Оливия Уедсли
Откраднати щастливи мигове (23)

Глава XXIII
Забавяне

— Кога ще се венчаем? — запита Фил.

Той стоеше до нозете на Ди, сложил глава на коленете й. Бяха излезли на разходка в малката горичка близо до Уембли. Беше събота — почивен ден на Филип.

— Когато искате — отвърна меко тя.

— След седмица? — запита Фил, не сваляйки от нея очи, пълни с обожание.

— След седмица — съгласи се Ди.

Фил започна с увлечение да описва бъдещия им дом. След туй се спря и извика като дете:

— Представете си само, вие — моя жена!

Червенина заля бледото лице и шията на Ди, очите й се напълниха със сълзи. Колко малко време бе изминало от онези минути, когато Хюг я наричаше „моя жена“ и с целувки запечатваше върху устните й тези думи.

Тя изведнъж разбра, че не може да се омъжи за Фил, че самата мисъл за това й е непоносима.

— Фил! — започна Ди.

Той бързо се обърна към нея.

— Уморена ли сте? Омръзнах ли ви с ухажванията си? Искате да се върнете вкъщи? Ей сега ще тръгнем. Почакайте, аз ще ви помогна, това ми доставя такова удоволствие.

И думите, които смяташе да каже, замряха на устата й; как можеше да каже, че се страхува от самата мисъл да се омъжи за него, когато всичките му мисли бяха заети само с нея!

„Струва ми се, че съм най-неблагодарният човек на света“ — в отчаяние си говореше тя, като се връщаха вечерта вкъщи. Даже тази нежна целувка, с която Фил й пожела лека нощ, я накара цяла да трепне, макар да съзнаваше и разбираше благородството на поведението му. Но какво да прави, когато тъй слабо увлечение й вдъхваше любовта му! Той я молеше само за едно: да му позволи да я обича и да й служи. Той й прости онова, което мъжете рядко прощават, прости до такава степен, че дори никога не я разпитваше за тези месеци от живота й.

Тя повдигна ръка и отмахна от челото си падналите къдри. Лицето й гореше, макар цялата да трепереше от студ.

„Ах, ако бих могла да се разболея и навреме да забравя миналото!“ — премина през ума й.

Часовете минаваха и тя чувствуваше, че желанието й се изпълва. Остри болки прогониха от главата й всички мисли. С мъка се добра до стаята на хазяйката си и я повика.

— Надявам се, че не е заразно — каза изплашено мис Блек, слагайки на краката й бутилка с гореща вода.

Повиканият от Фил лекар постави диагноза:

— Грип и при това тежък случай.

— И тъй, вашата сватба ще трябва да се отложи за известно време, мистър Дюран — каза лукаво мис Блек.

— Да — потвърди печално Фил.

Той съвсем машинално изпълняваше задълженията си в службата; през време на почивката за обяд бързаше вкъщи, за да занесе на Ди плодове или някое друго лакомство, което се надяваше, че тя ще изяде. Една нощ принуди измъчената мис Блек да иде да спи и зае мястото й до леглото на болната.

Ди лежеше съвсем спокойно. Не беше още много късно.

Фил стоеше до нея, без да вдига от мъничката й фигурка изплашените си очи; той я държеше за ръката, отпусната върху сивото плъстено одеяло.

В съседната стая се раздаде остър звън. Фил се намръщи, след туй, като си спомни, че прислугата не е вкъщи, излезе от стаята на пръсти.

На прага стоеше непознат мъж.

— Тук ли живее мис Лестър, мис Диана Лестър? — запита той учтиво.

— За какво ви е нужна? Мис Лестър е много болна и не може да ви приеме — отговори тихо Фил.

— Болна? — Непознатият леко подсвирна. — Ето каква е работата — каза той тайнствено. — Поръчано ми е да търся младата лейди.

После погледна Фил и му намигна.

— Любовно приключение. Мистър Хюг Картън, голяма фигура в политическия свят, мисли да се разведе с жена си и на нас е поръчано да намерим мис Лестър. Тя няма никакво отношение към развода, разбирате, нищо подобно, но той иска да се ожени за младата лейди. Моите приятели ми казаха, че тя била с мистър Картън в Ница…

Фил стоеше в сянка; той се отдръпна още по-навътре в хола. Сега знаеше всичко и остра злоба като пламък избухна в него, в главата му префучаха вихър мисли.

