече съм станал член на енорията.

— О, Люк… — Андреа едва ли можеше да е по-щастлива. — Кога го направи? Никой нищо не ми е казал.

— Помолих Пол да го запази в тайна.

— Като си помисля колко непочтително се държа в затвора…

— Но така или иначе се влюби в мен — напомни й той.

— Не можех да направя нищо. Сърцето ми…

— Трябва да знаеш, че щях да чакам, докато можех да ти кажа, че съм реабилитиран. Исках да поискам ръката ти като равен.

— Това ли е единствената причина, поради която не ми каза, че ме обичаш?

— Андреа, не исках да те излагам пред всички с един бивш затворник. Не и преди името ми да е чисто!

— Лукас Хейстингс! — извика тя разгневена. — Не си ли разбрал, че това никога не е имало значение за мен.

— След като Чък говори с теб, и той ми каза същото. Нарече ме кръгъл идиот, който заслужава да бъде държан под ключ.

Андреа се усмихна.

— Той ми хареса.

— Ако знаеш какво каза за теб! След медения ни месец трябва да ги поканим със Стейси на вечеря. Той е запален по покера.

— Вече не играя покер. — Мислеше си за медения им месец. Андреа започна да го целува, докато главата й се завъртя.

— Само още веднъж — помоли я Люк. — Искам да видя изражението му, когато пасторът печели всяка ръка. Ще му подейства добре след лекцията, която ми чете оня ден.

— Как можеш да говориш така! Дължим му толкова много! Можеш отново да си брокер.

— Мога, но нямам желание. Когато беше повдигнато обвинение срещу партньорите ми, фирмата фалира. Сега смятам да инвестирам в нова фирма с други хора. Аз ще остана само като съветник. Ще направя същото и с „Рейнолдс Еър Фрейд“. Така ще бъда свободен да пътувам с теб, когато трябва да отидеш някъде. След като се оженим, искам да прекарвам с теб, колкото се може повече време. И… искам да останем до сватбата в леглото. Но тъй като си пастор и имаш ангажименти, ще ти дам една седмица срок, за да се оженим. Добрите ми намерения ще траят дотогава. А след като седмицата свърши, ще направя това, за което мечтая от много месеци. И няма да можеш да ме спреш.

— Няма и да искам.

 

 

Точно след една седмица звуците на орган изпълниха църквата. Дорис, облечена в смарагдова рокля от тафта, се обърна към Андреа и й подаде булчинския букет от бели рози и гардении.

— Готова ли си, пасторе?

Андреа вдигна букета, за да вдиша божествения аромат.

— Знаеш, че съм готова. Не трябва ли да съм притеснена?

Дорис се усмихна.

— Когато един мъж те обича така както Люк, няма за какво да се тревожиш.

Четиригодишната дъщеря на Дорис, Кеми, облечена в бледозелена рокля държеше воала на Андреа.

— Андреа, толкова си хубава! Като принцеса…

Роклята беше приказна изработка от коприна и ласе, обшита с дребни перли. Андреа се извърна леко и блестящата черна коса докосна нежната кожа на лицето й. Тя се усмихна на очарователното малко момиченце, тайно мечтаейки, тя и Люк скоро да имат свое дете.

— Ти също, Кеми!

Кеми грейна. Разнесоха се първите звуци на сватбения марш. Дорис я погледна с възхищение за последен път.

— Време е.

— Знам. Още не ми се вярва. Не съм виждала Люк от вчера следобед. Отиде да направи резервации за медения ни месец. Пази мястото в тайна.

— А аз си мислех, че не си притеснена. След няколко минути той ще бъде само твой, мила. Завинаги!

„Завинаги“… Каква дума!

Дорис влезе в храма под звуците на музиката. Андреа кимна на Кеми и също тръгна. Тя стъпваше леко по листата от рози, току-що разпръснати от Дорис.

Приятели на булката и младоженеца отблизо и далеч, хора от енорията, стари и млади изпълваха църквата. Всички се усмихваха лъчезарно и тихо си шепнеха, докато тя вървеше. Андреа беше минавала много пъти по този път като пастор, но никога, дори в мечтите си, не си беше представяла, че ще мине като булка. Любовната магия на Люк беше накарала мечтите й да се сбъднат.

Мига, в който погледите им се срещнаха, тя почувства цялата радост и щастие на света, събрани в сърцето си. Погледът му я омагьосваше. Люк изглеждаше прекрасен в черния смокинг с бяла роза на ревера.

Така й се искаше да изтича и да се хвърли в обятията му! Той пристъпи напред, привлечен от невидима сила. Хвана ръката й и преплете пръстите си в нейните. Можеше да усети биенето на сърцето му. Биеше като нейното. Андреа не можеше да откъсне поглед от лицето му. Любовта в очите му й обещаваше цялото щастие на света. Тя едва чуваше думите на Пол, който покани енорията да седне и ги приветства с добре дошли на тази най-свещена церемония.

— Обичам пастор Андреа като своя дъщеря и днес имам честта да се поставя в положението на баща, който дава детето си на човек, когото всички познаваме и обичаме. Люк, тъй като вече се хванахте за ръце, смятам, че горите от нетърпение да станете съпруг и съпруга…

Църквата се разшумя. Люк се усмихна. Андреа почувства как се изчервява. Когато тишината се възстанови, Пол ги погледна тържествено и започна. След горещите наздравици и размяната на халките Пол ги обяви за мъж и жена.

— Люк, сега можеш да целунеш красивата булка.

Андреа потръпна, когато усети ръцете на Люк да повдигат лицето й. Той наведе глава и прошепна, докосвайки устните й:

— Не поемам никакви обещания, госпожо Хейстингс, но ще се опитам да се въздържа пред енорията. Обичам те!

Целувката му задуши собствената й страстна изповед. Бе преизпълнена с любов. Въздишка премина през църквата. Всички вярваха, че са били за миг в рая.