Оливия Уедсли
Откраднати щастливи мигове (21)

Глава XXI
Освобождение

Картън слезе от трибуната под бурните аплодисменти на публиката и шумните одобрителни възгласи.

— Спечелихте ги, мистър Картън — обърна се към него с ликуващ вид агентът по изборите. — Най-бляскавата реч, която съм слушал досега, а аз много речи съм слушал. Този път попаднахте на болното място. Те дълго ще помнят речта ви. Уверен съм сега, че повечето гласове ще бъдат наши.

Хюг мълчаливо кимна с глава. Той беше изморен както психически, така и физически. Влезе бързо в автомобила, който го чакаше, и помоли шофьора да го отведе в хотела колкото може по-скоро.

С измъчен вид Хюг отпусна глава на седалката на автомобила. Отново го завладя упоритата и горчива мисъл, която не го напущаше през целия ден: „Защо цяла седмица нямам писмо от Ди?“.

Той й телеграфира адреса си, всеки ден й пишеше безразсъдни писма — а от нея никакъв отговор.

Вчера й бе съобщил, че днес вечерта, когато се освободи от работа, ще й позвъни по телефона.

Хюг мина в гостната на хотела и помоли да донесат получените на негово име писма.

Той нетърпеливо ги взе, разгледа пликовете — от Ди пак нямаше нищо.

Лицето му стана сякаш още по-уморено.

— Свържете ме, моля, с Лондон — каза той на прислужника. — Ще почакам тук.

Помоли да му донесат чашка кафе. Докато чакаше, започна да разглежда писмата.

Но мислите му през всичкото време се връщаха към Ди. Той я бе оставил заради кариерата си, но без да гледа на растящите си успехи, през всичкото време мъчително чувствуваше нейната липса. Не можеше да разбере нейното мълчание. Не можеше ли да бъде обяснено с това, че Ди му се сърди, че е заминал, без да се види с нея? Разбира се, Диана трябваше да разбере цялата трудност на положението му. В тази минута повече от всякога той желаеше Диана да бъде негова законна жена. Гарън съвсем недвусмислено се изрази за необходимостта от неопетнена репутация на човек, който не живее с жена си.

Той внимателно прочете едно от писмата. Лицето му се зачерви, след туй страшно побледня. Писмото беше пратено от пълномощника, ала не от неговия, а от друг. С точни официални изрази в него се съобщаваше, че жена му, лейди Хермиън Картън, е завела против него бракоразводно дело. Той погледна останалите писма; върху един от пликовете позна почерка на Хермиън. Разтвори плика, но от вълнение изпусна вложения в него лист. Да, истина беше: Хермиън бе решила да се разведе и бе завела дело по този повод. Искала да се омъжи. После следваха няколко празни забележки относно предписанията на религията и най-сетне подпис: „предана…“.

Той не сваляше очи от писмото; то означаваше свобода, то означаваше… та какво ли не означаваше то? Осъществиха се всичките му желания: Ди ще бъде негова жена, чака го блестяща кариера, положение в обществото.

До него се приближи прислужникът:

— Лондон отговаря, сър.

Той съпроводи Хюг до малката стаичка, в която висеше телефон, и затвори вратата след него.

Сега всичко ще разправи на Ди; ще й каже, че няма повече препятствия за брака им. Вдигна слушалката.

— Ти ли си, Ди? — запита той.

Телефонът му много шумеше и той не можеше да долови нито дума. Отново повтори името на Ди. Най-после разбра отговора:

— С вас говори мисис Банти, сър. Мисис Картън замина в същия ден, в който заминахте и вие. Мислех, че е тръгнала след вас. Тук са получени цял куп писма. Аз не знаех адреса ви…