„Този човек се нарича Картън, ще бъде свободен, и Ди…“

— Съжалявам, че ще ви разочаровам — каза той, като направи крачка напред, — но мис Лестър… вече се омъжи за мен!

Филип видя как непознатият отвори широко уста от изумление, а след туй дълго се извинява и после бързо слезе. Фил затвори вратата и се качи горе. Раздаде се гласът на Ди; той влезе при нея.

Очите на Ди, грейнали като звезди, бяха устремени в него.

— Хюг — извика тя и гласът й, въпреки хриповете, беше изпълнен с нежност. — Хюг!

Тя простря ръце към Филип; той се колебаеше, смръщил чело, хапейки устните си, след това бързо се приближи до нея. Протегнатите й ръце обвиха шията му.

— Аз знаех, че ще се върнеш — каза Ди, като се приближи до лицето му.

Той чувствуваше как под ръката му бие нейното сърце. Тя цяла трепереше от възторг, сълзи на щастие изплуваха в очите й.

— Знаех, че няма да ми измениш — продължи тя. — Знаех, че ще дойдеш… — Тя повдигна глава и дълбоко го погледна в очите: — Закълни ми се, че никога няма да ме изоставиш — повтори тя настойчиво. — Целуни ме и се закълни в това!

Той я гледаше отчаян; струваше му се, че в тази минута някой заби нож в сърцето му. Наведе глава и се докосна до устните й.

— Кълна се, че никога няма да те изоставя! — каза той.

На разсъмване Диана дойде на себе си и позна Фил, който стоеше до леглото й.

Тя леко му се усмихна и прошепна:

— Вие сигурно сте смъртно изморен?

Той я погледна, взе ръката й, отпусната върху завивката, и я поднесе към устните си.

— Никога няма да престана да ви служа! — каза той.

И тогава тя каза нещо, което за цял живот се запечата в паметта му:

— Никой не ме е обичал колкото вас — прошепна тя, усмихна му се и тихо заспа.

Тя продължаваше да спи, когато Филип отиде на работа. Преди това поръча:

— Кажете на Диана, когато се събуди, че до вечерта, няма да мога да дойда при нея.

Той помоли да го освободят за още половин час по време на обедната почивка и се приближи до телефона.

След това бързо намери търсения адрес и седна в автобуса, отиващ в посока на Пикадили.

Пред вратата на апартамента на Хюг той нерешително се спря. В ръцете му беше възможността за светло щастие. Ако влезе… всичко ще бъде свършено.

— Но аз не мога да се оженя за Ди, докато не узная всичко — си каза той горчиво.

Хюг го прие в гостната.

Те се гледаха един друг. Фил видя тъжни очи, които се наведоха под неговия поглед. Той не можеше да не отдаде заслуженото на неговата красота.

След туй Филип заговори:

— Аз не казах тогава истината. Ди още не се е омъжила за мен. Тя е болна.

Той се хвана за гърба на стола.

— Тя обеща да се венчаем — продължи той. — Аз, аз… толкова я обичам, че… не искам да зная за нейното минало. Аз просто исках да се грижа за нея. Но тя ви обича и тъй като и аз я обичам, дойдох тук.

Хюг го хвана за рамото със своята здрава като желязо ръка.

— Слушайте! — каза той. — Вие извършихте най-благородната постъпка, за каквато някога съм чул! Кълна ви се, че никога няма да я забравя. Къде живее тя? Къде е Ди?

* * *

Ди все още спеше.

Хюг застана пред нея на колене и сложи лицето си на ръката й.

От този допир тя се събуди. Почудата, която изрази погледът й, за миг се смени с дълбока радост.

— Прости ми! — каза Хюг. Очите му бяха пълни със сълзи.

С нежно майчинско движение тя притисна неговата буза до своята:

— Да ти простя? — повтори тя. — Нямам какво да ти прощавам. Обичам те!